Надали разбираме що за чутовен подвиг е това.
Едно зависимо княжество и една полуавтономна област дръзват да се ИЗПРАВЯТ и да обявят, че скоро ще бъдат напълно свободни.

От пролетта на 1885 в пловдивско започва да се гради нов Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), който да мобилизира българския народ за обединение и свобода.

Първоначалното намерение на БТЦРК е да обяви Съединението на 15 септември, но още в началото на месеца напрежението бурно нараства. На пети и шести септември Румелийските власти и полицейски части са изправени пред съдбовна дилема.

Срещу 6 септември майор Данаил Николаев и водените от него полицейско-войскови части избират да бъдат свободни и да освободят Източна Румелия от ятагана и контрола на имперските правителства. Милицията се съединява с четата на Продан Тишков – Чардафон и светкавично влиза в Пловдив, за да свали правителството на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Всичко се случва за часове и без съпротива, защото всички милеят за едно и също. Не губят време, а веднага обявят съединиско правителство и канят княз Александър Батенберг да подкрепи Съединението. Успоредно с това обявяват всеобща мобилизация, защото очакват да им бъде обявена война от Турция или друга държава.

Сръбско-българската война започва на 14 ноември (2 ноември стар стил) 1885 година.
Единена България се защитава и печели войната срещу нашествениците!


Какъв е изводът?
Вие ще ми кажете.

Моята теза е, че единението дава енергия за нов живот.
За израстване, градеж и борба за отвоюване на свобода.

Природата и Живота са надарили всеки човек с огромен потенциал и всичко необходимо, за да бъде свободен ваятел на собствената му личност, в известна степен дори и на заобикалящия го свят. А какво правят хората?!

Хора! Моля ви да не бъдем глупци и юроди.
Способностите и възможностите не са привилегия, а отговорност.
Има или няма Рай и Ад, Карма и Съдба, не е ясно и няма да бъде ясно, но…
Природата и Живота съществуват не от вас или от днес, а от стотици милиони и дори милиарди години, значи сигурно има и промисъл, и последици!

……………………...

И няколко важни исторически препратки
към личностите и дните на Съединението - цитатите са от https://bg.wikipedia.org

Данаил Николаев е бесарабски българин.
Роден е на 30 декември 1852 г. в Болград, Руска империя (днес в Украйна) в българско семейство, бежанци от Търново. През 1871 г. завършва Болградската българска гимназия.

По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е командир на рота от V Опълченска дружина в Българското опълчение. Отличава се в боевете при Шипка и Шейново. На 8 юли 1877 г. е произведен в първо офицерско звание подпоручик от Руската армия, а на 10 август 1877 г. повишен в поручик.

В началото на 1880 г. Данаил Николаев е назначен за командир на I Пловдивска дружина в милицията на Източна Румелия. На 1 март същата година е повишен в звание щабскапитан от Руската армия и Източнорумелийската милиция. Два месеца по-късно е назначен за командир на II Пловдивска дружина.

Същата година Данаил Николаев е поканен да кумува на жандармерийския офицер в Чирпан и негов добър приятел Константин Паница. Там той се запознава с най-малката сестра на годеницата – Радка, за която по-късно същата година се жени. В деня на венчавката със специална заповед на княз Александър Батенберг, лично секретарят му Константин Стоилов връчва на капитан Николаев Орден „За храброст“ III ст., за участието му в Руско-турската война (1877 – 1878).

През Сръбско-българската война командва Източния корпус, а при контранастъплението на българската армия, след боевете при Сливница (5 – 7 ноември 1885 г.) – Западния корпус. Командва настъпление към Цариброд и Пирот. След края на войната е награден с Орден „За храброст“ II ст. и повишен в звание полковник. Така Данаил Николаев става първият полковник от българската армия.


Гаврил Баев Кръстевич е възрожденец,
юрист и историк, османски съдия и валия, радетел за културното обособяване на българите в Османската империя и е сред учредителите на Българската екзархия.

През 1868 – 1869 година, по заръка на османското правителство, Кръстевич съставя няколко проекта за самостоятелна българска църква. Един от тях става основа за фермана на султан Абдул Азис от февруари 1870 година за основаването на Българската екзархия. Проектът на Кръстевич включва в нея македонските и част от тракийските епархии. В окончателния текст на фермана тези епархии са откъснати от Екзархията, въпреки че член 10 да допуска допитване до местното население.

Кръстевич взема участие в Народния църковен събор, който заседава в Ортакьой (Цариград) от февруари до юли 1871 година и приема устав на Екзархията. Повечето от постановките за устройството на българската църква са изработени от него и одобрени от делегатите.

