Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 370734
Постинги: 430
Коментари: 597
Гласове: 2367
Постинг
25.05.2020 23:46 - Аз-Буки приказки, цитати, песни, гатанки и залъгалки
Автор: trakietsadobri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 784 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 26.05.2020 07:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Иван Минчов Вазов (1870 – 1921)
(Майка – Съба Вазова, родила и отгледала шест апостола и две самодиви)

Училище
    Детенце хубаво,
    пиленце любаво!
    Къде под мишница
    с таз малка книжица?

    Отивам, бабичко,
    макар и слабичко,
    книга да се уча,
    добро да сполуча.
        

Чичо Стоян
(Стоян Михайлов Попов, 1866-1939)

При мама и при татко
    Колко мило, колко сладко
    е при мама и при татко!
    Те за нас се много трудят,
    те за нас се рано будят.
    Щом очите си отворим,
    със кого ще заговорим?
    С нашта мама, кротка, мила,
    със зората подранила.
    Тихо татко да събуди
    да отиде да се труди —
    да печели и набави
    дрехи и обувки здрави,
    и тетрадки, и писалки
    за дечицата си малки…
    Колко мило, колко сладко
    е при мама и при татко!


Дора Габе
(1886-1983)
(Изидора Пейсах, от руско-еврейско-български произход)

Шушко
    Шушко-мушко непослушко,
    нито яло, нито спало,
    само цял ден е ревало:
    мама рече – бубулече,
    татко рече – сладко мече,
    баба рече – стига вече!


Ран Босилек
(Генчо Станчев Негенцов, 1886-1958)

РОДНА РЕЧ
Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.

Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.

И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти...
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!


Калина Малина
(Райна Иванова Радева-Митова, 1898–1979)

Аз броя до пет
    Батко ми показа
    своя първи клас.
    – Буквичките – каза, –
    тук научих аз.

    Гледам – светла стая
    с чинове безчет.
    Колко са? Не зная.
    Аз броя до пет.


За който, която, още се чуди що за публикация е това – съчетавам 1 юни и 24 май в една статия, по важни и ясни причини. :)

Тече, всичко тече в изпълнение на незабравимия Асен Кисимов
      https://www.youtube.com/watch?v=Zt6hT_D8ETs
Къде остана детсвото - Асен Кисимов ( Войната на таралежите)
      https://www.youtube.com/watch?v=UHNu1TrLLAk
Ние музикантите, Вокална група Мечо Пух
      https://www.youtube.com/watch?v=Peo1-hRpRqU
Радиодецата - Хей, приятелю, здравей
      https://www.youtube.com/watch?v=4D1MJhIdFsM
Михаела Филева с песен от филма Овца или вълк
      https://www.youtube.com/watch?v=n5pVFkXZ_oo
Йоанна Драгнева с песен във филма "Снежната кралица 2"
    https://www.youtube.com/watch?v=6ncvttht-Ag
80 години детски радиопредавания, БНР, 2015 г.
      https://www.youtube.com/watch?v=MribOsqMA2Q
Концерт на "Таласъмче" на живо от Първо студио на БНР
      https://www.youtube.com/watch?v=ove-qXMlyO8
Елица Наумова – Нов ден
      https://www.youtube.com/watch?v=wOFswzSSvUU
Чомпилче - кв. "Траяна Глас"
      https://www.youtube.com/watch?v=WWrXA5lprH4

ПАТИЛАНЦИ наричат „Българският език“,
по случай 170г. от рождението на Иван Вазов

     https://www.youtube.com/watch?v=YHEt9YQdGvU
Върви, народе възродени - Петя Иванова и Христо Нейчев
     https://www.youtube.com/watch?v=QsrrdTYf--0
"Върви, народе възродени", Детски хор на БНР
    https://www.youtube.com/watch?v=LB0vdyq21yM

Поздрав от чуждестранните студенти на Медицински университет-Варна за 24 май
    https://www.youtube.com/watch?v=9f3CIED3Nm0   (2019 г.)
Пак те с поздрав за 24 май 2018 година
    https://www.youtube.com/watch?v=rzcbDNo8Enw
Отново през 2020 г., заедно със сънародниците ни - студенти в Медицинския университет
    https://www.youtube.com/watch?v=EjckZm_isLY


