За този блог
Гласове: 4141
Постинг
19.07.2019 14:13 -
Кинофилм под открито небе и забравяното познание от и за природата
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 832 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 23.03.2020 18:50
Прочетен: 832 Коментари: 2 Гласове:
4
Последна промяна: 23.03.2020 18:50
16 юли 2019 лето, 21.00 часа, парк „Борисова градина“, лятна естрада на София.
На „Сцена точно под звездите“ имаше прожекция на филма "Ага" на режисьора Милко Лазаров.
Какво видях и какво гледахме?
Художествен филм и почти документален кино разказ, който се опитва да види, запомни и цитира природата на Якутия, ловецът на елени Нанук, жена му Седна и техния все по-тежък старчески делник. Разказ за две близки души, сами сред ледената пустош.
На пръв поглед, те не се вълнуват и не страдат.
Справят се - със старостта, леда и глада. Живеят тихо, скромно, естествено. Търсят живота и път за общуване с тяхното загубено чедо Ага, за да постигнат вътрешен мир и разбирателство със себе си и с природата.
Филмът "Ага" не е невиждано зрелище, а бавно пълзящ фотоалбум, който търси да види огнивото и искрата, с които човек безмълвно осветява пътя си през бурите на живота.
Ето няколко "пламъчета" из филма:
ЗВУЦИ
Звуци от човешка игра, от земята и зимния фон, от бързо прелиташ самолет.
Звуци от притихнал или тичаш човек.
Почукване по леда.
Чупене.
Звуците на тъгата.
Разговор и споделяне.
Звуци от красива музика и мечти.
и от ТЕЖКА среща.
КАРТИНИ
Безкрайна ЗИМА
Мечта за ЕЛЕН
Поглед на умно и красиво КУЧЕ
"Гурме гозба" от наловена РИБА.
Живот човешки – дишане, вълнение, разговор, памет, рана, болка, труд, мечти, загуба, среща.
Грозно леке от изтекло моторно масло, върху доскоро чистия бял сняг.
Търсене на прошка и наричане за природа – напев, приказки, крачки.
Могила от каменни късове.
Мъртва бяла лисица.
Погинал елен.
Алчен КРАТЕР.
и МЪКА човешка.
--- Ловецът на елени Нанук, жена му Седна
и Ага, тяхното пораснало чедо.
........................
Филмът е почти документален и силно натуралистичен.
Това го прави да изглежда по-бавен и доста ретро, но и по-личен, и по-достоверен.
Другият още по-интересен момент, поне за мен, бе възможността да гледам филма под открито небе и то точно в тази обстановка. Лятната естрада в Борисовата градина е прекрасно сценично пространство – просторно, прохладно, живо. Чудесно, приказно място!
А публиката – безчет усмихнати семейства и млади или младолики лица.
Надали, дори по широкия свят, има сцена, която може да се похвали с по-пъстра и по-позитивна публика от тази!
Посещавал съм лятната сцена в парка многократно, но публика като тази, от вечерта на 16 юли, досега не бях виждал. Безчет любопитни хора, сигурно над 500 човека, по-голямата част от които насядали по земята, директно на асфалта. И аз така гледах филма – седнал на коравя под, но... може би за този филм... точно това е най-доброто кино кресло.
Дано и вие да сте гледали „Ага“ под открито небе, на 16 юли 2019 лето.
Но ако не сте, не тъгувайте, а се огледайте и ослушайте около себе си, защото всички звуци и картини, от всички хубави филми, могат да бъдат видени, чути и докоснати на живо, а не на кино във всяко малко градче, село и природно кътче на България.
Родината ни е безкрайно-безкрайно жива, древна и красива.
И земята, и природата, и музиката,
и личностите, и децата й.
В България и в нас българите има много-много квас и мерак за живот, но... нужно е общуване, труд и разбирателство, за да възродим себе си и родовата си природа.
