[...]
     Аз седях в скривалището си и гледах епизод на Роботек – една изключително стара японска анимационна поредица, която наскоро бях открил по канала за класическа анимация. Точно по средата на епичната звездна битка новинарският бюлетин изскочи във видеофийда ми и обяви, че Джеймс Холидей е починал тази нощ.
     Естествено, знаех кой беше Холидей. Всички знаеха. Той беше гениалния автор на видеоигри и създател на ОАЗИС – масова онлайн симулация за множество играчи, постепенно прераснала в глобална виртуална реалност, която почти цялото човечество сега използваше ежедневно за всичко – от бизнес до комуникация и развлечения.
[...]
     Джеймс Холидей нямаше наследници.
     Бе починал на шейсет и седем години като ерген, без да има живи роднини и – според повечето слухове, без нито един приятел.
[...]
     ... завещанието на Холидей и съдбата на огромното му богатство.
     Той беше оставил кратко видео послание... Бе се погрижил и всеки потребител на ОАЗИС веднага да получи копие на видеоклипа.
[...]
     - Ще ви кажа само най-интересното.
     Погребалната зала изчезва и декорът се сменя отново. Сега Холидей стои пред врата на огромен банков трезор.
     - Цялото ми имущество, включително контролният пакет акции от компанията ми Григериъс Симюлейшън Систъмс, ще бъде депозирано при попечител, докато единственото условие, което съм поставил в завещанието си, не бъде изпълнено.
[...]
     Щраква с пръсти и трезорът изчезва. В същия миг изведнъж се смалява и се превръща в малко момче с кафяви панталони и избеляла тениска с героите на Мъпет Шоу, както всъщност изглежда на една училищна снимка, направена през 1980г., когато е на осем.
[...]
     - Това е първата система за видеоигри, която имах – казва с изтънял гласец. - Atari 2600. Подариха ми я за Коледа през 1979г.
     - Той сяда пред видеоиграта, взема джойстика и започва да играе.
[...]
     Първият, който открие Яйцето, ще наследи цялото ми богатство.
     Следва ново драматично мълчание.
     - Яйцето е скрито добре. Не съм го оставил просто под някой камък.
[...]
     Три ключа скрити трите тайни порти пазят.
      Зад тях премеждия ви дебнат там, във мрака.
     И онзи, който най-достоен се каже,
     ще стигне Края, где наградата го чака.
[...]
     И тогава, на 11 февруари 2045г., името на един Аватар се появи на първо място в Класацията пред очите на целия свят.
     След пет дълги години Медният ключ най-накрая бе открит от осемнайсетгодишно хлапе, което живееше в каравана в покрайнините на Оклахома Сити.
     Това хлапе бях аз.

ПЪРВО НИВО
0001
[...]
0004
[...]
     Първоначално в ОАЗИС имало само няколкостотин планети, създадени от програмистите и художниците на ГСС. Тези светове били разположени в огромно виртуално пространство и предлагали голямо разнообразие от среди – от светове на рицари и магьосници, от киберпънк градове до радиационни постапокалиптични пустини, населени от зомбита. Някои планети били проектирани до последна подробност, а други създадени по шаблон на случаен принцип. На всяка планета имало разнообрази компютърно генерирани персонажи.
[...]
     Потребителите можеха да се телепортират до всеки от любимите си измислени светове.
[...]
     Освен, че беше скъпо, пътуването из ОАЗИС можеше и да е опасно.
[...]
0006
[...]
     Медният ключ храбри рицари чака
     в гробница на ужаси, потънали в мрака.
     Но да учиш още много имаш ти,
     сред първите за да се наредиш.
[...]
0018
[...]
     Повече от час гласих прическата на аватара си и пробвах различни дрехи.
[...]
     - Значи за теб печалбата е по-важна от мен?
[...]
     И тогава осъзнах, че по-голямата част от изстрелите на Шестиците бяха насочени към мен и Арт3мида. Бяха дошли, за да убият нас двамата.
[...]
ТРЕТО НИВО
[...]
0037
[...]
     Стигна до края!
     Играч първи, приготви се!
[...]
0039
[...]
     -Здравей, Саманта. Аз съм Уейд.
     - Радвам се, че най-после те виждам на живо, Уейд.
[...]
     Тогава ми хрумна, че за пръв път, откакто се помнех, нямах никакво желание да вляза в ОАЗИС.



