Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 815269
Постинги: 584
Коментари: 710
Гласове: 4141
Постинг
18.11.2016 13:08 - Из творчеството на Чудомир - негови спомени, пътеписи, статии и бележки
Автор: trakietsadobri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 611 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 18.11.2016 13:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    ХУДОЖЕСТВЕНАТА АКАДЕМИЯ
    Склонност към рисуване ще да съм проявявал още в ранно детство, защото и досега помня, че два пъти съм ял бой за това 

   …
    Баща ми обаче беше на обратното мнение по въпроса.
    - Какви са тия сойтарлъци – крещеше той, - какво е това рисувателство? 
 Това занаят ли е? Празна работа. Небъдница.
И настояваше да стана поп или офицер. Моята упоритост обаче и решението да не се отбивам от начертания от баба Замба път растяха заедно с косата ми и след дълги караници и плачове най-после с триста лева в джеба и малък вързоп пристигнах в София. Беше есента на 1906 г.
   …
    Изпитът се състоеше в рисуването на орнамент. Помня, че бяха ми казали да си купя сос и „разтришовка“ - неща съвсем непознати за мене тогава.
Като завършихме работите, мина комисия; след това ни извикаха и един белобрад човек с очила и тънък гласец на развален български език ни каза следното:
    - Господа, работите ви не струват. Всички са слаби, но комисията реши по липса на други кандидати да ви приеме в първи курс. Ще видим обаче колко ще достигнат до последния.
    Това беше първият студен душ върху рошавите ни глави.
    По-късно научих, че брадатият човек бил професорът чех Иван Мърквичка, който бил директор на училището.
    Тогава учението беше 7 години – три общ курс и четири висш, или специален.
   …
    Един учител от нашето село, като ходил в града, купил този вестник, поднесъл го на баща ми и рекъл:
    - Виж, рекъл, дядо хаджи, твоя юнак нехранимайко какви работи рисува и какви чудеса прави, та стига си го хокал.
    Баща ми надянал очилата, поел вестника, гледал го, клатил глава, мръщил се и отсякъл: 


    Спомени за ДИМЧА
   
Длъжен съм да призная в самото начало още, че ние, неговите познати, твърде малко познавахме приживе дълбокия, лирически поет и вълшебник на стиха Димчо Дебелянов. Ние познавахме повече повече другия Димча: бохемата, скитника, безприютния, скандалджията, гуляйджията и „среднощния размирник“, както го нарича един от неговите биографи.
   …
    Другия Димчо, за жалост, опознахме твърде късно.
   …
    А в момент на тиха разигнация, сред килнатите чаши и сгъстен пушек, когато всички биваха замаяни от алкохол, той унесено и вдъхновено рецитираше тъй майсторски, на чист френски език безсмъртните куплети на Алберт Самена, на Франсис Жам, на Бодлера и Верлена!
    Без съмнение това беше оня Димчо, чистият, самоотверженият, страдащият и вечно горящият като факла поет, когото ние сякаш недовиждахме.


    ПИСМА ОТ ПАРИЖ
    (До бай Петра Топузов)

    Знам, знам, че вече си много сърдит, загдето тъй много се забавих, но какво да сторя. Париж е туй, не е играчка! Човек ума си забравя тук, камо ли приятелите и познатите си.
   …
    Ама трябва да поскита човек по чужбина, та да оцени нашето. Трябва да си в Париж да ти се дояде тарана (мисля, че става дума за киселото мляко), че тогава да разбереш дълбокия смисъл на стихотворението: „Отечество любезно, как хубаво си ти!” ... Иначе е вятър!

    ИЗ ПРАЖКИТЕ УЛИЦИ (бележки)
   …
    Чехите обичат да четат. Много често из трамваи и автобуси ще забележиш как стари и млади четат, четат.
   …
    Много ми харесва поздрава им: „Чест праци”, което значи „Чест на труда”.
   …
    Не мога да забравя надписът върху паметника на Хус: „Гледай правдата, слушай правдата, учи се на правда, дръж за правдата, брани правдата до смърт, защото тя ще те освободи.”


    ЧИТАЛИЩНИ МУЗЕИ
    

   Голямо и неизчерпаемо имане за проучване на нашият бит представляват също така етнографските и фолклорни материали като: шевици, съдове, украси, песни, приказки, легенди и пословици.
   …
    Музеите между другото са и школи за историческо мислене. Младежта трябва да познава миналото, за да се научи да мисли исторически, казва на друго място пак той. „Да мислиш исторически, това значи да разбираш живота като процес на непрекъснато въплъщение на енергията в създаването на всичко това, което се нарича материална култура; ...
    "Да мислиш исторически, това значи да разбираш как след работата по създаване на материалната култура, и на нейна почва, възниква и се развива умствена, интелектуална култура, т.е. наука: физика, математика, химия, геология, медицина и др., как са се появили изкуствата: литература, музика, живопис, скулптура, архитектура.
    Историческото мислене ни показва победоносната сила на труда, чудната неукротима сила на разума, който бива организиран от труда и на свой ред организира всички действия, цялата работа на хората.
" 
                                                   
 (Чудомир цитира думи на Максим Горки.)

