За този блог
Гласове: 4176
Постинг
20.12.2016 18:35 -
Катерицата
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 987 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.07.2020 22:29
Прочетен: 987 Коментари: 0 Гласове:
9
Последна промяна: 19.07.2020 22:29
Борко трудно ставаше рано сутрин, но днес се беше събудил сам много ранно сутринта. Може би нещо го беше събудило, а може би само му се струваше, че е рано – сякаш зимната тъмнина навън не беше чак толкова плътна!
Стана и погледна през прозореца – имаше почти два пръста чист искрящ сняг. „Най-после заваля!! Дано бързо натрупа достатъчно и за чистене в двора, и за пързаляне покрай реката“. Борко се залепи за прозореца и се загледа в красиво спускащите се снежинки пред терасата. Сънен или улисан не забеляза, че още някой се е залепил за прозореца, в другия му край.
Тишината се сля с танцуващите снежинки пред очите му – за Борко времето спря, докато не чу вратата да се отваря зад гърба му и татко му бодро да му казва „Събудил си се и си станал! Браво ранобудниче! ... Ха, а не виждаш ли, че си имаш компания пред прозореца! Видя ли катеричката? Тя ли те е събудила?!“.
„Таткоо, виж вали СНЯГ!“, каза Борко и започна да се обръща към баща си. „Каква катери...ца ... а ... Видях я! Катерица! ... Ама тя гледа в мен, и се е долепила до прозореца! Не бяга, а ни гледа през прозореца!! ... Откога ли е там?“ ... и Борко отново се залепи за прозореца, взирайки се в очите на катерицата, и сякаш се заговориха.
................
Отлетяха снежинките, годините и срещата с живота през прозореца.
................
Борис, сънено бързаше за работа. Но съдбата винаги знае как да спреш и да видиш, за да бъдеш събуден: „ А, я! ... Катерица!“ ... На дървото пред Борис, точно в центъра на дървото, вместо отрязания му връх стоеше катерица, похапваше нещо и безгрижно гледаше в него.“
...
„Катерица в студеното утро! ... Досега не беше забелязал, че дървото е с отрязан връх, но катерицата ... нея сякаш я беше виждал и друг път!!"
Стана и погледна през прозореца – имаше почти два пръста чист искрящ сняг. „Най-после заваля!! Дано бързо натрупа достатъчно и за чистене в двора, и за пързаляне покрай реката“. Борко се залепи за прозореца и се загледа в красиво спускащите се снежинки пред терасата. Сънен или улисан не забеляза, че още някой се е залепил за прозореца, в другия му край.
Тишината се сля с танцуващите снежинки пред очите му – за Борко времето спря, докато не чу вратата да се отваря зад гърба му и татко му бодро да му казва „Събудил си се и си станал! Браво ранобудниче! ... Ха, а не виждаш ли, че си имаш компания пред прозореца! Видя ли катеричката? Тя ли те е събудила?!“.
„Таткоо, виж вали СНЯГ!“, каза Борко и започна да се обръща към баща си. „Каква катери...ца ... а ... Видях я! Катерица! ... Ама тя гледа в мен, и се е долепила до прозореца! Не бяга, а ни гледа през прозореца!! ... Откога ли е там?“ ... и Борко отново се залепи за прозореца, взирайки се в очите на катерицата, и сякаш се заговориха.
................
Отлетяха снежинките, годините и срещата с живота през прозореца.
................
Борис, сънено бързаше за работа. Но съдбата винаги знае как да спреш и да видиш, за да бъдеш събуден: „ А, я! ... Катерица!“ ... На дървото пред Борис, точно в центъра на дървото, вместо отрязания му връх стоеше катерица, похапваше нещо и безгрижно гледаше в него.“
...
„Катерица в студеното утро! ... Досега не беше забелязал, че дървото е с отрязан връх, но катерицата ... нея сякаш я беше виждал и друг път!!"
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
