За този блог
Гласове: 4181
Постинг
06.12.2021 19:22 -
Никулден е – Николай, Николина, Никола и компания взимат думата
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 616 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.12.2021 19:56
Прочетен: 616 Коментари: 0 Гласове:
8
Последна промяна: 06.12.2021 19:56
Никулден е древен празник – очевидно е пред християнски и е предназначен да подсеща хората, че им е нужен огън и фар, който да разпъжда тъмнината и мрака, през най-кратките дни в годината!
Не може да е случайно, че северните народи са превърнали древният Николай в Дядо Коледа, а южните народи са го назовавали Зимният закрилник на всички моряци и пътници.
По-интересното е, че Николай е едно от вечните трако-български имена, което никога не излиза от мода – защо ли?! Може би защото Георги и Димитър, Николай и Васил, Иван и Йордан, Петко, Симеон и Трифон не са случайни имена, а памет и наричане за вечност и бъдеще! Всички те и кукерите, са пазителите на мъжката песен.
Очевидно съществува и женска песен.
Тя се пее от Лазарки, Самодиви, Нестинарки, Жрици,
ЦВЕТА, Боряна, Снежка, Светла, Баба Марта и Пролетта!
Мъдри и светли са шевиците, традициите, фолклора, и думите трако-български!
Тъжното е, че почти сме ги забравили, добрата новина е, че не се гаси туй, що не гасне.
И ето как отново се завърнахме при Николай и фара светъл!
Но стига легенди - да чуем думите му:
Николай Хайтов
Из “Дневник”, записан около 1983 година
Гальовното у родопчанина е в кръвта му:
Той казва “торбинка” вместо торба, “махалчинка”, “ръчинка”, “ножинка”, “дечинки”, “бърчинки”, “овчинки”, “козинки” и пр. Има склонност към умалителните имена. Казва вместо момиче – моминка: това придава мекота и нежност на всяка дума, до която може да се приложи приставката “инка”.
Казват още родопчаните “буболинки” вместо буболечки, но колорадския бръмбар наричат “буболяга” (израз на негативното им отношение към тоя вредител).
...
...
Още веднаж по темата “чувства”:
Богат живот – означава богати чувства, сочни, светли преживявания. Изработването чрез подходящо възпитание на тънка чувствителност, която да улавя духовните сладости има нещо общо с телескопа. Колкото е по-силен, толкова по-далечни светове може да докосне и открие. Нови галактики, нови съзвездия и мъглявини. Колкото по изострена е чувствителността на човека, толкова повече поводи за радости и наслада.
Кольо Фичето
Цитираните тук думи на майстор Кольо Фичето, няма как да са автентични,
но явно уважението на наследниците е запазило порива за човека и градежа в тях.
" Добра работа сте свършили, аз сполай сега няма да ви река, ще ви го рекат децата ви един ден, че тя тази работа за тях е – да знаят корените си. Че корен нямаш ли плод не връзваш, и аз така, каквото можах – направих. Мостове градих дето да събират човек с човека .
...
Ама времето кой може го хвана! Него го няма. Времето е в туй да слушаш какво ти казва дървото и да накараш дървото да те слуша, и камъкът, и пръстта, и водата. Да станеш едно с градежа и да го градиш тъй, че да остане. Викат самоук съм бил, че то кой не е самоук на този свят. То цялото училище е пред очите ти, ако имаш очи да го видиш научаваш го, ако ли не – не. Аз моето школо, на времето, на Баева ливада го подкарах. Гледах най-напред от дряновските майстори ... "
Ето и линк към видео със спомена за думите на майстор Кольо Фичето, които цитирам тук:
Можете да сте господари на всичко или роби на всички
https://www.youtube.com/watch?v=9T8cSOiXgAY
Толкоз години за едното име съм се трепал
https://www.youtube.com/watch?v=6tyAPkV_G-k
Николай Зидаров
Върбови свирки
Свирят децата с върбови свирки,
слушат кантони, пътища, спирки.
