Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 314727
Постинги: 394
Коментари: 582
Гласове: 2160
Постинг
03.03 22:58 - 3 март – памет и наричане за свобода
Автор: trakietsadobri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 758 Коментари: 0 Гласове:
8

Последна промяна: 05.03 10:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Не е лесно да си трако-българин – никога не било лесно.
Още Орфей и Евридика го изпитали на гърба си. Въпреки това, ние пра-пра унуките им – днешните българи, още сме тук и се стараем да следваме заветите им за истина, песен, просвета и СВОБОДА.

От онази дълбока древност, че и до днес мнозина “доброжелатели” и родоотстъпници са се опитвали да разделят и владеят, да изопачават, присвояват или заличават. За жалост човек доста лесно може да оглупее или изпадне в зависимост. Та не е чудно, че мнозина неразумни юроди са се опитвали да изличат и корените си, и орфизма.

Чудното е друго, че въпреки гоненията, робството и продажните печалбари – обичта към истината и свободата е оцеляла у нас българите и нейната шевица-хоро поколение след поколение се възражда от пепелта.

Добрата новина е, че и днес е така.
Следобед бях в Софийска градска художествена галерия, където в момента тече изложба “Градина на духовността…” с картини на черкви, свещеници и манастири. Ако знаете колко много млади хора имаше – доста-доста ще се изненадате.

После минах през приказната сграда на Централната минерална баня, която днес е Музей за история на София. Там имаше още повече млади хора, дори семейства със съвсем малки деца – на по пет-шест годинки.

Познайте какво си тананикаше едно малко момиченце, на видима възраст около шест-седем години? - “Питат ли ме де зората ме й огряла първи път, питат ли ме де й земята, що най-любя на светът…

Такива позитивни случки видях днес на живо из кипящата от живот София.
Спазих и традицията – използвах ресурса от свободния билет в СГХГ, за да купя с парите от него три малки картинни магнитчета. Едно за мен и две за подарък. Който е ходил да види сегашната изложба в галерията, сигурно ще се досети коя картина си избрах, който не ходил, а е любопитен – да отиде, да види.

Друго какво правя на всеки родов празник?
Чета и слушам какво мога да науча от будителите, за всяка от тези паметни дати:

Ето какво прочетох във все по-модерната Уикипедия – НЕ, не ви я рекламирам, защото нямам вяра на написаното вътре, но… за най-обща представа, какво да потърсим да четем, може би става.

През април 1877 г., с издаден в Кишинев Манифест на император Александър II,
Русия обявява война на Османската империя.

За участие във войната са привлечени и днешните Украйна, Молдова, Беларус, Естония, Литва, ЛатвияРумъния, СърбияЧерна гора и Грузия. В състава на армията участва и финландска част - Лейбгвардейски Финландски Пехотен полк, защото в онези далечни години голяма част от днешна Финландия е автономна област в пределите на тогавашната Руска империя. Има дори единични участници от Полша и Япония, въпреки постоянните им конфликти с Русия.

В рамките на войната Румъния участва общо с около 60 000 войника.
В края на войната, от декември 1877 г., се включват Сръбската и Черногорската армия. 

В състава на международните въоръжени сили на Русия са Българското опълчение (12 Опълченски дружини), Габровския отряд и множество доброволчески чети.


На 10/22 юни Долнодунавският отряд с командир генерал-лейтенант Аполон Цимерман форсира р. Дунав между Галац и Браила, като впоследствие заема Северна Добруджа. На 12/24 юни руската артилерия започва да обстрелва Русе и Тутракан, с което засилва увереността на османското командване, че основните руски сили ще преминат река Дунав в този район.

На 15/27 юни, руски части с командир генерал-майор Михаил Драгомиров, извършват десант през река Дунав при Зимнич-Свищов. Създаден плацдарм. Инженерните части с командир генерал-майор Александър Деп построяват два понтонни моста при Свищов и прехвърлят Действуващата Руска армия на българския бряг. В района няма значителни османски сили и централното командване нарежда на Видинския корпус с командир Осман паша да се предвижи в направление Видин-Никопол и атакува флангово от запад руските сили. На Източнодунавската армия от района на Четириъгълника на крепостите Русе-Силистра-Варна-Шумен с командир Мехмед Али паша е заповядано да застраши от изток руските сили.

