Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 587917
Постинги: 539
Коментари: 685
Гласове: 3446
Постинг
26.09.2022 23:34 - Независимостта и други мъчнотии
Автор: trakietsadobri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 507 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 27.09.2022 09:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Независимостта е… сложна.
Съвременният човек ежедневно е свързан в интернет и в още какво ли не.
От ден на ден и от ИТ технология на хайтек технология хората са все по-яко обвързани, може би затова рядко се замислят за независимостта. Може би хората са уморени от тежък труд и размисли – може би затова предпочитат да инвестират времето си в развлечения и пътешествия – кой знае?!

В замислянето и празнуването на Независимостта българска има и друга голяма мъчнотия.
Септември е дълго-сложен месец, нищо че има само 30 дни:
Края на ваканциите; Съединението; Гроздобер и Първият учебен ден; 17 септември – София, Вяра, Надежда, Любов; Първият ден на есента, че и Независимост.
Както казва шопа – Леле-Мале, Мале-Мале!

За радост все пак НЕЗАВИСИМОСТТА съществува!
Полезно е да я помним и защитаваме, за да можем да продължаваме да я празнуваме.

..................

Какво се е случвало в дните от 22 септември 1908 година до днес??
Много-много случки, за които нета помни малко:

22 септември 2021 г.
Актьори размишляват - защо се губи единението днес
    https://bnr.bg/horizont/post/101530147/aktyori-razmishlavat-zashto-se-gubi-edinenieto-dnes
Дни на отворените врати в Регионалния исторически музей в Добрич
    https://bnr.bg/varna/post/101530148/dni-na-otvorenite-vrati-v-regionalnia-istoricheski-muzei-v-dobrich


22 септември 2001 г.

     из “https://old.segabg.com/article.php?id=195705"
Йордан Радичков: Децата са ангелите на света! А жената е като кладенче за мъжа - от която и страна да се наведе, все ще утоли жаждата си, твърди живият класик на българската литература
-- Разказва журналистката и поетеса Силвия Чолева, за Сп. "Жената днес" --

Роден в несъществуващото вече село Калиманица, писателят Йордан Радичков сподели своите мъдрости за семейството и живота пред читателките на "Жената днес". Децата са най-важното нещо на света, твърди авторът на два романа, на пътеписи, на великата детска книга "Ние, врабчетата", на много разкази и новели, на седем пиеси и филмови сценарии. Дъщеря му Роза Радичкова е драматург в театър "Сълза и смях", а съпругът й Димитър Петков е режисьор на филма "Тишина". В момента снима нов филм - "Опашката на дявола". Синът му Димитър Радичков е театрален режисьор, женен за актрисата Мария Статулова. Всички те са ощастливили големия ни писател с три прекрасни внучета, от които най-голямата е студентката Сузи, кръстена на баба си. Два внука - единият в 5-и, другият в 7-и клас, носят името Йордан.

Срещата с Радичков е изключително преживяване. Изпитвам огромен респект, докато влизам в неговия дом. Просторният хол излъчва невероятна духовна атмосфера - с картини от големи наши художници и със старинни мебели. Встрани е кабинетът, където писателят е създал толкова шедьоври. Но всички бариери, наслоени от времето, от неговата известност, от огромния му талант, мигом се стопяват.

Без предисловие писателят се гмурна в темата за журналистите, и по-точно за жените в тази професия: "Учудвам се, като видя по телевизията как някой значителен човек е посрещнат от тълпа журналисти, въоръжени до зъби със звукозаписни устройства. Те са готови да задават купища неудобни въпроси, като че главната задача на журналиста е да те пита нещо неудобно за тебе и да се учудва, че не му отговаряш! Не знам как се чувстват журналистите, особено жените. Мъжът като по-глуповат може и да подтичва, но на жената това не й отива!"

До нас сяда и съпругата му Сузи Радичкова.
Тя се засмива на неговите думи и Радичков продължава, пак на шега:
"Съпругата ми например никога не ме е интервюирала, защото и да ме е питала нещо, аз си мълча. Добре е човек да се научи да премълчава някои работи! Не да говори или да мълчи, а да премълчава!... За мъжа жената е като кладенче - от която и страна да се наведе над кладенчето, той може да утоли жаждата си. Особено много дължа на съпругата си. Тя е и продължава да бъде най-добрият ми душеприказчик."

