24 юни – Еньовден
Празника на лековитите билки и древните слънчеви трако-български традиции.

В древността празникът е съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21/22 юни.
Най-слънчевите дни от годината са вградени и в източноправославната християнска църква, която чества Рождение на св. Йоан Кръстител точно на 24 юни, за да се опита да адаптира Еньовден към християнските традиции.

На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Енчо, Еньо, Даян, Даяна, Деница, Дилян, Диляна, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан/Дея/Деа, Деяна/Деана, Билян, Биляна и хора-бурени с имена на билки. (Народната традиция нарича празника и „Летен ЕднажДен“).

Поверията и традициите за този ден са безчет, ала всички наричат, че на Еньовден тревите и билките имат най-голяма активизираща сила, особено рано сутрин – по изгрев слънце.

БИЛКА – корен, цвят, листа, плод, семена, ... ,
непрестанно възраждаща се ПРИРОДА!

Как човек да опознае билките?
Нужно ни е да разпознаваме растенията и техните живи тъкани.
Как да го реализираме – като се учим от знаещите сред хората и на живо сред природата.

Два възможни практически източника на памет за опознаване на билките:
„Групите за билкари във фейсбук“
и
Из „Разпознаване и събиране на билки“ от Борис Китанов
...
Морфология на растенията
Цвят
Частите на един пълен двуполов цвят, изброени отвън навътре, са: 1) чашка; 2) венче; 3) тичинки; 4) плодник.

Чашката се състои от зелени, малки, свободни или сраснали листчета, наречени чашелистчета. В някои случаи тя е слабо развита (лоза) или изобщо не се развива, какъвто е случаят при повечето сложноцветни растения, където е превърната във власинки и служи за разпространяване на плодовете. При слеза, очиболеца и др. цветовете са с двойна чашка, като външната е образувана от видоизменени прицветници.

Венчето е най-забележимата, най-изпъкващата част на цвета и в обикновения живот, като говорим за цветя, имаме предвид най-често него. По форма, окраска, размери и други белези в устройството си венчето е извънредно разнообразно и по-добре развито от чашката. Листчетата, които го образуват, се наричат венчелистчета.

Чашката и венчето образуват заедно т. нар. двоен околоцветник (божур). Когато околоцветникът е съставен от еднакви помежду си листчета, той се нарича прост (лале). Ако е ярко обагрен и прилича на венче, се нарича венчевиден (съсънка). Когато е зелено обагрен и прилича на чашка, е чашковиден (кукуряк). При едносемеделните растения за простия венчевиден околоцветник често се употребява наименованието перигон. Понякога околоцветникът липсва (върба).

Цветовете се наричат срасловенечни, когато венчелистчетата са сраснали изцяло или само в основата си. Когато са свободни, цветовете се наричат несрасловенечни. Цветът е правилен (актиноморфен), когато венчето е съставено от еднакви или различни по форма и размери листчета, които се редуват така, че могат да се прекарат няколко равнини на симетрия, разделящи го на две еднакви половинки (шипка, лале). Цветът е неправилен (зигоморфен), когато едно или две от венчелистчетата се различават по форма и размери от останалите. Тогава може да се прекара само една равнина на симетрия (бобови, устноцветни, теменуги). При някои растения всички венчелистчета са различни и не може да се прекара равнина на симетрия — такива цветове се наричат асиметрични (дилянка).
... ... ...
... ... ...
Сравнително рядко цветовете са единични (лале). Обикновено те са събрани на групи и са разположени върху разклоненията на стъблото. Такива групи цветове се наричат съцветия. Те са връхни, ако са разположени на върха на стъблото или по върховете на клонките, и пазвени, ако се намират в пазвите на някой стъблен лист. Под стрък се разбира всяка безлистна цветна дръжка, излизаща направо от коренището или измежду приосновните листа на растението (иглика, глухарче).

Различаваме главно следните типове съцветия:
Клас или класовидно съцветие — цветовете са приседнали по дължината на една проста разклонена ос (повечето видове живовлек). Класът е сложен, когато по оста вместо цветове има класове (много житни).

Реса — класче с мека, увиснала ос, съставено от еднополови цветове и опадващо след прецъфтяването заедно с оста (мъжките съцветия при леската).