Руското командване разделя първоначално преминалите Дунав военни части на:
  • Западен отряд от 35 000 офицери и войници с командир генерал-лейтенат Николай Криденер,
  • Русчушки отряд от 70 000 офицери и войници с командир престолонаследника Александър Александрович,
  • Преден отряд от 12 000 офицери и войници с командир генерал-лейтенат Йосиф Гурко. Включва в състава си Българското Опълчение, което първоначално наброява около 6000 родолюбци – в хода на войната нараства до над 12 000 човека.

След боевете при Стара Загора, Нова Загора и село Джуранли Централната османска армия с командир Сюлейман паша се насочва към преминаване на Стара планина. Целта е вероятно съединяване с частите при Западната армия и Източнодунавската армия в четириъгълника Русе – Шумен – Варна – Силистра.

Това довежда до Шипченската битка (август 1877) на 9 – 14 / 21–26 август 1877 г., която се явява решителна в борбата за Шипченския проход и хода на Руско-турската война (1877 – 1878).

За отбрана на Шипченския проход е сформиран Шипченски отряд – войскова формация с началник командира на Българското опълчение генерал-майор Николай Столетов. Общо 7500 защитници на прохода с 27 оръдия. Включва:
  • част от Габровския отряд с командир генерал-майор Валериан Дерожински от Тридесет и шести пехотен орловски полк и 4 батареи;
  • Българското опълчение от 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та и 5-а опълченски дружини;
  • Тридесет и пети пехотен брянски полк.
Решителният бой на 11/23 август
Към обяд всички атаки са отбити. Обстановката става критична към 16 ч., когато османските сили превземат връх Кючук Йешилтепе, а връх Узункуш е силно атакуван. Позициите са стабилизирани чак към 22 часа и решителният бой затихва по цялата линия. Сюлейман паша в донесение до Главната квартира заключава:
     „ Никога не се е виждало такова жестоко и кърваво сражение.

Оценявайки бойните качества, проявени на 11 август от Българското опълчение, неговият командир генерал-майор Николай Столетов в телеграма до началника на Полевия щаб генерал-лейтенант Артур Непокойчицки заявява:
    “Що се отнася до българите, то не ще се уплашат дори ако ги изразходваме до последния човек.
    След няколко дни настоява:
    „ Да се наградят, както е установено за частите от войските на нашата армия.

В сраженията участват и 1000 цивилни жители на град Габрово, изпратени на позициите от генерал-лейтенант Виктор Кренке. За техния принос свидетелства военният кореспондент на английския вестник „Daily News“ Арчибалд Форбс пред руския дипломат граф Николай Игнатиев:
    „Той е във възторг от нашите войници, а хвали също и българите-опълченци. При това и 1000 жители и деца габровци разнасяли под град от куршуми вода на нашите войски и даже на стрелците от първа линия, а също и изнасяли ранените с пълна самопожертвувателност."
...
...
Битка при София е заключително действие на Западния отряд на Гурко за разгрома на Орханийската османска армия в Руско-турската война (1877 – 1878). Завършва с освобождението на София.
...
В началото на януари 1878 г. Западният отряд на Гурко успешно преминава Стара планина. Дедите ни оказват на отряда решаващо съдействие:
    „ Вероятно нямаше да преминем Балкана, ако не бяха тези мълчаливи и силни българи, донесли ни хляб и топла храна. Накараха ни да махнем конете, за да запрегнат своите волове към оръдията и така тръгнаха първи да прокарват пъртина през преспите и чудовищния студ." казва генерал-лейтенат Йосиф Гурко

С приближаването на руската армия към София, през декември 1877 г., турското командване планира да изгори града. Чуждестранните дипломати са предупредени да се евакуират. Вместо това френският вицеконсул Леандър Франсоа Рьоне Льо Ге и италианският Виторио Позитано организират съпротивата на града и водят успешни преговори с командващия турските сили Осман Нури паша да запази града от разрушение. Йозеф Валдхард, вицеконсул на Австро-Унгария, се присъединява към акцията.

След Освобождението през 1878 година Общинският съвет на София обявява Леандър Льо Ге и Виторио Позитано за почетни граждани на София и наименува две от най-централните градски артерии с техните имена. И до днес тази улици в центъра на столицата ни носят техните побългарени имена „Леге“ и Позитано. Двамата закрилници на София присъстват като знакови герои в романа на Стефан Дичев „Пътят към София“ и във филма, заснет по него.

