За този блог
Гласове: 4183
Постинг
17.08.2019 16:02 -
Из „Стихотворения за малки деца“ от Иван Вазов – написани през 1883 година
"Училище; Звезда; Овчар; Кон; Жетварка; Коледа; Крава; Овца; Гора; Поле; Марица; Търново; Селянка; Вардар; Пловдив; Средец; Стара планина; Заход и изход слънце; Селска черкова; Сватба; Димитровден; Великден; Гроздобер; Село; Орач; Отечество; Пролет; Лято; Бъдни вечер; Есен; Молитва; Жетва; Зима; Пролетен дъжд; Ела; Нива; Лебед; Птичка; Първий сняг; Цар Симеон; Уловена птичка."
Точно тези топли думи и завети е избрал да сподели и запише Иван Вазов за децата на България през 1883 година. Бил е на едва 33 години, а колко много е доловил, синтезирал и наредил?!
Четеш стихове, а провиждаш живот, свобода, красота и наричане за градеж.
Ето няколко от тези удивително жизнени и актуални извори:
Училище
Детенце хубаво,
пиленце любаво!
Къде под мишница
с таз малка книжица?
Отивам, бабичко,
макар и слабичко,
книга да се уча,
добро да сполуча.
Звезда
Звездице ясна,
защо угасна?
- Нощта отива,
денят навива.
Аз бързам нине
в небото сине
да си почина
дор до мрачина…
А мойта кака,
Зорница красна,
ще да причака
Зората ясна.
Гора
Буки високи
тамо растат,
доли дълбоки
тихо шумят.
Зверове диви
крият се там;
елен страшливи
лута се сам.
Бурите вият
тамо всегда,
орлите вият
свойте гнезда.
Заход и изход слънце
Слънцето на заход бега,
а със него люта жега;
доста вече то греяло,
доста вече се лутало
и нагоре, и надолу
по небето синьо, голо,
както всички божи хора
и то сеща труд, умора:
требуват му сили нови;
сетни си зари, огньове
на небето то ги дава
и с земята се прощава.
Скоро то накрай небето
ще пропадне във полето,
във полето, под земята,
в свойта люлка непозната,
да си легне, попочине,
в сън приятен да премине,
дор се месечко насити,
месец, още и звездите
по небето да светлукат,
да си греят и блещукат.
Утре рано изпод земя
пак ще пътя си подземе
и из темни, нощни бездни
то на изток ще възлезне,
ясно лице ще покаже
и „Добрутро!“ ще ни каже…
Орач
Кога времето настане -
нивите да се орат,
трябва рано да се стане,
волове да се поят.
После впрягам ги в хомотя,
прекръстя се и ора,
хвърлям семе и работя,
та докле се уморя.
А пък господ от небето
семето ще разплоди
и до друго ясно лето
моят пот ще награди.
Молитва
Дядо господи, прости ме,
моля ти се от душа,
с ум и разум надари ме,
да не мога да греша!
Запази ми ти сърцето
от зли мисли и неща,
всичко видиш от небето:
зло до мен недей праща!
Дай на мама, дай на тате
здравье, сила и живот,
мир, любов на всички братя
и добро на наш народ!
Птичка
Птиченцето труд не знае,
нито грижи както ний,
много, много се не мае,
гняздото си скоро вий.
Нощем в клонето се сгуша,
утром - слънце кат изгрей,
то гласа на бога слуша:
трепне криле и запей.
Мине пролет разцъфтяла,
минат летни марани,
дойде есен, дъжд и хала,
падне сняг по равнини.
Всякой тръпне и се свива;
птиче през море върви,
в топли крайща то почива,
дор се пролет пак яви.
Уловена птичка
Деца
Видиш, птиченце крилато,
ние в примка те държим
и със тебе цяло лято
няма да се разделим.
Птичка
Ах, защо ви съм? Бъдете
милостиви тоя час,
да си хвръкна ме пуснете,
в примката ще умра аз!
Деца
Не грижи се, мила птичко,
дор си в нашите ръце;
ще те храниме със всичко,
с захарчица, с млечице.
Птичка
Мляко що е не разбирам,
захар ази не кълвя,
само зрънца знам да сбирам
и мушици да ловя.
Деца
Ти зимъска ще загинеш
на полето там сама!
По-добре да си починеш
в нашта клетка у дома.
Птичка
Не се бойте, аз щъ хвръкна
татък в топлите места,
в ваш’та клетка ще издъхна,
макар златна да е тя.
Деца
Мила птичко, ти не знаеш
как е харно тука, виж —
ти със нас ще си играеш,
няма що да се боиш.
