Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 814926
Постинги: 584
Коментари: 710
Гласове: 4141
Постинг
17.01.2021 15:04 - Къде сте вий истински учители и университетски преподаватели??
Автор: trakietsadobri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3280 Коментари: 2 Гласове:
10

Последна промяна: 19.03.2021 00:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    “Желязото се кове, докато е горещо.
    “Сладката гозба, дълго време къкри на огъня.
    “Глината се извайва, докато е топла, мека, жива.

Човек се учи, докато е жив.
Накратко, изключително важно е да се учиш сред слънчеви лъчи и на живо – от всеотдайни и можещи учители. Доскоро все още имаше доста много просветени и пълнокръвни учители, но последните три месеца са на път напълно да ме разочароват от “днешните нови учители”.

Първата ми учителка – в първи клас, винаги ни се радваше и ни казваше “Деца, не мога без вас!”.
За жалост в края на годината, от доброта или грижи, тя тежко заболя и умря. Така за втори и трети клас получихме една “нова учителка”, която така добре познаваше модерните начини за преподаване и дисциплиниране, че целият ни клас остана неграмотен.

Все пак, благодарение на дядо и татко, които все ми говориха за километри, килограми, сантиметри, цифри и космически съзвездия, в четвърти клас аз влязох в математическата паралелка при най-милата и всеотдайна класна, която съм имал. Тя ни преподаваше математика и денонощно се занимаваше с нас до степен, че ако на някого се случеше тежко да се разболее или счупи, тя многократно ходеше да го види в дома му.

Нейният съпруг ни учеше на български език и беше най-строгият учител, който ми е преподавал в този период – от първи до пети клас. Пред него нищо и никой не можеше да те извини или оправдае – това с особена сила важеше за мен и още пет-шест неграмотни деца от класа. Още първата седмица той разбра, че правописът ни е ужасен и ни задължи да се запишем в кръжок по български език, който беше с продължителност от два до три часа седмично.

Първо ни провеждаше диктовка, а после ни караше да пишем преразказ.
Проверяваше всеки един от нас поотделно. За да можеш да си тръгнеш от часа, трябваше да пишеш по-вярно от представянето си през миналата седмица.

Където имах грешка учителят ми обясняваше какво съм сбъркал и ме караше да преписвам правилото или изречението поне по три-четири пъти. Така аз, ученото по нови и модерни методи дете, редовно оставах да стоя и трети час, заедно само с още един-двама малки “интелектуалци” като мен.

В резултат от това строго и интензивно обучение аз бавно започнах да наваксвам пропуските от “новите методи на образование”, през предишните две години. За моя радост тогава и моя жалост сега, за вторият срок с леко закъснение дойде промяната и кръжоците спряха. Така моят правопис и до ден днешен си остана приказен.

Такива бяха първите ми учители – те не се страхуваха от нас, а ни обичаха.
Милата ми класна и твърде “строгият й съпруг”. Въпреки сдържаността и строгостта си, още през октомври, той подари разкошният си вълнен шал на единственото момиче в кръжока ни по български език, заради “подранилият” октомврийски първи сняг. Защото тя беше полусираче и тогава беше дошла без шапка, а часовете за ограмотяване се провеждаха привечер от 16.00 до 19.00 часа. Тогава зимите не бяха “сибирски” като днешните, а нашенски – средногорски, с температури от по минус пет-десет градуса всеки ден, че понякога и по минус петнадесет-двадесет градуса за цяла седмица.

Като пораснах дойдох в града на премъдрата София, Вяра-Надежда-Любов!
Университетите тогава бяха съвсем различни от днешните, в целия Студентски град имаше само седем-осем копирни машини, които работеха денонощно без да успеят да насмогнат да копират учебниците на всички желаещи да учат. Редовно колегите ми от университета копираха учебниците в “офисите на родителите си” или в библиотеките из провинцията.

