Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 832069
Постинги: 585
Коментари: 710
Гласове: 4180
Постинг
12.04.2022 16:36 - 12 април в деня на авиацията и космонавтиката да помним българските авиатори и космонавти
Автор: trakietsadobri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 854 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 13.04.2022 00:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Човечеството винаги е мечтаело да пътува и лети по небето,
да опознае, разбере и докосне слънцето, луната, звездите - ВСЕЛЕНАТА.
Мечти и страхове, вярвания и размишления – безчет човешки мисли и действия.

Авиацията и космонавтиката са уж „мъжка приключенска игра“, но това е така само на пръв поглед. Българката още от древни времена е лекокрила самодива, която всичко умее – няколко доказателства:

Пилотът Филипа Борисова – между майчинството и бойния хеликоптер - 2018
    https://nova.bg/news/view/2019/05/06/249478/пилотът-филипа-борисова-между-майчинството-и-бойния-хеликоптер-видео/

Спасителите от ВВС - 2016

    https://www.bnt.bg/bg/a/spasitelite-ot-vvs


Мария Георгиева Атана̀сова
(26 декември 1926 – 11 април 2000)
Български летец-пилот, първата жена командир на тежък тип самолет в света, първата българка граждански пилот.

Родена е в Калековец, област Пловдив на 26 декември 1926 г.
През 1950 г. завършва в първата група жени пилоти на Висшето народно военновъздушно училище в Долна Митрополия.[3] До 1952 г. работи като инструктор в училището. Тогава завършва школата за пилоти изтребители. Между 1953 и 1974 г. лети като пилот и командир на самолетите „Ли-2“, „Ил-14“, „Ил-18“, и „Ту-134“ по маршрутите на „БГА Балкан“. Общият ѝ полет наброява 13 999 часа. През 1965 г. става първата жена, приземила пътнически самолет на лондонското летище „Хийтроу“, което става при екстремни условия. (Копирано от „УикипедиЯ.“)


Сийка Костадинова Цончева (1926 – 1971)
Тя е единствената българка-летец, пилотирала военен, граждански, водосамолет и вертолет[1]. Летяла е на 11 вида самолети и е сред малкото за онова време пилотки в България.

Биография
Родена на 22 септември 1926 г. в с. Джулюница, Великотърновско. Завършва гимназия в Горна Оряховица, след което и училище за медицински сестри във Варна.

Записва се в Аероклуба във Варна в курсове по парашутизъм. Там също тренира плуване и парашутизъм. Тя е първият треньор по гимнастика в родното си село. През 1948 г. взима първия си изпит за пилот в Аероклуба в Граф Игнатиево.

Във военната авиация
През следващата 1949 г. постъпва като курсант в НВВУ „Г. Бенковски“. Завършва през 1950 г. и е произведена в звание лейтенант. След завършването на инструкторски курс остава там като инструктор. В продължение на 2 години обучава курсантите за втори пилотски изпит.

През 1952 г. е назначена на водолетище „Чайка“, Варна. Като военен летец пилотира хидросамолетите Арадо-196 А-3 „Акула“, Хенкел-60 „Тюлен“. След това службата я отвежда към военнотранспортния авиополк, където лети на По-2, Як-12, Ли-2 и вертолет Ми-1.

В гражданската авиация
От 17 февруари 1970 г. Сийка Цончева е в гражданската авиация – в санитарното звено на БГА Балкан. Лети на самолет Ан-14 „Пчьолка“. Загива с 11 души при изпълнение на полет Кърджали – София на 17 септември 1971 г.

Посмъртно е удостоена със звание „Почетен гражданин на Община Лясковец“ за принос в развитието на военната авиация[2].

Фатален полет
Идеята Родопите да имат свое летище набира скорост през 1960-те и е окончателно развита в началото на 1970-те години. Тогава край кърджалийския квартал „Гледка“ е създадено малко гражданско летище. Полосата на кърджалийската аерогара се използва основно от вертолети Ми-1, Ми-8 и мъничките транспортни самолети Ан-14, наричани галено „Пчолка“ (от руски: „Пчеличка“). Тези машини осъществяват ежедневни пътнически полети между столицата и Кърджали: сутрин към София, а вечер обратно.

