За този блог
Гласове: 4141
Постинг
17.01.2021 15:04 -
Къде сте вий истински учители и университетски преподаватели??
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3284 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 19.03.2021 00:20
Прочетен: 3284 Коментари: 2 Гласове:
10
Последна промяна: 19.03.2021 00:20
“Желязото се кове, докато е горещо.”
“Сладката гозба, дълго време къкри на огъня.”
“Глината се извайва, докато е топла, мека, жива.”
“Човек се учи, докато е жив.”
Накратко, изключително важно е да се учиш сред слънчеви лъчи и на живо – от всеотдайни и можещи учители. Доскоро все още имаше доста много просветени и пълнокръвни учители, но последните три месеца са на път напълно да ме разочароват от “днешните нови учители”.
Първата ми учителка – в първи клас, винаги ни се радваше и ни казваше “Деца, не мога без вас!”.
За жалост в края на годината, от доброта или грижи, тя тежко заболя и умря. Така за втори и трети клас получихме една “нова учителка”, която така добре познаваше модерните начини за преподаване и дисциплиниране, че целият ни клас остана неграмотен.
Все пак, благодарение на дядо и татко, които все ми говориха за километри, килограми, сантиметри, цифри и космически съзвездия, в четвърти клас аз влязох в математическата паралелка при най-милата и всеотдайна класна, която съм имал. Тя ни преподаваше математика и денонощно се занимаваше с нас до степен, че ако на някого се случеше тежко да се разболее или счупи, тя многократно ходеше да го види в дома му.
Нейният съпруг ни учеше на български език и беше най-строгият учител, който ми е преподавал в този период – от първи до пети клас. Пред него нищо и никой не можеше да те извини или оправдае – това с особена сила важеше за мен и още пет-шест неграмотни деца от класа. Още първата седмица той разбра, че правописът ни е ужасен и ни задължи да се запишем в кръжок по български език, който беше с продължителност от два до три часа седмично.
Първо ни провеждаше диктовка, а после ни караше да пишем преразказ.
Проверяваше всеки един от нас поотделно. За да можеш да си тръгнеш от часа, трябваше да пишеш по-вярно от представянето си през миналата седмица.
Където имах грешка учителят ми обясняваше какво съм сбъркал и ме караше да преписвам правилото или изречението поне по три-четири пъти. Така аз, ученото по нови и модерни методи дете, редовно оставах да стоя и трети час, заедно само с още един-двама малки “интелектуалци” като мен.
В резултат от това строго и интензивно обучение аз бавно започнах да наваксвам пропуските от “новите методи на образование”, през предишните две години. За моя радост тогава и моя жалост сега, за вторият срок с леко закъснение дойде промяната и кръжоците спряха. Така моят правопис и до ден днешен си остана приказен.
Такива бяха първите ми учители – те не се страхуваха от нас, а ни обичаха.
Милата ми класна и твърде “строгият й съпруг”. Въпреки сдържаността и строгостта си, още през октомври, той подари разкошният си вълнен шал на единственото момиче в кръжока ни по български език, заради “подранилият” октомврийски първи сняг. Защото тя беше полусираче и тогава беше дошла без шапка, а часовете за ограмотяване се провеждаха привечер от 16.00 до 19.00 часа. Тогава зимите не бяха “сибирски” като днешните, а нашенски – средногорски, с температури от по минус пет-десет градуса всеки ден, че понякога и по минус петнадесет-двадесет градуса за цяла седмица.
Като пораснах дойдох в града на премъдрата София, Вяра-Надежда-Любов!
Университетите тогава бяха съвсем различни от днешните, в целия Студентски град имаше само седем-осем копирни машини, които работеха денонощно без да успеят да насмогнат да копират учебниците на всички желаещи да учат. Редовно колегите ми от университета копираха учебниците в “офисите на родителите си” или в библиотеките из провинцията.
Ходехме на лекции и в 8.00 сутринта, и в 19.00 вечерта.
За топлина и настроение не гледахме “щури клипчета” из интернет, който в онези години течеше бавно и трудно само по жици, а пиехме голям чай с малък коняк, защото сгряването от радиаторите започваше чак през ноември, а есените не бяха като днешните – “сибирските”, ами бяха столично-кишави с кал, скреж и заледяване още от втората седмица на октомври.
