Баща ми беше инженер.
Целият си съзнателен живот прекара в това да учи и работи като инженер – с всичките плюсове и минуси от това. Всичко започнало от любопитството му и от учителят му по физика, а завърши няколко месеца след пенсионирането му и пневмонията, която го застигна в една студена помпена станция. Умря на 64 години, защото искаше още няколко месеца да помага, работи и живее, а не да бъде тежко болен диабетик и пенсионер.

Татко имаше енергичен и усмихнат младежки дух. Непрестанно слушаше радио или си тананикаше. Винаги беше изпълнен с удивление и размишления - с мерак за учене, работа и общуване.

Като малчуган все исках да бъда около и с него – не го оставях на спокойствие, но той винаги отговаряше на всичките ми въпроси. Така без да усетя „открих и разбрах“ много от плюсовете и минусите на това да бъдеш ежедневно работещ инженер. Непрестанно да искаш да учиш, разбираш и мечтаеш, а често-често да потъваш в машинно масло или студена ръждива кал.

Не преувеличавам. Първите ми щастливи детски спомени са за това как ми показва и разказва за съзвездия, реки, кораби, помпи и растения. Безчет приказни мигове, но... ежедневно прекъсвани от аварии, бедствия и ремонти. Така покрай приказките за вселената и дърветата научих и думи като: далекопровод, трафопост, тръбопровод, помпена станция, ремонтна бригада, хидравличен удар, електродвигател и логаритмична линия.

Баща ми беше главен енергетик на завод.
Тоест отговаряше за това във всяка точка на предприятието да има електроенергия, топлоенергия и вода, както и за поддръжката на всички съоръжения, които ги осигуряваха. Заводът беше огромен, беше разположен на площ от няколко квадратни километра, плюс още един малък завод и дузина цехове из селата около града – общо в него работеха около 2800 човека, разпределени в три работни смени.

Нямам представа как е успявал да се справи с „енергетиката“ на целия този хаос!
Това, което си спомням е, че казваше: „Започни от скициране на въпроса или проблема. Първо скицирай най-общо, после внимателно маркирай най-тесните и сложни места. Проследи и анализирай скицата, изясни енергийно-информационите потоци и последователността на работните въпроси. После си напиши домашното като внимателно проучиш наличната информация за всяка точка от така получения списък. Добави сроковете, ресурсите и възможните проблеми. Направи нова по-подробна и достоверна скица на цялата система, след това се постарай да измислиш поне още един възможен вариант. Така ще имаш една добра отправна точка за намиране на работещо решение.“

Пиша тези спомени защото сигурно точно те са причината от седмици да чета и мисля за водната криза, която ни предстои. Нямам предвид само Перник, а цялата страна, включително София.

Най-общо скициране на водната ситуация в страната:
- От месеци не вали – октомври, ноември и декември 2019 бяха тежка суша, януари 2020 също.
- Към 15 януари 2020 г. мнозинството от язовирите, които осигуряват питейна вода в страната са пълни между 45 и 60% от капацитета си. Няколко от големите язовири са „пълни“ до едва 30-45% от обема си.
- Почти всички големи язовири са стари съоръжения и имат много тиня на дъното си, което свива реалният им капацитет с от 10% до 20%, за различните места.
- Заради липсата на сняг в страната през ноември, декември и януари достоверно може да се предполага, че водата която ще постъпи при снеготопенето в периода март-юни ще бъде минимум с 25-30% по-малко от обичайното.
- Водопреносните системи в цялата страна са в лошо състояние, а загубите на вода през тях са между 60 и 80% !!
- Информацията за размера на валежите, речните оттоци и нивата на язовирите за последните двадесет години е в насипно състояние (силно се надявам да не е така).
- Системите за управление на водите или липсват, или са в насипно състояние (силно се надявам да не е така).

Скициране на водната ситуация пред София и Столична община за 2020 и 2021 година, на база на информация, която бе публикувана в медиите през последните седмици:
- 450 мил. кубични метра вода – наличност в язовир Искър, към 15 януари 2020 година. От тях около 100 мил. к.м. мъртъв обем - тиня и водна тиня, които трябва да се извадят от горния обем, за да се получи годната за пиене вода;
- 9 мил. к.м. вода в язовир Бели Искър, от тях около 2 мил. к.м. мъртъв обем;
- От 230 до 300 мил. к.м обичаен годишен приток общо за двата язовира.
- Общо годишно водно потребление на Столична община от 200 до 240 мил. кубични метра за обичайна, а не за екстремно суха година.

На пръв поглед водният баланс на Столична община не изглежда критично, но... наистина ли е така??
Ако прочетем внимателно написаното до тук ще видим два въпроса:
   - Ако водното потребление на Столична община в обичайна година е около 220 мил. к.м., колко би било то в една много-много суха година, каквато за сега се очертава да е 2020 г.?
   - Ако притокът към двата язовира в обичайна година е от 230 до 300 мил. к.м., колко би бил той в една много-много суха година, каквато за сега се очертава да е 2020 г.?

Тук е момента да кажа, че не разполагам с подробна информация и нямам задълбочени хидро инженерни познания, но вече почти цял месец най-внимателно чета публичната информация по темата. (В края на текста ще публикувам линкове към част от източниците.)

На база на прочетеното, също на климатичните ми спомени и наблюдения,
смятам че са възможни четири сценария за водните запаси на Столична община през 2020 година:
  - Силно оптимистичен. Ако през месеците март, април, май и юни има много-много големи валежи, такива че да компенсират СУШАТА от предишните четири сухи месеца. За този сценарий прогнозното ми изчисление е:
   350 мил. к.м. (налични) + 230 мил. к.м (приток) – 250 мил. к.м. (год.разход) = 330 мил. к.м. достъпна наличност в язовир Искър, към 15 януари 2021 година.
   Забележка: Увеличавам предполагаемия годишен разход на Столична община от 220 на 250 милиона кубични метра вода по две причини: предвиждам около 10 мил.к.м. вода за Перник, второ защото годината вече започна като доста по-топла и суха от обичайното, а това неминуемо означава по-голямо годишно потребление на вода.