На „Сцена точно под звездите“ имаше прожекция на филма "Ага" на режисьора Милко Лазаров.
Какво видях и какво гледахме?
Художествен филм и почти документален кино разказ, който се опитва да види, запомни и цитира природата на Якутия, ловецът на елени Нанук, жена му Седна и техния все по-тежък старчески делник. Разказ за две близки души, сами сред ледената пустош.
На пръв поглед, те не се вълнуват и не страдат.
Справят се - със старостта, леда и глада. Живеят тихо, скромно, естествено. Търсят живота и път за общуване с тяхното загубено чедо Ага, за да постигнат вътрешен мир и разбирателство със себе си и с природата.
Филмът "Ага" не е невиждано зрелище, а бавно пълзящ фотоалбум, който търси да види огнивото и искрата, с които човек безмълвно осветява пътя си през бурите на живота.
Ето няколко "пламъчета" из филма:
ЗВУЦИ
Звуци от човешка игра, от земята и зимния фон, от бързо прелиташ самолет.
Звуци от притихнал или тичаш човек.
Почукване по леда.
Чупене.
Звуците на тъгата.
Разговор и споделяне.
Звуци от красива музика и мечти.
и от ТЕЖКА среща.
КАРТИНИ
Безкрайна ЗИМА
Мечта за ЕЛЕН
Поглед на умно и красиво КУЧЕ
"Гурме гозба" от наловена РИБА.
Живот човешки – дишане, вълнение, разговор, памет, рана, болка, труд, мечти, загуба, среща.
Грозно леке от изтекло моторно масло, върху доскоро чистия бял сняг.
Търсене на прошка и наричане за природа – напев, приказки, крачки.
Могила от каменни късове.
Мъртва бяла лисица.
Погинал елен.
Алчен КРАТЕР.
и МЪКА човешка.
--- Ловецът на елени Нанук, жена му Седна
и Ага, тяхното пораснало чедо.
........................
Филмът е почти документален и силно натуралистичен.
Това го прави да изглежда по-бавен и доста ретро, но и по-личен, и по-достоверен.
Другият още по-интересен момент, поне за мен, бе възможността да гледам филма под открито небе и то точно в тази обстановка. Лятната естрада в Борисовата градина е прекрасно сценично пространство – просторно, прохладно, живо. Чудесно, приказно място!
А публиката – безчет усмихнати семейства и млади или младолики лица.
Надали, дори по широкия свят, има сцена, която може да се похвали с по-пъстра и по-позитивна публика от тази!
Посещавал съм лятната сцена в парка многократно, но публика като тази, от вечерта на 16 юли, досега не бях виждал. Безчет любопитни хора, сигурно над 500 човека, по-голямата част от които насядали по земята, директно на асфалта. И аз така гледах филма – седнал на коравя под, но... може би за този филм... точно това е най-доброто кино кресло.
Дано и вие да сте гледали „Ага“ под открито небе, на 16 юли 2019 лето.
Но ако не сте, не тъгувайте, а се огледайте и ослушайте около себе си, защото всички звуци и картини, от всички хубави филми, могат да бъдат видени, чути и докоснати на живо, а не на кино във всяко малко градче, село и природно кътче на България.
Родината ни е безкрайно-безкрайно жива, древна и красива.
И земята, и природата, и музиката,
и личностите, и децата й.
В България и в нас българите има много-много квас и мерак за живот, но... нужно е общуване, труд и разбирателство, за да възродим себе си и родовата си природа.
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Завидях ти! Звучи много силно, като нещо незабравимо.:) Аз не помня откога не съм гледал какъвто и да е филм, който да ме грабне и развълнува истински...
цитирайВиж вечерта в Борисовата градина, няма как да се повтори.
Прав си, сигурно няма да ги забравя - и филма, и лицата на част от зрителите, и коравината на асфалта.
цитирайПрав си, сигурно няма да ги забравя - и филма, и лицата на част от зрителите, и коравината на асфалта.
Търсене