Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 815496
Постинги: 584
Коментари: 710
Гласове: 4141
Постинг
27.10.2017 13:40 - Искри от български писатели. Цитати, трета част
Автор: trakietsadobri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1051 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 09.12.2020 00:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
... Зяпам снега през прозореца и се сещам, че поколенията по-скоро приличат на него. Ето той покрива всичко. Но когато неизбежно се стопи по нашите земи, картината отдолу си остава същата. Реката си тече, скалите са си на мястото си, зеленото на буките тръгва отново и полските цветя шарват ливадите.
----- Из разказа „Родовите библии” от Дончо Цончев

Из творчеството на Чудомир. Спомени, пътеписи, статии и бележки.
Из „ПРАЖКИТЕ УЛИЦИ“ (бележки)
   Градът е бил заселен към IX век, когато племето чехи дошли откъм горното течение на Вълтава и се настанило на хълма Вишеград.
-----------------------------------
   Чехите обичат да четат. Много често из трамваи и автобуси ще забележиш как стари и млади четат, четат.
-----------------------------------
   Много ми харесва поздрава им: „Чест праци”, което значи „Чест на труда”.
---------------------------------
   А изобщо чехите са весел народ. Една вечер ме заведоха в пивница, която се посещава само от работници и дребни чиновници. Свиреше оркестър все от възрасни хора, и то само чешки народни мелодии, които се подхващаха от седящите около масите, от танцуващите и най-после от всички в салона пееха и танцуваха стари валсове, полки и мазурки.
-----------------------------------
   Не мога да забравя надписът върху паметника на Хус: „Гледай правдата, слушай правдата, учи се на правда, дръж за правдата, брани правдата до смърт, защото тя ще те освободи.”

Из „ЧИТАЛИЩНИ МУЗЕИ“
...
   Голямо и неизчерпаемо имане за проучване на нашият бит представляват също така етнографските и фолклорни материали като: шевици, съдове, украси, песни, приказки, легенди и пословици.
...
   Музеите между другото са и школи за историческо мислене. Младежта трябва да познава миналото, за да се научи да мисли исторически, казва на друго място пак той.     „Да мислиш исторически, това значи да разбираш живота като процес на непрекъснато въплъщение на енергията в създаването на всичко това, което се нарича материална култура; ...
   "Да мислиш исторически, това значи да разбираш как след работата по създаване на материалната култура, и на нейна почва, възниква и се развива умствена, интелектуална култура, т.е. наука: физика, математика, химия, геология, медицина и др., как са се появили изкуствата: литература, музика, живопис, скулптура, архитектура.
   Историческото мислене ни показва победоносната сила на труда, чудната неукротима сила на разума, който бива организиран от труда и на свой ред организира всички действия, цялата работа на хората. ”

                                                (Чудомир цитира думи на Максим Горки.)

Из „ГОЛЕМИТЕ И МАЛКИТЕ“
...
   Големите риби и прочее може да гълтат малките, но големите музеи не трябва да мислят само за себе си, а да покровителствуват, да подпомагат провинциалните, защото и там живеят българи, и те искат да чуят, да видят, да научат нещо повече!
   Вместо да иска и изземва картини от провинциалните галерии Националната художествена галерия трябва да раздаде от богатият си фонд по някоя картина от нашите класици, за да станат провинциалните галерии исторически по-прегледни и да дават на посетителите си по-ясна и по-пълна представа за развоя на нашата живопис. (*)
----- Из Чудомир, трети том. Спомени, пътеписи, статии и бележки. Част първа.

   * Горната статия е публикувана от Чудомир в сборника Литературен фронт през 1956 г.
През 2010 г, (54 години по-късно) в хранилищата Националната художествена галерия и Националната галерията за чуждестранно изкуство се съхраняват повече от 70 000 творби, които рядко биват показвани на бял сват поради липса на изложбена площ и други организационно-финансови причини. (Информацията за общия фонд на галерите е взета от думите на тогавашния културен министър Вежди Рашидов – от негова пресконференция по темата Национална галерия.)


