За този блог
Гласове: 4183
Постинг
11.04.2017 13:56 -
Памет и Великден
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 564 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.12.2020 00:22
Прочетен: 564 Коментари: 0 Гласове:
8
Последна промяна: 09.12.2020 00:22
„Има неща толкова сериозни, че за тях може да се говори само на шега.“
Памет първа. От училище, в малко градче, в края на 50-те години на XX век.
Ученици, три момчета в осми клас, по днешно му шумни тинейджъри, решили да се пошегуват незлобливо със своя добър, но иначе доста строг учител по физика, за когото се говорело, че вярвал в Бога.
Учителят изнесъл новия урок и нищо неподозиращ попитал „Има ли въпроси?“.
Последвало кратко мълчание и първият от шегобийците вдигнал ръка, изправил се, и сериозно попитал „Учителю, има ли Бог?“.
Последвало дълго мълчание, защото по-онова време вярата не само че не била на мода, както е днес, ами направо била в немилост. Може би затова физикът не отговорил на въпроса, а след дълго мълчание умолително попитал „Деца има ли други въпроси?“
Дали тинейджърите не го разбрали правилно, или пък от урока всичко били разбрали, но втори шегобиец вдигнал ръка, изправил се и попитал „Учителю, Бог има ли?“ Учителят нервно погледнал часовникът си, но учениците го усетили, че иска да се измъква по терлици и тритият заговорник, без да вдига ръка се изправил и да го запитал „Учителю, има ли Бог? Защо казват, че който вярва в Бог сигурно е болен?“
Тук вече физикът не издържал и викнал „Я седни там бе диване, с диване! Ако вярваш има, ако не вярваш няма!“
Как завършило всичко? - разбира се че добре. Не съвсем шеговитата случка, още жива, се превърнала в шеговита легенда, защото в малките градчета хората добре се познават и уважават добрината, и на учителите, и на учениците.
Памет втора. Разговор между двама наскоро пораснали тинейджъри, около 20-21 годишни, на Разпети петък в началото на XXI век, в друго малко градче.
- Хайде да минем и през църквата навръщане през площада. Нали имало някаква забавна традиция да се минава под масата за здраве. Пък и да ни видят каките, че сме сериозни хора.
- Ами ... добре ... ще дойда с теб до там, и ти ако искаш мини. Аз ще те изчакам в двора на черквата, че аз вече минавах преди обяд.
- А, кога успя, с гаджето ли си ходил, а?
- Ами ... с нея бях ... и се получи малко конфузно.
- Сигурно, сигурно! Одумали ли са ви бабите в църквата, нали?
- Да, одумаха ни бабите, ама не двамата, а само мен.
- Че защо само теб – не си чак толкоз хубав, не си и чак толкоз грешен.
- Ами ... това е твоята версия. ... А аз за малко да бутна цялата маса.
- Ааа, ... брей ... ВЕСЕЛО!! ... Явно наистина си грешен. ... Нищо, ти мини пак – та да изкупиш греховете си. Може този път да ти се получи, ако не по-добре, то още по-весело. ... Я кажи как успя да бутнеш масата първият път! :)
Памет трета. Баба разказва на внуче – неясно точно кога.
- Бабо, а ти защо казваш, че ще отидеш до черква, да се черкуваш?! Нали казваш, че не си много вярваща, и че не нужно да се ходи много по черкви?! И друг път така си ми казвала, а сега за Разпети петък запали свещ и ми каза, да внимавам да не я загася докато лудувам, че ти ще отидеш до черквата. Защо ще го правиш, щом не вярваш много?
- Голяма питанка си дете! Ех, бабиното дете! ... Така ме е учила майка, да спазвам традициите. ... И аз като тебе, все питах ли питах. ... Ти май вече си голямо момче, затова ще ти разкажа каквото ми разказа на мен майка някога, като я питах горе долу същото. Каза ми „Мари, и аз не съм съвсем вярваща, ама взех повече да вярвам от преди, защото за каквото добро съм се помолила на Бог, помогнал ми е. За каквото съм го помолила със сърце, за всичко ми е помогнал.“ Аз стоя гледам я и си мисля, че за какво ще се е молила майка, и кога ли се е молила?! Не съм я виждала да ходи сама на черква или да стои пред икона да се моли. Че тогава за какво ще се е молила майка, и кога ли се е молила?!?!
...
- Това ми каза тогава майка, твоята пра-баба – запомни ли дете?
- Ех, бабо, ама и ти, все ме питаш, запомни ли?! Нали знаеш, че пак ще те карам да ми разказваш за пра-баба и пра-дядо?! Най-обичам за тях да ми разказваш. Кажи сега, за какво се е молила пра-баба, нали си разбрала? Сигурно си разбрала, ти всичко разбираш!
- Не знам дете. И после съм се чудила, но не знам. Майка не ми каза за какво се е молила. Помня само разговорът и думите ѝ. Нали и ти го запомни. Като все питаш, като прорастеш сигурно ще разбереш.
