Вече е 2020 година, каквото и да означава това.
Като малък бях щастливо любопитен и много се удивлявах от „години, числа и глобални въпроси“. С времето може би започнах да остарявам, защото впечатлителността ми от „необятно-всеизвестните въпроси“ започна да излинява. Топеше се любопитството ми. Може би от бързане или по инерцията – кой знае кога, как и защо.

Кога, как и защо?
Казват, че обичайният човешки животът е кратък и делничен. Затова най-добре било от рано да сте практични - да се научите да си поставяте ясни цели и да се захванете амбициозно за работа. Да изберете посока и да крачете към нея без да се разсейвате, за да имате много щастие и успехи. Колкото по-целеустремени и практични, толкова по-успешни. Поне така съм чувал да разказват, в нета и медиите, мнозина от публично успелите хора.

За лошо или за добро, освен да търси "формулата на успеха" човек понякога си задава и други въпроси.
Сега, докато пишех, случайно погледнах през прозореца и видях една катерица как се покатери по оградата на къщата в съседство с жилищния блок, в който живея. Скокна има-няма метър и половина, после бързо изкатери оставащите двадесет-тридесет сантиметра от вертикалната ограда. Направи го някак си съвсем естествено и обичайно.

Кое e естествено - за катерицата, за човека, за вас, за мен, за времето, за природата?
Дано вие да знаете отговорите на тези въпроси – пожелавам ви го. За жалост аз не ги знам. Както вече стана дума, напоследък рядко си задавам такива широки философски въпроси. От друга страна, по време на тъжни или щастливи дати, това често се случва от само себе си. Точно такива „замислящи празници“ бяха и отминалите новогодишни дни.

Широкия свят празнуваше Нова година, а цяла Австралия гореше като факла.
Дали това е случайно – сигурно. Дали има предистория – със сигурност. Оказа се, че Австралия гори ужасяващо не от дни, а от месеци!

Напълно опустошената територия вече е по-голяма от площта на цяла Белгия.
Милиони бозайници мъртви, а колко дребни животинки, насекоми, микроорганизми и птици са изгорели? Не бихме могли да преброим трагедията. Не можем да преброим дори "ясно видимите" човеко-икономически загуби - десетки загиналите хора и хиляди разрошени домове, мостове, пътища. Все по-трагични стават вестите от пожарите през последните месеци на 2019 година и първите дни на 2020 година. Всичко това на фона на уж глобалната човешка цивилизация разполагаща с всевиждащи космически спътници, Интернет и социални медии от десетилетия.

Вече изминаха първите деветнадесет години от XXI век, скоро ще станат двадесет.
Казвам изминаха, защото уж ясно помня и разбирам тези отминали 6770 дни.

Какво се случи през тези деветнадесет години?
Човечеството порасна, или поне така казва статистиката. От 6,122 милиарда през 2000 година, до 7,53 милиарда през 2017 година и може би 7,76 милиарда към 1 януари 2020 година. Впечатляваща статистика, но къде е напредъка? Защо човечеството не може да предотврати или потуши пожарете в Австралия, защо ЗЕМЯТА продължава да ГОРИ ?!

И животът и огънят са пожар!
Могат да бъдат градивни, но явно много често са разрушителни. Възможно ли е да няма последици от смъртта на милиони бозайници, милиарди растения и животинки, и билиарди микроорганизми за по-малко от 100 дни? Разбира се, че не е възможно.

Какви ще бъдат последите от тази екологична катастрофа?
А какви щяха да са последиците ако беше изгоряла цяла Белгия или значително по-малките от нея като площ Северна Македония, Словакия или Кипър. Страшното е, че този въпрос не е хипотетичен, защото в Австралия четири милиона хектара земя вече са изгорели, а продължава да ГОРИ.


Много бих се радвал този текст да беше вехта история, която завършва с позитивен край, но за тъга или радост ни предстои бъдещето. От нас зависи какво ще бъде то. От всеки един от нас, във всеки ден, зависи много повече отколкото признаваме или разбираме.

Не можем да променим миналото, но можем да променим бъдещето.
Пожелавам на себе си на вас да го изпълним с по-естествени, истинни, плодотворни дни.