Ходехме на лекции и в 8.00 сутринта, и в 19.00 вечерта.
За топлина и настроение не гледахме “щури клипчета” из интернет, който в онези години течеше бавно и трудно само по жици, а пиехме голям чай с малък коняк, защото сгряването от радиаторите започваше чак през ноември, а есените не бяха като днешните – “сибирските”, ами бяха столично-кишави с кал, скреж и заледяване още от втората седмица на октомври.

Само в нашата специалност бяхме 8 групи, с по над 20 студенти всяка.
На лекции ходехме поне по стотина човека, а от семинарите и упражненията нямаше мърдане, защото трябваше да заслужим и получим поне по две заверки за всеки учебен курс. Може би затова понякога се случваше да имаме лекции дори в събота или на 8 декември сутринта.

В общежитието – в Студентски град, на целия ни етаж само двама човека имаха компютри, но пък имаше две китари, малка готварска печка, микроскоп, няколко калкулатора, два касетофона и …  Говоря за целия етаж, защото дори аз – захлупеният читател на научнофантастични романи, познавах хората от половината етаж, а другите ми колеги познаваха буквално всички. Всяка вечер се събирахме, за да учим и да се забавляваме заедно.

Мога да разказвам със седмици за следването си, но…
Ще ви разкажа само за двама от моите университетски преподаватели. Не съм сигурен дали бяха чак най-знаещите и можещите, но при тях ходехме най-много и залата винаги беше пълна.

Единият ни преподаваше “Екология” и обичаше да казва:
Нищо, че съм Явор – искам да съм ясен!
...
Екологията колеги не е администрация или икономика, а биология, химия, физика, психология и други полезни знания, придобити от живота и практиката. Екологията не съществува – не знам кой, кога и откъде прекопира тази дума, но явно на медиите им звучи модерно и красиво.

Лекциите ви при мен ще бъдат нещо като най-общ увод в био-химията, само толкова мога да ви кажа за 30 часа. Би ви било полезно да знаете поне нещичко и от технологиите за пречистване, но за добро или лошо вие не сте колеги от биологическия или химическия факултет, а учите информатика. Затова няма да водя списъци или да ви проверявам дали присъствате на лекции. ... Които решат да дойдат, моля ви не ми идвайте на гости със закуски и сладки приказки.

Държа всички които ще са в залата или да спят без да хъркат, или да си водят записки.
Препоръчвам ви да си носите и цветни химикалки или моливи, защото аз именно заради вас ще се потя да пиша по черната дъска с поне три цвята тебешир, та да ви е по-шарено и видимо това, което мога да ви кажа.

Имам и три други правила,
които като третокурсници и почти завършили колеги очаквам да спазвате:
  • Може би сред вас вече има хора с мобифони или GSM-и, моля ви изключвайте им звука преди да започне лекцията.
  • По време на лекции няма да си бърборите, ако нещо ви е интересно или неясно – питайте. Ако искате да сте на топло и да се закачате с колегата или колежката – водете си книжен чат, знам че много ви бива в това.
  • Моля ви, когато идвате в аудиторията не сядайте на последните две места на банките от към вратата, както виждате залата е достатъчно голяма и има места за два потока като вашият. Причината – запазваме тези места за колегите ви, на които може да се случи да закъснеят. Ако това се случи и на вас, моля ви преди да отворите вратата спрете се за миг. Вземете си глътка въздух, свалете си якето, поразкършете се, за да можете да отворите врата и да влезете тихо, красиво и елегантно като акробат, а не като Татко Барба. Влизате тихо и внимателно, без да ме поздравявате, за да седнете леко и нежно на първото свободно место, предизвиквайки възможно най-малко шум.
  • Ще ви кажа и една шега, ако някои от вас, от мерак за учене и придобиване на знания, реши да дойде леко болен и кашлящ на лекции, задължително да сяда на първия ред. Така най-много да зарази мен и да ви спести един въпрос от конспекта, но надали ще му се получи, защото аз имам три деца горе долу на вашите години и вече всичко съм преболедувал."
Ха сега, познайте колко човека ходехме на лекциите на този преподавател?
Почти всички, с изключение на кифлите и лентяите.


