Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 587947
Постинги: 539
Коментари: 685
Гласове: 3446
Постинг
08.11.2022 00:46 - Днес е АрхангеловДЕН
Автор: trakietsadobri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1749 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 08.11.2022 09:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Много именни дни има през годината, но един е АрхангеловДЕН.
Сигурно е случайно, но има ли нещо случайно в трако-българския народен календар?!
Всичко е случайно, ама друг път и не в космическия календар на древния ни езическо-орфически и богомилско-православен народ.

Очевидно не съм нито набожен, нито канонично вярващ, но колкото повече остарявам толкова по-ясно разбирам, че в Православието има и доста-доста памет и недоизказани истини.

Що за дух е архангела надали може да се разбере, защото и тази като всяка друга важна история е доста-доста по-древна от компютрите, че даже и от християнството.

Очевидно архангелите са много-много древни космично-човешки духове. Само чуйте имената им: Разиил, Цафкиил, Задкиил, Камаил, Гавриил, Рафаил и Михаил. А защо ли утре не се празнува само Михаил, а всичките?! Може би защото в други вери и вервания всичко е ДУХсвързан, който само се проявява в различни превъплъщения или кармични личности.

Що за дух е архангела надали може да се разбере, но две неща са очевидни:
Днес е АрхангеловДЕН и те съществуват, защото иначе отдавна щяхме да сме ги забравили. Говори се, че те са войни, но това явно е заблудата, защото те не са “боксьори” – най-много могат да бъдат “айкидисти”, защото светлите духове не са войни, а светилници. 

Днес си спомняме архангелите, защото се задават най-тъмните дни в годината и ние интуитивно търсим закрилата на светлината и на светлите духове. Те съществуват и сигурно са сред нас. Има много смайващи деца, срещат се и удивителни възрастни – по-рядко, но може би и сред тях има архангели, кой знае. Човечеството помни Микеланджело и Рафаело, че даже и Св. княз Борѝс I Михаѝл, с деца Симеон I, Владимир Расате, Яков, Гавраил, Анна Българска, Евпраксия Българска, че може би и Черноризец Храбър (буквално „храбър монах“), който написва „Сказание о писменех“.

В нета има някакъв текст на сказанието за езика, който надали наистина е оригиналният. Още в древността текстът сигурно е бил пренаписван и изопачаван, но все от нейде бива да се почне. Да го прочетем не дословно, а интуитивно - изводите след време сами ще дойдат.


Ὀ писмєнєхь
Прѣжде оубо словѣне не имѣахѫ кънигъ нъ чрьтами и рѣзами чьтѣахѫ и гатаахѫ, погани сѫште. Крьстивъше же сѧ, римьскъми и грьчьскꙑ ми писменꙑ нѫждаахѫ сѧ пьсати словѣньскѫ рѣчь безь оустрѥниꙗ. Нъ како можетъ сѧ пьсати добрѣ грьчьскꙑми писменꙑ: БОГЪ, или ЖИВОТЪ, или SѢЛО, или ЦРЬКЪІ, или ЧАꙖНЬѤ, или ШИРОТА, или ꙖДЪ, или ѪДОУ, или ѦЗЪІКЪ и ина подобьнаꙗ симъ? И тако бѣшѧ мънога лѣта.

По томь же чьловѣколюбьць, богъ строѧи вьсꙗ оставлꙗѩи чьловѣча рода безъ разоума нъ въсѧ къ разоумоу приводѧ съпасению, помилаловъ родъ словѣньскь посъла имъ свѧнтаѥго Конъстанътина Философа нарицаѥмаѥго Кѵрила, мѫжа правьдьна и истиньна, и сътвори имъ писменъ три десѧте и осмь, ова оубо по чиноу грьчьскъихъ писменъ, ова же по словѣньстѣй рѣчи. Отъ прьваѥго начьнъ по грьчьскоу. Они оубо алъфа, а сь азъ. Отъ аза начѧтъ обоѥ. И ꙗкоже они подобльше сѧ жидовъскꙑмъ писменемъ сътворишѧ, тако и сь грьчьскъıмъ. Жидове бо прьвоѥ писмѧ имѫтъ алефъ, ѥже сѧ съказаѥтъ оучинеиѥ съврьшаѭште. Въводимоу дѣтиштю и глаголѭште: „Оучи сѧ“, ѥже ѥстъ алефъ. И грьци подобѧште сѧ томоу „алъфа“ рѣшѧ. И съподоби сѧ речениѥ съказаниꙗ жидовьска грьчьскоу ѧзъıкоу, да речетъ дѣтиштю въ „оучениꙗ“ мѣсто „ишти“, „алфа“, бо „ишти“ сѧ речетъ грьчьскомь ѧзꙑкомь. Тѣмъ бо подобѧ сѧ, свѧ тꙑи Кѵрилъ сътвори прьвоѥ писмѧ азъ. Нъ ꙗко пръвоуѥмоу сѫштю писмени азъ и отъ Бога даноу родоу словѣньскоуѥмоу на отврьстиѥ оустъ въ разоумъ оучѧштимъ сѧ боукъвамъ великомь раздвижениѥмь оустъ възгласитъ сѧ. А она писмена маломь раздвижениѥмь оустъ възглсѧтъ сѧ и исповедаѭнтъ сѧ.