Ангел Каралийчев преразказва народна приказка (1902-1970)
Кой каквото прави — на себе си го прави
     Като ходел да проси от къща в къща, един слепец все тъй си думал:
     — Кой каквото прави — на себе си го прави!
     Дочула го жената на селския чорбаджия, дето дерял кожите на сиромасите, и му се заканила:
     — Знам, че туй, дето го приказваш — за моя мъж го приказваш, но ще те науча аз тебе, когато минеш втори път.
    И като запретнала ръкави, чорбаджийката замесила една питка и преди да я метне — сложила отрова в тестото.
    Подир пладне слепецът пак минал край чорбаджийската къща.
    Щом го зърнала, чорбаджийката викнала от прозореца:
    — Хей, дядо, я ела насам!
    И му подала питката.
    — Земи я — рекла, — топла е. Замесила съм я, да ти се отплатя за мъдрите думи.
    Старецът промълвил едно благодаря, поел питката, пуснал я в торбичката си и си тръгнал. Излязъл от селото. Поел по широкия път. Късно вечерта някъде по къра го срещнал чорбаджийският син, яхнал кон. Той слизал от планината, където били бащините му кошари.
     — Хей, дядо — поспрял коня си чорбаджийският син, — ти, като ходиш по просия, не може да не носиш хляб в торбата си. Дай ми да хапна, защото ми се вие свят от глад. Горе, в планината, нашите нагъват просеник, а пък аз не мога да го ям.
     — Да ти дам, сине — рекъл старецът и извадил питката от торбата. — Отчупи си половината. Одеве ми я даде една добра жена.
     Чорбаджийският син грабнал питката и извикал:
     — Цялата, цялата я дай! А ти ще си изпросиш друга — нали нямаш друга работа.
     И като захапал питката, месена от майчината му ръка, той сбутал коня и отминал.
     Додето стигне у дома си, лакомият мамин син почнал да се превива от болки. Щом влязъл, се тръшнал в леглото и изпъшкал.
     — Майко, умирам.
     Майката се смаяла и слисала. Най-сетне й дошло на ум, че може да е отровен, и го попитала какво е ял.
     — Нищо — отвърнал болният, — само една питка изядох. Друго не съм слагал в уста.
     — Кой ти я даде?
     — Един просяк. Срещнах го по пътя, поисках му хляб и той ми даде питката.
     Като чула тия думи, майката пропищяла:
     — Майчице, какво направих! Просякът ми казваше, че кой каквото прави — на себе си го прави, вярна му беше приказката, добре казваше той, но кой ти го слуша!
     И заудряла глава с юмруци.
                                           Край

Ран Босилек преразказва народна приказка
Умна девойка
   Един цар имал едничък син, умен и хубав, за чудо и приказ. Дошло време да се задоми царският син. Царят изпратил най-умния царедворец да търси мома, лика-прилика на сина му.
   Тръгнал сгледникът по всички земи. Обиколил девет царства. Никъде не харесал мома за царския син. Навлязъл в десетото царство. Чак там намерил мома, каквато дирел.
    Сгледникът се върнал при царя и рекъл:
    — Намерих, царю честити, девойка, умна, хубава и работлива.
    Царят поразмислил и казал:
    — Ти си най-умният ми царедворец. Добре си преценил момата. Но не е зле още веднъж да изпитаме колко е умна. Ще пратим годежник с поръка до нея. Ще видим дали ще разбере, каквото й кажем.
    Царят избрал годежник. Заповядал да му дадат дванадесет жълтици, една голяма погача и кози мех, напълнен с вино. Когато годежникът бил готов, царят му поръчал:
    — Много здраве на царската избраница. Ще й предадеш жълтиците, погачата и виното и ще й кажеш тия думи: „У нас годината има дванадесет месеца, месечината изгрява винаги пълна и козите ни имат четири крака“.
    Тръгнал царският годежник. Минал девет царства. Стигнал в десетото. Намерил умната девойка. Поклонил се и рекъл:
    — Много здраве, хубава девойко, от нашия цар. Той те избра за снаха. Праща ти тия дарове и поръча да ти кажа, че у нас годината има дванадесет месеца, месечината изгрява винаги пълна и козите ни имат по четири крака.
    Девойката взела даровете и отвърнала:
    — Благодаря, пратениче. Влез в къщи да си починеш и да похапнеш от нашата трапеза!
    Девойката нагостила добре царския пратеник. Когато той си тръгнал, тя му рекла:
    — Много здраве на царя! Ще му кажеш, че у нас годината има единадесет месеца, че месечината изгрява нащърбена и козите ни имат по три крака. Кажи му още на гарвана око да не вади!
    Царският пратеник се завърнал и казал на царя какво отговорила момата. Царят се учудил, че тя е толкова досетлива. Пратеникът, без да знае сам, съобщил на момата, че са му дали да й занесе дванадесет жълтици, че погачата е цяла и че мехът с виното е пълен. А тя получила единадесет жълтици, погачата била наядена и виното напито — единият крак на меха бил празен. Затова царят получил такъв отговор.
     — Ти не си занесъл даровете, както ти ги предадох — казал царят на пратеника. — Защо си скрил една жълтица? Защо си ял от погачата? Защо си пил от виното?
     Пратеникът паднал на колене пред царя, извадил от джеба си жълтицата, па почнал да се моли и плаче:
     — Прости ме, царю честити! Полъгах се. Ето жълтицата, която задържах… Бях много уморен и гладен. Затова хапнах от погачата и пийнах от виното.
     Царят се усмихнал и простил пратеника, защото умната девойка се досетила да поръча — на гарвана око да не вади.
     Още същия ден царският син отишъл да доведе в двореца умната девойка.
     Когато девойката пристигнала в двореца, царят, царицата и всички царедворци я посрещнали с голяма радост. Тя била не само умна, но и много хубава.
     Скоро направили сватба. Царят дал нечувана гощавка. Три дни яли, пили и се веселили.
                                                            Край