Сузи Радичкова е изключително грижовна, пази съпруга си от всякакви излишни вълнения. Двамата изглеждат страшно близки, свързани един с друг, все едно имат обща аура. За него семейството е изключително важно. Нарича го "онази малка човешка крепост, където човек ближе и лекува раните си, а така също и набира енергия за нова работа". Спомените неусетно се появяват. "Докато мама беше жива, по едно време у дома живееха четири поколения под един покрив. И беше много красиво. Децата обичаха мама да им разказва най-различни истории - мама беше виждала жива самодива, те постоянно я врънкаха да им разказва за самодивата. Правеше магии и караше дявола да върши черна работа. Що черна работа е свършил завалията - той си знае. Това особено много се харесваше на децата, а мисля, че и на нас, по-възрастните, ни харесваше. У дома мама не позволяваше децата да се бият, както и да бъдат глезени. Да се глезят децата - това е привилегия само на дядо и на баба."

Писателят се шегува, но не мисли, че смехът лекува, а по-скоро, че когато погледне дете в очите и то се засмее насреща му, това е истинска радост, вълнува се, на душата му става по-светло. Понякога, докато се разхожда, вижда майки да удрят децата си.

Тогава не може да се стърпи и веднага отива да защити детето. Отива при майката и й казва, че детето не е само нейно, а на всички хора, на обществото.

На това място влиза внукът Йордан и съвсем естествено интересът на компанията ни се пренася върху него. Дядо му вмята, че англичаните работели не за децата си, а за внуците..."Децата са нашите ангели, затова всички трябва да ги пазим и да се грижим за тях. Чрез децата Бог разпростира благодатта си над нас. Цялото детство е красиво, може би най-красивото от целия живот. Младостта живее хубавите си млади години - когато човек живее хубавите си млади години, то той не пита, просто живее. Въпросите идват по-късно, те ни чакат по завоите и по нанагорнищата на нашия път. Когато човек върви по пътя си, той все нещо намира, а и нещо изгубва по пътя. Не знам кое е повече - дали намереното, или изгубеното. Знам само, че всеки човек има своя път и този път той сам трябва да извърви."

Когато стане дума за родното му село Калиманица, писателят видимо се вълнува. Селото е било край Берковица - от 100 къщи, петстотин жители и три гробища - християнско, турско и римско, то отдавна лежи на дъното на язовир, но продължава да живее в книгите и пиесите на Радичков. Той навсякъде пише за него. Там имало много свраки, а той имал слабост към тази птица. Сметнал, че ако родният му край трябва да има емблема, то това трябвало да е свраката. "Не бих могъл да нарисувам сврака, но бих могъл да я опиша с думи. Мисля, че когато Бог изгонва Адам от Рая, то първа пред него се е появила свраката, за да му изкаже своето любезно съчувствие - продължава писателят. - Свраката знае много, тя следи всичко, нощува в дърветата на селските гробища, в тези дървета казва сврачите си молитви и споделя самотията на мъртвите. Ето какво нещо е свраката! Тя обаче не може да бъде емблема на България, няма да се постигне съгласие за това. Минете през българските селища и вие ще видите в колко много из тези селища по стрехите на кошовете за кукуруз висят и се веят от вятъра обесени свраки. Българинът беси свраките на кошовете за кукуруз, за да плаши с това другите свраки. По този начин той си отмъщава на свраката за това, че е била свидетел на изгонването на човека от Рая."

Не е възможно да се предаде невероятният поток от мъдрости, които Радичков с абсолютна лекота вмъква в речта си. И когато го питам коя е най-тъжната случка в живота му, отговаря само: "Най-страшното бе, когато почина баща ми." Някъде писателят беше казал, че когато живеят дълго, хората стават скептици - малцина стават философи. Той несъмнено е от вторите и е наистина един самотен бегач на дълги разстояния.