През 1879 година Кръстевич е назначен за главен секретар на губернатора на Източна Румелия Алеко Богориди. Като такъв завежда и Дирекцията на вътрешните работи през следващите пет години. Поддържа добри отношения с Русия, която упражнява влиянието си върху османското правителство, за да го назначи на мястото на Богориди през април 1884.

Той е и главен управител на Източна Румелия от 1884 до Съединението през 1885 година.

Кръстевич “подценява” агитацията за обединение на Румелия с Княжество България, която ескалира в началото на септември 1885 година. Предупреден, че се готви преврат, той отказва да вземе превантивни мерки и спира телеграмата, с която директорите уведомяват османското правителство, че не могат да се справят с обществените вълнения.

Негови са думи знаковите думи:
„ Съединение, нека е Съединение! И аз съм българин.
Ако аз губя всичко, то нека поне целият народ да спечели. ”

Свален е от власт на 6 септември сутринта от въстаници начело с Продан Тишков – Чардафон и разбунтувалата се милиция, които обявяват Съединението.

Пловдивските събития от пети и шести септември предизвикват масови демонстрации на подкрепа в Княжеството. Поставен пред свършен факт, Каравелов се заема да утвърди Съединението в сътрудничество с княза. На 8 септември Александър I издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България“, а на следващия ден е вече в Пловдив и назначава трима комисари на мястото на временното правителство, което се отказва от пълномощията си. Междувременно княжеското правителство мобилизира армията си и изпраща наличните си войски в подкрепа на милицията в Южна България.

След Съединението България е заплашена с война едновременно от Османската империя, която иска да възстанови правата си над Източна Румелия, и Сърбия, която настоява за териториални компенсации.


Сръбско-българска война
На 12 септември България е уведомена за мобилизацията в Сърбия, извършена, „за да запази равновесието“ на Балканския полуостров. Сръбските искания са за признаване на Съединението срещу отстъпване на Видин, Трън и Радомир, за които в Сърбия се твърди, че са населени със сърби. Главната цел на Сърбия е да постави под свой контрол столицата София, като по този начин отреже окончателно връзката на България с македонските земи.

На 27 септември сръбски части пресичат границата при Трън, но са отблъснати от българската войска. След месец последва втора гранична провокация. България протестира пред Великите сили, но безрезултатно. В края на месец октомври сръбските войски завършват съсредоточаването си по границата и на 2 ноември Сърбия обявява война на България под претекст, че български части са нападнали пограничните райони. Същият ден българският княз Александър Батенберг издава манифест до целия български народ:

„ ... Всеки българин, способен да носи оръжие, да дойде под знамената да се бие за своето отечество и свобода, за защита на земята ни от нахлуването на нападатели...


Друго – здраве и музиката да е с нас,
за да четем много внимателно етикетите не само на ваксините,
за да имаме повече срещи и реализирани хора-ръченици в бъдеще.

Дилмано, Дилберо – Живко Василев и Симона Донова
    https://www.youtube.com/watch?v=-SY5ojUkajI
Дилмано, Дилберо
    https://www.youtube.com/watch?v=UfX83DynKt8
"Дилмано Дилберо" - концерт "Извисяване", 13.05.2016, София
    https://www.youtube.com/watch?v=yjM2O1dY1io
Деси Добрева, Дилмано
    https://www.youtube.com/watch?v=OEOEQVX3GgE
Емил Димитров - Дилмано, дилберо
    https://www.youtube.com/watch?v=3cYJLxLXFEg
Нина Николина и Магическите гласове - „Седнало е Джоре Дос“
    https://www.youtube.com/watch?v=aKkLDYoUyQs
Седянка с 4етно и Идепея - Седнало е Джоре дос
    https://www.youtube.com/watch?v=czdbfsfn4vs
Деси Добрева - Джоре
    https://www.youtube.com/watch?v=YFu6sOQ2KTY
Софи Маринова и Нели Петкова - Гергьовден
    https://www.youtube.com/watch?v=iVHSedqQ7Rs
Нина Николина – Свети Георги
    https://www.youtube.com/watch?v=FVcERd3JkSU
До последен час – Фактор
    https://www.youtube.com/watch?v=_ICeSm0bR5U
    ... и ...
Вечно възраждащите се думи, вяра и космически гласове на България!
    https://www.youtube.com/watch?v=T6S9c1BReoY
20-то издание на конкурса „Млади фолклорни таланти“, 2020
    https://www.youtube.com/watch?v=s4jcgtDAxQs