Честит трети март!
Да ЧУЕМ, ВИДИМ и СПОМНИМ,
защото паметта е корен, който отглежда знаещи, можещи и свободни личности.

„Знамето – символът на непреходни ценности”
Историята на българските знамена през Възраждането, 3 март 2016 г.
https://bnr.bg/hristobotev/post/100085951/radioenciklopediya-znameto-simvolyt-na-neprehodni-cennosti-istoriyata-na-bylgarskite-znamena-prez-vyzrajdaneto

Среща с реставрираното Самарско знаме, 3 март 2016
В документален разказ за емблематичния символ внукът и съименник на спасителя на знамето Никола Корчев емоционално споделя част от родовата си памет.
https://bnr.bg/post/100665594/sreshta-s-restavriranoto-samarsko-zname-vav-voenno-istoricheskia-muzei

Историческият път на българското национално знаме, 3 март 2020 г. 
    https://bnr.bg/post/101235309/nacionalnoto-zname-na-balgaria

Трети март – денят на Свободата, 3 март 2018 г.
    https://bnr.bg/radiobulgaria/post/100939934/treti-mart-denat-na-svobodata

Трети март - по пътя на свободата, 3 март 2021 г.
    https://bnr.bg/shumen/post/101430464/treti-mart-i-balgaria-po-pata-na-svobodata

Паметникът на Свободата в Русе е сред изящните творения на Арналдо Дзоки, 3 март 2022 г.
https://bnr.bg/horizont/post/101610187/pametnikat-na-svobodata-v-ruse-e-sred-izashtnite-tvorenia-na-arnaldo-dzoki

Паметникът на Цар Освободител - как един италианец изобрази българската свобода, 3 март 2022 г.
https://bnr.bg/horizont/post/101610059/pametnikat-na-car-osvoboditel-kak-edin-italianec-izobrazi-balgarskata-svoboda

Факелно шествие на Националния празник организират в Берковица, 3 март 2022 г.
    https://bnr.bg/vidin/post/101610103/fakelno-shestvie-na-nacionalnia-praznik-organizirat-v-berkovica


Тих Бял Дунав
Концерт по случай 3 март 2013 г. в Торонто. Детска група "Българче".
    https://www.youtube.com/watch?v=ahJ0BSkwYno

Танцов ансамбъл Средец - Шопска сюита
Концерт на Сдружението на танцовите дейци по случай 1 март - ден на самодееца и 3 март - Националният празник на България, 2016 г.
    https://www.youtube.com/watch?v=1GHl8Av2JeM

Фолклорен танцов ансамбъл "ШЕВИЦА" - Северняшка сюита
Тържествен концерт на Сдружението на танцовите дейци в навечерието на 140 годишнината от Освобождението на България, 3 март 2018, 18:оо часа, зала 1, НДК
    https://www.youtube.com/watch?v=6FkCD-eQN4E

Пробуждане с хоро - Как се чука чер пипер,
София, парк Заимов, 03.03.2018
    https://www.youtube.com/watch?v=wnSnkKzXeqc

Голямото ски спускане със знамена и носии - 3 март 2018 г., Пампорово
     https://www.youtube.com/watch?v=Zn4sisQv8lo


Защо 3 март?
Защото тогава се подписва мира между Царство Русия и Османската империя, след войната от 1877-1878 помежду им, която прераства в Освободителна за дедите ни и за България.

Ето какво прочетох във все по-модерната Уикипедия – НЕ, не ви я рекламирам, защото нямам вяра на написаното вътре, но… за най-обща представа, какво да потърсим, ако решим да прочетем подробностите, може би става.

“ През април 1877 г., с издаден в Кишинев Манифест на император Александър II,
Русия обявява война на Османската империя.

За участие във войната са привлечени и днешните Украйна, Молдова, Беларус, Естония, Литва, Латвия, Румъния, Сърбия, Черна гора и Грузия. В състава на армията участва и финландска част - Лейбгвардейски Финландски Пехотен полк, защото в онези далечни години голяма част от днешна Финландия е автономна област в пределите на тогавашната Руска империя. Има дори единични участници от Полша и Япония, въпреки постоянните им конфликти с Русия.

