Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 253655
Постинги: 354
Коментари: 540
Гласове: 1913
Постинг
02.06 23:39 - Памет от и за Христо Ботев
Автор: trakietsadobri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 293 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 04.06 10:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Моята молитва
         „Благословен Бог наш…

    О, мой боже, правий боже!
    Не ти, що си в небесата,
    а ти, що си в мене, боже –
    мен в сърцето и в душата…

    Не ти, комуто се кланят
    калугери и попове
    и комуто свещи палят
    православните скотове;

    не ти, който си направил
    от кал мъжът и жената,
    а човекът си оставил
    роб да бъде на земята;

    не ти, който си помазал
    царе, папи, патриарси,
    а в неволя си зарязал

    мойте братя сиромаси;
    не ти, който учиш робът
    да търпи и да се моли
    и храниш го дор до гробът
    само със надежди голи;

    не ти, боже, на лъжците,
    на безчестните тирани,
    не ти, идол на глупците,
    на човешките душмани!

    А ти, боже, на разумът,
    защитниче на робите,
    на когото щат празнуват
    денят скоро народите!

    Вдъхни секиму, о, боже!
    любов жива за свобода –
    да се бори кой как може
    с душманите на народа.

    Подкрепи и мен ръката,
    та кога въстане робът,
    в редовете на борбата
    да си найда и аз гробът!

    Не оставай да изстине
    буйно сърце на чужбина,
    и гласът ми да премине
    тихо като през пустиня!…


Из „Защо не съм?…

    Защо не съм и аз поет,
    поет като Пишурката?
    Ех, че ода бих направил
    на баба си на хурката!
    ...
    ...


В механата


    Тежко, тежко! Вино дайте!
    Пиян дано аз забравя
    туй, що, глупци, вий не знайте
    позор ли е, или слава!

    Да забравя край свой роден,
    бащина си мила стряха
    и тез, що в мен дух свободен,
    дух за борба завещаха!

    Да забравя род свой беден,
    гробът бащин, плачът майчин, –
    тез, що залъкът наеден
    грабят с благороден начин, –

    грабят от народът гладен,
    граби подъл чорбаджия,
    за злато търговец жаден
    и поп с божа литургия!

    Грабете го, неразбрани!
    Грабете го! Кой ви бърка?
    Скоро тоя не ще да стане:
    ний сме синца с чаши в ръка!

    Пием, пеем буйни песни
    и зъбим се на тирана;
    механите са нам тесни –
    крещим: „Хайде на Балкана!“

    Крещим, но щом изтрезнеем,
    забравяме думи, клетви,
    и немеем и се смеем
    пред народни свети жертви!

    А тиранинът върлува
    и безчести край наш роден:
    коли, беси, бие, псува
    и глоби народ поробен!

    О, налейте! Ще да пия!
    На душа ми да олекне,
    чувства трезви да убия,
    ръка мъжка да омекне!

    Ще да пия на пук врагу,
    на пук и вам, патриоти!
    Аз веч нямам мило, ддраго,
    а вий… вий сте идиоти!


Из „Хайдути“ (Баща и син)

Я надуй, дядо, кавала,
след теб да викна – запея
песни юнашки, хайдушки,
песни за вехти войводи –
за Чавдар страшен хайдутин,
за Чавдар вехта войвода –
синът на Петка Страшника!
Да чуят моми и момци
по сборове и по седенки:
какви е деца раждала,
раждала, ражда и сега
българска майка юнашка;
какви е момци хранила,
хранила, храни и днеска
нашата земя хубава!
Ах, че мен, дядо, додея
любовни песни да слушам,
а сам за тегло да пея,
за тегло, дядо, сюрмашко,
и за свойте си кахъри,
кахъри, черни ядове!
Тъжно ми й, дядо, жално ми й,
ала засвири – не бой се, –
аз нося сърце юнашко,
глас имам меден загорски,
та ’ко ме никой не чуе,
песента ще се пронесе
по гори и по долища –
горите ще я поемат,
долища ще я повторят
и тъгата ми ще мине,
тъгата, дядо, от сърце!
Пък който иска, та тегли –
тежко му нима ще кажа?
    [...]
    [...]
image