    ГОЛЕМИТЕ И МАЛКИТЕ
    …
    Големите риби и прочее може да гълтат малките, но големите музеи не трябва да мислят само за себе си, а да покровителствуват, да подпомагат провинциалните, защото и там живеят българи, и те искат да чуят, да видят, да научат нещо повече!
    Вместо да иска и изземва картини от провинциалните галерии Националната художествена галерия трябва да раздаде от богатият си фонд по някоя картина от нашите класици, за да станат провинциалните галерии исторически по-прегледни и да дават на посетителите си по-ясна и по-пълна представа за развоя на нашата живопис.

    (Тази статия е публикувана от Чудомир в сборника Литературен фронт през 1956 г. Днес 60 години по-късно във хранилищата на Националната галерия „Квадрат 500“ - бившите Националната художествена галерия и Националната галерията за чуждестранно изкуство се съхраняват повече от 70 000 творби, които рядко биват показвани на бял сват поради липса на изложбена площ и други причини. Информацията ми е от думите на днешният културен министър Вежди Рашидов от пресконференцията му от преди няколко години, по повод тогавашните планове за построяване на нова Национална галерия.)

    ЕДНА СЕДЕМДЕСЕТГОДИШНИНА
    Според един тефтер-кондика първата (публична) библиотека у нас е основана през 1847 г. в Трявна. Помещавала се е „общата” стая на тогавашното „школо”.Околовръст е била опасана с миндери, над които са били полиците с книги.
    НЕ Е ЛЕСНА РАБОТА ДА СИ ПИСАТЕЛ (Изказване пред млади литературни творци в Стара Загора)
   …
    Млади колеги,
    През времето на моето студентство имах щастието да попадна за известно време в средата на Димчо Дебелянов, Никола Лилиев, Николай Райнов, Людмил Стоянов, Димитър Подвързачов.
   …
    Тези хора, непокровителствувани от никаква власт, съвсем не осигурени материално, голяма част без средно образование, живееха и горяха с изкуството и сякаш в негласна надпревара трупаха знания и опит.


СЛОВО В СЕЛО ТУРИЯ (По случай 75-годишнината на Чудомир)
   …
    Понеже в днешният доклад и мене дигнахте над облаците с тенденция, считам за необходимо да ви уверя, че не съм никаква изключителна зоологическа рядкост, че съм роден в най забутаното село Турия, че с рошави цървули съм пасал волове, два пъти съм се давил в реката, катерил съм се по дърветата да ловя гарджета из гнездата, орал съм, женал съм, косил съм и най после се учих за художник, а станах писател. Станах писател, защото обикнах тази професия и се трудих много, за да се усъвършенствам така, както са се трудили и усъвършенствали в своята професия и вашият Кица Филева от шивашкия отдел, Михаил Казаков от дърводелския и много други.
    За да постигна нещо в моята област, аз съм изписал вагони хартия, прочел съм освен моята частна библиотека от 3000 тома, но още толкова може би, и от писане и четене съм почти ослепял. Труд, труд и труд. Ето ви тайната на сполуката, разбира се, разумен, организиран труд, придружен с любов към работата и с амбиция да направиш нещо повечко от другите.
    Така че за да ви смятам за мои близки и другари, моля д ми повярвате, че нямам никакви крила на раменете, не съм някаква рядка жирафа от някоя панаирджийска менажерия, не съм и оня огромен 28-метров кит, който миналата година разкарваха из страната ни, а най-обикновен простосмъртен, като вас, който обича да работи и който и на тази напреднала възраст продължава да се труди, за да бъде що-годе полезен на хората.



Делата и творбите на Чудомир са не само пъстри и живи, а и изумително многобройни и всеотдайно творящи. - Безчет разкази, картини, статии, писма и бележки и постоянно будна учителска, музейна, обществена дейност, и дарителство.

Чудомир - Димитър Христов Чорбаджийски (1890 – 1967)
Изумително чудо е колко много е сътворил, правил и все още прави, чрез даренията и творбите си. Буден и видим пример за това на какво е способен един човек и един живот. Явно човекът – животът може всичко, когато не го мързи и всеотдайно живее във всеки миг.  











Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031