Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 343664
Постинги: 406
Коментари: 590
Гласове: 2248
Постинг
04.03.2019 23:36 - Приказка за мартеница слънчева
Автор: trakietsadobri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 646 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 28.02.2020 13:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   Това се случи в пролет деведстотини и ...
   Чета и препрочитам "колобърският свитък" и се чудя, как е възможно на него да са написани само думите:
   „Тук написано се случи много-много отдавна, когато древните колобъри и жрици все още учеха езикът на светлината, природата и времето.
   Всеки ден те търсеха и изучаваха "Аз буки, веде глаголи!"
      Аз буки – Помни буквите!
      Веде глаголи – Разбирай думите!
      Изричай словото вярно!
      Добро е да се живее твърдо и съзидателно! 
      Лети, хвърчи, колебай се, върви, расти, побеждавай!
      Със светлина и слава, напред!“


   За какво минах през толкова учене и изпитания?! За да ми дадат един лист с азбуката ли?!
   Седем години само слушах без да мога да питам. После седем години можех само да питам без да мога да влизам в разговор. През всичките тези четиринадесет години всички чираци и ученици, от изгрев до залез, работехме все повече и по-тежка работа, а вечер учехме и се кьорихме над древни книги и апокрифи. Последната година по цял ден копаехме в новите пещери и носехме камъни, а нощем преписваме стара писмена. Бях едва седем годишен, когато ме доведоха в древните пещери. В началото бяхме 24 чирака, след седмата година останахме 12 ученика, а едва на седмина ни разрешиха да останем в Синята пещера до двадесет и първата ни година.

   Издържах и деветте месеца въпроси, изпитания и проверки...
   И най-после, преди три дни, ми дадоха да облека колобърска дреха, дадоха ми свитък с колобърска писмена, а тя написана само с бащините ТРАКО-БЪЛГАРСКИ букви!! Цял ден четох и препрочитах този лист дали, някъде в него или между редовете му, няма да намеря поне една дума от древния природен език. Ала нищо ново и тайнствено не провидох.

   Вчера ми стана още по-чоглаво – след осем дни трябва да поема грижата за паметта и прорицанията на четирите големи рода край водопада! !... Не знам и дума от „Древният първоезик, чрез който всичко идва по местата си“. През седемте питащи години по безброй начини опитах да науча поне една първоистина дума. Какви ли не хитри въпроси измислях, а учителите КОЛОБЪРИ все ми се усмихваха и ми казваха някой от любимите си мудри и безполезни отговори „Млад си, не бързай. Учи и работи, премини през всички познания и изпитания, и сам ще научиш природния език.“

   Облякох колобърската дреха и държа в ръцете си лист от древната колобърска книга, а написаното върху него го знам още от първата година?! Не издържам!! ... Ще отида да разговоря поне Дедото, той отдавна вече не е учител – все ще ми каже поне някоя по-блага дума.
   ...
    - Момче, къде се загуби бе дете! Знам, че вече си колобър и не трябва да ти казвам така, ама и ти – три дни никакъв се не обади, да кажеш някоя нова приказка. ...Ха седни тука, може вече отдавна да не виждам, ама такъв тъжен буреносен облак като тебе няма как да не се осети.
   - Дедо ти навремето как подхвана работата?
   - Коя работа бе дете? Аз бая работи съм подхващал: първом бях дете, ама това не го помня. На седем години ме пратиха чирак в Старата пещера. На четиринадесет преминах проверките за ученик, на поляната край водопада. На 21 си мислех, че нищо не знам и не разбирам, а искам да бъда колобър. Тогава видях една кошута и ми се доживя свободно и широко. Ама пусти мерак, с много лица, рекох си - „Вече дето се вика си колобър, не може с нещо да не можеш да допринесеш.“ Затова в следващите седем години много нещо се старах, доста видях и нещичко свърших. После огъня на живота пак ме подхвана и не издържах та свалих колобърската дреха. Посл...
   - Чакай Дедо не знаех, че си свалял колобърската дреха?!
   - Хе-хе, дете! Колко работи още не знаеш ти! То живота да не е мартеница, че всичко да му е видимо и ясно. То виж дори и в нея ясното е бая-бая оплетено. ... Така като те слушам, че вече за жалост не мога да виждам, грижата ти е тежка, сериозна. ...Я вземи излез от пещерата!! Пети март е, пролет е – слънчева, блага, гореща. Иди до водопада, разходи се! Не забравяй да вземеш и мартениците дето си ги направил. Че нали знаеш традицията: „Първите седем дена на март мартеница можеш да подариш на всекиму. До четиринайсти - мартеници подарявай на приятели и близки. До двадесет и първи – мартеница се подарява само на най-близък.“ ...Ха излизай де! Уморих се да говоря, това младите все забравяте, че старостта не е като младостта.
   ...
   Дедото и той ме отписа. Да съм ходил на водопада!
   Че е пролет така си е, но за плуване времето още не става.
   ...
   Но пък гледката от закътаната поляна край водопада наистина е красива!
   ...
   А това какво е?!
   Няма как да е кокиче, те отдавна прецъфтяха. Нещо друго ще е.
   ...
   Не е цвете, а слънчев лъч е било!
   Ама защо е такъв, сякаш върху тревата грее огнено кокиче?!
   ...
   Аааа! Ама този лъч идва... от косата на самодива!!
   Ама как така... самодива посред бял ден?!
   ...
   Не, не ми се привижда... Това не е самодива, а жрицата, която ми се смееше когато преди три дни излязох от пещерата преоблечен в колобърска премяна.
   ...
   Колко е светла и млада сигурно и тя тази пролет, при новата луна, е станала жрица.
   ...
   Ех, защо точно сега станах колобър, а тя вече е жрица!! Искам да я закача, но вече не бива, а и тя не може вече да се засмее. Как само я изкастриха с очи другите жрици когато ми се смееше.
   ...Слънце, Пролет – ЗАЩО??
   И тогава...
   Момичето–жрица се обърна и огнено-лъчистото кокиче грейна и свърза двамата млади, а момчето-колобър разпозна и научи първата дума от пра-древния трако-български език.
МАРТЕНИЦА – истина, чистота, светлина, огън, обич и наричане за пролет, живот, бъдеще.
   ... и ...
   Седем години момичето-жрица се озаряваше и превръщаше в ЖРИЦА.
   Седем години момчето-колобър много нещо се стара, доста видя и нещичко свърши, и се превърна в КОЛОБЪР.

   На осмата пролет мартеницата отново ги срещна... и те хвърлиха дрехите на колобър и жрица. Заживяха просто и щастливо. Всеки ден се учиха един от друг... Отгледаха и изучиха децата си... Дойде ден отново да се пременят в дрехите на колобър и жрица, за да бъдат дедо и баба на унуките си. 


Ако приказката ви се е сторила твърде дълга – пуснете си музика:
Фамилия Тоника - Очакване за пролет
   https://www.youtube.com/watch?v=3LFfc4tSsqU
Mary Boys Band - Дългият път към дома
   https://www.youtube.com/watch?v=M4JDJjYLRQ0
Авеню - Живели ли сме някога преди
   https://www.youtube.com/watch?v=FjUO0yr_lVY
Високо - ФСБ Симфони
   https://www.youtube.com/watch?v=bKeUqfchBsQ
Нина Николина - Лудо, младо
   https://www.youtube.com/watch?v=JoSVX1BVSxQ
Васил Найденов – Там
   https://www.youtube.com/watch?v=jFBLQF3-dCg
"Тече, всичко тече..."
   https://www.youtube.com/watch?v=JlnlVlXtvo8

Революция Z - Аз искам
   https://www.youtube.com/watch?v=oRujzaxIAY4
Щурците - Звън (1969)
   https://www.youtube.com/watch?v=8yfmMZOKwf4
Ден след ден, Vasko The Patch
   https://www.youtube.com/watch?v=wUhSSbV9NZ8
БНТ 2 Flashmob – клуб "Чанове" Русе, България
   https://www.youtube.com/watch?v=4j4Gph9RIZc
Сребърни звънчета - Песен за малчуганите (1986)
   https://www.youtube.com/watch?v=ebyzaf-Qdyw
Дилмано, Дилберо
   https://www.youtube.com/watch?v=UfX83DynKt8
Печенката (Адриана Николова) и Десислава Тодорова - Петър плет плете
   https://www.youtube.com/watch?v=YqyVP5bN7hw
Радиодецата - Хей, приятелю, здравей
   https://www.youtube.com/watch?v=4D1MJhIdFsM
Авеню - Песента на тишината
   https://www.youtube.com/watch?v=1LoAKhtflEw



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930