Из „Длъжностите на писателите и на журналистите“, фейлетон от Христо Ботев
   [...]
   Слушайте, братя врабци и цанцугери! Аз мога да ви уверя, че ако послушате съветите ми и ако се възползувате от обстоятелствата, то вашата прехрана е обезпечена и вашето име ще да се почита и уважава от восток до запад. Но тежко ви и горко ви, ако похвалите някой сиромах, някой хъш или някой западнал търговец! Ако направите подобно престъпление, то работата ви е спукана. Чорбаджиите не обичат оние писатели, които турят имената им на един ред със сиромасите. Вардете се. Слушайте още и това. Ако някой чорбаджия ви помоли да го не хвалите във вестника си и да го не срамите пред ония, които познават неговите „несъществующи“ благодеяния, то вие го не слушайте. Маслото не разваля яденето, а похвалата не произвежда пагуба за кесията. „Кроткото агне от две майки суче“ — говори българската пословица, а в пословиците се заключават стари истини. Хвалете и не бойте се. Хваленето не иска хляб и топли обуща, а за лъжите не вземат нито гюмрюк[1], нито бедел-парасъ[2]. Вашата стока ще се продава без акциз и без полицейски надзор, следователно — вие и вашето домочадие можете да бъдете съвсем спокойни. Ако някой от вашите граждани направи някое беззаконие и ако тоя гражданин ви плаща акуратно за годишното течение на вестника, то и в такъв случай вие сте обязани да премълчите и да не говорите за това беззаконие. Ако премълчите, то няма да ви се отяде от езика, а ако не премълчите, то няма кой да ви каже „аферим“. Секи човек има свои грехове и сяка душа се бои от адските духове, следователно мълчанието е една от ония добродетели, които се похваляват от сяко пъповъзвишение и от сяко щастливо миропомазание. „Ох, агне мое, мълчанието е голяма добродетел“ — говорят калугерите на своите неопитни почитатели, които се приготовляват да бъдат техни ублажители. „Ах, чедо мое, мълчанието е Христова добродетел“ — говорят духовниците на елеокожите вдовици, които се приготовляват да живеят „о господе“. „Ех, мой синко, мълчанието е една от най-главните комерчески добродетели“ — говори пъповъзвишеното величество на своите подчинени, които му помагат да се кълне пред купувачите си и да лъже и с ушите си. Идете после това и не говорете, че мълчанието е голяма добродетел!
     После мълчанието върви смирението. Ако желаете да ви хвалят хората и ако ви се иска да живеете наготово, то свивайте полите си даже и пред ония свои благодетели, които ви хранят само с мазни обещания. Пословицата, която казва, че „по-добре днес попарник, нежели до неделя тутманик“, няма никакво значение за журналистите. Кой знае из коя дупка ще да изскокне заец? С една дума, вие сте длъжни в това отношение да бъдете много по-чисти и много по-кротки христиени, нежели Дорчо ефенди. „Ако някой (богат човек) ви удари плесница по едната страна, то вие му обърнете и другата“; а ако някой (богат човек) ви каже, че сте глупави и че не знаете какво бръщолевите, то идете на другия ден и помолете го да ви даде добър и умен съвет за това или за онова ваше предприятие. Ако направите така, то бъдете уверени, че след няколко недели вашето име ще да се прослави по сичкия град и вие ще да бъдете наречени благонадежден и разумен човек.
     [...]
     Токвил говори, че сяко едно правителство прилича на народа си, а аз ще да кажа, че българската журналистика прилича на нас с вазе. Когато публиката няма нужда за здрава храна, то за шарлатаните се открива широко поле. Нека ни дава господ бог повече разум и по-малки пъпове!
     [1] Мито.
     [2] Пътен данък.
 

Видено“, очерк-фейлетон из вестник „Будилник“, от Христо Ботев
    …Огънят грее. Майка му на Иванча преде, а Иванчо забол на котката опашката в поясчето си, стиснал й със зъби ухото, а с ръцете я държи за предните крака. Котката свири „гайда“.
    Иванчо. Мамо мари, ами кога порасна аз, какъв ща стана?
    Майка му. Ти стани човек, та тъпанът на тейка ти е готов на тавана.
    (Видиш ли, домнуле Мънза? И тъпанарин да стане някой – трябва да бъде човек).
                        * домнуле - господине, почтително обръщение на румънски език


Рецепт“, фейлетон из вестник „Будилник“, от Христо Ботев
    Издирих вече, издирих! От бял лук (чесън) бягат: чумата, холерата, жените и сичките прилепчиви болести. Срещу чумата и холерата земай сяка сутрина от 5 до 6 главички; срещу жените – дозата е неопределена. Препоръчам тоя медикамент на сичките младежи, които учат медицината.
    Д-р на „изящното изкуство“
    Н. П-ски

