Съдържа следните текстове:
Даровитите чинки, автор Дейвид Лак
Кучешките рибки от пустинята в Долината на смъртта – от Джеймс Х. Браун
Общественият ред при дивите северноамерикански пуйки – С. Робърт Уотс и Алън Стоукс
География на птиците – Карл Уелти
Дрейфът на континентите и повествованието на вкаменелостите – А. Халам
Дрейфът на континентите и еволюцията – Бьорн Куртен
Гъстота на популацията и социална патология – Джон Б. Калхаун
Въздушната миграция при насекомите – С. Дж. Джонсон
Растения и пеперуди – Пол. Р. Ерлик
Борба с плевелите чрез насекоми – Джеймс К. Холоуей
Лалугерите от пустинята Мохаве – Джордж А. Бартоломю и Джак У. Хъдзън
Симбиоза за почистване – Конрад Лимбо
Гъбарниците на насекомите – Сюзън У. Батра и Лек Р. Батра
Пустини, създадени поради липса на микроелементи – А. Дж. Андерсън и Е. Дж. Андърууд
Екологичните кръговрати и отровните вещества в природата – Джордж М. Уудуел
Торфените блата и тресавища – Едуард С. Дийви-младши
Животът върху една пясъчна дюна – Уилиам Х. Амос
Екология на огъня – Чарлз Ф. Купър


Из “География на птиците”, автор Карл Уелти

Макар че са свободни да летят, където си искат,
птиците космополити са малко на брой. След 150 милиона
години еволюция в постоянно изменяща се среда
повечето от видовете се придържат в границите на
определени райони от Земята.

    […]
    Еволюцията на птиците е отговаряла на промените в жизнената им среда по толкова пряк и систематичен начин, че той може да бъде изразен с поредица от биологични правила. Например видовете птици, живеещи в по-студен климат, трябва да бъдат по-едри от родствените им видове, обитаващи по-топлите области на земята. Това правило, което важи и за бозайниците, очевидно произтича от естествения отбор, който е благоприятсвувал за налагането на едно физиологично предимство. Птиците с по-едри тела имат имат относително по-малка телесна повърхност, чрез която да губят топлина, като по-този показател една едра птица се равнява на две или три по-дребни, сгушени заедно, за да се топлят. Птиците в по-студените райони също имат относително по-къси човки, крака и крила, поради което губят по-малко топлина. Съгласно друго правило птиците в по-студената част от ареала на даден вид снасят повече яйца на люпило, отколкото птиците в по-топлите райони. Преброяванията на яйцата, извършени от Дейвид Лак, английски орнитолог, показват, че червеношийката снася средно по 6,2 яйца на люпило в Скандинавия, 4,5 в Испания и 3,5 на Канарските острови. Въпреки късото скандинавско лято птиците могат да отгледат повече малки поради поради изобилието от насекоми и поради дългия ден. По трудно обясними адаптивни причини птиците и бозайниците в тропиците имат в кожата си повече тъмен пигмент меланин, отколкото техните родственици в по-студените климатични области. Докато тропичните птици са с по-ярки цветове и повече оттенъци в оперението си, обитателите на полярните райони са най-вече с белоснежно оперение.
     Високата степен на корелация между ареал и климат при някои видове се проявява ясно, когато климата се измени. Средната годишна температура на Северното полукълбо постепенно се повишава през последните десетилетия. Много южни птици, като кардиналът, бялата чапла и присмехулникът, бавно разширяват ареала си на север. В Швеция преди 50 години сивата врана е била предвестник на пролетта – днес там тя е постоянен зимен обитател. Преди 1885 г. във Финландия са били известни 262 вида птици. Днес те са 298, като новите видове идват най-много от Южна Европа и Средиземноморието.
     […]
     Струпването на птичи видове в тропиците е свързано както с климата, така и с наличието на богата хранителна база. Зелените растения осигуряват първото звено в хранителната верига на животните, следователно вечната зеленина на тропиците предлага повече възможности за изхранване, отколкото всички други райони. И обратно, повече от ясно е, че хранещите се с насекоми птици от умерените и по-северните ширини трябва да мигрират на юг, бягайки от ниските температури на зимата. 
     Връзката между запасите от храна и ареала най-добре проличава в случаите на приспособяванее към специална храна. Трудно е да очакваме, че кълвачите ще почнат да търсят насекоми – вредители по дърветата – в степите и прериите. Хранещите се с нектар колибри трябва да имат целогодишно цъвтящи растения. Някои видове колибри са свързани с точно определено растение поради специфичната форма на човката си. Клюновете на кръсточовките са специално приспособени за хранене със семената на иглолисни растения. Белият рибояд се е специализирал в ловенето на летящи риби и следователно островите, на които той се размножава, трябва да са сред води, които изобилстват с такива риби. Разбира се, толкова тясна зависимост е просто покана за изчезване. Когато едно природно бедствие унищожи морската трева зостера по атлантическото крайбрежие на Съединените щати през 1931-1932 г., една от многото жерви беше белобузата гъска, която се хранеше с нея. Броят на тези гъски спадна с 80%. Не е вероятно обаче такава съдба да постигне широко разпространената южноамериканска чайка. В нейното меню влизат риби, морски безгръбначни и миди, яйца и малки на други птици, мърша, човешки отпадъци – с една дума почти всичко.
     Ареалите на някои птици са определени от приспособления към други страни на техните местообитания, които могат да изглеждат не така непреодолими като храната.
     […]