................................................
Ако сте прочели цялата книгата или поне тези няколко откъса, които цитирам тук сигурно сте забелязали, че това не е „класически роман“, а по-скоро е една приключеско-криминална реклама на Нета, геймърството и развлекателното кино.

В началото на книгата има и няколко други сюжетни линии, но като цяло тази книга наистина е най-голямата реклама на геймърството, която съм чел.

В книгата има и безчет препратки към киното и развлекателната литература.
Като се започне от Книгите игри и Играта на Ендър, мине се през филмите Матрицата, Междузвездни войни и Мангата, и се стигне до Хари Потър и Легендата за Крал Артур. Главните герои – щастливо срещнали се момче и момиче, неуморна негърка и двама млади японски самураи, също покриват всички изисквания и добри практики на киното. Затова изобщо не е чудно, че книгата почти веднага е филмирана от майстора на зрелищните саги Спилбърг.

Именно така, покрай рекламите на предстоящата тези дни кино премиера, научих за книгата и реших да я прочета преди да гледам филма. Защото знам, че кино зрелището, което е забъркал Стивън Спилбърг, ще е на ниво, но... другите сюжетни линии ще бъдат забравени или красиво претопени.

Както казва Цонко, в блога си „Първи впечатления от последно прочетеното“
„Последен шанс за съставяне на собствено мнение преди някой режисьор да ни натрапи неговото виждане.“ http://zonkobg.blogspot.bg/2017/12/blog-post_18.html

Прочетох „Играч първи приготви се“ от Ърнест Клайн за два дни и половина, но бих я препоръчал за четене само от вече бивши геймъри на поне тридесет и четири-пет години.

Любопитен контраст, бе че точно преди да ми заемат книгата за „Играчът“ носех в себе си първият том от събраните творби на Александър Сергеевич Пушкин, който и в момента чета. Купих томчето от един кашон с книги на старо за символичната цена от един лев – случих късмета на начинаещия в четенето на поезия или пък извадих късмета на четящите хора.

Скоро ще споделя повече впечатления от стихотворенията на Пушкин, който чета тези дни. Защото реалността е по-изненадваща, жива и изумителна, от която и да е „виртуозна виртуалност“.

За финал вместо музика – да си припомним класиките:
Back to the Future Part 3 - Indians in 1885
    https://www.youtube.com/watch?v=63KOboifCig
"Играта на Ендър" - началото
    https://www.youtube.com/watch?v=of0cx3Lvc2I
"Играта на Ендър" – разрушението
    https://www.youtube.com/watch?v=BHJBKd6P3eQ
The Animatrix – Trailer
    https://www.youtube.com/watch?v=94fPVqJqBGA
The Matrix (1999) - Neo vs Morpheus - Training Scene
    https://www.youtube.com/watch?v=9xc00Agx8Q8
Lorde - Yellow Flicker Beat
    https://www.youtube.com/watch?v=QnoXecGpq6g
Междузвездни войни: Овладей Силата – Йода
    https://www.youtube.com/watch?v=9GsuAM30mO0

„Забраненото Кралство“
    https://www.youtube.com/watch?v=4_HkIe5-BhA
New Karate Kid - Never Say Never (Justin Bieber) Lyrics
    https://www.youtube.com/watch?v=uC2fP2Tswu4

Легендата за Крал Артур в плът, виола и кръв
Braveheart Theme (For the Love of a Princess) Violin Cover - Taylor Davis
     https://www.youtube.com/watch?v=fckH2P0KK14
Трава у Дома – ЗЕМЛЯНЕ
     https://www.youtube.com/watch?v=2tbbPD44gbQ
Gloria Estefan – Hoy
     https://www.youtube.com/watch?v=cyblSDoRRxg

Еха, супер много се радвам, че ти е харесала! Тя си е писана направо като за нас.:)

Иначе, почти обективно погледнато, не бих дал на книгата повече от 5 точки по десетобалната скала, но... от друга страна точно това и дава шанс да бъде кино четиво. :)