В рамките на войната Румъния участва общо с около 60 000 войника.
В края на войната, от декември 1877 г., се включват Сръбската и Черногорската армия.

В състава на международните въоръжени сили на Русия са Българското опълчение (12 Опълченски дружини), Габровския отряд и множество доброволчески чети.

…
На 10/22 юни 1877 г. Долнодунавският отряд с командир генерал-лейтенант Аполон Цимерман форсира р. Дунав между Галац и Браила, като впоследствие заема Северна Добруджа. На 12/24 юни руската артилерия започва да обстрелва Русе и Тутракан, с което засилва увереността на османското командване, че основните руски сили ще преминат река Дунав в този район.
…
На 15/27 юни, руски части с командир генерал-майор Михаил Драгомиров, извършват десант през река Дунав при Зимнич-Свищов. Създаден плацдарм. Инженерните части с командир генерал-майор Александър Деп построяват два понтонни моста при Свищов и прехвърлят Действуващата Руска армия на българския бряг. В района няма значителни османски сили и централното командване нарежда на Видинския корпус с командир Осман паша да се предвижи в направление Видин-Никопол и атакува флангово от запад руските сили. На Източнодунавската армия от района на Четириъгълника на крепостите Русе-Силистра-Варна-Шумен с командир Мехмед Али паша е заповядано да застраши от изток руските сили.

Руското командване разделя първоначално преминалите Дунав военни части на:

• Западен отряд от 35 000 офицери и войници с командир генерал-лейтенат Николай Криденер;
• Русчушки отряд от 70 000 офицери и войници с командир престолонаследника Александър Александрович
• и Преден отряд от 12 000 офицери и войници с командир генерал-лейтенат Йосиф Гурко, към този най-малоброен отряд е присъединено Българското Опълчение – първоначално то наброява около 6000 родолюбци, но в хода на войната нараства до над 12 000 човека.

…
След боевете при Стара Загора, Нова Загора и село Джуранли Централната османска армия с командир Сюлейман паша се насочва към преминаване на Стара планина. Целта е вероятно съединяване с частите при Западната армия и Източнодунавската армия в четириъгълника Русе – Шумен – Варна – Силистра.

Това довежда до Шипченската битка (август 1877) на 9 – 14 / 21–26 август 1877 г., която се явява решителна в борбата за Шипченския проход и хода на Руско-турската война (1877 – 1878).
…
За отбрана на Шипченския проход е сформиран Шипченски отряд – войскова формация с началник командира на Българското опълчение генерал-майор Николай Столетов. Общо 7500 защитници на прохода с 27 оръдия.
Включва:

• част от Габровския отряд с командир генерал-майор Валериан Дерожински от Тридесет и шести пехотен орловски полк и 4 батареи;
• Българското опълчение от 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та и 5-а опълченски дружини;
• Тридесет и пети пехотен брянски полк.

Решителният бой на 11/23 август
Към обяд всички атаки са отбити. Обстановката става критична към 16 ч., когато османските сили превземат връх Кючук Йешилтепе, а връх Узункуш е силно атакуван. Позициите са стабилизирани чак към 22 часа и решителният бой затихва по цялата линия. Сюлейман паша в донесение до Главната квартира заключава:
    „ Никога не се е виждало такова жестоко и кърваво сражение. “

Оценявайки бойните качества, проявени на 11 август от Българското опълчение, неговият командир генерал-майор Николай Столетов в телеграма до началника на Полевия щаб генерал-лейтенант Артур Непокойчицки заявява:
    “Що се отнася до българите, то не ще се уплашат дори ако ги изразходваме до последния човек.“
    След няколко дни настоява:
    „ Да се наградят, както е установено за частите от войските на нашата армия. “