Само в нашата специалност бяхме 8 групи, с по над 20 студенти всяка.
На лекции ходехме поне по стотина човека, а от семинарите и упражненията нямаше мърдане, защото трябваше да заслужим и получим поне по две заверки за всеки учебен курс. Може би затова понякога се случваше да имаме лекции дори в събота или на 8 декември сутринта.
В общежитието – в Студентски град, на целия ни етаж само двама човека имаха компютри, но пък имаше две китари, малка готварска печка, микроскоп, няколко калкулатора, два касетофона и … Говоря за целия етаж, защото дори аз – захлупеният читател на научнофантастични романи, познавах хората от половината етаж, а другите ми колеги познаваха буквално всички. Всяка вечер се събирахме, за да учим и да се забавляваме заедно.
Мога да разказвам със седмици за следването си, но…
Ще ви разкажа само за двама от моите университетски преподаватели. Не съм сигурен дали бяха чак най-знаещите и можещите, но при тях ходехме най-много и залата винаги беше пълна.
Единият ни преподаваше “Екология” и обичаше да казва:
“Нищо, че съм Явор – искам да съм ясен!
...
Екологията колеги не е администрация или икономика, а биология, химия, физика, психология и други полезни знания, придобити от живота и практиката. Екологията не съществува – не знам кой, кога и откъде прекопира тази дума, но явно на медиите им звучи модерно и красиво.
Лекциите ви при мен ще бъдат нещо като най-общ увод в био-химията, само толкова мога да ви кажа за 30 часа. Би ви било полезно да знаете поне нещичко и от технологиите за пречистване, но за добро или лошо вие не сте колеги от биологическия или химическия факултет, а учите информатика. Затова няма да водя списъци или да ви проверявам дали присъствате на лекции. ... Които решат да дойдат, моля ви не ми идвайте на гости със закуски и сладки приказки.
Държа всички които ще са в залата или да спят без да хъркат, или да си водят записки.
Препоръчвам ви да си носите и цветни химикалки или моливи, защото аз именно заради вас ще се потя да пиша по черната дъска с поне три цвята тебешир, та да ви е по-шарено и видимо това, което мога да ви кажа.
Имам и три други правила,
които като третокурсници и почти завършили колеги очаквам да спазвате:
Почти всички, с изключение на кифлите и лентяите.
Другият харизматичен лектор беше единият от преподавателите ни по “Висша математика”. Конкретно той трябваше да ни води “интегрално и диференциално смятане” в събота, защото титулярката на курса беше извънредно командирована в чужбина, през седмицата в която трябваше да започнем лекции. Това беше един от най-най-големите късмети по време на следването ми в университета.
На първата съботна лекция, на когато трябваше да отидем, за да срещнем “неволята на съдбата” - да имаме по шест часа Математически анализ в събота, всички отидохме с потънали “гемии и галеони”. Може би така се чувстват овцете преди да започнат да ги стрижат. Мъка голяма!
А какво се оказа?!
На първата лекция бяхме “всички”, за да можем на живо да чуем правилата на играта, та белким намерим някаква по-лека писта за изпита. На втората лекция бяхме двойно повече, а на третата бяхме наистина всички! Причината – този човек не само преподаваше изумително спокойно, ясно и разбираемо, ами като видя нивото ни започна да стои по още един час допълнително, за да ни припомня гимназиалният курс по математика и уравненията от ЛААГ. При него общо трябваше да имаме 45 часа, а сигурно изкарахме поне 52 часа! Дори сега, когато си спомням за това, пак ми изглежда невероятно.
Такива бяха учителите през деветдесетте години на XX век и първите години на XXI век!
Къде сте вий истински учители и университетски преподаватели днес??
Излезте напред и развейте знамето на просветата и свободата – училищата, учениците и студентите имат нужда от вас повече от всякога. Моля всички ви, недопускайте вторият срок и семестър отново “онлайн образование”, не бъдете страхливци – бъдете будните примери, които бъдещето ще запомни с обич.
Друго – здраве и музиката да е с вас,
за да четем много внимателно етикетите не само на ваксините,
за да имаме повече срещи и реализирани хора-ръченици в бъдеще.
