Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 370787
Постинги: 430
Коментари: 597
Гласове: 2367
Постинг
03.05.2018 13:18 - Градско-извънградско приключение
Автор: trakietsadobri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1468 Коментари: 4 Гласове:
6

Последна промяна: 24.12.2020 00:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Как една малка разходка, в топъл пролетен ден, в покрайнините на София и язовир Панчарево, прерасна от само себе си в градско-извънградско приключение.

Идеята: „Да се разтъпчем по височините около язовир Панчарево. Да видим цялата водна шир и природата около езерото.“ - Хрумна ни спонтанно, докато пиехме бира, с един познат преди около десет дни.

И както казват речено-сторено.
Четирима природолюбители: млада двойка, братовчед им – моя познат, и още един сингъл – сиреч аз, на обща-средна възраст около 30 години се завтекохме да реализираме идеята.

СЛУЧКАТА – РАЗХОДКАТА – ПРИКЛЮЧЕНИЕТО
Паркирахме автомобила в началото на квартал Мечта (днес от нета видях, че се казва така), на около два километра преди язовир Панчарево и пресякохме Самоковското шосе с идеята да вървим „направо през полето“ към височините над село Панчарево.

Идеята ни беше хубава, но никой от нас не познаваше района и затова, почти веднага, се сблъскахме с първата трудност и приключението започна: Оказа се, че в района на вилна зона „Косанин дол“, през която си мислехме, че бързо ще минем, за да стигнем до местността Орешковица има твърде много огради и заграждения. Заобиколихме първата ограда, която пазеше няколко кокетни къщурки. Заобиколихме втора ограда, която пазеше още една махала от красиви къщи. ... Стигнахме трета ограда, зад която се виждаха множество строежи – разговорихме се с охраната и той благосклонно ни пусна да минем покрай строящите се сгради. Но... оградите не намаляваха, а ставаха все повече. Заради това се отказахме от първоначалната си идея. - Решихме да свърнем на ляво, към село Панчарево. Минахме по улиците му и излязохме в горния край на язовира.

Тръгнахме да вървим непосредствено покрай язовира.
И за кратко време видяхме множество млади и стари рибари с по една-две, и дори три големи въдици, които явно най-сериозно и съсредоточено ловяха малки и големи рибоци. Видяхме и няколко патици, които блажено плаваха край тръстиките. ... Заобиколихме горната страна на язовира и излязохме на „крайезерната алея“.

По „крайезерната алея“ на Панчарево, на 1 май по обед, се разхождаше ако не цяла България то наистина много-много семейства, младежи и гости от София, Европа, а може би и от по-широкия свят. Така леко и неусетно стигнахме до внушителната, но вече съвсем грохнала трибуна за зрители на състезанията с лодки.

Хапнахме баничка, пийнахме айрян и билков чай, и... видяхме две-три бързи лодки. Отпочинахме си. После, в шеги и закачки, продължихме надолу по алеята, която за всеобща радост е наистина в отлично състояние.

Широките алеи са път мечта за всеки пешеходец и велосипедист.
Затова и ние не бързахме да се отклоняваме от широкия пешеходен път покрай язовира, ала все пак... Нашият замисъл, който може и да бе измислен от кашкавал туристи, все пак бе малко по-амбициозен и включваше повече ходене сред природата. Затова вървейки по широката алея, внимателно гледахме за подходяща пътека, която да ни изведе нагоре по хълма, до черната - не асфалтирана пътека в подножието на билото.

Сигурно се досещате, че намерихме и двете пътеки, които търсехме.
Достигнахме до пътеката, която върви непосредствено под билото, около час след лекият ни обяд и спирането при рушещата се трибуна. Хубавото на този доста по-висок маршрут, спрямо „крайезерната алея“, е че от тази по-висока пътека, на много места, може да се види почти цялото езеро.
...
Ако бяхме вървели само по този път, сигурно щяхме да се разхождаме много леко и приятно, но... младежкият любопитен дух отново ни обзе и решихме: „Да се върнем до колата, като обиколим село Герман вървейки през горите край него.“ Дали заради лесният маршрут до тук или заради наивният ни опит на кашкавал туристи решихме, че това няма да е трудно и за час, най-много час и половина ще се справим. Но... никой от нас не познаваше гората и района около село Герман.

Справихме се, но не за час, а за повече от три часа.
Доста изморително се оказа, а имаше и доста срещи по пътя: Няколко кучета, които джавкайки малко или много се поразговориха с нас. Доста огради, който се наложи да обикаляме и най-неочакваното – една много красива млада пепелянка, която за наше щастие видяхме на около метър и малко пред нас, и се разминахме без да я настъпим. Извадихме късмет – насладихме се на красивите й движения, а не на отровните й зъбки.

Докато стигнем обратно до колата извървяхме доста път – сигурно повече двадесет километра. Хубавото е, че и доста видяхме – и природа, и хора, и случки. Получи се съвсем истинско градско-извънградско приключение, което започна и завърши в квартал Мечта. (Тогава това име не го знаех, но сега ми се струва съвсем уместно.)

Времетраенето на цялата разходка, в този и вид, е от шест до осем часа, в зависимост от коя точка на София ще тръгнете. - Слязохме от автомобила, в квартала мечта, в 10.10 часа. После, през почти цялото време, все ходихме – направихме само три кратки почивки. Следобед, ухилени от ухо до ухо, се качихме отново в колата в 16.30 часа.



Гласувай:
6
0



1. zimna - Интересно преживяване
03.05.2018 13:53
И хубава обиколка сте си направили Добри.
Нямахте ли и по една мъничка раница / за всеки/ за вода, провизии и др?
Обожавам мъничките раници натъпкани предвидливо с разни хитри нещица.
цитирай
2. trakietsadobri - Привет, Зимна :) Благодаря за усмихнатия пролетен коментар :)
03.05.2018 14:36
Зимна, права си, че без „абичка и торбичка“ на път не може.
А може би съм пристрастен, защото почти винаги и навсякъде се движа с раница – така свикнах още като студент.

Размерът на раницата най-вероятно зависи от габаритите и апетита на този, който я носи.
Моята раница е доста голяма, защото аз съм доста едър и жизнен. :)
цитирай
3. emelika - Повече да са разходките в планината!
06.05.2018 08:13
А от кашкавал туристи ви пожелавам и планински водачи да станете. Тогава и птиците ще ви показват пътя - като в приказките, защото планината е все недочетена приказка. С лекота и обич да я четете!
цитирай
4. trakietsadobri - Благодаря, Елена :)
06.05.2018 09:39
Повече да са разходките в планината!
цитирай
Търсене

Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930