За този блог
Гласове: 4141
Постинг
08.04.2020 13:31 -
Молитва. Не се гаси туй, що не гасне
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 718 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.04.2020 16:34
Прочетен: 718 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 08.04.2020 16:34
Памет,
дума и песен,
молитва и наричане.
Труд и разум. Разум и труд.
Не се гаси туй, що не гасне
от Иван Вазов
За нас е радост, слънце златно
в навъсен ден когато бляска,
но лучът му грей по-приятно
през някоя тъмнична рязка.
Една звездица - и тя тоже
моряка води сред морето,
едничка искра нявга може
пожар да дигне до небето.
Огънят, в който Хус изчезна,
огря вселената по-ясно,
в нощ мрачна, бурна и беззвездна
светкавицата грей ужасно.
Тирани, всуе се морите!
Не се гаси туй, що не гасне!
Лучата, що я днес гасите,
тя на вулкан ще да порасне.
Тук всичко мре, изтлява, гние
и тез, що бдят, и тез, що падат,
престоли, царщини и вие
и червите, що вас изядат.
Едната светлина е вячна -
една във хаоса грамадни!
Със нея тоя свят се начна,
със нея няма да пропадне.
Във мрачен гроб фърлете нея -
тя повеч блясък ще се пръсне,
убийте я във Прометея -
тя във Волтера ще възкръсне.
И ако слънцето изчезне
от тия небеса приветни,
то някой в ада ще да влезне,
главня да вземе, да ни светне!
........................................................
Знам тези думи и молитви не от книга или училище, а от баба.
Бях шест-седем-осем годишен. Едва долавях и разбирах, че баба не говори случайно, а ми напява древни светли истини. Петнадесет-двадесет години по-късно разбрах, че е цитирала Иван Вазов, Ангел Каралийчев, Дора Габе, Найден Геров, Калина Малина, Панайот Пипков, Алеко Константинов, Елин Пелин, Любен Каравелов, Владимир Димитров Майстора, Ран Босилек... , Сократ, Езоп, Платон, Пушкин, Юго, Лафонтен, Екзюпери... и безчет френски, руски, индийски, китайски и други народни приказки.
Най-често това се случваше рано сутрин.
Събуждах се около шест-седем часа, за да помагам на баба да пали печката в кухнята, да тупаме завивките и чергите, и да правим закуска. Разбира се, докато се случваха тези важни утринни задачи, аз най-обичах да се пречкам, да питам и разпитвам. Баба нямаше какво да прави и ми разказваше семейни или фолклорни приказки. Наричаше и напяваше истории, приказки, откъси от четива. Правехме това почти всяка сутрин - стотици, а може би хиляди пъти. Въпреки това, аз почти всичко бях „забравил“ до към двадесет и първата, и петата ми година. Тогава, след като „изучих гимназиалните и университетски науки“, тази бабина песен тихо-тихо започна да се завръща в ума и душата ми.
Разбира се, благодарен съм на всичките всеотдайни учители, които са ме напътствали и са отговаряли на въпросите ми през годините, защото и от тях неусетно запомних още десетки по-дълги или по-кратки мъдри песни. И все пак тази ми публикация не е за образованието, а за туй, що не гасне. Защото за да има мост, чешма или просвета първо нужни са корени и устои, извори и песен, личности и будители.
.............................................................
Молитва
от Иван Вазов
Дядо господи, прости ме,
моля ти се от душа,
с ум и разум надари ме,
да не мога да греша!
Запази ми ти сърцето
от зли мисли и неща,
всичко видиш от небето:
зло до мен недей праща!
Дай на мама, дай на тате
здравье, сила и живот,
мир, любов на всички братя
и добро на наш народ!
дума и песен,
молитва и наричане.
Труд и разум. Разум и труд.
Не се гаси туй, що не гасне
от Иван Вазов
За нас е радост, слънце златно
в навъсен ден когато бляска,
но лучът му грей по-приятно
през някоя тъмнична рязка.
Една звездица - и тя тоже
моряка води сред морето,
едничка искра нявга може
пожар да дигне до небето.
Огънят, в който Хус изчезна,
огря вселената по-ясно,
в нощ мрачна, бурна и беззвездна
светкавицата грей ужасно.
Тирани, всуе се морите!
Не се гаси туй, що не гасне!
Лучата, що я днес гасите,
тя на вулкан ще да порасне.
Тук всичко мре, изтлява, гние
и тез, що бдят, и тез, що падат,
престоли, царщини и вие
и червите, що вас изядат.
Едната светлина е вячна -
една във хаоса грамадни!
Със нея тоя свят се начна,
със нея няма да пропадне.
Във мрачен гроб фърлете нея -
тя повеч блясък ще се пръсне,
убийте я във Прометея -
тя във Волтера ще възкръсне.
И ако слънцето изчезне
от тия небеса приветни,
то някой в ада ще да влезне,
главня да вземе, да ни светне!
........................................................
Знам тези думи и молитви не от книга или училище, а от баба.
Бях шест-седем-осем годишен. Едва долавях и разбирах, че баба не говори случайно, а ми напява древни светли истини. Петнадесет-двадесет години по-късно разбрах, че е цитирала Иван Вазов, Ангел Каралийчев, Дора Габе, Найден Геров, Калина Малина, Панайот Пипков, Алеко Константинов, Елин Пелин, Любен Каравелов, Владимир Димитров Майстора, Ран Босилек... , Сократ, Езоп, Платон, Пушкин, Юго, Лафонтен, Екзюпери... и безчет френски, руски, индийски, китайски и други народни приказки.
Най-често това се случваше рано сутрин.
Събуждах се около шест-седем часа, за да помагам на баба да пали печката в кухнята, да тупаме завивките и чергите, и да правим закуска. Разбира се, докато се случваха тези важни утринни задачи, аз най-обичах да се пречкам, да питам и разпитвам. Баба нямаше какво да прави и ми разказваше семейни или фолклорни приказки. Наричаше и напяваше истории, приказки, откъси от четива. Правехме това почти всяка сутрин - стотици, а може би хиляди пъти. Въпреки това, аз почти всичко бях „забравил“ до към двадесет и първата, и петата ми година. Тогава, след като „изучих гимназиалните и университетски науки“, тази бабина песен тихо-тихо започна да се завръща в ума и душата ми.
Разбира се, благодарен съм на всичките всеотдайни учители, които са ме напътствали и са отговаряли на въпросите ми през годините, защото и от тях неусетно запомних още десетки по-дълги или по-кратки мъдри песни. И все пак тази ми публикация не е за образованието, а за туй, що не гасне. Защото за да има мост, чешма или просвета първо нужни са корени и устои, извори и песен, личности и будители.
.............................................................
Молитва
от Иван Вазов
Дядо господи, прости ме,
моля ти се от душа,
с ум и разум надари ме,
да не мога да греша!
Запази ми ти сърцето
от зли мисли и неща,
всичко видиш от небето:
зло до мен недей праща!
Дай на мама, дай на тате
здравье, сила и живот,
мир, любов на всички братя
и добро на наш народ!
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене