8 юни е Международният ден на океаните.
А както всички знаем Земята е един безкраен океан,
от които всички зависим, почти както от Слънцето.
    ~ ~ ~
  ~ ~ ~ ~ ~
    ~ ~ ~ ~
Познайте какво ми се прави от седмици – искам да плувам.
Причините за това са поне дузина, но както често се случва най-достоверната е най-прозаичната от тях. Имам нужда да плувам, защото в момента изглеждам и се чувствам като може би не съвсем малък, чаровен и елегантен кит. Тъжно е, но такива са фактите за мен, към 9 юни 2020 лето. Ах, колко хубаво би било, поне за час-два, да плувам безгрижно сред слънчеви лъчи в прозрачно чист басейн – ех, детски наивни мечти.   

Басейните, моретата и океаните само на пръв поглед изглеждат студени, сумрачни и плътни. В действителност плуването във вода дава удивителна свобода, концентрация и дори съвсем нова палитра от светлини. Приказно е, това всеки начинаещ плувец го знае, а какво остава за поетите, изследователите и русалките.

Научих се да плувам чак на 27 години. Беше много късно, но никак не беше трудно – имах и мерак, и желание. Усвоих как свободно да преплувам петдесет метровият басейн, при около двадесетото ми влизане в него.  

Всеки плувец знае, че най-неприятното при плуването е ако ви се случи това да е в замърсена, мръсна, отровна вода.

Тук е момента да кажа, че под замърсяване на басейните, морета и океаните нямам предвид само да не пикаем и не серем в тях. Въпреки че това би трябвало да се подразбира от само себе си, за уж разумно крачещи сухоземни същества, като нас хората. За радост Природата е доста по-грижовна от тийн-човечеството и има доста-доста съвършени средства да се справя с изпражненията на обитателите си, но ...

Бедата идва от това, че мнозина хора не само пишкат сред природата, ами правят далеч по-глупави, необмислени или вандалски прояви. Човечеството не само всеки ден измисля все нови и нови помади, пластмаси и консерванти, а и безчет „интелекти“ се кипрят и консервират с тях.

Разбира се, като всички останали „разумни хора“ и аз използвам пластмаса, но се стремя всячески да ограничавам това и много-много бих се радвал, ако мога да си позволя да пазарувам само естествена, прясна, чиста и здрава храна без опаковки, в краен случай в стъклен или в метален буркан-кутия.

Като пристрастен автор, малко сам ще се похваля като кажа, че може би се справям прилично добре, за човек с моите материални възможности. Но... за жалост в много случай нямам избор и то не само заради доходите ми, или заради търговските политики на компаниите!

Основният проблем, поне според мен е, че много голяма част от хората не осъзнават нито своята сила и възможности, нито своята отговорност и принос в просветата, икономиката, политиката, екологията и живота на човечеството като цяло.

Защото, не едно и също дали сте посадили нула, едно или хиляда и едно дървета през живота си, както и колко от тях сте поливали.

Същото важи и за всяко уж рутинно действие.
Например, аз готвя малко и рядко, но въпреки това всяка година влагам поне пет литра слънчогледово олио в храната, която приготвям. От поне 10 години купувам само студено пресовано олио в стъклени бутилки, значи за тези години не съм купил и изхвърлил петдесет пластмасови бутилки. На пръв поглед това не е много, но аз постъпвам така с почти всички „консерви“, които купувам – лютеница, боб, маслини, зехтин, мед, грах, сладко, ... Значи за тези десет години съм спестил на природата поне пет-шест хиляди пластмасови кутии.

Още по-стриктен съм към нещата, който по-прецизно мога да избирам и управлявам. Например, към дрехите си – нося дрехи, които съдържат поне 90% памук, вълна или лен. Не изхвърлям дрехи, без да съм ги износил напълно и се стремя да ги пера с възможно най-малко перилни препарати.

По същия начин постъпвам с козметиката, която неизбежно потребявам – използвам възможно най-малко и възможно най-истинската козметика, която мога да си позволя.

Стремя се да се лекувам с отвари от билки, чесън, слънчева вода, горски въздух, ... В краен случай, с купешки витамин С, аспирин, аналгин и амидофен.

За тъга потреблението е безкрайна тема, но не само то е съществено, защото има поне още четири пет теми, които са не по-малко значими към свободата и чистотата в природата. Успоредно с написаното то тук на първо място бих поставил въпроса за познанието и разхищението.

Разбиращият, знаещият и можещият човек почти никога не би си позволил да разхищава. Първо защото прекрасно разбира, че има невъзстановими ресурси. Например, ако не дай боже изгорите или счупите цигулка изработена от Antonio Stradivari, вие по никакъв начин не бихте могли да я възстановите, колкото и да се стараете. Още по-ужасно би било ако унищожите резервата Сребърна.

Колкото по-можеш сте, толкова по-добре ще разбирате кой „нишки и дървета“ никога не бива да чупите по невнимание или недей боже да сечете с умисъл. За жалост и сред знаещите има ужасяваш брой тарикати  и „предприемачи“, който незнайно как и защо си мислят, че могат да заключат познанието и да продават фалшиви копия от него на „обновените хора“.