В сраженията участват и 1000 цивилни жители на град Габрово, изпратени на позициите от генерал-лейтенант Виктор Кренке. За техния принос свидетелства военният кореспондент на английския вестник „Daily News“ Арчибалд Форбс пред руския дипломат граф Николай Игнатиев:
    „ Той е във възторг от нашите войници, а хвали също и българите-опълченци. При това и 1000 жители и деца габровци разнасяли под град от куршуми вода на нашите войски и даже на стрелците от първа линия, а също и изнасяли ранените с пълна самопожертвувателност. "
...
...
Битка при София е заключително действие на Западния отряд на Гурко за разгрома на Орханийската османска армия в Руско-турската война (1877 – 1878). Завършва с освобождението на София.
...
В началото на януари 1878 г. Западният отряд на Гурко успешно преминава Стара планина. Дедите ни оказват на отряда решаващо съдействие:
    „ Вероятно нямаше да преминем Балкана, ако не бяха тези мълчаливи и силни българи, донесли ни хляб и топла храна. Накараха ни да махнем конете, за да запрегнат своите волове към оръдията и така тръгнаха първи да прокарват пъртина през преспите и чудовищния студ. " казва генерал-лейтенант Йосиф Гурко
…
С приближаването на руската армия към София, през декември 1877 г., турското командване планира да изгори града. Чуждестранните дипломати са предупредени да се евакуират. Вместо това френският вицеконсул Леандър Франсоа Рьоне Льо Ге и италианският Виторио Позитано организират съпротивата на града и водят успешни преговори с командващия турските сили Осман Нури паша да запази града от разрушение. Йозеф Валдхард, вицеконсул на Австро-Унгария, се присъединява към акцията.

След Освобождението през 1878 година Общинският съвет на София обявява Леандър Льо Ге и Виторио Позитано за почетни граждани на София и наименува две от най-централните градски артерии с техните имена. И до днес тази улици в центъра на столицата ни носят техните побългарени имена „Леге“ и Позитано. Двамата закрилници на София присъстват като знакови герои в романа на Стефан Дичев „Пътят към София“ и във филма, заснет по него.

На 23 декември/4 януари 1878 г. в София влизат първите руски части: Кавказката казашка бригада и Гродненския хусарски полк. Завзети са големи военни складове с боеприпаси и продоволствие. В катедралния храм Света Неделя е отслужен благодарствен молебен в присъствието на генерал-лейтенант Йосиф Гурко и генерал-майор Отон Раух.

От българска страна във военните действия на Освободителната за нас война вземат участие над 12 000 опълченци и повече от 20 000 въоръжени доброволци, организирани в самостоятелни чети, действащи в тила на турската армия. Хиляди българи са използвани от руското командване като разузнавачи, съгледвачи, водачи и преводачи. "

…………………..
Прочетохте ли текста, а помислихте ли върху него?
Това е мъката на свободата!

Помнете жертвите и никога не се отказвайте с “временен договор” от свободата си, защото тя е отвоювана с кръвта на дедите ви и с живота на десетки и десетки хиляди европейци.

Ако не вярвате на мен, замислете се за думите на Данте Алигиери, Уилям Шекспир, Мигел де Сервантес, Иван Вазов, Христо Ботев и другите знайни и незнайни будители на човечеството.


Камен Донев, трети март 2022 г. :
“… Това, което ние трябва според мен сега да правим е, да останем здравомислещи и съпричастни към болката, неговоря за някоя от страните да се взема страна, защото вземане на страна в конфликта е нещо много сложно и човек трябва да е много добре запознат, за да вземе страна. Ние трябва в момента да направим така, че болката да е по-малко или по-лесно поносима за тези, които я преживяват. ... Аз не съм историк, нито съм навътре във военния конфликт между Запада и Изтока. Знам, че нещата са много сложни, те имат в миналото натрупвания, не може да се каже кой е прав, кой не е. Това е и проблем между Русия и НАТО, между Русия и САЩ. Има и икономически проблеми, където се намесват и Китай. Много е сложно … ". 
     https://bnr.bg/horizont/post/101610303/kamen-donev