Свирят децата, вятъра молят
да им проводи бялата пролет.
Свирят и търсят с ясни зеници
и чучулиги, и лястовици.
Свирят на воля, ризки развели —
чакат на хълма щъркели бели.
Свирят и гледат в младата бука —
няма ли пиле там да закука…
Чакат реките. Чакат селцата.
С върбови свирки свирят децата.
Горе на хълма слънцето спира,
дето зелената песен извира.
Чудом се чуди: в шепите звънки
свирки ли пеят или кадънки!
Николай Теллалов и Драконче
...
— Пощади ме — изпъшка Радослав и драматично вдигна ръце. — Покривът ще се продъни под тази камара въпроси.
Изненадата пролича в извивката на неусетно станалото съвсем човешко тяло (е, почти де). Очите блеснаха в рубинено, в зелено… а после девойката се разсмя и плесна хем с ръце, хем с крила. Полъх се плъзна по лицето на Радослав. Косата му почти настръхна.
— Хумор — каза дъщерята на царкинята и змея. — Шеги. Змейовете не ни бива много-много да се шегуваме. Ако не бях мелез, трудно щях да те разбера.
Радослав неуверено се поухили.
— Кажи ми — продължаваше момичето, — защо в този край няма самодиви?! Цял ден търсих, ала даже калпаво горско таласъмче не съзрях. Изобщо, какво става тук? Коя година е сега?
Гледаше го с широко отворени очи в очакване на отговор.
Младият мъж стана сериозен. С усилие се съсредоточи.
— Запозната ли си с християнското летоброене? — предпазливо попита той.
Тя подскочи гневно.
— Ами естествено! Даже селянките са наясно, а аз съм…
— Добре, добре… — Радослав затършува за цигари, после за кибрит.
— Дай на мен — нетърпеливо каза люспестото момиче. Взе цигарата от устата му и духна крайчето й. То припламна в тъмното. За миг Радослав зърна лицето на девойката.
Никога преди не бе използвал определението „чудна хубавица“.
Мислите му се разбягаха като бълхи от сапун. Той с мъка се върна на темата, която също бе не по-малко смущаваща от припомнената красота на момичето от клисурата… както и способността на непознатата да пали огън с едно издишване.
— За какъв цар ми спомена преди малко? — изпълнен с подозрителни предчувствия я запита той.
— Божичко! За Цар Симеон Велики! Що за въпрос! Нали пяхте за него, после си казвахте, че скоро щял да се завръща с Царицата… Между другото, не пееш много зле. И свириш… хм, прилично. Бива за слушане… Наблюдавах ви — извинително добави тя, незнайно как уловила в тъмнината втренчения му поглед.
— Така… Цар Симеон Велики се е възкачил на престола през… ъъъ… през…
— Лето Господне осемстотин деветдесет и трето — подсказа девойката милостиво.
— Да… — Радослав въздъхна и си дръпна от цигарата. — Ти откога си… беше, хм… в онази скала?
— Беше Тох Елем, шест хиляди четиристотин и девета световна година… Значи, от септември деветстотин и първа след Христа.
Младият мъж отново дълбоко пое глътка тютюнев дим, закашля се и хвърли недоизпушения „Мелник“ в урвата, където сега можеше да се търкаля разбитото му тяло. Момичето хрисимо чакаше.
— Сега сме осемнай… не, вече деветнайсти ден от петия месец… на хиляда деветстотин деветдсет и шеста година след Христа — бавно и меко промълви Радослав, гледайки звездите. — А тайфата си говорехме за Симеон II, който досега е бил изгнаник, но вече може да посети родината си.
Крилатото девойче до него замръзна. Той усети под черепа си сякаш бързо докосване с перце.
— Затуй значи не срещнах и едно таласъмче тъдява — замислено рече тя, а после… жестоката истина без предупреждение се стовари върху й така, че чак Радослав усети разтърсване. Очите й ярко пламнаха в няколко бързо сменящи се цвята, крилете й се сгърчиха и приказното създание сподавено прошепна:
— Маме, Татенце!… Дружки-приятелки ми самодиви… Толкова отдавна?!
