За този блог
Гласове: 4183
Постинг
17.08.2019 16:02 -
Из „Стихотворения за малки деца“ от Иван Вазов – написани през 1883 година
"Училище; Звезда; Овчар; Кон; Жетварка; Коледа; Крава; Овца; Гора; Поле; Марица; Търново; Селянка; Вардар; Пловдив; Средец; Стара планина; Заход и изход слънце; Селска черкова; Сватба; Димитровден; Великден; Гроздобер; Село; Орач; Отечество; Пролет; Лято; Бъдни вечер; Есен; Молитва; Жетва; Зима; Пролетен дъжд; Ела; Нива; Лебед; Птичка; Първий сняг; Цар Симеон; Уловена птичка."
Точно тези топли думи и завети е избрал да сподели и запише Иван Вазов за децата на България през 1883 година. Бил е на едва 33 години, а колко много е доловил, синтезирал и наредил?!
Четеш стихове, а провиждаш живот, свобода, красота и наричане за градеж.
Ето няколко от тези удивително жизнени и актуални извори:
Училище
Детенце хубаво,
пиленце любаво!
Къде под мишница
с таз малка книжица?
Отивам, бабичко,
макар и слабичко,
книга да се уча,
добро да сполуча.
Звезда
Звездице ясна,
защо угасна?
- Нощта отива,
денят навива.
Аз бързам нине
в небото сине
да си почина
дор до мрачина…
А мойта кака,
Зорница красна,
ще да причака
Зората ясна.
Гора
Буки високи
тамо растат,
доли дълбоки
тихо шумят.
Зверове диви
крият се там;
елен страшливи
лута се сам.
Бурите вият
тамо всегда,
орлите вият
свойте гнезда.
Заход и изход слънце
Слънцето на заход бега,
а със него люта жега;
доста вече то греяло,
доста вече се лутало
и нагоре, и надолу
по небето синьо, голо,
както всички божи хора
и то сеща труд, умора:
требуват му сили нови;
сетни си зари, огньове
на небето то ги дава
и с земята се прощава.
Скоро то накрай небето
ще пропадне във полето,
във полето, под земята,
в свойта люлка непозната,
да си легне, попочине,
в сън приятен да премине,
дор се месечко насити,
месец, още и звездите
по небето да светлукат,
да си греят и блещукат.
Утре рано изпод земя
пак ще пътя си подземе
и из темни, нощни бездни
то на изток ще възлезне,
ясно лице ще покаже
и „Добрутро!“ ще ни каже…
Орач
Кога времето настане -
нивите да се орат,
трябва рано да се стане,
волове да се поят.
После впрягам ги в хомотя,
прекръстя се и ора,
хвърлям семе и работя,
та докле се уморя.
А пък господ от небето
семето ще разплоди
и до друго ясно лето
моят пот ще награди.
Молитва
Дядо господи, прости ме,
моля ти се от душа,
с ум и разум надари ме,
да не мога да греша!
Запази ми ти сърцето
от зли мисли и неща,
всичко видиш от небето:
зло до мен недей праща!
Дай на мама, дай на тате
здравье, сила и живот,
мир, любов на всички братя
и добро на наш народ!
Птичка
Птиченцето труд не знае,
нито грижи както ний,
много, много се не мае,
гняздото си скоро вий.
Нощем в клонето се сгуша,
утром - слънце кат изгрей,
то гласа на бога слуша:
трепне криле и запей.
Мине пролет разцъфтяла,
минат летни марани,
дойде есен, дъжд и хала,
падне сняг по равнини.
Всякой тръпне и се свива;
птиче през море върви,
в топли крайща то почива,
дор се пролет пак яви.
Уловена птичка
Деца
Видиш, птиченце крилато,
ние в примка те държим
и със тебе цяло лято
няма да се разделим.
Птичка
Ах, защо ви съм? Бъдете
милостиви тоя час,
да си хвръкна ме пуснете,
в примката ще умра аз!
Деца
Не грижи се, мила птичко,
дор си в нашите ръце;
ще те храниме със всичко,
с захарчица, с млечице.
Птичка
Мляко що е не разбирам,
захар ази не кълвя,
само зрънца знам да сбирам
и мушици да ловя.
Деца
Ти зимъска ще загинеш
на полето там сама!
По-добре да си починеш
в нашта клетка у дома.
Птичка
Не се бойте, аз щъ хвръкна
татък в топлите места,
в ваш’та клетка ще издъхна,
макар златна да е тя.