  - Реалистично оптимистичен. Ако през месеците март, април, май и юни има големи валежи, такива че поне частично да компенсират сегашната СУША. При този случай прогнозната ми е:
    350 + 200 - 250 = 300 мил. к.м. достъпни водни запаси в язовир Искър, към 15 януари 2021 година.
 
  - Реалистично песимистичен. Ако през месеците март, април, май и юни има валежи, но по-малки от обичайните. За мен този е най-вероятния сценарии - според прочетеното и интуицията ми. Очаквам водният баланс да бъде:
   350 + 170 – 280 = 240 мил. к.м. вода в язовир Искър, към 15 януари 2021 година.
  Ако се случи този негативен сценарий, а 2021 г. се окаже също много суха ще попаднем в пред бедствено положение.
  Забележка: При този сценарии записвам годишното потребление от 280 мил. кубични метра, защото при суша разхода на вода винаги значително нарастват - за пиене, къпане, поливане, а и за изпарение от водоемите. Течовете от тръбите също ще нараснат, защото сухата земя винаги пие повече вода.

  - Силно песимистичен. Моля се Господ да е българин и това да не се случи!
  350 + 140 – 280 = 210 мил. к.м. достъпна вода, налични към 15 януари 2021 г.
   Такава СУША би означавала, че заставаме в навечерието на бедствие. Ще трябва да се мисли дали и как да се ограничат "някои излишни разходи на вода" в столицата ни, за да сме сигурни, че през 2022 г. ще има достатъчно за пиене.

Ето част от това, което казват метеоролозите, отговорните лица, хидро инженерите и ресорните журналисти по темата:

От горната инфографиката ясно се вижда, че общото месечно количеството на валежите, в литри на квадратен метър, за 95-98% от България през декември 2019 г. е било под 100 литра, а за поне 30% от територията на страната не достига дори до 30 литра!
   

Речния оток в България към 31 януари 2020 г.,
по данни от Националния институт по метеорология и хидрология







Проф. д-р инж. Павел Пенчев:
Най-рано след 2 години Перник може да има резервен водоизточник (15 януари 2020)
   https://www.monitor.bg/bg/a/view/prof-d-r-inj-pavel-penchev-naj-rano-sled-2-g-pernik-moje-da-ima-rezerven-vodoiztochnik-185828

Скритите мащаби на водната криза (17 януари 2020)
 https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2020/01/17/4016923_skritite_mashtabi_na_vodnata_kriza/

Фандъкова: Решението за Перник минава през 100% гаранция за София (18 януари 2020)
 https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/01/18/4017961_fandukova_reshenieto_za_pernik_minava_prez_100/

Лице в лице.
Екоминистърът заговори за това кой наряза тръбите към язовир "Пчелина" – Dnevnik.bg (20 януари 2020)
 https://www.dnevnik.bg/video/lice_v_lice/2020/01/20/4018739_ekoministurut_zagovori_za_tova_koi_nariaza_trubite_kum/

Емил Караниколов: В язовир „Студена” има вода за 33 дни - България (20 януари 2020)
   https://www.vesti.bg/bulgaria/emil-karanikolov-v-iazovir-studena-ima-voda-za-33-dni-6104645

Вода за Перник ще се взема от язовир Бели Искър (20 януари 2020)
   https://offnews.bg/analizi-i-komentari/hajde-stiga-s-tozi-belmeken-voda-za-pernik-shte-se-vzema-ot-iazovir-b-719862.html

Проф. Христина Вучева: Хидроинженер, а не юрист ще разреши водната криза (23/01/2020)
   http://bgnesagency.com/nocomment /проф-христина-вучева-хидроинженер-а-н/

С язовирите не се занимават специалисти (24 януари 2020)
   https://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/s-yazovirite-ne-se-zanimavat-spetsialisti-412754.html

Как София ще достави водата до Перник?
Доц. Петър Филков пред Dir.bg (25 януари 2020)
   https://dnes.dir.bg/na-fokus/kak-sofiya-shte-dostavi-vodata-na-pernik-dots-petar-filkov-pred-dir-bg

По следите на 500-те милиона за ремонт на язовирите (25 януари 2020)
   https://fakti.bg/razsledvania/441200-po-sledite-na-500-te-miliona-za-remont-na-azovirite

Невероятно, но факт:
Всички БГ язовири са строени по времето на соца (25 януари 2020)
   https://www.marica.bg/balgariq/neveroqtno-no-fakt-vsichki-bg-qzoviri-sa-stroeni-po-vremeto-na-soca

Перник още няма вода от Белмекен, Борисов загуби бас (5 март 2020)
   http://epicenter.bg/article/Pernik-oshte-nyama-voda-ot-Belmeken--Borisov-zagubi-bas-/208718/2/0

.................
Вместо финал една съвсем различна, но доста позитивна статия, която прочетох днес:
Проф. Кефалов: Работете здраво, не се предавайте, винаги търсете нови възможности
   https://www.economy.bg/science/view/37736/Prof-Kefalov-Rabotete-zdravo-ne-se-predavajte-vinagi-tyrsete-novi-vyzmozhnosti

.. и навсякъде пречи.

В цял свят инженерството и архитектурата са сред най-трудните и почитани професии, заради безспорният им принос за човечеството.

Думата „инженер“ произлиза от латинските корени "ingeniare („измислям, изобретявам“) и „ingenium“ – („интелигентност, умение“).