София е... приказен град.
Природно свързан и цивилизован,
исторически осъзнат и одухотворен,
младежки забързан и житейски пъстър.

София е мъдра и обича да се възражда. :)
Най-ясно това се усеща всяка пролет – през месеците март, април и май.

След зловредните пандемични рестрикции, от октомври 2021 г. до 20 февруари 2022 г., с нетърпение очаквахме 1 март. Среди февруари дойде и всички вече започнахме да се настройваме еуфорично, ала трагедията война яко ни попари и продължава да погубва животи. Когато злото вилнее и се стреми да залее всички ни, светлината и обичта към всичко живо е това, което единствено лекува. 

На трети март видях дузини млади и стари дарители.
Участвах скромно, а после разгледах паметта на музеите. Експонатите леко ги претупах, но пък се радвах да множеството младежи и имах късмета да разговарям със скулптура:
   „ Радвам се, че ви интригуват... А това не е точно кон, всъщност е магаре, ала такова което умее да танцува, защото обичам работите ми да са в действие и да разказват своята история на интересуващите се. А това не са хрътки, а кльощави улични кучета, които щат не щат трябва да са жизнени, за да умеят да избягват злото и бързо да срещат доброто, когато възникне такава позитивна възможност. ... Всяка скулптура, която правя идва от някоя конкретна мисъл или вълнение. ... Всеки миг и всяко нещо говорят. Опитвам се да пресъздам това, което съм усетил. Искам и правя работите си видими и разбираеми, за да могат хората да ги почувстват и разберат. Разбира се, стремя се направеното да е естетическо и красиво, но това е последствието, същественото е сюжета, който искам да разкажа чрез тях. „

На пети март присъствах на фолклорно-артистичен танцов спектакъл.
Самодейци и професионалисти, по-млади и по-опитни – всички във вихъра на хоро или друг танц.
Личеше си, че не са имали време за много репетиции, но пък всички бяха в еуфория от общността и срещата. Залата буквално се пръскаше по шевовете – стотици участници и поне триста зрители. Беше приказно – без никаква дистанция и силно сгряващо душата.

Тази седмица – концерт по пътя на музиката.
Вчера чух няколко от вълненията на музикантите и няколко от гласовете на цигулките.
Концертна зала, съкровено притихнала публика, млади работливи таланти, които свирят сложна многогласна класическа музика по пътя им през Академията. Различно е и почти неразбираемо - понякога чуваш музиката, а понякога не. Преплитането на звуците на твърде много нива, за слабо нетрениран слух като моя, често води до бързо загубване на музикалната нишка, но... В концертната зала има много от всичко – когато изгубвах музикална картина, съзирах малко паяче, което очевидно също слушаше концерта в свободен полет, закачено на своя собствена нишка под "покрива на концерта".


Живот търси

Понякога чуваш, понякога не,
понякога виждаш, понякога не.

Всичко пътува, тече,
може би март е.

Нека, на пътя
към пролетта сме.
                             /София,
                              11 март 2021 зима/


Памет и човечност, диалог и всеотдайност,
будност и жизненост – моля ви търсете пътя към мира и пътя към човека.