...
Николай Боев
из “Албум за растения и животни”, 1976 г.
ТАРАЛЕЖ
Ежко-бежко се ежи само когато трябва да се спаси от врага. Свива се на кълбо и бодливата му броня го защищава отвсякъде — ни крак се подава, ни глава. Насила не можеш да го развиеш — добре ще запомниш бодлите му! Чак когато опасността е отминала, той си подава муцунката, души, сумти и като се развие съвсем, тръгва бежешком.
Таралежът живее и в планините, и в равнините, и в горите. Среща се край ниви и ливади, а понякога го изненадваме скрит да спи и под лозите. Надвечер се събужда и тръгва на лов. Обича да се храни най-вече с несекоми-гъсеници, личинки, разни буболечки и земни червеи. Но ако успее да хване бързо някоя полска мишка или непредпазлив гущер, не им прощава. По-рядко му се случва да намери на земята полога на някоя яребица или на чучулига. Тогава опитва вкуса и на птичите яйца, и на малките пиленца. Но най-много като че ли обича да се храни със змии и смокове. Не се бои и от отровните и много устойчив на ухапванията на пепелянки и на усойници. Таралежът обича и да си подслажда. За десерт му служат дъхавите горски ягоди, презрелите малини и къпини. Не пренебрегва и меките диви круши.
Таралежът е особняк — обича да живее поединично и винаги самотно. През пролетта за кратко време може да се види двойка таралежи. През топлите месеци (от май до юли) таралежката ражда от 3 до 7 малки. Отначало бодлите им са къси, светли и меки. Но колкото таралежчетата порастват, толкова и бодлите им стават по-дълги, по-тъмни и по-твърди. До идването на есента таралежчетата вече не само че са пораснали много, но и доста са затлъстели — натрупали са резервна храна за през зимата.
Засвири ли севернякът, таралежите се свиват на кълбо в приготвената от рано зимна спалня. Тя е застлана с шума и суха трева. Храни ги само резервната тлъстина. Таралежът спи непробудно до пролетта. Пукне ли пролет, той се събужда и животът отново започва за него.
Таралежите живеят до 10 години.
Честит празник на всички именици
и на всички празнуващи днес!
Друго – здраве и музиката да е с нас,
за да четем много внимателно етикетите не само на ваксините,
за да имаме повече срещи и реализирани хора-ръченици в бъдеще.
Димо Стоянов и П.И.Ф. - Поля от слънчогледи
https://www.youtube.com/watch?v=Tc9mPHWHHbs
Mary Boys Band - Слънчогледите
https://www.youtube.com/watch?v=7V5vPCBMb7k
Елица Тодорова и Стоян Янкулов (Стунджи) - Земя
https://www.youtube.com/watch?v=jk8u_FxLQ8I
Вода (Water) - 5th place in Eurovision 2007
https://www.youtube.com/watch?v=zexPqVE1EtI
Дете на бурите
https://www.youtube.com/watch?v=Nd0YC3QwJI8
Мерудия - Когато съм себе си
https://www.youtube.com/watch?v=VGN7QlEXW7w
Комари (Mosquito) - Никол Стефанова-НИКА
https://www.youtube.com/watch?v=y4_mJPvKGOY
Поли Генова – 1,2,3
https://www.youtube.com/watch?v=heTirFqqe-8
Слънчице мое - Аранжимент - Цанимир Байчев
https://www.youtube.com/watch?v=-3K57nqBKY8
Мария Димитрова - „Брала мома ружа цвете“
https://www.youtube.com/watch?v=Y5qBJuDu4yU
Миленита – ЛЮБОВТА
https://www.youtube.com/watch?v=omGUuM0xQqA
Севдалина и Валентин Спасови - Сине, сине