Грозд или гроздовидно съцветие — цветовете са разположени върху дръжка по дължината на една проста неразклонена ос (момина сълза).

Метлица — грозд, на който страничните клонки са разклонени няколко пъти (овес).

Щит — цветните дръжки излизат от разни точки на стъблото, но завършват на една плоскост (глог, череша).

Сенник — главната ос е скъсена и поради това отделните цветни дръжки излизат от една точка и имат приблизително еднаква височина (иглика, сем. Сенникоцветни). Сенникът е прост, когато всяка клонка (лъч) носи по един цвят, и сложен, когато всеки лъч завършва с по-дребно сеннико-видно съцветие.

Главичка — отличава се от сенника по това, че цветовете са без дръжка или почти без дръжка, разположени са върху слабо разширената връхна част на оста на съцветието и не са обвити (детелина).

Кошничка — цветовете са приседнали върху разширената ос на съцветието (общо цветно легло). Кошничката е обхваната от голям брой сближени и намалени горни листа, образуващи цветна обвивка (сем. Сложноцветни). Цвветното легло на отделния цвят не трябва да се смесва с общото.


Плод
Според начина на образуването им се различават: прости плодове, образувани от един плодник, който е единствен в цвета; сборни (сложни) плодове, образуват се, когато на цветното легло има няколко самостоятелни плодника, всеки от които се превръща в плод (божур, лютиче, малина); лъжливи плодове, в образуването на които взимат участие не само плодникът, но и други части, най-често разрасналото се цветно легло (ябълка, круша); съплодия, образувани от съцветия, в които цветовете са много гъсто разположени. Вследствие на това и плодовете се срастват и опадат заедно (смокиня, черница). Според устройството си простите плодове биват сухи и сочни.

Сухите плодове са:
Кутийка — плод със сухи стени, които след узряването му се разпукват. Това става по различен начин: чрез разпукване на шевовете (лале, теменуга), чрез зъбци на горния край (карамфили), чрез дупчици (мак, камбанка), чрез капаче (огнивче) и др.

Боб — най-често сух едногнезден, обикновено многосеменен плод, образуван от един плодолист. Разпуква се по двата шева. Формата му е много разнообразна. Характерен е за повечето бобови растения (салкъм, фасул.

Шушулка и шушулчица — образувани са от два плодолиста, между които има ципеста лъжлива преграда, по която са прикрепени семената. Шушулката е четири пъти по-дълга, отколкото широка, а шушулчицата е не по-дълга или най-много три пъти по-дълга, отколкото широка. Характерни са за кръстоцветните растения.

Орех (орехче) — сух едносеменен неразпуклив плод с твърда, дебела често вдървеняла обвивка; не се отваря и съдържа само едно семе (липа, дъб, леска). При грапаволистните и устноцветните има сложен орех — плодът се разпада на 4 орехчета.

Зърно — едносеменен плод с ципеста плодна обвивка, сраснала плът-но със семето, което е едно. Яйчникът е горен. Характерен е за житните растения.

Крилатка — орехче със сух кожест или ципест плосък придатък, например при бряста, ясена и др. При яворите се наблюдава двойна крилатка.

Семка — околоплодникът е кожест, но не сраства със семето, което е едно. Този плод е характерен главно за сложноцветните растения, като често е снабден с хвърчилка. При сенникоцветните има двойна семка, която при узряването обикновено се разпада на две половинки (семки).

Сочните плодове са:
Ягода — с тънка външна обвивка и мека сочна вътрешност, в която се намират семената (боровинки).

Костилков плод — обвивката му се състои от три слоя: външен — ципест, среден — месест и вътрешен — вдървенял и твърд (костилка). Среша се при джанковия плод и др. Костилковият плод може да има едно или повече семена.

Съществуват и много други плодове, които имат по-ограничено разпространение.
При папратовидните растения не се образуват цветове, плодове и семена. При тях размножаването става с едноклетъчни образувания — спори, затворени в спороносни кутийки, наречени спорангии. При същинските папрати спорангиите са събрани на групи (сори) от долната страна на листа и често са покрити с люспици с различна форма — т. нар. покривало (индузий). При някои растения (хвощове и др.) спорангиите са събрани в класчета, разположени на върха на стъблото.
... ... ...
... ... ...
„