Учителко, целувам ти ръка – Росица Кирилова
https://www.youtube.com/watch?v=qBfqjxzN4OU
Градът и неговите солисти
https://www.youtube.com/watch?v=giLMqK7LUAE
Силвия Кацарова и LZ ~ "Топъл Дъжд"
https://www.youtube.com/watch?v=7h399KWRg0I
Хилда Казасян и Преслава Цанкова - Големи и малки
https://www.youtube.com/watch?v=Vip4eLrcEWA
Нина Николина – Свети Георги
https://www.youtube.com/watch?v=FVcERd3JkSU
Софи Маринова - Любовта не познава граници
https://www.youtube.com/watch?v=MeeEiJuZNAE
Ша-Ша - Музикант котка не храни
https://www.youtube.com/watch?v=v5Iirnw5620
Тангра - Богатство (Светла Пенева)
https://www.youtube.com/watch?v=vT-8aDZRnGc
Деси Добрева - Тъпан Реге
https://www.youtube.com/watch?v=1pyMf0cVbTo
Димо Стоянов и P.I.F. - Поля от слънчогледи
https://www.youtube.com/watch?v=Tc9mPHWHHbs
Васил Найденов - Там (2000)
https://www.youtube.com/watch?v=jFBLQF3-dCg
До последен час – Фактор
https://www.youtube.com/watch?v=_ICeSm0bR5U
... и ...
Ансамбъл "Родопа" и 101 каба гайди – 5 май 2020
https://www.youtube.com/watch?v=i41GZ4rIu8Q
Вечно възраждащите се думи, вяра и космически гласове на България!
https://www.youtube.com/watch?v=T6S9c1BReoY
20-то издание на конкурса „Млади фолклорни таланти“, 2020
https://www.youtube.com/watch?v=s4jcgtDAxQs
ПАТИЛАНЦИ наричат „Българският език“,
по случай 170г. от рождението на Иван Вазов
https://www.youtube.com/watch?v=YHEt9YQdGvU
Върви, народе възродени - Петя Иванова и Христо Нейчев
https://www.youtube.com/watch?v=QsrrdTYf--0
"Върви, народе възродени", Детски хор на БНР
https://www.youtube.com/watch?v=LB0vdyq21yM
Поздрав от чуждестранните студенти на Медицински университет-Варна за 24 май
https://www.youtube.com/watch?v=9f3CIED3Nm0 (2019 г.)
Пак те с поздрав за 24 май 2018 година
https://www.youtube.com/watch?v=rzcbDNo8Enw
Отново през 2020 г., заедно със сънародниците ни - студенти в Медицинския университет
https://www.youtube.com/watch?v=EjckZm_isLY
Иван Минчов Вазов (1870 – 1921)
(Майка – Съба Вазова, родила и отгледала шест апостола и две самодиви)
Училище
Детенце хубаво,
пиленце любаво!
Къде под мишница
с таз малка книжица?
Отивам, бабичко,
макар и слабичко,
книга да се уча,
добро да сполуча.
Калина Малина
(Райна Иванова Радева-Митова, 1898–1979)
Аз броя до пет
Батко ми показа
своя първи клас.
– Буквичките – каза, –
тук научих аз.
Гледам – светла стая
с чинове безчет.
Колко са? Не зная.
Аз броя до пет.
Ангел Каралийчев преразказва народна приказка (1902-1970)
Кой каквото прави — на себе си го прави
Като ходел да проси от къща в къща, един слепец все тъй си думал:
— Кой каквото прави — на себе си го прави!
Дочула го жената на селския чорбаджия, дето дерял кожите на сиромасите, и му се заканила:
— Знам, че туй, дето го приказваш — за моя мъж го приказваш, но ще те науча аз тебе, когато минеш втори път.
И като запретнала ръкави, чорбаджийката замесила една питка и преди да я метне — сложила отрова в тестото.
Подир пладне слепецът пак минал край чорбаджийската къща.
Щом го зърнала, чорбаджийката викнала от прозореца:
— Хей, дядо, я ела насам!
И му подала питката.
— Земи я — рекла, — топла е. Замесила съм я, да ти се отплатя за мъдрите думи.
Старецът промълвил едно благодаря, поел питката, пуснал я в торбичката си и си тръгнал. Излязъл от селото. Поел по широкия път. Късно вечерта някъде по къра го срещнал чорбаджийският син, яхнал кон. Той слизал от планината, където били бащините му кошари.