https://www.youtube.com/watch?v=QAP_-8EWZZ8
Любо Киров - Знам
https://www.youtube.com/watch?v=4QuMz3W2ies
Ревю - Шарената сянка
https://www.youtube.com/watch?v=-PFHvHKzF2Q
Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени - Тази песен не е за любов
https://www.youtube.com/watch?v=k3lz248TxUA
Ogi 23 ft. Дичо - Чернова / Chernova
https://www.youtube.com/watch?v=maORcppwS8k
Владимир Ампов Графа и Васето Крумов - Ако има рай
https://www.youtube.com/watch?v=_8N12cSh9Dc
Ники Бакалов, ВенЦи и Виктория – Нищо случайно
https://www.youtube.com/watch?v=8Zw_i0Sn8S0
Орлин Павлов - Още малко
https://www.youtube.com/watch?v=3Ku5P6MrCNk
ФСБ – Високо
https://www.youtube.com/watch?v=zo0eUxNKRJE
Фамилия Тоника - Две топли думи (2008)
https://www.youtube.com/watch?v=OK52BJfOOhI
Фамилия Тоника - Люлякови нощи - На турне (1996)
https://www.youtube.com/watch?v=-T_QJKkjTjo
Фамилия Тоника - Очакване за пролет (2000)
https://www.youtube.com/watch?v=3LFfc4tSsqU
Възрастни деца – Юбилеен концерт "Живей за мига - 35 години на сцена" 2017
https://www.youtube.com/watch?v=vKZ-S8sxZiM
Китка трио МВР/Мими,Ваня,Роси/– Юбилеен концерт "Живей за мига - 35 години на сцена" 2017
https://www.youtube.com/watch?v=w4f6W-oOnJ8
"Живей за мига"Rossi Kirilova, London@
https://www.youtube.com/watch?v=At9tFxAWA5s
Авеню - Песента на тишината
https://www.youtube.com/watch?v=1LoAKhtflEw
До последен час – Фактор
https://www.youtube.com/watch?v=_ICeSm0bR5U
... и ...
Вечно възраждащите се думи, вяра и космически гласове на България!
https://www.youtube.com/watch?v=T6S9c1BReoY
20-то издание на конкурса „Млади фолклорни таланти“, 2020
https://www.youtube.com/watch?v=s4jcgtDAxQs
Не може да е случайно, че северните народи са превърнали древният Николай в Дядо Коледа, а южните народи са го назовавали Зимният закрилник на всички моряци и пътници.
По-интересното е, че Николай е едно от вечните трако-български имена, което никога не излиза от мода – защо ли?! Може би защото Георги и Димитър, Николай и Васил, Иван и Йордан, Петко, Симеон и Трифон не са случайни имена, а памет и наричане за вечност и бъдеще! Всички те и кукерите, са пазителите на мъжката песен.
Очевидно съществува и женска песен.
Тя се пее от Лазарки, Самодиви, Нестинарки, Жрици,
ЦВЕТА, Боряна, Снежка, Светла, Баба Марта и Пролетта!
Мъдри и светли са шевиците, традициите, фолклора, и думите трако-български!
Тъжното е, че почти сме ги забравили, добрата новина е, че не се гаси туй, що не гасне.
И ето как отново се завърнахме при Николай и фара светъл!
Но стига легенди - да чуем думите му:
Николай Хайтов
Из “Дневник”, записан около 1983 година
Гальовното у родопчанина е в кръвта му:
Той казва “торбинка” вместо торба, “махалчинка”, “ръчинка”, “ножинка”, “дечинки”, “бърчинки”, “овчинки”, “козинки” и пр. Има склонност към умалителните имена. Казва вместо момиче – моминка: това придава мекота и нежност на всяка дума, до която може да се приложи приставката “инка”.
Казват още родопчаните “буболинки” вместо буболечки, но колорадския бръмбар наричат “буболяга” (израз на негативното им отношение към тоя вредител).
...
...