В ранното утро на 17 септември 1971 година Ан-14 с борден номер LZ 7005 излита от Кърджали за София. Машината е управлявана от подполковник Сийка Цончева – опитен летец с дългогодишен стаж. На борда пътуват 4 души екипаж и 8 пътници[3] „Пчолката“ изпълнява визуален полет по маршрута Кърджали – Асеновград – Пазарджик – Вакарел – София, но над Рила попада в мъгла. Полетът е навигиран от диспечер на РВД в София. В този момент обаче отметката на кърджалийския Ан върху радара се застъпва с тази на транзитно преминаващ, на по-голяма височина, турски самолет. Диспечерът бърка двете машини и започва да подава невярна информация, дава указания за кацане, докато Ан-14 е още над Рила. Когато грешката е осъзната, в ефира прозвучава заповед за незабавно издигане на 1000 м, но вече е късно. Ан-14 се забива челно в скалите край връх Свети дух близо до село Мала църква, Община Самоков. Оцелява само 1 пътник. (Копирано от „УикипедиЯ.“)


Авиобаза "Безмер" - домът на щурмоваците СУ-25 - 2018

https://www.bnt.bg/bg/a/aviobaza-bezmer-domt-na-shchurmovatsite-su-25

Български военен пилот снима слънчевото затъмнение от борда на МИГ-21 - 1999-2020
    https://news.bnt.bg/news/balgarski-voenen-pilot-uspya-da-snima-slanchevoto-zatamnenie-ot-borda-na-mig-21-1053003news.html

Българин в МиГ-21 попада в среща с НЛО
Едно необикновено нощно дежурство в авиобаза „Граф Игнатиево“ остава завинаги в спомените на о.з. капитан Петър Петров, пилот на изтребител МиГ-21
https://www.youtube.com/watch?v=k_ifmDkFP-c


Няколко думи за българската астрономия и космонавтика
През 1981 г. в родината ни се изгражда най-мощната и високотехнологична обсерватория на Балканския полуостров в онези години. Национална астрономическа обсерватория „Рожен“ и днес е значима база за космически наблюдения и открития.

Институтът за космически изследвания и технологии (ИКИТ),
към Българска академия на науките, проектира и реализира повече от 150 научни прибора и апаратури през годините. Известен е и приноса на България в развитието на технологиите за лиофилизация на храни. Ала може би най-голямото ни постижение са българските космически оранжерии „СВЕТ-1“ и „СВЕТ-2“, които функционират последователно в космоса почти единадесет години, от 1990 до 2001 година.

Някои „доброжелатели“ ще кажат, че това е минало.
За радост това не е вярно, защото през тежките 2019-2021 години:
  • Трима българи бяха значима част от водещите експерти от екипа на Илон Мъск, които реализираха полета на двама американски астронавти с ракета на SpaceX към Международната космическа станция.
  • Българин откри нова екзопланета, БНР-05.03.2021 -- https://bnr.bg/hristobotev/post/101431780/balgarin-otkri-nova-ekzoplaneta
  • Физическият факултет ще обучава ново поколение космически инженери у нас с подкрепата на подкрепен от Европейската космическа агенция, БНР-25.02.2021 -- https://bnr.bg/horizont/post/101427656/fizicheskiat-fakultet-shte-obuchava-sledvashto-pokolenie-kosmicheski-injeneri-u-nas
  • Българският принос в мисия до Марс – 18 ноември 2019 г. -- https://www.economy.bg/bulgaria/view/36961/Bylgarskiyat-prinos-v-misiya-do-Mars
  • Над 150 български апарата са участвали в космически мисии, БНР-06.11.2019 г. -- https://www.bnr.bg/sofia/post/101188555/nad-150-balgarski-aparata-sa-uchastvali-v-kosmicheski-misii
  • Нова космическа мисия ще разкрива тайните на Слънцето, БНТ-05.02.2020 г. -- https://news.bnt.bg/bg/a/nova-kosmicheska-misiya-shche-razkriva-taynite-na-slntset

Космонавти и космически изследователи из широкия свят,
човечеството търси път към други светове:
 
1961 год первый человек в космосе Юрий Гагарин
    https://www.youtube.com/watch?v=b0ktgWlN7SE

Introducing: ESA Vigil, Mar 28, 2022
    https://www.youtube.com/watch?v=byFsmqC2UHE

James Webb Space Telescope on This Week NASA – February 11, 2022
    https://www.youtube.com/watch?v=4ELrOBFe_ZE

Тайконавты готовятся к полету домой
    https://www.youtube.com/watch?v=IsgpPopbMpw

Curtain Raiser Video (Hindi) of GSLV-F10/GISAT-1 Mission
    https://www.youtube.com/watch?v=zzP9dvkcKpM

Missгo PSLV-C51/Amazonia-1 - Decolagem e Cвmera Onboard
    https://www.youtube.com/watch?v=Te3vyUJC_U8

JAXA Activity Report May 2021 - November 2021
    https://www.youtube.com/watch?v=z87EIWgACP4





Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930