Речта на Радичков е особена, изпъстрена с афоризми и мъдростта му струи от почти всяко нещо, което казва.

"На младини бях чувал, че три неща радват окото на англичанина - бягащ кон, бягащо босо момиче по зелена морава и кораб, който се отдалечава с издути платна в океана. Наред с това бях чувал, че три неща радват ухото на източния човек - звън на пари, шум на вода и смях на момиче... 
Дълго време се питах, но и досега не можах да разбера кои са ония три неща, които биха зарадвали окото или ухото на българина.
"

...............................


За повече независима информация потърсете в завързаните ИТ-мрежи или помолете що годе независимите люде около вас да ви разкажат на живо някои техни крилати спомени и мечти.

Друго – здраве и музиката да е с нас,
за да четем много внимателно етикетите не само на ваксините,
за да имаме повече срещи и реализирани хора-ръченици в бъдеще.

Дилмано, Дилберо – Живко Василев и Симона Донова
   https://www.youtube.com/watch?v=-SY5ojUkajI
Дилмано, Дилберо
   https://www.youtube.com/watch?v=UfX83DynKt8
"Дилмано Дилберо" - концерт "Извисяване", 13.05.2016, София
   https://www.youtube.com/watch?v=yjM2O1dY1io
Деси Добрева, Дилмано
   https://www.youtube.com/watch?v=OEOEQVX3GgE
Емил Димитров - Дилмано, дилберо
   https://www.youtube.com/watch?v=3cYJLxLXFEg
Нина Николина и Магическите гласове - „Седнало е Джоре Дос“
   https://www.youtube.com/watch?v=aKkLDYoUyQs
Седянка с 4етно и Идепея - Седнало е Джоре дос
   https://www.youtube.com/watch?v=czdbfsfn4vs
Деси Добрева - Джоре
   https://www.youtube.com/watch?v=YFu6sOQ2KTY
Нина Николина и Магическите гласове - „Вечеряй Радо“
   https://www.youtube.com/watch?v=6j5WszJb5hk
Печенката (Адриана Николова) - Рада
   https://www.youtube.com/watch?v=nzMcCqDkCeM
Мария Димитрова - „Брала мома ружа цвете“
   https://www.youtube.com/watch?v=Y5qBJuDu4yU
Бре, Петрунко, Лудо младо и... - Траяна Глас квинтет
   https://www.youtube.com/watch?v=sXq3udphDA0
4етри - Етно китка
   https://www.youtube.com/watch?v=0ffK9U7UhG0
Трендафилчето – обр. Николай Кауфман,
изп.Народен хор при НМУ“Л.Пипков“ с диригент Георги Петков

   https://www.youtube.com/watch?v=Qdvc0FbR3oQ
Перуника Трио - Отдолу идат
   https://www.youtube.com/watch?v=SKHzDIfDerg
„Оздолу иду шарени колца”
   https://www.youtube.com/watch?v=bsqH5Iax800
Chalgia Sound System - live (ритъм и дух с албано-българо-македонско звучене)
   https://www.youtube.com/watch?v=1ughhKnsV6Q
Марги като Софи Маринова – "Едерлези", Като две капки вода
   https://www.youtube.com/watch?v=iNJ2Ls2dWR8
Софи Маринова и Нели Петкова - Гергьовден
   https://www.youtube.com/watch?v=iVHSedqQ7Rs
Нина Николина – Свети Георги
   https://www.youtube.com/watch?v=FVcERd3JkSU
Печенката и Десислава Тодорова – Петър плет плете
   https://www.youtube.com/watch?v=YqyVP5bN7hw
Любо Киров - Знам
   https://www.youtube.com/watch?v=4QuMz3W2ies
ФСБ – Високо
   https://www.youtube.com/watch?v=zo0eUxNKRJE
До последен час – Фактор
   https://www.youtube.com/watch?v=_ICeSm0bR5U
   ... и ...
Вечно възраждащите се думи, вяра и космически гласове на България!
   https://www.youtube.com/watch?v=T6S9c1BReoY
20-то издание на конкурса „Млади фолклорни таланти“, 2020
   https://www.youtube.com/watch?v=s4jcgtDAxQs




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728