Старата къща разбираше, че идва края ѝ. В началото не го вярваше и все се надяваше, че дъщерята или сина на починалия стопанин ще се завърнат – да я стегнат, да я пременят, да заживеят отново в нея.

Къщата много искаше да живеят отново в нея – да има кого да слуша, закриля и топли.
Искаше да се възроди за нов живот, но с годините разбра, че е изоставена – призна истината и започна да се саморазпада. Случайните минувачи, които понякога я виждаха през все по-ръждясалата ограда шумно мърмореха или тихо я жалеха, а тя все по-ясно разбираше какво и как трябва да прави.

Тя се разпадаше, но не защото бързаше да види края си. Напротив, Старата къща искаше да живее – да слее кирпича и хоросана си с майката земя. Да почувства отново живота, а падналите ѝ камъни да трупат нова сила, която някой ден да се вгради в основата на нова къща. Такива дългосрочни планове имаше къщата и вече бе започнала да ги реализира, но едно умно улично куче я надуши и потропа на вратата ѝ!

Кучето Шаро натисна входната врата с лапите си – къщата радостно проскърца и го пусна да влезе като сама счупи крайната изгнила дъска във входа си. Кучето разбра, че това е покана за дружба и влезе.

Шаро заживя в Старата къща и тя спря да се разпада, дори му предложи да доведе още приятели. Така Шаро, Кучо и Джавко заживяха в къщата, а тя старицата слушаше и запомняше веселото им джавкане.

Мина зимата, дойде пролетта и заваля не на шега!
Три месеца почти непрестанно валя, но Старата къща нали имаше гости не допусна и капка вода под покрива си. Един летен ден дъждът спря и слънце огря къщата, сигурно точно така трябваше да се случи, за да дойде истинското бедствие и спасение на къщата, под формата на голям строителен багер.  

Първият ден багерът работи следобед, само два-три часа. Събори ръждясалата ограда, изкопа старият пън в края на двора и изравни терена чак до къщата. Сетне натовари камионите и си тръгна.

Къщата каза на кучетата, че е време да си ходят, защото утре сигурно ще я разрушат – тя ще се отърве от мъките, ала за тях е време да си търсят и намерят нов по-добър дом. Те внимателно я изслушаха мърдайки уши с разбиране, но останаха край нея в двора – да бдят, както тя бдя за тях през изминалите месеци.

Вторият ден багерът първо счупи и изкорени четирите дърветата в двора.
Старата къща наблюдаваше грозният вандализъм със свито сърце – скърцаше и се пукаше от мъка, ала нямаше стопанин на когото да каже и оплаче. Багерът безцеремонно събори старицата, напълни камионите с нейните кирпич, хоросан, греди и камъни и си замина, оставяйки страховита пустош след себе си.

Сякаш нищо не беше останало от Старата къща.
От пръв поглед се виждаше само грозен безжизнено оголен и разкопан двор – „празен терен“, който да събира печеливши търговски оферти и да стряска минувачите с тежки мисли дали да не застраховат домовете си.

Може за минувачите с техния пръв и последен поглед, към празния разсипан двор, това да беше така, но Шаро, Кучо и Джавко мислеха друго. Те може да не разполагаха със съвършените очи на бързащите хората, но пък имаха най-съвършено природно обоняние. Затова не им беше нужно да виждат, за да усещат и знаят, че Старата къща още беше тук. Останала бе една съвсем малка, микроскопична част от кирпича и хоросана, и само няколкостотин обли камъка, ала все пак тя беше тук, в топла жива прегръдка със земята наоколо.

Кучетата останаха в оголения двор. Гласът на Старата къща вече не се чуваше, но те като верни другари не я изоставиха, а по няколко пъти на ден разказваха историята ѝ на всеки, който успяваше да ги види.  Казваха каквото имат да казват, а после притихваха сред останките на къщата, за да пазят паметта за нея.

...
Това ми разказаха трите кучета за Старата къща.
Когато минете по улицата, покрай на пръв поглед безжизнения двор, ако искате да научите повече - потърсете с очи да ги видите и да се разговорите.

..............
Оживяваща музика за грижовни стопани и мераклии строители:
Кольо Фичето
   https://www.youtube.com/watch?v=m6HwxtRvcCI
Дилмано, Дилберо
   https://www.youtube.com/watch?v=UfX83DynKt8
Zemela "Sowing" - Посадила баба леща
   https://www.youtube.com/watch?v=JzgVf318q-A
Десислава Тодорова (Печенката) – Петър плет плете
   https://www.youtube.com/watch?v=YqyVP5bN7hw
Мерудия - Когато съм себе си
   https://www.youtube.com/watch?v=VGN7QlEXW7
Тоника СВ - Все ни пречи нещо - Черен Петър
   https://www.youtube.com/watch?v=iQFwbxihRzA
Духът на Велико Търново
   https://www.youtube.com/watch?v=B-zvUh_Hbis
ВИА Земляне - Трава у дома
   https://www.youtube.com/watch?v=2tbbPD44gbQ
Любо Киров – Още от теб
   https://www.youtube.com/watch?v=6-rVVutONjo
Светла и Пламен Пеневи - Ще започна отначало (ДВЕ МЕЧТИ)
   https://www.youtube.com/watch?v=cb3yKRsu8E8
Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени - Тази песен не е за любов
   https://www.youtube.com/watch?v=k3lz248TxUA
КвартетЪТ - The Quartet - Smooth Criminal
   https://www.youtube.com/watch?v=gHdUE5YUOPI
Джаз формация ""София"" - Cantaloupe island
   https://www.youtube.com/watch?v=G1wVfpQXDcY
Elements - Lindsey Stirling (Dubstep Violin Original Song)
   https://www.youtube.com/watch?v=sf6LD2B_kDQ
Beethoven"s 5 Secrets - OneRepublic - The Piano Guys
   https://www.youtube.com/watch?v=mJ_fkw5j-t0
Българската детска песен с Радиодеца
   https://www.youtube.com/watch?v=MHfYBv0qD_w 

Ти ли си авторът?

Че кой друг да е авторът?!
Вярно, че Шаро, Кучо и Джавко вчера ми споделиха истина за Старата къща, както те са я видели, но наивния човешки разказ, който четеш тук е изцяло мое дело.

Щом ти си авторът - поздравления! Сетивно написано, с грижа и любов към старата къща и умните, верни кучета.

Не бях чела твой разказ досега - поради това попитах. Хубаво е, браво!

И на мен ми харесва какъв разказ написах.