Езоп
Роден около 620 г. пр.н.е. в Месембрия (Несебър), древна Тракия
Загинал трагично, оклеветен от делфийските жреци около 564 г. пр.н.е. Именно нему се приписват почти всички баснени сюжети от древността.

Федър
Римлянин роден в Македония. Живял в годините около раждането на Христос. Може би първият писател, който влага стихотворна форма в сюжетите на басните. Съставител и автор на няколко книги, в които освен пресъздадени Езопови басни има и негови лични творби. 

Валери Бабрий (Valerius Babrius), края на I – началото на II век.
Римлянин живял в източните провинции на Римската империя, преразказвал в стихотворен вид басните на Езоп на гръцки език и автор на нови стихотворни басни. 

Игнатий Дякон (VIII–IX век) – византиец, най-вероятно от българо-тракийски произход, защото десет века по-късно Васил Левски също е Дякон Игнатий. Предполага се, че той е съставител на учебен сборник с „Езопови басни в ямбически четиристишия“.

Синтипа
“Митология Синтипа Философа” е сборник с текстове от индийски произход използван за образователни цели. В персийската литература той е познат като “Синдибаднаме”. В арабската – като ”Седем везири”. Във византийската източници се цитират басни на “Синтип Философ”. Не се знае кога и къде е съществувала такава личност и дали това е събирателен образ, но името устойчиво се свързва с басните.

Ян де Верт (Jan de Wert), живял през XIV век – роден в Ипър, Фландрия, хирург по професия. Автор на „Огледало на греховете, или Нов доктринал“ и на „Спорът между Рогир и Ян“. Предполага се, че творбата за трите папагала е написана преди 1351 година. 


Езоп
Вълк и агне
Един вълк съгледал агне да пие вода в един поток и решил да се нагости с него под благовиден предлог. Като застанал по-горе по течението, започнал да обвинява агнето, че му мъти водата и не му позволява да пие. А то отговорило, че пие с върха на устните си и че освен това не е възможно, когато стои по-долу, да мъти водата по-нагоре. Вълкът, като не успял с този довод, казал:
— Но лани ти обиди моя баща.
А когато то отвърнало, че тогава още не е било родено, вълкът му рекъл:
— Това, че ти успяваш да се оправдаваш, не значи, че аз няма да те изям.
Баснята показва, че при онези, които имат намерение да вършат зло, справедливата защита не може да има успех.


Федър
За пороците на хората
По две торби окачил ни е Юпитер: едната на гърба, напълнена със нашите пороци; другата тежи отпред — натъпкана е тя със чуждите.
Затуй не можем слабостта си да съзрем. Сгрешат ли други, лесно ги осъждаме.

Федър
Лисицата и щъркелът
На никого недей вреди! Обидиш ли
човека, знай: ти същото ще претърпиш!
Че е така, разбира се от баснята:
Разправят, лиса щъркела поканила
на обед. В плитко блюдо сипала храна.
Със клюна дълъг гозбата така и не
опитал гостът. После той лисицата
поканил. Ядене й надробил в гърне
високо, тясно. Щъркът всичко си изял,
а лиса нищичко да хапне не могла,
напразно ближела гърненцето. Тогаз
й рекъл щъркелът: „Това да понесеш
е справедливо, дето сторил си на друг!“


Бабрий
Еленът и ловците
Рогат елен във лятна жега ожаднял,
водица пийнал от спокойно езерце.
Съзрял във него своя образ и решил,
че твърде тънки, грозни са краката му;
а с хубавите си рога се възгордял.
Но гордостта му тъй била наказана:
внезапно зърнал псета, после и ловци
с широки мрежи. Втурнал се напред стремглав,
без жаждата си да е утолил. Бегът
му лек бил из полето, но в дъбравата
като навлязъл, той заплел красивите
рога в клонака. Стигнали го псетата,
а той, нещастният, си рекъл пред смъртта:
„Ех, глупав бях! Нозете ми, що укорих,
спасяваха ме. А рогата хвалени,
напротив, жалка гибел ми донесоха!“
И тъй, когато преценяваш своето,
на нищо ти недей се доверява сляпо,
недей отхвърля нищо предварително:
жестоко мамят упования напразни!


Игнатий Дякон
Лъв и човек
На камък бил изобразен човек, крак сложил върху лъв.
„Видя ли, че сме силни?“ - казал минувач на лъв случаен.
А той отвърнал: „Ако имаше художници сред лъвовете
тук победителят би бил лъвът!“


Синтипа
Ловец и конник
Един ловец уловил заек, взел го със себе си и поел по пътя си. Насреща му се появил конник и поискал заека, обещавайки, че ще му го плати. Но щом поел заека в ръце, тутакси се втурнал в галоп и избягал. Ловецът побягал след него с надеждата да го настигне. Когато обаче конникът бил вече надалеч, ловецът извикал след него със свито сърце: „Върви си, подарявам ти заека!“

Баснята сочи, че мнозина, лишени от нещо против волята им, сетне се преструват, че са го подарили сами.