— Хей, дядо — поспрял коня си чорбаджийският син, — ти, като ходиш по просия, не може да не носиш хляб в торбата си. Дай ми да хапна, защото ми се вие свят от глад. Горе, в планината, нашите нагъват просеник, а пък аз не мога да го ям.
— Да ти дам, сине — рекъл старецът и извадил питката от торбата. — Отчупи си половината. Одеве ми я даде една добра жена.
Чорбаджийският син грабнал питката и извикал:
— Цялата, цялата я дай! А ти ще си изпросиш друга — нали нямаш друга работа.
И като захапал питката, месена от майчината му ръка, той сбутал коня и отминал.
Додето стигне у дома си, лакомият мамин син почнал да се превива от болки. Щом влязъл, се тръшнал в леглото и изпъшкал.
— Майко, умирам.
Майката се смаяла и слисала. Най-сетне й дошло на ум, че може да е отровен, и го попитала какво е ял.
— Нищо — отвърнал болният, — само една питка изядох. Друго не съм слагал в уста.
— Кой ти я даде?
— Един просяк. Срещнах го по пътя, поисках му хляб и той ми даде питката.
Като чула тия думи, майката пропищяла:
— Майчице, какво направих! Просякът ми казваше, че кой каквото прави — на себе си го прави, вярна му беше приказката, добре казваше той, но кой ти го слуша!
И заудряла глава с юмруци.
Край
“Сладката гозба, дълго време къкри на огъня.”
“Глината се извайва, докато е топла, мека, жива.”
“Човек се учи, докато е жив.”
Накратко, изключително важно е да се учиш сред слънчеви лъчи и на живо – от всеотдайни и можещи учители. Доскоро все още имаше доста много просветени и пълнокръвни учители, но последните три месеца са на път напълно да ме разочароват от “днешните нови учители”.
Първата ми учителка – в първи клас, винаги ни се радваше и ни казваше “Деца, не мога без вас!”.
За жалост в края на годината, от доброта или грижи, тя тежко заболя и умря. Така за втори и трети клас получихме една “нова учителка”, която така добре познаваше модерните начини за преподаване и дисциплиниране, че целият ни клас остана неграмотен.
Все пак, благодарение на дядо и татко, които все ми говориха за километри, килограми, сантиметри, цифри и космически съзвездия, в четвърти клас аз влязох в математическата паралелка при най-милата и всеотдайна класна, която съм имал. Тя ни преподаваше математика и денонощно се занимаваше с нас до степен, че ако на някого се случеше тежко да се разболее или счупи, тя многократно ходеше да го види в дома му.
Нейният съпруг ни учеше на български език и беше най-строгият учител, който ми е преподавал в този период – от първи до пети клас. Пред него нищо и никой не можеше да те извини или оправдае – това с особена сила важеше за мен и още пет-шест неграмотни деца от класа. Още първата седмица той разбра, че правописът ни е ужасен и ни задължи да се запишем в кръжок по български език, който беше с продължителност от два до три часа седмично.
Първо ни провеждаше диктовка, а после ни караше да пишем преразказ.
Проверяваше всеки един от нас поотделно. За да можеш да си тръгнеш от часа, трябваше да пишеш по-вярно от представянето си през миналата седмица.
Където имах грешка учителят ми обясняваше какво съм сбъркал и ме караше да преписвам правилото или изречението поне по три-четири пъти. Така аз, ученото по нови и модерни методи дете, редовно оставах да стоя и трети час, заедно само с още един-двама малки “интелектуалци” като мен.
В резултат от това строго и интензивно обучение аз бавно започнах да наваксвам пропуските от “новите методи на образование”, през предишните две години. За моя радост тогава и моя жалост сега, за вторият срок с леко закъснение дойде промяната и кръжоците спряха. Така моят правопис и до ден днешен си остана приказен.
Такива бяха първите ми учители – те не се страхуваха от нас, а ни обичаха.
Милата ми класна и твърде “строгият й съпруг”. Въпреки сдържаността и строгостта си, още през октомври, той подари разкошният си вълнен шал на единственото момиче в кръжока ни по български език, заради “подранилият” октомврийски първи сняг. Защото тя беше полусираче и тогава беше дошла без шапка, а часовете за ограмотяване се провеждаха привечер от 16.00 до 19.00 часа. Тогава зимите не бяха “сибирски” като днешните, а нашенски – средногорски, с температури от по минус пет-десет градуса всеки ден, че понякога и по минус петнадесет-двадесет градуса за цяла седмица.