Из „Това ви чака!“, разказ – сатира от Христо Ботев
    Пари, пари, пари! — рекъл едно време Наполеон I и зяпнал беше да глътне цял свят; пари, пари, пари! — думат нашите букурещки народни базиргени[1] и слухтят де кой ще да умре, за да му лапнат имотецът; пари, пари, пари! — думаше наш кир Михалаки и беше — чорбаджия. Парите са ум, парите са чувства, парите са живот, парите са бог. За пари Генович е станал шпионин, Найденов мекере, а Михайловски подлец — само нашите букурещки патриоти не работят за пари в кафенето, а за да им се смеле ястието в стомаха. Но от сичките тия златни телци достоен за нашата дълбока почит и за нашето високо внимание е кир Михалаки. А неговата орисница е обща за сичките „велики“ хора, неговата съдба е по-трагическа и от Дон Кишотовата.
    [...]
    — Бягайте беее-й! Бягайте! Чорбаджията иде! — извика едно от хлапетата, като зърна кир Михалакя, и обърна пети, та побягна като опърлено. Децата — едни избягаха, други като втрещени се прилепиха до дуварите, зачевъркаха носовете си и със страх чакаха да измине селският бик. А кир Михалаки — вятърът надул шкембето му като гемеджийско платно — плува ли, плува! „Их! Да има кой да ти избоде с някоя главня едното око, ще замязаш на циклоп“ — рекох аз на ума си; защото тамам тогава учех гръцката митология. Но преди да посегне някой да избоде окото на кир Михалаки — кир Михалаки пресегна и улови едно хлапе за ухото. „Магарета ниедни… за вас черква няма, а? Хайде да се молите богу за бащите си и за майките си.“ „Оле-ле! Чичо Михалаки, откъсна ми ушенцето!“ — извика хлапето и се изкриви тъй, както не се е изкривявало и в ръцете на учителя си. Кир Михалаки пусна хлапето и подкара сичките гологаши сополковци да идат да се молят богу.
    „Тъй и Наполеон е теглил ушите на народите, дорде най-после и него уловиха за ухото и го заведоха да се моли богу на св. Елена“ — помислих си аз тогава. Но тъй е и сега: светът,сякаш, направен е един други за ушите да се теглят. А като погледна, ушите на българите видат ми се много големи — май-май магарешки.
    [...]
                                    * * *
    — Бабо мари, защо не духнеш туй пусто кандило, ами свети на котката, та драще по рогозката и ме не оставя да заспя?
    — Грехота е бре, синко. Как да го духна, като тая нощ ще се вознесе господ?
    — Аз пък мислех, че ти ще се вознесеш; гледам те замязала си на вампирин.
    — Ех, баба, де тоя господ? Който е праведен, само той се вознася; ами аз — какви добрини съм сторила?
    — Изгаси кандилото — ето ти една добрина. Среднощ е вече, господ трябва да се е вознесъл.
    — А че зная ли? Ако се е вознесъл, то да го изгася, пък утре запали ща го по-ранко, хайде. — Баба стана да духне кандилото, но тамам да посегне, изведнъж 5–6 пушки изгърмяха наблизо нейде в махалата и тя остана като потрещена.
    [...]
    [...]
    [1] Търговци, търгаши.
 

Калъп за учители“, фейлетон от Христо Ботев
     Чули сте за фабриката, ала не сте чели в „Училището“ на буля Блъсковица, да видите какъв пък калъп за учители е приготвил синът на дяда Блъскова. Слушайте да ви го опише „Будилникът“.
     Първо и първо — учителят трябва да знае нещо повече от децата, които ще учи. Второ и второ — когато ги той учи, или не учи, то трябва с очи да гледа долу на земята, а духът му да е издигнат горе на таванът, а сам той да не е в кожата си. Третйо и третйо, понеже децата ги предава на учителят сам Христос, а не родителите им, то най-тежка служба на учителят е: да запази тяхната драгоценна и сладка невинност, дорде остареят, — което е най-главната цел на възпитанието, а сичко друго наоколо (пръчка, книги и др.) са колайлъци, сир. — шарлатанлъци. Четвърто и четвърто най-после — учителят трябва да бъде: търпелив като вол, добър като ягне и телесно здрав като битолски просяк.
     Мъчно се усвояват такива свойства от един учител, но с божа воля, като се поотворят тук-таме фабрики за попове-учители или учители-попове, то — „дето махнеш със сопа — таквоз добиче ще удариш“.
                                                     Край

........................
Не е бил тих, мил и толерантен човек Христо Ботев (1847-1876).
Нито „био-веган“, „богослов“ или „изискан егоист“.

Бил е млада, луда глава – бунтар-будилник по дух и поет-философ по душа.
Сам се навил, врекъл и запалил, за да има свобода, обич, просвета. Окрилен от корените на словото ден и нощ вървял през бурите. За да ни има нас с теб, които днес четем словата му. Дано разбираме за какво иде реч, ако не разбираме – толкова по зле за нас.

    „СВОБОДАТА, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека. Казвам ти го, Санчо, защото ти видя пиршествата и изобилието, на които се радвахме в замъка, който преди малко напуснахме. Е добре, сред онези вкусни ястия и ледени напитки на мене ми се струваше, че се измъчвам от глад, защото не им се наслаждавах свободно, както бих им се наслаждавал, ако те бяха мои. Задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен.
    -- Из романа "Дон Кихот", от Мигел Сервантес



Гласувай:
6
0



Няма коментари
Търсене

Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031