Се же сѫтъ писмена словѣнскаꙗ сице бо подобаѥтъ пьсати и глаголати: А, Б, В, Г и прочаꙗ.

Дроузии же глаголѭнтъ: „По чьто ѥстъ ли писменъ сътворилъ? А можетъ сѧ мьньшемь того пьсати, ꙗкоже и грьци дъвѣма десѧнтьма и четꙑрьма пишѫтъ“. И не вѣдѧтъ колицѣмь пишѫтъ грьци: ѥсть бо дъва десѧнте и четꙑри писменъ, нъ не наплънꙗѭтъ сѧ тѣми кънигъı, нъ приложили сѫть двогласьнъихъ аı и въ чисменьхъ же три: шестоѥ и девѧтьдесѧтьноѥ и събираѭтъ ихъ три десѧнте и осмь. Тѣмь же томоу подобьно и въ тъжде образъ сътвори свѧтъıи Кѵрилъ три десѧнте и осмь писменъ.

Дроузии же глаголѭтъ: „Чьсомоу же сѫтъ словѣньскꙑ кънигꙑ? Ни того бо ѥстъ богъ сътворилъ, ни то анъгели, ни сѫтъ иждеконьнꙑ, ꙗко жидовьскꙑ и римьскꙑ и ѥлиньскꙑ, иже отъ кони сѫтъ и приѧти сѫтъ богомь“.

А дроузии мьнѧтъ, ꙗко богъ самъ ѥстъ сътворилъ писмена и не вѣдѧтъ сѧ чьто глаголѭште, окаꙗнии! И ꙗко трьми ѧзъıкъı повелѣлъ богъ кънигамъ бꙑти, ꙗко же въ ѥѵанъгелии пишетъ: „И бѣ дъска напьсана жидовьскꙑ и римьскꙑ, и ѥлиньскꙑ “. А словѣньскꙑ нѣстъ тоу. Тѣмъ же не сѫтъ словѣньскꙑѧ кънигꙑ отъ бога. Къ тѣмъ чьто глаголемъ или чьто речемъ къ тацѣмъ безоумьнꙑмъ? Обаче речемъ отъ свѧтꙑихъ кънигъ, ꙗкоже наоучихомъ сѧ, ꙗко вьсꙗ по рѧдоу бꙑваѥтъ отъ бога, а не отъ иного. Нѣстъ бо богъ сътворилъ жидовьска ѧзъıка прѣжде, ни римьска, ни ѥлиньска, нъ сирьскꙑи имьже и Адамъ глагола, и отъ Адама до потопа, и отъ потопа доньжде богъ раздѣли ѧзꙑкꙑ при стлъпотворении, ꙗкоже пишетъ:„Размѣшеномъ же бꙑвъшемъ ѧзъıкомъ“. И ꙗкоже сѧ ѧзъıци размѣсишѧ, тако и нърави и обꙑчаи, и оустави, и закони, и хꙑтрости на ѧзꙑкꙑ: ѥгѵпьтѣномъ же землемѣрениѥ, а перъсомъ и халъдеомъ и асиреомъ - звѣздочьтениѥ, влъшвениѥ, врачеваниѥ, чарованиꙗ и вьсꙗ хꙑтрость человѣча; жидовомъ же - свѧтъıѧ кънигꙑ, въ нихъ же ѥстъ пьсано, ꙗко богъ небо сътвори и землѭ н вьсꙗ, ꙗже на неи, и человѣка и вьсꙗ рѧдоу, ꙗкоже пишетъ; ѥлиномъ же граматикиѭ, риторикиѭ, философиѭ. Нъ прѣжде сего ѥлини не имѣахѫ своимь ѧзꙑкомь писменъ, нъ финичьскꙑими писменꙑ пьсаахѫ своѭ си рѣчь. И тако бѣшѧ мънога лѣта. Панамидъ же послѣжде пришьдъ, начьнъ отъ алъфꙑ и витꙑ шесть на десѧнте писменъ тъкъмо ѥлномъ обрѣте. Приложи имъ Кадмъ Милисии писмена три.