Още веднаж по темата “чувства”:
Богат живот – означава богати чувства, сочни, светли преживявания. Изработването чрез подходящо възпитание на тънка чувствителност, която да улавя духовните сладости има нещо общо с телескопа. Колкото е по-силен, толкова по-далечни светове може да докосне и открие. Нови галактики, нови съзвездия и мъглявини. Колкото по изострена е чувствителността на човека, толкова повече поводи за радости и наслада.
Кольо Фичето
Цитираните тук думи на майстор Кольо Фичето, няма как да са автентични,
но явно уважението на наследниците е запазило порива за човека и градежа в тях.
" Добра работа сте свършили, аз сполай сега няма да ви река, ще ви го рекат децата ви един ден, че тя тази работа за тях е – да знаят корените си. Че корен нямаш ли плод не връзваш, и аз така, каквото можах – направих. Мостове градих дето да събират човек с човека .
...
Ама времето кой може го хвана! Него го няма. Времето е в туй да слушаш какво ти казва дървото и да накараш дървото да те слуша, и камъкът, и пръстта, и водата. Да станеш едно с градежа и да го градиш тъй, че да остане. Викат самоук съм бил, че то кой не е самоук на този свят. То цялото училище е пред очите ти, ако имаш очи да го видиш научаваш го, ако ли не – не. Аз моето школо, на времето, на Баева ливада го подкарах. Гледах най-напред от дряновските майстори ... "
Ето и линк към видео със спомена за думите на майстор Кольо Фичето, които цитирам тук:
Можете да сте господари на всичко или роби на всички
https://www.youtube.com/watch?v=9T8cSOiXgAY
Толкоз години за едното име съм се трепал
https://www.youtube.com/watch?v=6tyAPkV_G-k
Николай Зидаров
Върбови свирки
Свирят децата с върбови свирки,
слушат кантони, пътища, спирки.
Свирят децата, вятъра молят
да им проводи бялата пролет.
Свирят и търсят с ясни зеници
и чучулиги, и лястовици.
Свирят на воля, ризки развели —
чакат на хълма щъркели бели.
Свирят и гледат в младата бука —
няма ли пиле там да закука…
Чакат реките. Чакат селцата.
С върбови свирки свирят децата.
Горе на хълма слънцето спира,
дето зелената песен извира.
Чудом се чуди: в шепите звънки
свирки ли пеят или кадънки!
Николай Теллалов и Драконче
...
— Пощади ме — изпъшка Радослав и драматично вдигна ръце. — Покривът ще се продъни под тази камара въпроси.
Изненадата пролича в извивката на неусетно станалото съвсем човешко тяло (е, почти де). Очите блеснаха в рубинено, в зелено… а после девойката се разсмя и плесна хем с ръце, хем с крила. Полъх се плъзна по лицето на Радослав. Косата му почти настръхна.
— Хумор — каза дъщерята на царкинята и змея. — Шеги. Змейовете не ни бива много-много да се шегуваме. Ако не бях мелез, трудно щях да те разбера.
Радослав неуверено се поухили.
— Кажи ми — продължаваше момичето, — защо в този край няма самодиви?! Цял ден търсих, ала даже калпаво горско таласъмче не съзрях. Изобщо, какво става тук? Коя година е сега?
Гледаше го с широко отворени очи в очакване на отговор.
Младият мъж стана сериозен. С усилие се съсредоточи.
— Запозната ли си с християнското летоброене? — предпазливо попита той.
Тя подскочи гневно.
— Ами естествено! Даже селянките са наясно, а аз съм…
— Добре, добре… — Радослав затършува за цигари, после за кибрит.
— Дай на мен — нетърпеливо каза люспестото момиче. Взе цигарата от устата му и духна крайчето й. То припламна в тъмното. За миг Радослав зърна лицето на девойката.
Никога преди не бе използвал определението „чудна хубавица“.
Мислите му се разбягаха като бълхи от сапун. Той с мъка се върна на темата, която също бе не по-малко смущаваща от припомнената красота на момичето от клисурата… както и способността на непознатата да пали огън с едно издишване.