Елин Пелин разказва приказка (1877-1949)
И хитрецът се излъгва, 1908 г.
    Хванала си веднъж кума Лиса тлъста селска гъска, натиснала я с лапите си, готова да я схруска, и сладко я попитала:
    — Какво би ти сторила с мене, ако аз бях на твое място сега, тлъста гъско?
    — О, нито за минутка не бих се замислила — отговорила гъската, — веднага бих вдигнала лапи към небето, затворила бих очи и топла благодарствена молитва бих отправила към бога, задето ми е изпратил такъв вкусен обяд и… после ще те изям.
    — О, много умно — казала Лисицата. — Така и аз ще направя.
    И вдигнала кума Лиса лапи към небето, затворила унесено очи и зачела молитва. Но тъкмо се готвела да каже: „Благодаря ти, царю небесни, за сладкия обяд“, чула шум от криле.
    Тя отворила очи и…
    И видяла как гъската литнала високо, високо и се изгубила.
                                                       Край


Времето е крилато“ – Аз-Буки приказка
(Мой наивен преразказ из превод от черковно-словна народна приказка)

    Младият кукер-християнин сънува сън и го разказа на баща си и майка си: Вървях през поляни, гори и планини докато не сгледах чуден старец, които свиреше на гайда за хоро от мои връстници. Като ме видя, довърши песента и рече: „Избери си спътница!“ Огледах се и съгледах я – лицето й светеше, беше накитена с треви и бисери; нейното име беше София, сиреч премъдрост. Нея избрах.
     Като чуха тези думи, родители му казаха: „Сине, опази паметта – наричане светило това е! Премъдростта грее по-силно от слънцето. Търси я, да я намериш и речи: „Ти ще си ми и невеста, и сестра.“ Ако си достоен да вземеш нея за съпруга, тя ще ти бъде светлина в мрак и тъга“.
    
    ***
    Скоро след това, с тревога и мъка, изпратиха Константин да учи в Магнаурската школа.
    Родителите му тракийци с обич и трудолюбие го бяха закърмили та той добре разбираше „Времето е крилато!“. Затова учеше денонощно - с мерак и прилежно, задълбочено.
    Четеше, слушаше, изучаваше – поетика, граматика, геометрията и всички други стари и нови науки; риторика, аритметика, астрономия и изкуства. Изучи най-внимателно почти всички книги и думи, до които се докосна, както друг би изучил само един най-любим свитък. Всичко чуто, видяно и прочетено му даваше нови мисли и думи.
    Дали заради своята натовареност или скромност, той беседваше повече с онези, с които беше по-полезно да се разговаря. Странеше от люде, които клонят към гуляи, вино и празни спорове. Стремеше се само към едно-единствено: след като бе заменил зеленината на родината си Тракия с книгите и думите за небесното, да излезе из тъгуващото дом и родина тяло и да заживее с безкрайната вселена на познанието Божие.
     Като видя какъв буден и непокварен човек е той, логотетът му позволи свободно да идва в дома му. Еднъж той го запита: „Философе, желал бих да узная що е философията.“ Константин мисли дълго, а после бодро и ясно му рече: „Да се познаят божите и човешките неща; да се приближи човек до бога, доколкото е възможно, и да се приучи чрез добродетел да стане като онзи, който го е създал по свой образ и подобие.
     Като чу това, логотетът дни на ред мисли. Изминаха седмици и той му рече:
     „Имам кръщелница, която аз извадих от купела: красива, богата и от знатен род. Ако искаш, да ти я дам за съпруга. Ще бъдеш честит, ще гледам да убедя василевса да ти даде княжеска титла, а след време и нещо повече! Голям военачалник може да станеш!“ А философът му отвърна: „Наистина, това предложение е пре-пре голям дар и чест. Ала аз имам още много да уча, защото искам да обогатя ума си, за да потърся корените на прадядовската си чест и познание.
     Като чу този отговор, логотетът отиде при царица Теодора и й каза: „Този млад философ няма да го привлечем да обикне дворцовия живот, но да не го изпуснем за държавна, обществена работа. Предлагам да го подстрижем за духовник и да му дадем служба да бъде библиотекар при патриарха в Света София, дано така поне го задържим!“ Така и направиха с него.
     След като прекара кратко време с властелините на „Босфора и вярата“, Константин усети, че му търсят друга елитна годеница и опита да се скрие в манастир. Дириха го месеци и едва го намериха. Не можаха да му наложат желаните от тях служби и венчило, затова го пратиха да поеме учителска катедра – да учи туземците и чужденците на византийка философия, като му обещаха да бъде осигурен с всичко. Той се съгласи на това…

    * * *
    Бяха години трудни, на противопоставяне и хитри хватки – образовани араби-сарацини, подигнаха хула против божествеността на светата троица, говорейки: „Че как вие, християните, които вярвате в единаго Бога, го превръщате на три, казвайки, че има отец и син, и дух? Ако може да обясните явно, изпратете мъже, които могат да говорят по този въпрос и да ни оборят!
    Константин още не беше навършил двадесет и пет години, когато василевса го повика и рече му: „Философе, чуеш ли какво говорят скверните агаряни против нашата вяра? Понеже си служител и ученик на Света Троица, иди и им се противопостави!" Като го изслуша, философът отговори: „С радост ще отида за християнската вяра. Няма по-славно на този свят от това - да живея и да умра за словото.

    Придадоха му в помощ секретаря Георги и ги изпратиха.
    ...
    Седяха двамата книжници на обед, а агаряните (арабите) – мъдри и учени люде, запознати с геометрия, с астрономия и с други науки това чакаха и хитро зададоха му въпрос: „Философе, не ти ли се вижда чудно, дето Божият пророк Мохамед, след като ни донесе блага вест от Бога, обърна много люде към вярата си и всички ние се придържахме о неговия закон, без да го нарушаваме в нещо, а вие, християните, които се придържате о закона на Христа, вашия пророк, го изпълнявате тъй, както всекиму от вас е угодно, един – така, друг – иначе?
     На това философът отговори: „Нашият Бог прилича на морската глъбина. Пророкът казва за него: Кой ще разкаже за рода му? От земята се взема неговият живот. За да го намерят, мнозина се спущат в тази глъбина. И силните по ум, като обогатят своя разум чрез неговата помощ, преплават и се завръщат, а пък слабите – като люде, които се опитват да преплават морето с прогнили кораби – едни потъват, а други, люшкани от безсилна леност, с мъка едва си поотдъхват. А вашето учение за Бога е като плитко и тясно море, що всеки, малък и голям, може да прескочи; то не излиза извън човешките схващания и него всеки може да постигне. А пророкът ви нищо не ви е заповядал. Щом той не ви е укротил гнева и похотта, а ги е отпуснал, в коя ли пропаст ще ви вкара? Който е с ума си, нека разбере. Христос не прави така. Той издига отдолу нагоре онова, що е тежко: чрез вяра и добродетел божия той поучава човека. Бидейки творец на всичко, той е създал човека между ангелите и скотовете, като го е отличил от скотовете чрез речта и разума, а от ангелите – чрез гнева и похотта. И кой към които се приближи, повече от тях се приобщава – или към висшите – ангелите, - или към низшите - скотовете.
    Те помълчаха кратко пък запитаха: „Обясни, ако знаеш: щом Бог е един, как го славите в три божества? Наричате го отец и син, и дух. Ако е така, както говорите, дайте му и жена, та да се разплодят от него много богове!
    На това философът отговори: „Не говорете тъй безчестни хули! Ние добре сме научили от пророците, от отците и от учителите да славим троицата: отец, слово и дух – три лица в едно същество. Словото се въплъти в дева и се роди заради нашето спасение, както свидетелства и вашият пророк Мохамед, пишейки така: «Изпратихме нашия дух при дева, като съпроводихме я да роди. От него аз ви давам разяснение за троицата.»
    Поразени от тези думи, те възвиха разговора към друго.