Птичка
Мен, дечица, по е харно
да си хвъркам по светът,
тук щъ умра аз навярно,
тясно ми е в тоя кът!
Деца
Право казваш, пиле клето,
тук на мъка ще живейш,
хай хвръкни си към небето,
на свобода да си пейш!
Точно тези топли думи и завети е избрал да сподели и запише Иван Вазов за децата на България през 1883 година. Бил е на едва 33 години, а колко много е доловил, синтезирал и наредил?!
Четеш стихове, а провиждаш живот, свобода, красота и наричане за градеж.
Ето няколко от тези удивително жизнени и актуални извори:
Училище
Детенце хубаво,
пиленце любаво!
Къде под мишница
с таз малка книжица?
Отивам, бабичко,
макар и слабичко,
книга да се уча,
добро да сполуча.
Звезда
Звездице ясна,
защо угасна?
- Нощта отива,
денят навива.
Аз бързам нине
в небото сине
да си почина
дор до мрачина…
А мойта кака,
Зорница красна,
ще да причака
Зората ясна.
Гора
Буки високи
тамо растат,
доли дълбоки
тихо шумят.
Зверове диви
крият се там;
елен страшливи
лута се сам.
Бурите вият
тамо всегда,
орлите вият
свойте гнезда.
Заход и изход слънце
Слънцето на заход бега,
а със него люта жега;
доста вече то греяло,
доста вече се лутало
и нагоре, и надолу
по небето синьо, голо,
както всички божи хора
и то сеща труд, умора:
требуват му сили нови;
сетни си зари, огньове
на небето то ги дава
и с земята се прощава.
Скоро то накрай небето
ще пропадне във полето,
във полето, под земята,
в свойта люлка непозната,
да си легне, попочине,
в сън приятен да премине,
дор се месечко насити,
месец, още и звездите
по небето да светлукат,
да си греят и блещукат.
Утре рано изпод земя
пак ще пътя си подземе
и из темни, нощни бездни
то на изток ще възлезне,
ясно лице ще покаже
и „Добрутро!“ ще ни каже…
Орач
Кога времето настане -
нивите да се орат,
трябва рано да се стане,
волове да се поят.
После впрягам ги в хомотя,
прекръстя се и ора,
хвърлям семе и работя,
та докле се уморя.
А пък господ от небето
семето ще разплоди
и до друго ясно лето
моят пот ще награди.
Молитва
Дядо господи, прости ме,
моля ти се от душа,
с ум и разум надари ме,
да не мога да греша!
Запази ми ти сърцето
от зли мисли и неща,
всичко видиш от небето:
зло до мен недей праща!
Дай на мама, дай на тате
здравье, сила и живот,
мир, любов на всички братя
и добро на наш народ!
Птичка
Птиченцето труд не знае,
нито грижи както ний,
много, много се не мае,
гняздото си скоро вий.
Нощем в клонето се сгуша,
утром - слънце кат изгрей,
то гласа на бога слуша:
трепне криле и запей.
Мине пролет разцъфтяла,
минат летни марани,
дойде есен, дъжд и хала,
падне сняг по равнини.
Всякой тръпне и се свива;
птиче през море върви,
в топли крайща то почива,
дор се пролет пак яви.
Уловена птичка
Деца
Видиш, птиченце крилато,
ние в примка те държим
и със тебе цяло лято
няма да се разделим.
Птичка
Ах, защо ви съм? Бъдете
милостиви тоя час,
да си хвръкна ме пуснете,
в примката ще умра аз!
Деца
Не грижи се, мила птичко,
дор си в нашите ръце;
ще те храниме със всичко,
с захарчица, с млечице.
Птичка
Мляко що е не разбирам,
захар ази не кълвя,
само зрънца знам да сбирам
и мушици да ловя.
Деца
Ти зимъска ще загинеш
на полето там сама!
По-добре да си починеш
в нашта клетка у дома.
Птичка
Не се бойте, аз щъ хвръкна
татък в топлите места,
в ваш’та клетка ще издъхна,
макар златна да е тя.
Деца
Мила птичко, ти не знаеш
как е харно тука, виж —
ти със нас ще си играеш,
няма що да се боиш.
Птичка
Мен, дечица, по е харно
да си хвъркам по светът,
тук щъ умра аз навярно,
тясно ми е в тоя кът!
Деца
Право казваш, пиле клето,
тук на мъка ще живейш,
хай хвръкни си към небето,
на свобода да си пейш!
Тагове:
Стенописи от Диан Костов Костинброд
Кой дърпа конците на света?
Доколко може да вярваме на историческите...
Кой дърпа конците на света?
Доколко може да вярваме на историческите...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене