Ако се чудите що за динозавър беше Старата школа в науката и просветата, защото не сте имали случай да я срещнете, надали ще успея да ви я опиша.

“ И все пак тя се върти! ”
Може би най-характерното за можещите учители, учени и изобретатели от Старата школа беше всеотдайната им обич и осмислено уважение към миналото, настоящето и бъдещето.

Обич и респект от природата и човека.
Обич към науките, изкуствата и хармонията.
Обич към срещата на живо в търсене на разбирателство, просвета и градеж.

За радост другото, което не може да бъде описано все още може да бъде прочетено в книгите, музиката и картините на старите майстори.

Преди около месец случайността ме срещна с едно именно такова научнопопулярно четиво - уж вехто, а вечно живо. Няма да цитирам автора и заглавието, защото колкото повече търсим, толкова повече такива живи бисери ще намираме.

А сега, да се пренесем към дневника на човека, който иска да опознава природата:

ПРЕДГОВОР
...
През 1946 г. Двама велики учени – Алберт Айнщайн и Джон Бернал, разговарят за най-важните елементи на живота. По-късно, когато Дж. Бернал пише своята книга за произхода на живота, той отбелязва: “Животът съдържа елемент, логически различен от елементите на физиката, но съвсем не мистичен – елемента на историчността.”

С основание Гьоте пише: “Природата е единствената книга, всяка страница на която е пълна с дълбоко съдържание.”

С уважение в правотата на Ф. Шилер, който казва: “Не, никога мъдростта не е противоречала на природата”, поставям тази книга в ръцете на читателя с единственото пожелание – оглеждайки се назад към миналото, нека мислим за бъдещето.
                                                                                                       Варна, май, 1980

1. ВРЕМЕТО – вечно движение и непрестанна смяна на циклите.
“Времето е тъканта, от която е направен живота.”
С. Ричардсън

За Софокъл времето – това е вечна смяна на радост и страдание.

Аристотел нарича времето “число на движението”, а според Лайбниц “времето е абстракция на всички съотношения от последователности”.

Има данни, че в началото на палеозойската ера, т.е. преди 600 милиона години, годината е обхващала 424 дни.

Как да пренесем всекидневната представа за времето, разделени на равни интервали (секунди, часове, дни, години) към геоложкото минало? Това минало е пълно със събития, свързани с въздействието на много космически и земни фактори: с положението на Земята в космическото пространство, с вариациите в слънчевата активност, с влиянието на Луната, с радиоактивните процеси в земната вътрешност и др.

През 1902 г. Пиер Кюри за първи път предлага да се използва откритото явление на естествената радиоактивност като еталон за времето – като скала на историята Земята. По-късно този въпрос се разработва от от Е. Ръдърфорд (1904) и много други учени.

При радиоактивното разпадане става самопроизволно изпускане на атомни ядра от някои химически елементи – на алфа частици (хелиеви ядра), бета частици (електрони) и гама кванти (високоенергетични фотони). Стабилните и нестабилните разновидности на един и същи елемент се наричат изотопи.

Скоростта на разпадането на радиоактивния изотоп се изразява с т. нар. период на полуразпадане. Това е времето, за което всяко изходно количество атоми намалява два пъти в резултат на разпадането. Периодът на полуразпадането на радиоактивния елемент в природата зависи само от естествената скорост на неговото движение в пространството, т.е. проявява се с еднаква скорост в течение на милиарди години.

За определяне на геоложката възраст до 50 000 години широко приложение има т. нар. радиовъглероден метод. Той е основан на радиоактивния изотоп на въглерода – въглерод-14 (с период на полуразпадане 5750 години), който се получава в атмосферата под действието на космическите лъчи върху азота.

Неотдавна американският учен Дж. Бейда разработи нов метод за датиране, основан на изследване на аминокиселините. Известно е, че тези градивни блокове на протеините в живите организми са лявоориентирани. След като организмът умре, тези аминокиселини ще преминат постепенно към дясноориентирана форма с характерна скорост във времето. … Приложението на метода на Бейда обаче трябва да става внимателно, тъй като превръщането на аминокиселините от ляво- в дясноориентирани не зависи само от времето, а и от температурата.

Коралите като геоложки часовник.
За първи път през 1963 г. Американският палеонтолог Дж. Уелс изказва мнението, че пръстеновидните линии и пояси върху кораловата епитека представляват дневни и годишни образувания.

Геоложкото летоброене
Тъй като около 99% от видимата вселена се състои от най-леките елементи – водород и хелий, мнозина учени приемат, че всички други елементи не са съществували винаги, а са образувани в ядрата на звездите, където са съществували температури над 10 млн. градуса. ...но... Например различието в количеството на желязо и силиций, което на Слънцето е по-малко, отколкото на Земята и метеоритите, все още не е обяснено.

Както свидетелствуват данните за радиоактивното разпадане на ядрата на някои химични елементи, геоложкият часовник на Земята е бил “навит” преди 5 млрд. години.

Най-старите скали, които изграждат земната кора, са установени в Източна Антарктида, в земята Ендерби, откъдето идва и тяхното име – ендербити. Те са на възраст 4 млрд. години.
   Ендербитите са скали от групата на чарнокитите. Както много други големи открития в науката, установяването на чарнокитите е станало случайно. През 1892 г. английският геолог …

По най-нови данни (1975-1980 година) животът на Земята възниква преди около 3,8-4 млрд. години. За неговото начало се разказва в следващата глава.

2. НАЧАЛОТО
“Началото е повече от половината на цялото.“
Аристотел

Човек разбира, че е смъртен, че едни се раждат, а други умират, че той обработва земята и получава нейните плодове. А кой е в основата на всичко, кой е първотворецът, създал небето и земята, животните и растенията, въздуха и водата, деня и нощта и накрая самия човек?

(Първо митовете и легендите, а после древните мислители – Талес, Демокрит, Епикур, Сократ, Платон, Аристотел, … започват да си задават безчет въпроси.)

Франческо Реди (1626-1698) прави първите опити по изследване на самозараждането на живи същества от “тиня, пръст и гниеща материя”. През 1668 г. той доказал, че белите червеи, които се наблюдават в месото, са ларви на мухи;

Почти двеста години след Реди, през 1862 г., великият френски учен Лии Пастьор (1822-1895) вече изследва проблема за самозараждането на ниво микроорганизми.

Във втората половина на 19-ти век Т. Хъксли, Дж. Тиндал и други будни умове изказват предположение, че живота е възникнал в първичния океан. По това време се възражда и идеята за космическата посявка (панспермията), изказана още през V век пр. хр. от Анаксагор.
…
В началото на XX век знаменитият английски физик Ръдърфорд често казвал: “Само да пипна някой да говори за Вселената в моята лаборатория!”

Предпоставки за възникването на живота
…
Основните химически елементи, от които е изграден животът, са следните: въглерод, водород, кислород, азот, сяра и фосфор. Това е обусловено от самата природа на тези елементи. Например атомите на водорода, въглерода, кислорода и азота имат най-малки размери и са способни да образуват устойчиви двойни и тройни кратни връзки.
...


………………………....
Така мислеха, говореха и пишеха личностите, които съхраняваха и развиваха Старата школа. Не бива да губим тази мъдра, човеколюбива и градивна традиция. Затова ще извадя още цитати от тази приказна книга. Няма да е скоро, ала в следващите летни седмици ще публикувам още поне една-две статии с откъси от тази уж вехта книга.