    ***
    От хазарите пристигнаха при василевса пратеници да молят за съвет и подкрепа.
    И юдеите, и сарацините ни обещават мир и много дарове, казвайки ни: «От верите на всички народи нашата вяра е най-вярна и добра.» Тачейки старите договори, изпращаме пратеници при вас, за да искаме съвет и да молим от вас учени мъже, та и ние да възприемем вашата вяра, ако обори евреите и сарацините.

     Когато философът пристигна в хазарската държава, кагана го покани на обяд и запита го: „Какъв е твоят сан, та да те поставим на съответното място?“ А той каза: Имам дядо от много древен тракийски род, който някога стоял близо до василевсите Лъв и Константин, но виждайки какво прави властта от човека той се отказал от дадените му почести. Бил изгонен от столицата на империята и се завърнал в старите тракийски земи. Там, в сиромашия, съм се родил, пораснах и тръгнах да търся – да науча дядовата си памет и чест. Ала не можах да я постигна, защото съм и Адамов внук!

    „Достойно и право казваш, гостенино“ – отговориха му те.
    Оттогава започнаха да му вярват и да му отдават почест каквато сам заслужи. 
    ...
    ...

    Моравските пратеници - Възстановяване на трако-слово-българската азбука.
    Константин философ и брат му Методий години вече събираха древните тракийски букви и думи за вярата в Бога без да се издават пред никому, когато пристигна потребната вест.
    Подтикнат от древни вдъхновяващо-лековити песни за Бога, моравския княз Ростилав се посѫветва сѫс своите (подвластни) князе сред моравците да изпрати (пратеници) да молят помощ от православната църва говорейки: За нашите хора, които се отказаха от поганството и приеха християнството, ние нямаме такѫв учител, който да ни обясни на наш език истинската християнска вяра, та и другите страни, виждайки това, да направят като нас. Затова, господарю, изпрати ни такѫв учител.
    Василевса свика голям съвет, но най-после не видя друга възможност освен пак да призове Константина философ, за да му свърши и тази работа. Рече му: Философе, зная, че си много уморен, но ти тряба та отидеш; освен тебе други никой не може да свѫрши тази работа. - А философѫт отговори: Макар и да сѫм телесно уморен и болен, с радост ще отида там, ала как да ги уча без букви, чрез които да помнят?! Царя дълго-дълго мълча, а после навъсено каза: Ами търси букви, щом няма друг начин
     ...
     Константин искаше да запее песните на Орфея, на които дядо му и баба му като малчуган го бяха научили, но не смееше звук да издаде, камо ли дума да каже или човек да види, за да не се разтури дълго чаканото и подготвяно трако-слово-българско дело. 

За радост паметта, знанието и моженето е от Бога, а не от епископи или василевси.

     Бог видя чистите помисли и даде му енергия и светлина да разчете, препише и възроди старите тракийски букви и да събере ученици-учители. Та древната-нова азбука стана хармонична и здрава – за прослава на Бога и песента му.

Аз-Буки-Веди-Глаголи-...
Четиридесет и два звука-букви-искри, с които да можеш да изречеш, изпееш, съградиш всяко вселенско и светло действие, хоро, шевица.

Какво стана после ли??
Безчет почустваха и прегърнаха АЗБУКАТА,
ала и хиляди се опитаха да я осакатят или откраднат.

И днес е същото,
алчността и егоизма търсят да
затворят устата на словото и човека.

Разделят, владеят,
мислят си че побеждават,
дори се правят на загрижени и одухотворени.

Словото е дух.
Словото е свещ.
Словото е вселена.

Защото словото е вечно живо.
Бог не е религия, кумир или оправдание,
а искрата обич из вселенската шевица във всеки от нас. 
                                             Не се гаси, туй що не гасне.