„Памет финална“
„Има неща толкова сериозни, че за тях може да се говори само на шега.“
-- Нилс Бор
Памет първа. От училище, в малко градче, в края на 50-те години на XX век.
Ученици, три момчета в осми клас, по днешно му шумни тинейджъри, решили да се пошегуват незлобливо със своя добър, но иначе доста строг учител по физика, за когото се говорело, че вярвал в Бога.
Учителят изнесъл новия урок и нищо неподозиращ попитал „Има ли въпроси?“.
Последвало кратко мълчание и първият от шегобийците вдигнал ръка, изправил се, и сериозно попитал „Учителю, има ли Бог?“.
Последвало дълго мълчание, защото по-онова време вярата не само че не била на мода, както е днес, ами направо била в немилост. Може би затова физикът не отговорил на въпроса, а след дълго мълчание умолително попитал „Деца има ли други въпроси?“
Дали тинейджърите не го разбрали правилно, или пък от урока всичко били разбрали, но втори шегобиец вдигнал ръка, изправил се и попитал „Учителю, Бог има ли?“ Учителят нервно погледнал часовникът си, но учениците го усетили, че иска да се измъква по терлици и тритият заговорник, без да вдига ръка се изправил и да го запитал „Учителю, има ли Бог? Защо казват, че който вярва в Бог сигурно е болен?“
Тук вече физикът не издържал и викнал „Я седни там бе диване, с диване! Ако вярваш има, ако не вярваш няма!“
Как завършило всичко? - разбира се че добре. Не съвсем шеговитата случка, още жива, се превърнала в шеговита легенда, защото в малките градчета хората добре се познават и уважават добрината, и на учителите, и на учениците.
Памет втора. Разговор между двама наскоро пораснали тинейджъри, около 20-21 годишни, на Разпети петък в началото на XXI век, в друго малко градче.
- Хайде да минем и през църквата навръщане през площада. Нали имало някаква забавна традиция да се минава под масата за здраве. Пък и да ни видят каките, че сме сериозни хора.
- Ами ... добре ... ще дойда с теб до там, и ти ако искаш мини. Аз ще те изчакам в двора на черквата, че аз вече минавах преди обяд.
- А, кога успя, с гаджето ли си ходил, а?
- Ами ... с нея бях ... и се получи малко конфузно.
- Сигурно, сигурно! Одумали ли са ви бабите в църквата, нали?
- Да, одумаха ни бабите, ама не двамата, а само мен.
- Че защо само теб – не си чак толкоз хубав, не си и чак толкоз грешен.
- Ами ... това е твоята версия. ... А аз за малко да бутна цялата маса.
- Ааа, ... брей ... ВЕСЕЛО!! ... Явно наистина си грешен. ... Нищо, ти мини пак – та да изкупиш греховете си. Може този път да ти се получи, ако не по-добре, то още по-весело. ... Я кажи как успя да бутнеш масата първият път! :)
Памет трета. Баба разказва на внуче – неясно точно кога.
- Бабо, а ти защо казваш, че ще отидеш до черква, да се черкуваш?! Нали казваш, че не си много вярваща, и че не нужно да се ходи много по черкви?! И друг път така си ми казвала, а сега за Разпети петък запали свещ и ми каза, да внимавам да не я загася докато лудувам, че ти ще отидеш до черквата. Защо ще го правиш, щом не вярваш много?
- Голяма питанка си дете! Ех, бабиното дете! ... Така ме е учила майка, да спазвам традициите. ... И аз като тебе, все питах ли питах. ... Ти май вече си голямо момче, затова ще ти разкажа каквото ми разказа на мен майка някога, като я питах горе долу същото. Каза ми „Мари, и аз не съм съвсем вярваща, ама взех повече да вярвам от преди, защото за каквото добро съм се помолила на Бог, помогнал ми е. За каквото съм го помолила със сърце, за всичко ми е помогнал.“ Аз стоя гледам я и си мисля, че за какво ще се е молила майка, и кога ли се е молила?! Не съм я виждала да ходи сама на черква или да стои пред икона да се моли. Че тогава за какво ще се е молила майка, и кога ли се е молила?!?!
...
- Това ми каза тогава майка, твоята пра-баба – запомни ли дете?
- Ех, бабо, ама и ти, все ме питаш, запомни ли?! Нали знаеш, че пак ще те карам да ми разказваш за пра-баба и пра-дядо?! Най-обичам за тях да ми разказваш. Кажи сега, за какво се е молила пра-баба, нали си разбрала? Сигурно си разбрала, ти всичко разбираш!
- Не знам дете. И после съм се чудила, но не знам. Майка не ми каза за какво се е молила. Помня само разговорът и думите ѝ. Нали и ти го запомни. Като все питаш, като прорастеш сигурно ще разбереш.
„Памет финална“
„Има неща толкова сериозни, че за тях може да се говори само на шега.“
-- Нилс Бор
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