— За какъв цар ми спомена преди малко? — изпълнен с подозрителни предчувствия я запита той.
— Божичко! За Цар Симеон Велики! Що за въпрос! Нали пяхте за него, после си казвахте, че скоро щял да се завръща с Царицата… Между другото, не пееш много зле. И свириш… хм, прилично. Бива за слушане… Наблюдавах ви — извинително добави тя, незнайно как уловила в тъмнината втренчения му поглед.
— Така… Цар Симеон Велики се е възкачил на престола през… ъъъ… през…
— Лето Господне осемстотин деветдесет и трето — подсказа девойката милостиво.
— Да… — Радослав въздъхна и си дръпна от цигарата. — Ти откога си… беше, хм… в онази скала?
— Беше Тох Елем, шест хиляди четиристотин и девета световна година… Значи, от септември деветстотин и първа след Христа.
Младият мъж отново дълбоко пое глътка тютюнев дим, закашля се и хвърли недоизпушения „Мелник“ в урвата, където сега можеше да се търкаля разбитото му тяло. Момичето хрисимо чакаше.
— Сега сме осемнай… не, вече деветнайсти ден от петия месец… на хиляда деветстотин деветдсет и шеста година след Христа — бавно и меко промълви Радослав, гледайки звездите. — А тайфата си говорехме за Симеон II, който досега е бил изгнаник, но вече може да посети родината си.
Крилатото девойче до него замръзна. Той усети под черепа си сякаш бързо докосване с перце.
— Затуй значи не срещнах и едно таласъмче тъдява — замислено рече тя, а после… жестоката истина без предупреждение се стовари върху й така, че чак Радослав усети разтърсване. Очите й ярко пламнаха в няколко бързо сменящи се цвята, крилете й се сгърчиха и приказното създание сподавено прошепна:
— Маме, Татенце!… Дружки-приятелки ми самодиви… Толкова отдавна?!
...
Николай Боев
из “Албум за растения и животни”, 1976 г.
ТАРАЛЕЖ
Ежко-бежко се ежи само когато трябва да се спаси от врага. Свива се на кълбо и бодливата му броня го защищава отвсякъде — ни крак се подава, ни глава. Насила не можеш да го развиеш — добре ще запомниш бодлите му! Чак когато опасността е отминала, той си подава муцунката, души, сумти и като се развие съвсем, тръгва бежешком.
Таралежът живее и в планините, и в равнините, и в горите. Среща се край ниви и ливади, а понякога го изненадваме скрит да спи и под лозите. Надвечер се събужда и тръгва на лов. Обича да се храни най-вече с несекоми-гъсеници, личинки, разни буболечки и земни червеи. Но ако успее да хване бързо някоя полска мишка или непредпазлив гущер, не им прощава. По-рядко му се случва да намери на земята полога на някоя яребица или на чучулига. Тогава опитва вкуса и на птичите яйца, и на малките пиленца. Но най-много като че ли обича да се храни със змии и смокове. Не се бои и от отровните и много устойчив на ухапванията на пепелянки и на усойници. Таралежът обича и да си подслажда. За десерт му служат дъхавите горски ягоди, презрелите малини и къпини. Не пренебрегва и меките диви круши.
Таралежът е особняк — обича да живее поединично и винаги самотно. През пролетта за кратко време може да се види двойка таралежи. През топлите месеци (от май до юли) таралежката ражда от 3 до 7 малки. Отначало бодлите им са къси, светли и меки. Но колкото таралежчетата порастват, толкова и бодлите им стават по-дълги, по-тъмни и по-твърди. До идването на есента таралежчетата вече не само че са пораснали много, но и доста са затлъстели — натрупали са резервна храна за през зимата.
Засвири ли севернякът, таралежите се свиват на кълбо в приготвената от рано зимна спалня. Тя е застлана с шума и суха трева. Храни ги само резервната тлъстина. Таралежът спи непробудно до пролетта. Пукне ли пролет, той се събужда и животът отново започва за него.