Като пораснах дойдох в града на премъдрата София, Вяра-Надежда-Любов!
Университетите тогава бяха съвсем различни от днешните, в целия Студентски град имаше само седем-осем копирни машини, които работеха денонощно без да успеят да насмогнат да копират учебниците на всички желаещи да учат. Редовно колегите ми от университета копираха учебниците в “офисите на родителите си” или в библиотеките из провинцията.
Ходехме на лекции и в 8.00 сутринта, и в 19.00 вечерта.
За топлина и настроение не гледахме “щури клипчета” из интернет, който в онези години течеше бавно и трудно само по жици, а пиехме голям чай с малък коняк, защото сгряването от радиаторите започваше чак през ноември, а есените не бяха като днешните – “сибирските”, ами бяха столично-кишави с кал, скреж и заледяване още от втората седмица на октомври.
Само в нашата специалност бяхме 8 групи, с по над 20 студенти всяка.
На лекции ходехме поне по стотина човека, а от семинарите и упражненията нямаше мърдане, защото трябваше да заслужим и получим поне по две заверки за всеки учебен курс. Може би затова понякога се случваше да имаме лекции дори в събота или на 8 декември сутринта.
В общежитието – в Студентски град, на целия ни етаж само двама човека имаха компютри, но пък имаше две китари, малка готварска печка, микроскоп, няколко калкулатора, два касетофона и … Говоря за целия етаж, защото дори аз – захлупеният читател на научнофантастични романи, познавах хората от половината етаж, а другите ми колеги познаваха буквално всички. Всяка вечер се събирахме, за да учим и да се забавляваме заедно.
Мога да разказвам със седмици за следването си, но…
Ще ви разкажа само за двама от моите университетски преподаватели. Не съм сигурен дали бяха чак най-знаещите и можещите, но при тях ходехме най-много и залата винаги беше пълна.
Единият ни преподаваше “Екология” и обичаше да казва:
“Нищо, че съм Явор – искам да съм ясен!
...
Екологията колеги не е администрация или икономика, а биология, химия, физика, психология и други полезни знания, придобити от живота и практиката. Екологията не съществува – не знам кой, кога и откъде прекопира тази дума, но явно на медиите им звучи модерно и красиво.
Лекциите ви при мен ще бъдат нещо като най-общ увод в био-химията, само толкова мога да ви кажа за 30 часа. Би ви било полезно да знаете поне нещичко и от технологиите за пречистване, но за добро или лошо вие не сте колеги от биологическия или химическия факултет, а учите информатика. Затова няма да водя списъци или да ви проверявам дали присъствате на лекции. ... Които решат да дойдат, моля ви не ми идвайте на гости със закуски и сладки приказки.
Държа всички които ще са в залата или да спят без да хъркат, или да си водят записки.
Препоръчвам ви да си носите и цветни химикалки или моливи, защото аз именно заради вас ще се потя да пиша по черната дъска с поне три цвята тебешир, та да ви е по-шарено и видимо това, което мога да ви кажа.
Имам и три други правила,
които като третокурсници и почти завършили колеги очаквам да спазвате:
- Може би сред вас вече има хора с мобифони или GSM-и, моля ви изключвайте им звука преди да започне лекцията.
- По време на лекции няма да си бърборите, ако нещо ви е интересно или неясно – питайте. Ако искате да сте на топло и да се закачате с колегата или колежката – водете си книжен чат, знам че много ви бива в това.
- Моля ви, когато идвате в аудиторията не сядайте на последните две места на банките от към вратата, както виждате залата е достатъчно голяма и има места за два потока като вашият. Причината – запазваме тези места за колегите ви, на които може да се случи да закъснеят. Ако това се случи и на вас, моля ви преди да отворите вратата спрете се за миг. Вземете си глътка въздух, свалете си якето, поразкършете се, за да можете да отворите врата и да влезете тихо, красиво и елегантно като акробат, а не като Татко Барба. Влизате тихо и внимателно, без да ме поздравявате, за да седнете леко и нежно на първото свободно место, предизвиквайки възможно най-малко шум.
