Хубава и актуална тема! Аз си признавам, че съм пристрАстен, но въпреки всичко смятам, че анимационните филми имат много повече възможности и арсенал от инструменти от игралните. Като анимация може да се нарисува всичко, докато не всичко е толкова лесно да бъде изиграно от актьорите или направено като декор.:)

Любим пример ми е Ghost in the shell, който излиза 1994 е едно от най-грандиозните анимационни творения като мислене, идея, финансиране. Братята (сега сестри) Уашовски са били силно повлияни от него, за да направят Матрицата. И всички тези чудесии ще бъдат направени на игрален филм чак сега, през март тази година излиза игралната версия със Скарлет Йохансон! :)

Точно както анимацията винаги е с едни гърди пред игралното кино. Така е тръгнало още на времето. Бързото прелистване на картини и снимки е дало идеята и е сътворило киното. Почти същото важи и за Скарлет Йохансон, която умее кино да твори.

Zonko, благодаря за коментара и за идеята какво да гледам тези дни. Още не съм изгледал тази анимация, а пък си му е време – преди игралният филм.

Да допълня нещо важно, което мисля, че ще ти допадне. Музиката във филма е много специфична. Основната тема, която е избрал композиторът Кенджи Кавай, е на японски, но като мотиви е българска народна песен. Той дори искал песента да бъде изпята акапелно от Мистерията на българските гласове, но по някакви причини тогава не се получило и той използвал японски хор, който да имитира стила на българите. Такива мотиви, като тези от оригиналната родопска песен, не са познати в японското музикално наследство, но отзвукът от крайния резултат е бил невероятен. Мен направо тръпки ме побиват!:)

Големи българи са японците!
Дават ни пример, не само с похапването на българско кисело мляко :)

Zonko, благодаря за интригуващото инфо.