Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 587917
Постинги: 539
Коментари: 685
Гласове: 3446
Постинг
01.11.2022 11:41 - Шевица за първи ноември. Не се гаси туй, що не гасне – будно е.
Автор: trakietsadobri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5649 Коментари: 4 Гласове:
6

Последна промяна: 01.11.2022 12:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Не се гаси – будно е
...
Будно, бодро, всеотдайно,
ката ден търси светлина да влее.

С памет, четмо и писмо утро нарича,
че дири просвета, истина, свобода.

Гдето Аз-Буки живей,
човек и народ ке биде.
                                            София, първи ноември 2022 г.


Будителите и най-значимите сред тях – родителите, те са много повече от будилници.
Но да се говори за будност е... мъчно изразимо. След сън човек първо е сънен, а после се забързва, слисва или заплита в „ежедневието“ - така се уморява и започва леко-леко да заспива.

Когато думите не стигат, значи е време да потърсим още думи и значения.
Да се огледаме и заслушаме, да почувстваме и да помислим, да си припомним познатото или удивим на непознатото. Паметните дати са точно затова, за да ни будят, радват и вплитат в хорото на живота и в народната ни трако-българска шевица.

Затова да помним и четем думите на родителите и будителите,
защото те са нашите вечни закрилници от мрак или буря.
Не се гаси туй, що не гасне – будно е.


Валери Петров
ДОБРИТЕ ПИСМА


Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листото, с радост богато,
е вече летяло за мен.

Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
Добрите писма са на път!


Дамян Дамянов
Към себе си


Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си —
единствено така ще го решиш!


Елисавета Багряна
Пролог


Нека ме шибат и брулят неверните бури,
нека ми съскат отровните, лепкави грижи,
нека месата ми късат безумните фурии,
хищни чакали кръвта ми пролята да лижат…

Ти само, огън, горящ в моя дух, не загасвай,
ти само, извор, клокочещ в сърцето, не спирай,
ти само, обич, която мистично опасваш
моя живот — до последния миг не умирай!

Що са онези, които сега слепешката
моите дни на света преброени скъсяват? —
Бъдните дни, с неоменната своя разплата,
тяхната пръст ще затъпчат в безмълвна забрава.

Ти, огън мой, ще гориш и след мен в духовете,
ти, извор живе клокочиш в сърцата без грях,
ти, моя обич, в очите младежки ще светиш,
с техните устни ще пееш — и аз ще съм в тях!


Никола Вапцаров
Вяра


Ето — аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! —
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
„Как, искаш ли час да живееш?“
Веднага ще кресна:
„Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!“

За него — Живота —
направил бих всичко. —
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? —
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? —
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право —
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! — Не струва! —
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!


Пейо Яворов
Песента на човека

       На д-ра К. Кръстев, мой благосклонен учител, неизменен другар и всегдашна опора през дни на изпитания

Един и същ на битието с урагана,
аз шеметно се нося, дух из океана
на тъмнина нестресвана от сън за ден,
без нявга мигом негде да застана,
напред самотно устремен.

Живота и смъртта крила ми са предвечни,
размахани задружно, — близки и далечни
предели аз не виждам сред размаха свой;
на мигновенията бързотечни
изгубих тягостния брой.

Къде отивам аз, терзан от знойна жажда?
Мечта подир мечтата гине и се ражда…
В тъма и сам — към светлина ли, към любов?
Из хаосите явствен се обажда
към мене нечий родствен зов.

През тайната на димните потоци звездни,
кръз ужаса на гробно млъкналите бездни,
заслушан аз минавам, — бди тревожен ум,
с надежда за минутите възмездни
на стигнат край в безкраен друм.

И може би в безкрая гоня аз граница,
с напразно вярван сън за бъдаща зорница —
слепец пробуден, сляп отвека и навек…
И може би в заключена тъмница
от своя зов аз слушам ек.


Димчо Дебелянов
Помниш ли, помниш ли тихия двор…


Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни? —
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни —
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!

Помниш ли, помниш ли в тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? —
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни —
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!


Христо Ботев
Моята молитва

                      „Благословен Бог наш…“

О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже —
мен в сърцето и в душата…

Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;

не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;

не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;

не ти, боже, на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!

Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода —
да се бори кой как може
с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!

Не оставай да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!…


Иван Вазов
Не се гаси туй, що не гасне


За нас е радост, слънце златно
в навъсен ден когато бляска,
но лучът му грей по-приятно
през някоя тъмнична рязка.

Една звездица — и тя тоже
моряка води сред морето,
едничка искра нявга може
пожар да дигне до небето.

Огънят, в който Хус изчезна,
огря вселената по-ясно,
в нощ мрачна, бурна и беззвездна
светкавицата грей ужасно.

Тирани, всуе се морите!
Не се гаси туй, що не гасне!
Лучата, що я днес гасите,
тя на вулкан ще да порасне.

Тук всичко мре, изтлява, гние
и тез, що бдят, и тез, що падат,
престоли, царщини и вие
и червите, що вас изядат.

Едната светлина е вячна —
една във хаоса грамадни!
Със нея тоя свят се начна,
със нея няма да пропадне.

Във мрачен гроб фърлете нея —
тя повеч блясък ще се пръсне,
убийте я във Прометея —
тя във Волтера ще възкръсне.

И ако слънцето изчезне
от тия небеса приветни,
то някой в ада ще да влезне,
главня да вземе, да ни светне!
                                                       Януари 1883

Иван Вазов
Молитва из Стихотворения за малки деца

Дядо господи, прости ме,
моля ти се от душа,
с ум и разум надари ме,
да не мога да греша!

Запази ми ти сърцето
от зли мисли и неща,
всичко видиш от небето:
зло до мен недей праща!

Дай на мама, дай на тате
здравье, сила и живот,
мир, любов на всички братя
и добро на наш народ!
                                                1883



Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. panazea - Честит Празник, Просветителю !
01.11.2022 13:09
:)))
цитирай
2. katan - Честит Празник!
01.11.2022 13:10
Разкошна шевица си избродирал!
Българска!!!
цитирай
3. trakietsadobri - Честит Празник!
01.11.2022 13:57
Шевицата идва още от Орфей и Евридика, и от преди тях - трако-българска е. :)
Кирил, Методий, Патриарх Евтимий, Пайсий, Софроний, Раковски, Каравелов, Вазов, Ботев, също Сирма, Румена, Бояна, Рада и другите жени войводи, Райна Княгиня и безчет жрици, лечителки и учителки. Всичките те, знайно-незнайните родители и будители български, са съхранели и пренесли свободата до наши дни. Днес е наш ред да помним и предаваме песента и шевица на по-младите от нас.
цитирай
4. avangardi - Честит Празник!
01.11.2022 18:01
Не се гаси туй, що не гасне – будно е. Благодаря много!
цитирай
Търсене

Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728