Другият харизматичен лектор беше единият от преподавателите ни по “Висша математика”. Конкретно той трябваше да ни води “интегрално и диференциално смятане” в събота, защото титулярката на курса беше извънредно командирована в чужбина, през седмицата в която трябваше да започнем лекции. Това беше един от най-най-големите късмети по време на следването ми в университета.

На първата съботна лекция, на когато трябваше да отидем, за да срещнем “неволята на съдбата” - да имаме по шест часа Математически анализ в събота, всички отидохме с потънали “гемии и галеони”. Може би така се чувстват овцете преди да започнат да ги стрижат. Мъка голяма!

А какво се оказа?!
На първата лекция бяхме “всички”, за да можем на живо да чуем правилата на играта, та белким намерим някаква по-лека писта за изпита. На втората лекция бяхме двойно повече, а на третата бяхме наистина всички! Причината – този човек не само преподаваше изумително спокойно, ясно и разбираемо, ами като видя нивото ни започна да стои по още един час допълнително, за да ни припомня гимназиалният курс по математика и уравненията от ЛААГ. При него общо трябваше да имаме 45 часа, а сигурно изкарахме поне 52 часа! Дори сега, когато си спомням за това, пак ми изглежда невероятно.

Такива бяха учителите през деветдесетте години на XX век и първите години на XXI век!


Къде сте вий истински учители и университетски преподаватели днес??
Излезте напред и развейте знамето на просветата и свободата – училищата, учениците и студентите имат нужда от вас повече от всякога. Моля всички ви, недопускайте вторият срок и семестър отново “онлайн образование”, не бъдете страхливци – бъдете будните примери, които бъдещето ще запомни с обич.

Друго – здраве и музиката да е с вас,
за да четем много внимателно етикетите не само на ваксините,
за да имаме повече срещи и реализирани хора-ръченици в бъдеще.

Учителко, целувам ти ръка – Росица Кирилова
   https://www.youtube.com/watch?v=qBfqjxzN4OU
Градът и неговите солисти
   https://www.youtube.com/watch?v=giLMqK7LUAE
Силвия Кацарова и LZ ~ "Топъл Дъжд"
   https://www.youtube.com/watch?v=7h399KWRg0I
Хилда Казасян и Преслава Цанкова - Големи и малки
   https://www.youtube.com/watch?v=Vip4eLrcEWA
Нина Николина – Свети Георги
   https://www.youtube.com/watch?v=FVcERd3JkSU
Софи Маринова - Любовта не познава граници
   https://www.youtube.com/watch?v=MeeEiJuZNAE
Ша-Ша - Музикант котка не храни
   https://www.youtube.com/watch?v=v5Iirnw5620
Тангра - Богатство (Светла Пенева)
   https://www.youtube.com/watch?v=vT-8aDZRnGc
Деси Добрева - Тъпан Реге
   https://www.youtube.com/watch?v=1pyMf0cVbTo
Димо Стоянов и P.I.F. - Поля от слънчогледи
   https://www.youtube.com/watch?v=Tc9mPHWHHbs
Васил Найденов - Там (2000)
   https://www.youtube.com/watch?v=jFBLQF3-dCg
До последен час – Фактор
   https://www.youtube.com/watch?v=_ICeSm0bR5U
... и ...
Ансамбъл "Родопа" и 101 каба гайди – 5 май 2020
   https://www.youtube.com/watch?v=i41GZ4rIu8Q
Вечно възраждащите се думи, вяра и космически гласове на България!
   https://www.youtube.com/watch?v=T6S9c1BReoY
20-то издание на конкурса „Млади фолклорни таланти“, 2020
   https://www.youtube.com/watch?v=s4jcgtDAxQs

ПАТИЛАНЦИ наричат „Българският език“,
по случай 170г. от рождението на Иван Вазов

   https://www.youtube.com/watch?v=YHEt9YQdGvU
Върви, народе възродени - Петя Иванова и Христо Нейчев
   https://www.youtube.com/watch?v=QsrrdTYf--0
"Върви, народе възродени", Детски хор на БНР
   https://www.youtube.com/watch?v=LB0vdyq21yM

Поздрав от чуждестранните студенти на Медицински университет-Варна за 24 май
   https://www.youtube.com/watch?v=9f3CIED3Nm0 (2019 г.)
Пак те с поздрав за 24 май 2018 година
   https://www.youtube.com/watch?v=rzcbDNo8Enw
Отново през 2020 г., заедно със сънародниците ни - студенти в Медицинския университет
   https://www.youtube.com/watch?v=EjckZm_isLY


Иван Минчов Вазов (1870 – 1921)
(Майка – Съба Вазова, родила и отгледала шест апостола и две самодиви)

Училище
Детенце хубаво,
пиленце любаво!
Къде под мишница
с таз малка книжица?

Отивам, бабичко,
макар и слабичко,
книга да се уча,
добро да сполуча.


Калина Малина
(Райна Иванова Радева-Митова, 1898–1979)

Аз броя до пет
Батко ми показа
своя първи клас.
– Буквичките – каза, –
тук научих аз.

Гледам – светла стая
с чинове безчет.
Колко са? Не зная.
Аз броя до пет.


Ангел Каралийчев преразказва народна приказка (1902-1970)
Кой каквото прави — на себе си го прави

Като ходел да проси от къща в къща, един слепец все тъй си думал:
— Кой каквото прави — на себе си го прави!
Дочула го жената на селския чорбаджия, дето дерял кожите на сиромасите, и му се заканила:
— Знам, че туй, дето го приказваш — за моя мъж го приказваш, но ще те науча аз тебе, когато минеш втори път.
И като запретнала ръкави, чорбаджийката замесила една питка и преди да я метне — сложила отрова в тестото.
Подир пладне слепецът пак минал край чорбаджийската къща.
Щом го зърнала, чорбаджийката викнала от прозореца:
— Хей, дядо, я ела насам!
И му подала питката.
— Земи я — рекла, — топла е. Замесила съм я, да ти се отплатя за мъдрите думи.
Старецът промълвил едно благодаря, поел питката, пуснал я в торбичката си и си тръгнал. Излязъл от селото. Поел по широкия път. Късно вечерта някъде по къра го срещнал чорбаджийският син, яхнал кон. Той слизал от планината, където били бащините му кошари.
— Хей, дядо — поспрял коня си чорбаджийският син, — ти, като ходиш по просия, не може да не носиш хляб в торбата си. Дай ми да хапна, защото ми се вие свят от глад. Горе, в планината, нашите нагъват просеник, а пък аз не мога да го ям.
— Да ти дам, сине — рекъл старецът и извадил питката от торбата. — Отчупи си половината. Одеве ми я даде една добра жена.
Чорбаджийският син грабнал питката и извикал:
— Цялата, цялата я дай! А ти ще си изпросиш друга — нали нямаш друга работа.
И като захапал питката, месена от майчината му ръка, той сбутал коня и отминал.
Додето стигне у дома си, лакомият мамин син почнал да се превива от болки. Щом влязъл, се тръшнал в леглото и изпъшкал.
— Майко, умирам.
Майката се смаяла и слисала. Най-сетне й дошло на ум, че може да е отровен, и го попитала какво е ял.
— Нищо — отвърнал болният, — само една питка изядох. Друго не съм слагал в уста.
— Кой ти я даде?
— Един просяк. Срещнах го по пътя, поисках му хляб и той ми даде питката.
Като чула тия думи, майката пропищяла:
— Майчице, какво направих! Просякът ми казваше, че кой каквото прави — на себе си го прави, вярна му беше приказката, добре казваше той, но кой ти го слуша!
И заудряла глава с юмруци.
                                                                Край



Гласувай:
10



1. panazea - Много хубаво написано!
17.01.2021 17:11
Браво!
Панацея
цитирай
2. trakietsadobri - Благодаря, Панацея.
17.01.2021 17:19
Винаги е мотивиращо човек да прочете позитивни отзиви за работата си.
Но знай, че този текст не е написан, а е преживян.
цитирай
Търсене

Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031