Таралежите живеят до 10 години.
Честит празник на всички именици
и на всички празнуващи днес!
Друго – здраве и музиката да е с нас,
за да четем много внимателно етикетите не само на ваксините,
за да имаме повече срещи и реализирани хора-ръченици в бъдеще.
Димо Стоянов и П.И.Ф. - Поля от слънчогледи
https://www.youtube.com/watch?v=Tc9mPHWHHbs
Mary Boys Band - Слънчогледите
https://www.youtube.com/watch?v=7V5vPCBMb7k
Елица Тодорова и Стоян Янкулов (Стунджи) - Земя
https://www.youtube.com/watch?v=jk8u_FxLQ8I
Вода (Water) - 5th place in Eurovision 2007
https://www.youtube.com/watch?v=zexPqVE1EtI
Дете на бурите
https://www.youtube.com/watch?v=Nd0YC3QwJI8
Мерудия - Когато съм себе си
https://www.youtube.com/watch?v=VGN7QlEXW7w
Комари (Mosquito) - Никол Стефанова-НИКА
https://www.youtube.com/watch?v=y4_mJPvKGOY
Поли Генова – 1,2,3
https://www.youtube.com/watch?v=heTirFqqe-8
Слънчице мое - Аранжимент - Цанимир Байчев
https://www.youtube.com/watch?v=-3K57nqBKY8
Мария Димитрова - „Брала мома ружа цвете“
https://www.youtube.com/watch?v=Y5qBJuDu4yU
Миленита – ЛЮБОВТА
https://www.youtube.com/watch?v=omGUuM0xQqA
Севдалина и Валентин Спасови - Сине, сине
https://www.youtube.com/watch?v=QAP_-8EWZZ8
Любо Киров - Знам
https://www.youtube.com/watch?v=4QuMz3W2ies
Ревю - Шарената сянка
https://www.youtube.com/watch?v=-PFHvHKzF2Q
Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени - Тази песен не е за любов
https://www.youtube.com/watch?v=k3lz248TxUA
Ogi 23 ft. Дичо - Чернова / Chernova
https://www.youtube.com/watch?v=maORcppwS8k
Владимир Ампов Графа и Васето Крумов - Ако има рай
https://www.youtube.com/watch?v=_8N12cSh9Dc
Ники Бакалов, ВенЦи и Виктория – Нищо случайно
https://www.youtube.com/watch?v=8Zw_i0Sn8S0
Орлин Павлов - Още малко
https://www.youtube.com/watch?v=3Ku5P6MrCNk
ФСБ – Високо
https://www.youtube.com/watch?v=zo0eUxNKRJE
Фамилия Тоника - Две топли думи (2008)
https://www.youtube.com/watch?v=OK52BJfOOhI
Фамилия Тоника - Люлякови нощи - На турне (1996)
https://www.youtube.com/watch?v=-T_QJKkjTjo
Фамилия Тоника - Очакване за пролет (2000)
https://www.youtube.com/watch?v=3LFfc4tSsqU
Възрастни деца – Юбилеен концерт "Живей за мига - 35 години на сцена" 2017
https://www.youtube.com/watch?v=vKZ-S8sxZiM
Китка трио МВР/Мими,Ваня,Роси/– Юбилеен концерт "Живей за мига - 35 години на сцена" 2017
https://www.youtube.com/watch?v=w4f6W-oOnJ8
"Живей за мига"Rossi Kirilova, London@
https://www.youtube.com/watch?v=At9tFxAWA5s
Авеню - Песента на тишината
https://www.youtube.com/watch?v=1LoAKhtflEw
До последен час – Фактор
https://www.youtube.com/watch?v=_ICeSm0bR5U
... и ...
Вечно възраждащите се думи, вяра и космически гласове на България!
https://www.youtube.com/watch?v=T6S9c1BReoY
20-то издание на конкурса „Млади фолклорни таланти“, 2020
https://www.youtube.com/watch?v=s4jcgtDAxQs
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
