Глава 1 – Животински хамбари
Глава 2 – Зимен и летен сън при животните
Глава 3 – Животни-строители
Глава 4 – Животни-пътешественици
Глава 5 – Животни-ехолокатори
Глава 6 – Животните се лекуват сами
Глава 7 – Животните и човекът
Глава 8 – Разум или инстинкт?

ЖИВОТНИТЕ СЕ ЛЕКУВАТ САМИ
    […]
    Не всеки знае, че датският учен Нилс Финзен дължи удостояването си с Нобелова награда на привичката на котката да прави слънчеви бани. Веднъж ученият съвсем случайно обърнал внимание на това, че неговата котка с часове наред се излежава на слънцето и щом нещо я засенчвало, бързала да се премести и отново да се подложи на слънчевите лъчи. Финзен започнал да наблюдава и други домашни и диви животни. Най-сетне дошъл до заключението, че много от тях използват слънчевите лъчи за лекуване при някои болести. След като извършил достатъчно наблюдения и събрал много сведения от ловци и натуралисти, Финзен предложил слънчевите бани като лечебно средство при много болести у хората, както и за закаляване на организма. Откритието на датския учен било оценено много високо и през 1903 г. той получил Нобелова награда за него. Все пак справедливостта налага да се признае, че голям дял за това наистина епохално откритие се пада на … котката на учения.
    Разбира се, хелиотерапията не е монопол на котките, не само те прибягват до лечебното действие на слънчевите лъчи. Известно е, че лисиците също познават благотворното действие на слънцето. Неведнъж ловци са наблюдавали как още през март лисицата измъква от леговището си новородените лисичета, поставя ги върху някой огрян от слънцето пън и ги обръща да се “изпекат” от всички страни. Наистина, какво ефикасно средство срещу рахита!
    Добре известна е и характeрната поза на някои птици с полуразтворени крила срещу слънцето. Така те излагат на животворните лъчи корема и подкрилата си, които иначе рядко виждат слънце.

Балнеолечението у животните
    […]
    Така например известният френски ловец и познавач на живота на дивите животни Жозеф Делмон разказва в спомените си как заболели от краста диви африкански биволи се лекували. Той наблюдавал стадо биволи, което в продължение на цял месец всекидневно се отправяло към едно езеро, където всички животни се потапяли до шия в крайбрежната тиня. Много скоро лечебната кал унищожила причинителите на болестта, раните по кожата на животните зараснали напълно и болните места отново се покрили с козина.
     […]
     Ловецът-натуралист Ърнест Томпсън, прекрасен познавач на животните и белетрист със завидна слава, разказва за сивия мечок Уаб, който лекувал ревматизма си, получен от стара огнестрелна рана, в едно сярно изворче в Шошонските планини в Дивия запад.
    “Из Скалистите планини – разказва Томпсън – има безброй серни извори, но този се оказа единствен във владенията на Уаб. Той лежа така повече от час, след което, почуствал, че е съвсем достатъчно, привдигна огромното си тяло и се изкатери на брега. Тук Уаб усети изключителна бодрост, а тялото си удивително гъвкаво. От неподвижността в задния крак не бе останала и следа. … Оттогава, винаги когато болките започваха, той се връщаше при извора и всеки път излизаше излекуван от него.”
    Разбира се, това е откъс от белетристично произведение, но в основата на разказа лежи действителна случка.
    […]
    Известно е, че прочутите лечебни води на Овча купел в София са открити от … овца. Оттам и името им – Овча къпалня. Една от овцете на местен овчар накуцвала и изобщо била болнава. Винаги когато той откарвал стадото си край ливадите около извора, болнавата овца се отлъчвала от другите и нагазвала в калта край извора, като постоявала доста време. За голяма изненада на овчаря болната овца скоро се оправила и дори престанала да накуцва. Така се разнесла славата на лечебния извор и скоро хората от околността започнали да го посещават и да намират изцеление в неговите води. По-късно тук била построена и баня. 
    Стародавно предание разказва и за откриването на минералния извор край село Горна Баня, Софийско. Някой си Али бей от София често излизал на лов в околностите на крепостта София. Две от ловните му кучета били стари и болнави и вече не можели да му служат, както трябва. Веднъж, като бил на лов в околностите на Горна баня, той се разгневил на негодните си кучета и ги захвърлил в калта на извора – не му дало сърце да ги убие. Не минало много време и кучетата се върнали в двора на Али бей здрави и читави. Косъмът им бил загладен и те подскачали около стопанина си бодри и силни. Али бей се досетил, че това чудо е било извършено от целебната вода и с разрешението на софийския паша построил на мястото на извора първата баня за хората.
   На всички е известно, че домашните биволи обичат често да се търкалят из реките и блатата. Така те се спасяват от различни кожни паразити. 
    […]

БИЛКОЛЕЧЕБНИЦАТА НА ЖИВОТНИТЕ
    […]
    Още Плиний Стари, най-изтъкнатият природоизпитател от първи век от н.е., пише в своята многотомна „Естествена история“, че животните сами се лекуват, като ядат различни лечебни треви и корени. Той пише, че „те правят това така, че човек да не ги види през това време, тъй като не желаят хората да узнаят лечебните свойства на тревите“. Наивно наистина, но пък каква тънка наблюдателност!
    Не само хелиотерапията се дължи на домашната котка. Откриването на лечебните свойства на валериана хората също дължат на нея.  […]  Котките не само се „опияняват“ от това растение. Установено е, че то нормализира обмяната на веществата.  […]  Освен това през пролетта и лятото котките при възможност ядат редовно пера от див лук и листенца от пирей. През зимата те обичат да си похапват от остатъците, които се получават при беленето на картофите. С не по-малка популярност се ползва и „котешката мента“. 
    Но не само от котките хората са се учили на медицина. 
    […]
    Пастирите от древните културни народи не само са поставили основите на астрономическите знания, но и първи са открили лекарствените растения, употребявани от хората за лечение. Древни предания разказват, че пастирът Херон започнал да лекува рани с жълт кантарион, а Мелампий пръв открил слабителното действие на чемериката, която всъщност е отровна. 
    По-късно хората постепенно откривали чрез наблюдения върху животните лечебното действие и на други растения. Така например арменския лекар Амирдовлада пише през XV столетие: „Щом настъпи зимата и змиите се скриват под земята, техните очи се слепват от студа. При настъпване на лятото змиите, ръководени от обонянието си, намират растението копър и след като хапнат малко от него, натриват очите си и поставят върху тях от това растение, от което те се отварят. Когато лекарите видели това – продължава Амирдовлада, - те разбрали, че копърът подобрява зрението, записали и съхранели това изпитано средство.“ Разбира се, тук истината се премесва с фантастичната измислица, но все пак рационалното зрънце е налице. 
    В Източен Сибир, Монголия и някои други райони на Средна Азия и Далечния Изток се среща растението, което учените наричат сафлоровидна левзея. Сибирците го наричат „корен на живота“, а монголците - „буху“, което на български ще рече „юнак“. Историята на неговото откриван като като лекарствено средство е много интересна. При преследването на елени местните ловци не веднъж забелязвали, че ... .