На 23 декември/4 януари 1878 г. в София влизат първите руски части: Кавказката казашка бригада и Гродненския хусарски полк. Завзети са големи военни складове с боеприпаси и продоволствие. В катедралния храм Света Неделя е отслужен благодарствен молебен в присъствието на генерал-лейтенант Йосиф Гурко и генерал-майор Отон Раух.”

От българска страна във военните действия на Освободителната за нас война вземат участие над 12 000 опълченци и повече от 20 000 въоръжени доброволци, организирани в самостоятелни чети, действащи в тила на турската армия. Хиляди българи са използвани от руското командване като разузнавачи, съгледвачи, водачи и преводачи."

…………………..
Прочетохте ли текста, а помислихте ли върху него?
Повече от шест месеца са се водили реални бойни действия, за да получим ти и аз свободата си днес. По време на войната обединените армии на Русия включващи и десетки хиляди войници от днешна Украйна, Молдова, Беларус, Естония, Литва, Латвия, Румъния, Сърбия, Черна гора, Грузия и Финландия дават над 160 000 убити, изчезнали и починали от рани и болести. Над 35 000 мъже се завръщат в родините си като инвалиди.

Загиват и над 1 500 български опълченци, хиляди се завръщат болни и сакати.

Побеснялата турска армия и башибозук, губейки войната, извършва ужасяващи кланета и системно физическо унищожаване на българския елит. Без съд и присъда, са избити над 45 000 наши сънародници, още хиляди са безследно изчезнали, а безчет са осакатени. 

Според официална статистика, изготвена след подписване на Берлинския договор, се вижда, че само в района на пловдивско, сливенско и старозагорско по време на войната са разграбени, опожарени или напълно разрушени около 50% от жилищния фонд на българите и около 80% от училищните сгради и черкви.

Това е цената на свободата!
Помнете жертвите и никога не се отказвайте с “временен договор” от свободата си, защото тя е отвоювана с кръвта на дедите ви и с живота на десетки и десетки хиляди европейци.

Ако не вярвате на мен, замислете се за думите на Данте Алигиери, Уилям Шекспир, Мигел де Сервантес, Иван Вазов, Христо Ботев и другите знайни и незнайни будители на човечеството.


Молитва

от Иван Вазов

Дядо господи, прости ме,
моля ти се от душа,
с ум и разум надари ме,
да не мога да греша!

Запази ми ти сърцето
от зли мисли и неща,
всичко видиш от небето:
зло до мен недей праща!

Дай на мама, дай на тате
здравье, сила и живот,
мир, любов на всички братя
и добро на наш народ!

ДЕ Е БЪЛГАРИЯ?
От Иван Вазов

Питат ли ме де зората
ме й огряла първи път,
питат ли ме де й земята,
що най-любя на светът.

Тамо, аз ще отговоря,
де се белий Дунав лей,
де от изток Черно море
се бунтува и светлей;

тамо, де се възвишава
горда Стара планина,
де Марица тихо шава
из тракийска равнина,

там, де Вардар през полята
мътен лей се и шуми,
де на Рила грей главата
и при Охридски вълни.

Там, де днес е зла неволя,
де народа й мъченик,
дето плачат и се молят
се на същият язик.

Там роден съм! Там деди ми
днес почиват под земля,
там гърмяло тяхно име
в мир и в бранните поля.

До чукарите Карпатски
е стигнала тяхна власт
и стените Цариградски
треперали са тогаз.

Вижте Търново, Преслава -
тие жални съсипни:
на преминалата слава
паметници са они!

Българио, драга, мила,
земля пълна с добрини,
земля, що си ме кърмила,
моят поклон приемни!

Любя твоите балкани,
твойте реки и гори,
твойте весели поляни,
де бог всичко наспори;

твойте мъки и страданья,
твойта славна старина,
твойте възпоминанья,
твойта светла бъднина.

Дето ази и да трая -
за теб мисля и горя,
в теб родих се и желая
в теб свободен да умра.

Иван Вазов
Из Опълченците на Шипка
(памет за 11 август 1877)

...
О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: „Търчете! Тамо са раите!“
И ордите тръгват с викове сърдити,
и „Аллах!“ гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
Насипи налитат и падат, и мрат; —
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаен, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх —
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всички нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: „Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!“
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва — гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
„България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!“
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък — бомба,
всяко нещо — удар, всяка душа — плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
„Грабайте телата!“ някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч…
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки…
Йоще миг — ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
………………………
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
                          Пловдив, 6 ноември 1883


МОЯТА МОЛИТВА

От Христо Ботев
"Благословен бог наш..."