Иван Вазов
Заход и изход слънце
   
Слънцето на заход бега,
    а със него люта жега;
    доста вече то греяло,
    доста вече се лутало
    и нагоре, и надолу
    по небето синьо, голо,
    както всички божи хора
    и то сеща труд, умора:
    требуват му сили нови;
    сетни си зари, огньове
    на небето то ги дава
    и с земята се прощава.
    Скоро то накрай небето
    ще пропадне във полето,
    във полето, под земята,
    в свойта люлка непозната,
    да си легне, попочине,
    в сън приятен да премине,
    дор се месечко насити,
    месец, още и звездите
    по небето да светлукат,
    да си греят и блещукат.
    Утре рано изпод земя
    пак ще пътя си подземе
    и из темни, нощни бездни
    то на изток ще възлезне,
    ясно лице ще покаже
    и „Добрутро!“ ще ни каже…


Който работи и търси – намира
.
От паметен ден на паметен ден, от година на година, все търсех и се опитвах да си спомня първия урок на древната ни трако-българска азбука. Може би, в тези дни, на тази гранична година, най-после си спомних що годе верните думи. Ето какво се получи:

Аз, буки-веди-глаголи, добро е да живеете с цялата земя и с всичко, като с люде-човеци.
Мислете, за нашите-вашите постъпки. Търсете труд и слова хармонични. Само истините/твърди познания у нас създават фар, хоро, енергия-ци и посока(черт). Било е(беше), и ще бъде, защото родът заедно всичко може да постигне. Мъж, жена(тя), чедо–бъдеще (ю-о). Крачи, лети, просвещавай, за да бъде светлина.   
  


За финал още няколко важни или забавни паралела – вие преценете.
Не си спомняме смисъла, духа на азбуката и словото, защото през хилядолетията борба народа ни явно е пропилял и загубил поне 1/4 от древната трако-българската памет, а може би и доста повече.

Според различни източници в оригиналите на „Глаголицата“ и „Кирилицата“, който в действителност са два записа на извечно трако-слово-българската азбука, е имало не тридесет, а четиридесет,  четиридесет и една,  42 или дори 45 букви. Ако сте се интересували от народни приказки, научна фантастика, цивилизации и традиции със сигурност многократно сте срещали числото 40. То често се среща и при индианците, и при индийците, и при японците, и при египтяните, и при африканците... дори и при европейците.

В българския фолклор е изключително силно застъпено. Когато се роди човек се броят четиридесет дни, когато умре човек се броят четиридесет дни. Поне четиридесет дни зрее сиренето, виното и... Четиридесет са дните на големия християнски пост и...

Разбира се, „доброжелателите и злите вогони“ също са се усетили, че туй число е някак си твърде подредено и удобно – та винаги са се опитвали да му подрежат крилата и замажат фасона или някак да го употребят чрез модни неонови лампи или сребърници.

Какъв е изводът?
Изводът е... да стигнем до песента в края на текста. :)
Че тя музиката носи радост и цялата вселена на раменете си, но чак когато я чуеш:  
Вечно възраждащите се думи, вяра и космически гласове на България!
    https://www.youtube.com/watch?v=T6S9c1BReoY
20-то издание на конкурса „Млади фолклорни таланти“, 2020 г.
    https://www.youtube.com/watch?v=s4jcgtDAxQs 

За изпроводяк – фолклорни картини:
image
Фотография из правилника в училището, основано от Васил Априлов в Габрово.
Школо не, ами здрава школа е било – вечна е паметта им.

image

На нашата улица, слънцето спи.
Знанието и просветата са записани в трако-българските букви и гени.

Който не вярва да пробва тази игра на букви сам – ето една наивна подредба/наредба:

А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-И-Й-К-Л-М-Н-О
О-П-Р-С-Т-У-Ф-Х-Ц-Ч-Ш-Щ-Ъ-Ю-Я

А-Е-И-О
Обич-Чедо-Човек
Свет-Светлина-Слово

Аб-Аба-Або
Ев-Ева-Ево
Ив-Ива-Иво
Од-Ода-Одо
Ум-Ума-Умо
Ян-Яна-Яно

Бе-Бел-Бело
Вя-Вял-Вяло
Го-Гол-Голо
Да-Дал-Дало
Жи-Жил-Жило
Зе-Зел-Зело
Ко-Кол-Коло
...
...

Майка България – БЪЛГАРКАТА

Учителко, целувам ти ръкаРосица Кирилова
       https://www.youtube.com/watch?v=qBfqjxzN4OU
Българката - майка България, която ражда лечителки, учителки, певици,
самодиви, жрици, ... и безчет разумни, грижовни, талантливи унуки.
       http://trakietsadobri.blog.bg/lichni-dnevnici/2020/03/04/maika-bylgariia-bylgarkata.1699144




Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930