Ян де Верт
Поучителна история за три папагала
Едни човек, достоен за похвала,
подбра със вкус три папагала,
три птици със завидна красота,
каквато трудно се намира по света.
Човекът пял се бе отдал
на тези птици
и с много обич бе успял
да ги научи да говорят
един от следните езици:
провансалски, френски и латински.
По този повод
още нещо стори:
преди добре да може
всяка птица да говори,
в устата си ни капка вино той не сложи.
Веднъж по работа, не знам къде,
стопанинът на птиците отиде.
Свещеник в неговия дом дойде —
уж искал птиците да види.
Почтително жената го покапи
и, както се полага, го нахрани.
Той каза: „Жено, нека бог е милостив
и този ден за вас да е щастлив!“
И в тоя миг я сграбчи той без срам.
Какво желаеше свещеникът, не знам.
Едната птица викна: „О, измама!
Аз виждам: прегрешават тия двама.
On fayt tort
nostre signour![1]
Рога му слагат, няма спор!“
Свещеникът я чу и се засмя:
„Навярно, жено, ти разбра сама,
на френски каза тя, че с теб сега
на господаря слагаме рога!“
„Опозорена съм тогава,
ако е жива тя, когато тук
се върне моя мил съпруг.
Ще я убия, друго не остава’“
Жената бързо папагала хвана
и в миг изпълни своята закана.
Тогава втората от трите птици,
като видя разправата жестока,
пророни с мъка най-дълбока:
„Загина нашата сестра, сестрице!
Pour dire la veritate
est mort nostre frate![2]
Жестоко й затвориха устата!“
Свещеникът веднага обясни:
„А тази птица пък те обвини,
че нейната приятелка умряла,
защото да мълчи не съумяла
и истината тук за нас
е казала на глас.“

Жената много не се бави.
И тази птица тя застави
да млъкне, както с първата направи.
Щом третата видя какво се случи,
как господарката й, без замисляне дори,
погуби двете й сестри,
тя — ще не ще — от тази гледка се поучи.
На никого не можеше да се оплаче
и затова изрече тези думи,
които й се сториха най-умни:
„Audi, vide, tace
sit u vis vivere pace!“[3]
Свещеникът отново се засмя
и каза: „Жено, ти я чу сама.
Тя се оказа много предвидлива,
ти би могла да я оставиш жива.“
„Що рече тя?“ — запита го жената.
„Тя каза: за да си спести човек белята,
щом чуе нещо или види го с очи,
за да живее в мир, да си мълчи!“
Добре тогава — съгласи се тя, —
ще се размине тази птица със смъртта.

Съгласен съм и аз, защо да крия?
Да бяха тъй постъпили ония,
които гневната жена уби,
те щяха да са живи може би.
От трите птици, трите хубавици,
които знаеха езици,
най-умна се оказа третата от тях.
Тя знаеше какво е страх,
как трябва да се нагоди
и да помисли хубаво, преди
да каже туй, което е видяла.
Това е баснята за трите папагала.
Във всички времена добре живее
тоз, който да се нагоди умее.
Каквото виждат твоите очи —
езикът трябва да го премълчи!
И всеки трябва много да внимава,
когато свои мисли изразява.
За кой ли път поука ни е дала
и тази случка с трите папагала?

[1] Навреждат на нашия господар! — (ст.фр.) — Б. пр.
[2] Затуй че каза истината, нашата посестрима умря (прованс.) — Б. пр.
[3] Чуеш ли, видиш ли, замълчи си, ако искаш спокойно да живееш (лат.) — Б. пр.

„На торбите, местата да смените!“ – подсеща Юпитер
Бумерангът пее, но и убива птици.
В плен на показност загърбен дар свише.
Колко истинно е творчеството?
Взеха ни избора или го дадохме?
А случката с трите папагала учи как да избягаме скандала, с маска в карнавала.

"Книгите зашептяха... Ние сме твоята памет! Ние сме паметта на рода ти, на народа ти, ние сме паметта на света!"
Из "Старата книга", из дневник на Emelika

Размислих си по мисличка на басня. Благодаря ти за размислянето.
И днес, мине не мине, все се мъча да извъртя тия Юпитерови торби, че като занадничам в обърнатата предна торба, хубавичко да си разгледам кривиците. Погледна и бързам да дръпна въркозуна дето я затваря със самооправданието ,че имам по-важни дела.
А пък като ми припомни баснята за лисицата и щъркела, бях още на средата ѝ и кой знае защо си представих австралийските аборигени /ама истинска представа/ и техният удивителен бумеранг - как с него свирят, ловуват, воюват...

Вероятно и сечивата им са... напълно случайни.