Деца
Мила птичко, ти не знаеш
как е харно тука, виж —
ти със нас ще си играеш,
няма що да се боиш.
Птичка
Мен, дечица, по е харно
да си хвъркам по светът,
тук щъ умра аз навярно,
тясно ми е в тоя кът!
Деца
Право казваш, пиле клето,
тук на мъка ще живейш,
хай хвръкни си към небето,
на свобода да си пейш!
Точно тези топли думи и завети е избрал да сподели и запише Иван Вазов за децата на България през 1883 година. Бил е на едва 33 години, а колко много е доловил, синтезирал и наредил?!
Четеш стихове, а провиждаш живот, свобода, красота и наричане за градеж.
Ето няколко от тези удивително жизнени и актуални извори:
Училище
Детенце хубаво,
пиленце любаво!
Къде под мишница
с таз малка книжица?
Отивам, бабичко,
макар и слабичко,
книга да се уча,
добро да сполуча.
Звезда
Звездице ясна,
защо угасна?
- Нощта отива,
денят навива.
Аз бързам нине
в небото сине
да си почина
дор до мрачина…
А мойта кака,
Зорница красна,
ще да причака
Зората ясна.
Гора
Буки високи
тамо растат,
доли дълбоки
тихо шумят.
Зверове диви
крият се там;
елен страшливи
лута се сам.
Бурите вият
тамо всегда,
орлите вият
свойте гнезда.
Заход и изход слънце
Слънцето на заход бега,
а със него люта жега;
доста вече то греяло,
доста вече се лутало
и нагоре, и надолу
по небето синьо, голо,
както всички божи хора
и то сеща труд, умора:
требуват му сили нови;
сетни си зари, огньове
на небето то ги дава
и с земята се прощава.
Скоро то накрай небето
ще пропадне във полето,
във полето, под земята,
в свойта люлка непозната,
да си легне, попочине,
в сън приятен да премине,
дор се месечко насити,
месец, още и звездите
по небето да светлукат,
да си греят и блещукат.
Утре рано изпод земя
пак ще пътя си подземе
и из темни, нощни бездни
то на изток ще възлезне,
ясно лице ще покаже
и „Добрутро!“ ще ни каже…
Орач
Кога времето настане -
нивите да се орат,
трябва рано да се стане,
волове да се поят.
После впрягам ги в хомотя,
прекръстя се и ора,
хвърлям семе и работя,
та докле се уморя.
А пък господ от небето
семето ще разплоди
и до друго ясно лето
моят пот ще награди.
Молитва
Дядо господи, прости ме,
моля ти се от душа,
с ум и разум надари ме,
да не мога да греша!
Запази ми ти сърцето
от зли мисли и неща,
всичко видиш от небето:
зло до мен недей праща!
Дай на мама, дай на тате
здравье, сила и живот,
мир, любов на всички братя
и добро на наш народ!
Птичка
Птиченцето труд не знае,
нито грижи както ний,
много, много се не мае,
гняздото си скоро вий.
Нощем в клонето се сгуша,
утром - слънце кат изгрей,
то гласа на бога слуша:
трепне криле и запей.
Мине пролет разцъфтяла,
минат летни марани,
дойде есен, дъжд и хала,
падне сняг по равнини.
Всякой тръпне и се свива;
птиче през море върви,
в топли крайща то почива,
дор се пролет пак яви.
Уловена птичка
Деца
Видиш, птиченце крилато,
ние в примка те държим
и със тебе цяло лято
няма да се разделим.
Птичка
Ах, защо ви съм? Бъдете
милостиви тоя час,
да си хвръкна ме пуснете,
в примката ще умра аз!
Деца
Не грижи се, мила птичко,
дор си в нашите ръце;
ще те храниме със всичко,
с захарчица, с млечице.
Птичка
Мляко що е не разбирам,
захар ази не кълвя,
само зрънца знам да сбирам
и мушици да ловя.
Деца
Ти зимъска ще загинеш
на полето там сама!
По-добре да си починеш
в нашта клетка у дома.
Птичка
Не се бойте, аз щъ хвръкна
татък в топлите места,
в ваш’та клетка ще издъхна,
макар златна да е тя.
Деца
Мила птичко, ти не знаеш
как е харно тука, виж —
ти със нас ще си играеш,
няма що да се боиш.
Птичка
Мен, дечица, по е харно
да си хвъркам по светът,
тук щъ умра аз навярно,
тясно ми е в тоя кът!
Деца
Право казваш, пиле клето,
тук на мъка ще живейш,
хай хвръкни си към небето,
на свобода да си пейш!
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене