Кратки фрагменти извън контекста и времето, но... колкото – толкова.
Във времена на самообучение всяка нова дума е капка живителна течност.  


Из „Емпиризъм. Индивидуалният метод“
от Френсис Бейкън

10
Тънкостта на природата в много отношения превъзхожда тънкостта на сетивата и на разума, така че всички онези прекрасни съзерцания, разсъждения и обяснения са нещо безсмислено, но няма човек, който да забележи това.

14
Силогизмът се състои от изречения, изреченията от думи, а думите са знаци на понятията. Следователно ако самите понятия (които образуват основата на нещата) са неясни и необмислено извлечени от нещата, то построеното върху тях няма никаква трайност, затова единствената надежда е в задълбочената истинна индукция.

38
Предразсъдъците и погрешните понятия, които са вече завладели човешкия разум, дълбоко са се вкоренили в него и не само така владеят духа на човека, че затрудняват достъпа до истината, но ако бъде даден и позволен достъп до нея, те отново при самото обновяване на науките ще се изпречат и ще го затрудняват, освен ако людете, предупредени за това, не се осигурят по възможност срещу тях.

39
Има четири вида предразсъдъци, които са завладели човешкия дух. За да ги изясним по-добре, ние им дадохме названия. Първия вид ще наричаме предразсъдъци на рода, втория – предразсъдъци на пещерата, третия – предразсъдъци на площада, четвъртия – предразсъдъци на театъра.

41
Предразсъдъците на рода имат основата си в самата човешка природа, в племето или в самия човешки род. А погрешно се твърди, че сетивното възприятие на човека е мярка за нещата. Напротив, всички възприятия – както на сетивата, така и на ума, стават съобразно с природата на човека, а не съобразно с тези на света. Човешкият разум наподобява огледало с неравна повърхност за лъчите на нещата, тъй като той смесва своята природа с природата на нещата и ги отразява изопачени и нечисти.

42
Предразсъдъците на пещерата са предразсъдъци на отделния човек. У всеки го (освен заблужденията на човешката природа изобщо) има известна особена пещера или празнина, която пречупва и изопачава естествената светлина; това се дължи или на присъщата и своеобразна природа на всекиго, или на възпитанието и общуването с други, или на четенето на книги и авторитета на тези, които той почита и се удивлява от тях, или на разликата на впечатленията в зависимост от това, дали ги получават люде с предубеден и предразположен дух, или с безпристрастен и спокоен дух, и тям подобни. ....

43
Съществуват и предразсъдъци, които произлизат като че ли вследствие на взаимната обвързаност и общността на човешкия род, които поради общението и съдружието на людете  наричаме пък предразсъдъци на площада.  А людете се сдружават чрез речта; а имената се поставят на нещата според разбирането на мнозинството. Затова лошото и неуместно поставяне на имената по удивителни начини спъва разума. ...

44
Съществуват най-после предразсъдъци, които са се вселили в душите на людете от различни догми на философите, а също от превратните правила на доказателствата; тях наричаме предразсъдъци на театъра, понеже според нас колкото измислени и възприети философски системи има, толкова са и поставени и играни пиеси, които представят измислени и недействителни светове. ...

45
Човешкият разум поради своята природа лесно предполага в нещата по-голям ред и равномерност, отколкото ги намира. И макар че в природата много неща са единствени и нямат подобни на себе си, той им измисля съответствия и отношения, които не съществуват. ...

49
Човешкият разум не е чиста светлина, но върху него влияят волята и чувствата, а това създава „науката за това, което човек желае“. А човек предпочита да приема за истинско това, в което повече вярва. Той отхвърля трудното, понеже няма търпение да изследва, а трезвото – понеже ограничава надеждата, по-висшето в природата – поради суеверие, светлината на опита – поради дързост и надменност, да не би да изглежда, че умът се занимава с нищожни и преходни неща, невъзприетото от всички – поради мнението на тълпата; най-после по всевъзможни, понякога незабележими начини чувството обхваща и заразява разума.

Много харесвам мисловностите на Бейкън. Ето няколко любимости от него:

"Мълчанието е добродетелта на глупаците."

"Знание и могъщество е едно и също."

"Човек може толкова, колкото знае."