Из разказите на Николай Хайтов
Гергьовден
    Във всички времена, у всички народи пролетта е имала своите големи празници. След тежките зимни студове, мрачните мъгливи нощи, сивата пустота на преспите и поледената земя пролетното съживяване и подновяване винаги е радвало и вълнувало човека
...
   Символът на първата пролет – мартенската плетеница от червено и бяло, от сняг и слънце, от лед и жар, които се увиват една в друга и се борят, говори, че този пролетен празник е по-скоро празник на надеждата, на едно предчувствие. Истинската, мощната пролет идва в друг един ден, отколе наричан от народа Гергьовден, когато се празнува нейното възшествие и пълно тържество.
   Тогава от плаха тръпка движението на зеленината се е превърнало в гигантски порив. Треви и листа покриват цялата земя, във въздуха се носи тръпчива миризма на злак и цвят, а вятърът разлюлява на талази избуялите жита. Живота е възтържествувал над мъртвилото. Огромното освободено сърце на природата бие във всяко листо, във всеки корен, долавя се във всеки цвят ...
   Още прадедите ни, далечните, са се вълнували от тоя мощен прилив на зеленина и светлина. Не става дума само за вълнения, предизвикани от красотата, от възраждането на живота, а за вълнения и радости практически: орачът се радвал на нивите, на топлата опиянена земя, готова да приеме нови семена ... и всеки за едно се моли: „Здраве да е и берекет!”
    Молба гореща, страстна към злите и добрите сили (единият бог още не е бил измислен). „Хайде да са здрави овце и хора!” – така започват на тоя ден благословите в Родопа. Овцете първо, сетне хората. Защото за къде са хората без овцете, без соленото сирене и вълната ... (времената са били тежки и сурови, нямало е „социални грижи”, всеки е разчитал на себе си). И заваляват по-нататък молбите: „да не пресъхва млякото”, „мамници да не примамват берекета в чужда нива”, „да е бяло сиренето”, „да са тежки агнетата”, „да не влизат болести в къщи”, „младоженките да бъдат плодовити”, „повече да раждат крушите” ...
   Яснички, прости молби, наивни дори, които много по-сетне, когато нашите езически прадеди приели християнството, започнали да отправят към покровителя на празника свети Георги ...
   Всъщност християнството няма нищо общо с този празник. Не са се променили нито молбите, нито заклинанията, нито пък езическата му обредност. Притурили поповете само една икона, кандило и клепало, без да успеят да променят нищичко в неговата обредност.
   Този празник в Родопите никога не се празнува в черква, а винаги навън, на открито. Помня, като че ли е било вчера , как на Гергьовден майка ми ставаше рано, сваряваше млякото (на този ден за първи път се вари мляко и се яде) ... Докато агнето се печеше във фурната, майка ми изтичваше до гората, та набираше цветя и връзваше китка здравец с червен конец на бакърите с млякото. Сетне замесваше пита. ... завиваше всичко в бохча и ние се отправяхме към селският мегдан, откъдето една тържествена празнична процесия тръгваше към ливадите. Децата, разбира се, изпреварваха и тичаха боси през ниви поляни, за да се умият краката им в росата, която има на този ден вълшебни свойства.
   Вълшебни свойства има на Гергьовден не само росата. И цветята, които се събираха в китки, се изсушаваха на таванските греди, та когато прилошее някому, варяха ги за лек. Чудотворна е дъбовата шума. До параклиса на свети Георги, край ливадите, растеше един гигантски едър дъб. От него се береше шума, свиваше се на венци, на китки и с нея се кичеха бакърчетата, плодните дървета, гредите на тавана – с вярата, че дъбовите шумки носят плодородие и здраве – здравето на мощния дъб.
...
   Да споменавам ли за люлките, за изобилната празнична трапеза на зеленината, за песните и хората – за тоя изблик на народната жизненост, на дивното съзвучие на човека с пролетта?
...
   Силата на Гергьовден е надвила даже фанатизма на мохамеданството и затова този празник доскоро бе запазен в първичната си форма и сред родопските българомохамедани, които го празнуваха със същото опиянение и радост като и останалите родопчани.
    Изумителната жизненост на празника му е попречила да се превърне в религия, нещо повече – религията трябваше да следва празника, макар и от далече ... Това надмощие на живота над религиозните приумици е знаменателно и твърде добре ни говори за здравия смисъл на празника като пролетно тържество, като възслава на живота и труда, на пролетта!
----- Из сборника разкази „Шумки от габър” на Николай Хайтов

Музика и думи:

Невена Пейкова – "Оставаме"
   https://www.youtube.com/watch?v=ziZ02qORk7I
Тони Димитрова - Идват старите приятели
   https://www.youtube.com/watch?v=Mps-rbSCEGM
Полски дипломати и техните семейства четат произведения от българската класика по случай 24 май
   https://www.youtube.com/watch?v=WI7nvI8zpL4
Авеню и Любо Киров - Сънища без край
   https://www.youtube.com/watch?v=c5jkbjz8Hkk
Lubo Kirov - Знам / Znam
   https://www.youtube.com/watch?v=4QuMz3W2ies



Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031