Тѣмъ же мънога лѣта девѧнтнѭ на десѧнте писменъ пьсаахѫ. И по томь Симонидъ обрѣтъ приложи дъвѣ писменѣ, Епихарии же Съказатель три писмена обрѣте и събьра сѧ ихъ дъва десѧти и четꙑри. По мънозѣхъ же лѣтѣхъ Дионисъ Граматикъ шесть двогласьнꙑхъ обрѣте, по томь же дроугꙑи - пѧть, и дроугꙑи - три писмена. И тако, мънози мъногꙑ лѣтꙑ ѥдъва събьрашѧ л҄и писменъ. По томь же мъногомъ лѣтомъ минѫвъшемъ, божиѥмь повелѣниѥмь обрѣте сѧ седмь десѧтъ мѫжь, иже прѣложишѧ отъ жидовьскаѥго на грьчьскꙑи ѧзꙑкъ. А словѣньскъıѧ кънигъı ѥдинъ свѧтꙑи Конъстанътинъ, нарицаѥмꙑи Кѵрилъ и писмена сътвори и кънигꙑ прѣложи въ малѣхъ лѣтѣхъ, а они мънози. И мъногꙑ лѣтꙑ седмь ихъ писмена оустроишѧ, а седмь десѧтъ мѫжь - прѣложениѥ. Тѣмь же словѣнскаꙗ писмена свѧтѣнша сѫтъ и чьстьнѣнша, свѧтъ бо мѫжь сътворилъ ꙗ ѥстъ, а грьсчьскаꙗ - ѥлини погани. Аште ли къто речетъ, ꙗко нѣстъ оустроилъ добрѣ, понеже сѧ постраꙗѭнтъ и ѥште, отъвѣдъ речемъ симъ: „И грьчьскꙑ такожде мъногашьди сѫтъ постраꙗли Акила и Симахъ и по томь ини мънози. Оудобѣѥ бо ѥсть послѣжде потворити, неже прьвоѥ сътворити.

Аште бо въпросиши кънигъчнѧ грьчьскꙑѧ, глаголѧ: „Къто вꙑ ѥстъ писмена сътворилъ или кънигꙑ прѣложилъ, или въ коѥ врѣмѧ?“, то рѣдъци отъ нихъ вѣдѧтъ. Аште ли въпросиши словѣскъıѧ боукарѧ, глаголѧ: „Къто вꙑ писмена сътворилъ ѥстъ или кънигъı прѣложилъ?“ то вьси вѣдѧтъ и, отъ вѣштавъше, рекѫтъ „Свѧтꙑи Конъстанътинъ Философъ, нарицаѥмъıи Кѵрилъ, тъ намъ писмена сътвори кънигꙑ прѣложи, и Меѳодиѥ, братръ ѥго. Сѫтъ бо ѥште живи, иже сѫтъ видѣли ихъ“. И аште въпросиши въ коѥ врѣмѧ, то вѣдѧтъ и рекѫтъ, ꙗко въ врѣмена Михаила цѣсарꙗ грьчьска, и Бориса, кънѧза блъгарьска, Растицѧ, кънѧза моравьска, и Коцелꙗ, кънѧза блатьньска, въ лѣто же отъ съзьданиꙗ вьсего ҃Ѕ҃Т҃Ѯ҃Г. Сѫтъ же и или отъвѣти, ѧже инъде речемъ, а нꙑнѣ нѣстъ врѣмѧ. Такъ разоумъ, братриѥ, богъ ѥстъ далъ словѣномъ, ѥмоуже слава, и чьсть н дрьжава и поклонениѥ нꙑнѣ и присно и въ бесконьчьнꙑѧ вѣкꙑ. Аминь.
                                                                                                      Чрьноризьцъ Храбръ


Друго – честит имен ден на празнуващите АрхангеловДЕН!




Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728