- Ще ви кажа и една шега, ако някои от вас, от мерак за учене и придобиване на знания, реши да дойде леко болен и кашлящ на лекции, задължително да сяда на първия ред. Така най-много да зарази мен и да ви спести един въпрос от конспекта, но надали ще му се получи, защото аз имам три деца горе долу на вашите години и вече всичко съм преболедувал."
Почти всички, с изключение на кифлите и лентяите.
Другият харизматичен лектор беше единият от преподавателите ни по “Висша математика”. Конкретно той трябваше да ни води “интегрално и диференциално смятане” в събота, защото титулярката на курса беше извънредно командирована в чужбина, през седмицата в която трябваше да започнем лекции. Това беше един от най-най-големите късмети по време на следването ми в университета.
На първата съботна лекция, на когато трябваше да отидем, за да срещнем “неволята на съдбата” - да имаме по шест часа Математически анализ в събота, всички отидохме с потънали “гемии и галеони”. Може би така се чувстват овцете преди да започнат да ги стрижат. Мъка голяма!
А какво се оказа?!
На първата лекция бяхме “всички”, за да можем на живо да чуем правилата на играта, та белким намерим някаква по-лека писта за изпита. На втората лекция бяхме двойно повече, а на третата бяхме наистина всички! Причината – този човек не само преподаваше изумително спокойно, ясно и разбираемо, ами като видя нивото ни започна да стои по още един час допълнително, за да ни припомня гимназиалният курс по математика и уравненията от ЛААГ. При него общо трябваше да имаме 45 часа, а сигурно изкарахме поне 52 часа! Дори сега, когато си спомням за това, пак ми изглежда невероятно.
Такива бяха учителите през деветдесетте години на XX век и първите години на XXI век!
Къде сте вий истински учители и университетски преподаватели днес??
Излезте напред и развейте знамето на просветата и свободата – училищата, учениците и студентите имат нужда от вас повече от всякога. Моля всички ви, недопускайте вторият срок и семестър отново “онлайн образование”, не бъдете страхливци – бъдете будните примери, които бъдещето ще запомни с обич.
Друго – здраве и музиката да е с вас,
за да четем много внимателно етикетите не само на ваксините,
за да имаме повече срещи и реализирани хора-ръченици в бъдеще.
Учителко, целувам ти ръка – Росица Кирилова
https://www.youtube.com/watch?v=qBfqjxzN4OU
Градът и неговите солисти
https://www.youtube.com/watch?v=giLMqK7LUAE
Силвия Кацарова и LZ ~ "Топъл Дъжд"
https://www.youtube.com/watch?v=7h399KWRg0I
Хилда Казасян и Преслава Цанкова - Големи и малки
https://www.youtube.com/watch?v=Vip4eLrcEWA
Нина Николина – Свети Георги
https://www.youtube.com/watch?v=FVcERd3JkSU
Софи Маринова - Любовта не познава граници
https://www.youtube.com/watch?v=MeeEiJuZNAE
Ша-Ша - Музикант котка не храни
https://www.youtube.com/watch?v=v5Iirnw5620
Тангра - Богатство (Светла Пенева)
https://www.youtube.com/watch?v=vT-8aDZRnGc
Деси Добрева - Тъпан Реге
https://www.youtube.com/watch?v=1pyMf0cVbTo
Димо Стоянов и P.I.F. - Поля от слънчогледи
https://www.youtube.com/watch?v=Tc9mPHWHHbs
Васил Найденов - Там (2000)
https://www.youtube.com/watch?v=jFBLQF3-dCg
До последен час – Фактор
https://www.youtube.com/watch?v=_ICeSm0bR5U
... и ...
Ансамбъл "Родопа" и 101 каба гайди – 5 май 2020
https://www.youtube.com/watch?v=i41GZ4rIu8Q
Вечно възраждащите се думи, вяра и космически гласове на България!
https://www.youtube.com/watch?v=T6S9c1BReoY
20-то издание на конкурса „Млади фолклорни таланти“, 2020
https://www.youtube.com/watch?v=s4jcgtDAxQs
ПАТИЛАНЦИ наричат „Българският език“,
по случай 170г. от рождението на Иван Вазов
https://www.youtube.com/watch?v=YHEt9YQdGvU
Върви, народе възродени - Петя Иванова и Христо Нейчев
https://www.youtube.com/watch?v=QsrrdTYf--0
"Върви, народе възродени", Детски хор на БНР
https://www.youtube.com/watch?v=LB0vdyq21yM
Поздрав от чуждестранните студенти на Медицински университет-Варна за 24 май
https://www.youtube.com/watch?v=9f3CIED3Nm0 (2019 г.)