О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...

Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;

не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;

не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;

не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!

Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!

Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...

ХАДЖИ ДИМИТЪР
От Христо Ботев

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по–силно тече!

Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

Денем му сянка пази орлица,
и вълк му кротко раната ближи;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат, та седнат.

Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже, –
и той я гледа, – мила, зесмена!

"Кажи ми, сестро де – Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, –
аз искам, сестро, тук да загина!"

И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, –
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...

Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, –
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли – пече!


Уилям Шекспир

Из „Хамлет“, Трето действие, Първа сцена
The Tragedy of Hamlet, Prince of Denmark, 1601
...
Да бъдеш или не — туй е въпросът.
Дали е по-достойно за душата
да понесеш камшиците, стрелите
на бясната съдба, или да се
опълчиш сам срещу море от мъки
и да им туриш край? Умри, заспи —
не повече…“
-- Превод от английски: Гео Милев, 1918 г.

...
Да бъдеш или не? Туй е въпросът.
Дали е по-достойно да понасяш
стрелите на свирепата съдба,
или обнажил меч, да се опълчиш
срещу море от мъки и в таз битка
да ги зачеркнеш всички? Смърт… Заспиваш…
И толкова…“
-- Превод от английски: Валери Петров, 1985 г.


    „СВОБОДАТА, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека. Казвам ти го, Санчо, защото ти видя пиршествата и изобилието, на които се радвахме в замъка, който преди малко напуснахме. Е добре, сред онези вкусни ястия и ледени напитки на мене ми се струваше, че се измъчвам от глад, защото не им се наслаждавах свободно, както бих им се наслаждавал, ако те бяха мои. Задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен. ”— Мигел Сервантес, из романа "Дон Кихот"


Този, който е готов да жертва свобода за сигурност, не заслужава нито едното, нито другото. " 
   ~ Бенджамин Франклин


Друго – здраве и музиката да е с нас,
за да четем много внимателно етикетите не само на ваксините,
за да имаме повече срещи и реализирани хора-ръченици в бъдеще.

Дилмано, Дилберо – Живко Василев и Симона Донова
    https://www.youtube.com/watch?v=-SY5ojUkajI
Деси Добрева, Дилмано
    https://www.youtube.com/watch?v=OEOEQVX3GgE
Нина Николина и Магическите гласове - „Седнало е Джоре Дос “
    https://www.youtube.com/watch?v=aKkLDYoUyQs
Седянка с 4етно и Идепея - Седнало е Джоре дос
    https://www.youtube.com/watch?v=czdbfsfn4vs

И още музика, която чух днес:
Изпълнения на група Спектрум, в празничното предаване на БНТ, 03.03.2021
    https://bnt.bg/news/izpalneniya-na-grupa-spektrum-v291651-292597news.html
Орлин Павлов: “Опитваме се да усетим духа, отпреди 143 години, за да бъдем пак добри”
    https://bnt.bg/news/orlin-pavlov-opitvame-se-da-usetim-duha-otpredi-143-godini-za-da-badem-pak-dobri-v291637-292597news.html
Ролята на опълчението в Руско-турската освободителна война, разказ на една правнучка в празничното предаване на БНТ, 03.03.2021
    https://bnt.bg/news/rolyata-na-opalchenieto-v-rusko-turskata-osvoboditelna-voina-v291633-292597news.html
Прослава и признателност за освободителите в Пловдив, 3 март 2021 г.
    https://bnr.bg/plovdiv/post/101430894/proslava-i-priznatelnost-za-osvoboditelite-v-plovdiv
Исторически обекти в Плевен пазят свидетелства за Руско-турската освободителна война, 3 март 2021 г.
    https://bnr.bg/horizont/post/101431074/istoricheski-obekti-v-pleven-pazat-svidetelstva-za-rusko-turskata-osvoboditelna-voina-1877-1878-godina
    Светослав Живков: Идеята за обединение не губи смисъла си в наше време, Българско национално радио, 3 март 2021 г.
    https://bnr.bg/horizont/post/101430977/svetoslav-jivkov-ideata-za-obedinenie-ne-gubi-smisala-si-v-nashe-vreme



Гласувай:
8
0



Няма коментари
Търсене

Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930