О, неразумни „елитни лидери“!
Че от къде ще дойдат новите оригинали, елитни жребци и кошути, които вие великодушно да заключите във вашите зоопаркове в бъдеше?! Ще разчитате на позитронни роботи, ласкатели, космически метеорити и кражби от враговете си ли?! Явно имате такива или други подобни „далновидни“ идеи. Вервайте си! Само че, ако случайно се окаже, че приказката за кармата и безсмъртната душа не е съвсем-съвсем измислена – тогава, тогава... Ще има много да се прераждате в океана от пластмаса, която днес изгодно популяризирате и продавате.

Толкова по общата философия и критика – изморителна е.
Много по-вдъхновяващи, поне за мен, са градивните примери. А кой знае повече за океаните от музикантите, островните хора и уж немите риби. Поздравявам всички, дори „доброжелателите“, с вълни от музика:

Тече, всичко тече в изпълнение на незабравимия Асен Кисимов
      https://www.youtube.com/watch?v=Zt6hT_D8ETs
80 години детски радиопредавания, БНР, 2015 г.
      https://www.youtube.com/watch?v=MribOsqMA2Q
Михаела Филева с песен от филма Овца или вълк
      https://www.youtube.com/watch?v=n5pVFkXZ_oo
Концерт на "Таласъмче" на живо от Първо студио на БНР
      https://www.youtube.com/watch?v=ove-qXMlyO8
Чомпилче - кв. "Траяна Глас"
      https://www.youtube.com/watch?v=WWrXA5lprH4
Любо Киров, Графа & Орлин Павлов - Заедно
     https://www.youtube.com/watch?v=7ICDTeirK8A
Милица Божинова - Слънчево реге - На турне (1996)
     https://www.youtube.com/watch?v=HiJk9jaRYRE
Фамилия Тоника и Кирил Маричков - Мой свят (2000)
     https://www.youtube.com/watch?v=ZmKjWe0tT3g
Фамилия Тоника и Ал Бано - Liberta (2001)
   https://www.youtube.com/watch?v=MjmM1qs8Q5s
Силвия Кацарова и LZ - "Топъл Дъжд"
   https://www.youtube.com/watch?v=7h399KWRg0I
Мими Иванова – Зелената стара чешма
   https://www.youtube.com/watch?v=Ohm7bnY9tng
Васко Кръпката - Нека бъде светлина (Цвете за Гошо 2010)
          https://www.youtube.com/watch?v=YvLTyL8joLI
Мери Бойс Бенд - Ще успея ли някога да надбягам птиците
          https://www.youtube.com/watch?v=lJumBWaadkU
Росица Кирилова, Боса по асфалта
     https://www.youtube.com/watch?v=GeF9GtDgifM
Тангра - Богатство (Светла Пенева)
    https://www.youtube.com/watch?v=vT-8aDZRnGc
Поли Генова като Маргарита Хранова – "Оставаме", "Като две капки вода“
    https://www.youtube.com/watch?v=W1_d1g7ceNY
До последен час – Фактор
    https://www.youtube.com/watch?v=_ICeSm0bR5U

Himekami, Japan & Philip Koutev choir, Bulgaria - Umi wo Aishita Hi
     https://www.youtube.com/watch?v=J7hocQweQc4
Jain – Makeba
   https://www.youtube.com/watch?v=59Q_lhgGANc
Трава у Дома – ЗЕМЛЯНЕ
   https://www.youtube.com/watch?v=2tbbPD44gbQ
Sakura Sakura - Japanese traditional folk song
   https://www.youtube.com/watch?v=AOJnEt391nU
Поздрав от чуждестранните студенти на Медицински университет-Варна за 24 май
    https://www.youtube.com/watch?v=9f3CIED3Nm0   (2019 година)

Тече, всичко тече
времето няма бряг и ни влече.
Няма как.
И тъй — всяко момче
всъщност е бъдещ мъж, поет
или моряк.

Всеки малък мъж мечтае
миг поне да е силен и сам.
А моретата не са до колене —
дори на голям.

Растем и пак ще растем,
но заедно с теб!
Приятел с теб съм днес
и утре, и до край!
Въпрос на мъжка чест,
не на игра.

Тече, всичко тече
времето няма бряг и ни влече.
Няма как.
И тъй — всяко момче
всъщност е бъдещ мъж, поет
или моряк.

А морякът иска да е
капитан, смел капитан.
Капитанът иска да е
Магелан. Поне Магелан!

Растем и пак ще растем,
но заедно с теб!
Приятел с теб съм днес
и утре, и до край!
Въпрос на мъжка чест,
не на игра.
              -- Из „Васко Да Гама от село Рупча“ от Братя Мормареви

... и ...
Вечно възраждащите се думи, вяра и космически гласове на България!
    https://www.youtube.com/watch?v=T6S9c1BReoY
20-то издание на конкурса „Млади фолклорни таланти“, 2020 г.
    https://www.youtube.com/watch?v=s4jcgtDAxQs