Пак те с поздрав за 24 май 2018 година
https://www.youtube.com/watch?v=rzcbDNo8Enw
Отново през 2020 г., заедно със сънародниците ни - студенти в Медицинския университет
https://www.youtube.com/watch?v=EjckZm_isLY
Иван Минчов Вазов (1870 – 1921)
(Майка – Съба Вазова, родила и отгледала шест апостола и две самодиви)
Училище
Детенце хубаво,
пиленце любаво!
Къде под мишница
с таз малка книжица?
Отивам, бабичко,
макар и слабичко,
книга да се уча,
добро да сполуча.
Калина Малина
(Райна Иванова Радева-Митова, 1898–1979)
Аз броя до пет
Батко ми показа
своя първи клас.
– Буквичките – каза, –
тук научих аз.
Гледам – светла стая
с чинове безчет.
Колко са? Не зная.
Аз броя до пет.
Ангел Каралийчев преразказва народна приказка (1902-1970)
Кой каквото прави — на себе си го прави
Като ходел да проси от къща в къща, един слепец все тъй си думал:
— Кой каквото прави — на себе си го прави!
Дочула го жената на селския чорбаджия, дето дерял кожите на сиромасите, и му се заканила:
— Знам, че туй, дето го приказваш — за моя мъж го приказваш, но ще те науча аз тебе, когато минеш втори път.
И като запретнала ръкави, чорбаджийката замесила една питка и преди да я метне — сложила отрова в тестото.
Подир пладне слепецът пак минал край чорбаджийската къща.
Щом го зърнала, чорбаджийката викнала от прозореца:
— Хей, дядо, я ела насам!
И му подала питката.
— Земи я — рекла, — топла е. Замесила съм я, да ти се отплатя за мъдрите думи.
Старецът промълвил едно благодаря, поел питката, пуснал я в торбичката си и си тръгнал. Излязъл от селото. Поел по широкия път. Късно вечерта някъде по къра го срещнал чорбаджийският син, яхнал кон. Той слизал от планината, където били бащините му кошари.
— Хей, дядо — поспрял коня си чорбаджийският син, — ти, като ходиш по просия, не може да не носиш хляб в торбата си. Дай ми да хапна, защото ми се вие свят от глад. Горе, в планината, нашите нагъват просеник, а пък аз не мога да го ям.
— Да ти дам, сине — рекъл старецът и извадил питката от торбата. — Отчупи си половината. Одеве ми я даде една добра жена.
Чорбаджийският син грабнал питката и извикал:
— Цялата, цялата я дай! А ти ще си изпросиш друга — нали нямаш друга работа.
И като захапал питката, месена от майчината му ръка, той сбутал коня и отминал.
Додето стигне у дома си, лакомият мамин син почнал да се превива от болки. Щом влязъл, се тръшнал в леглото и изпъшкал.
— Майко, умирам.
Майката се смаяла и слисала. Най-сетне й дошло на ум, че може да е отровен, и го попитала какво е ял.
— Нищо — отвърнал болният, — само една питка изядох. Друго не съм слагал в уста.
— Кой ти я даде?
— Един просяк. Срещнах го по пътя, поисках му хляб и той ми даде питката.
Като чула тия думи, майката пропищяла:
— Майчице, какво направих! Просякът ми казваше, че кой каквото прави — на себе си го прави, вярна му беше приказката, добре казваше той, но кой ти го слуша!
И заудряла глава с юмруци.
Край
Тагове:
Програма по Приложна психология за съвре...
Значимостта на глобалното космополитно м...
Послание към хората
Значимостта на глобалното космополитно м...
Послание към хората
Години преди да падне Берлинската стена,...
След одит на "Идиот" 38 ГАЗПРО...
Кратунко - самый крутой пинчер в мире .....
След одит на "Идиот" 38 ГАЗПРО...
Кратунко - самый крутой пинчер в мире .....
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене