Честито ново начало на всички малки и големи деца и родители.
Пожелавам на всички ни да бъде по-смислено, просветено и светло!

Аз буки – Помни буквите!
Веде глаголи – Разбирай думите!
Добро е да се живее твърдо на земята!
Изричай словото твърдо! Лети, хвърчи, колебай се, върви, расти, побеждавай!
Със светлина и слава, напред!

~ ~ ~ Памет за училището ~ ~ ~

Йордан Радичков
Из „Ние, врабчетата“, Училищно звънче
     Щом удари училищното звънче и децата тръгнаха на училище, ние се преместихме на едно дърво в училищния двор, за да може да гледаме оттам в класната стая и покрай децата да научим малко история, малко аритметика, а така също и буквите. Чир много се въодушеви и слушаше захласнат учителя, после от таблицата за умножение научи, че две по две прави четири и по-нататък се отказа да учи повече. Ние му обясняваме, че не може да се живее само с една таблица за умножение, но Чир никак не възприема, та с бой по главата трябваше да го накараме да запамети и откъде извира реката Дунав. Друго си е да знаеш откъде извира река Дунав. Може в момента да не ти трябва, но някой ден ще се случи да ти потрябва и тогава, ако не знаеш, какво ще правиш? Ще се свиваш, ще се червиш и нищо не можеш да направит. За това човек трябва да знае откъде извира река Дунав.
      Няколко седмици учехме, като гледахме все през прозореца, и учението ни вървеше много добре. Един ден децата излязоха навън, грабнаха прашки и започнаха да ни замерят с камъни. Как не им се молихме, какво не им думахме. Драги ми господине също им се кара, те обаче не разбират от дума, а продължават да ни замерят. Повече не можехме да останем в дървото, вдигнахме се във въздуха и отидохме в градската градина да се посъветваме там с другите врабци.
      Градската градина е сборно място на всички врабци от града и неговите околности. Там можете да срещнете много мъдри врабци, врели и кипели в тоя живот, можете да срещнете стари стогодишни врабци още от времето на турското робство. Те не са много добри в летенето, но пък главите им са пълни с акъл, та за всичко могат да ви посъветват. Отидохме ние в градската градина, казахме всичко на старите врабци и тогава те ни посъветваха да вземем прашки и да върнем със същото на децата.
      Така и направихме. На следващия ден причакахме децата на ъгъла. Те идеха към нас, разговаряйки шумно помежду си, без да подозират, че ги грози опасност, и щом излязоха иззад ъгъла, ние почнахме да ги замерваме с прашките и ги пръснахме като пилци. Като разпръснахме децата, се взехме веднага, та в класната стая, насядахме по чиновете и започнахме да учим. Учителят беше много доволен от нас и до края на годината нито едного не наказа, ние успяхме да изучим всичките букви с изключение на Чир. Той научи само буквите на своето име и можеше да се подписва както печатно, така и ръкописно.
      Докато ние учехме вътре в класната стая и печката бумтеше приятно, децата заеха предишното ни място върху дървото и оттам се мъчеха да надничат през прозореца, та дано и те нещо научат. Добре, ама навън вали сняг, вият виелици, ръцете на децата премръзнаха да се държат за клоните, за това те по цял ден си духаха на ръцете и пак не можеха да ги стоплят. Ние ги попоглеждаме отвътре, правим им разни физиономии, а през междучасията ги питаме добре ли е човек да стои в тоя студ на дървото и да учи наука през прозореца, а децата викат: Как ще е добре, измръзнаха ни ушите на тоя студ! Да ви измръзнат, казваме им ние, та да запомните друг път как сте замервали врабците с прашки.
       Тъй изкарахме тогава учебната година и всички завършихме с отличие, а децата, дето през цялата година висяха отвън на дървото, завършиха с двойка и всички трябваше да повтарят класа. Когато се сбогувахме, Чир пита децата: Знаете ли откъде извира реката Дунав? Децата се почесват, подсмърчат, но нито едно не знае откъде извира реката Дунав, па надали и знаят, че има такава река. Те се помъчиха, помъчиха и накрая попитаха нас да им кажем. Чир излезе напред и не без известна гордост им каза откъде извира реката Дунав.
        Чир до такава степен беше научил откъде извира реката Дунав, че насън да го попитате, веднага ще ви отговори. Защото който изучи веднъж науката, никога няма да я забрави. Науката е като велосипеда, драги ми господине — каза по тоя повод Драги ми господине, — научите ли се веднъж да карате велосипед, ще знаете да карате велосипед до края на живота си. А река Дунав извира от своите извори.

ГАТАНКА – Що е то?
от Асен Разцветников
Бяла, бяла лехица
с черна, черна пшеница.
Жънем я с очите,
мелим я с главите
и с храна богата
храним си душата.

ХУДОЖЕСТВЕНАТА АКАДЕМИЯ
Из Чудомир, трети том. Спомени, пътеписи, статии и бележки.
   Склонност към рисуване ще да съм проявявал още в ранно детство, защото и досега помня, че два пъти съм ял бой за това: един път от мама, загдето бях нашарил с въглен току-що белосаните стени на къщата ни, а вторият път от поп Никола, загдето с гвоздей бях надраскал върху черковния зид един кон.
   …
   … 
   Реших, че художник ще ставам на всяка цена, зарязах всички други предмети в училище ... и на края на годината в свидетелството ги нанизах като червени пиперки дванадесет двойки и една тлъста шестица. Дигнах яката на палтото, спуснах дълги до рамене коси и се застягах за София.
   Баща ми обаче беше на обратното мнение по въпроса.
    - Какви са тия сойтарлъци – крещеше той, - какво е това рисувателство?...Това занаят ли е? Празна работа. Небъдница.
    И настояваше да стана поп или офицер… след дълги караници и плачове най-после с триста лева в джеба и малък вързоп пристигнах в София. Беше есента на 1906 г. – петдесет години и нещо оттогава.
    На другия ден в запустелия двор на ул.”Оборище”, срещу докторският паметник, се бяхме събрали 20-30 бедно облечени момчета, едва 15-16 годишни. Само едно софиянче имаше яка и връзка. Насядали върху избуялата трева, чакахме, с опънати на малки рамки листове, за да започнем приемния изпит.
    …
    Изпитът се състоеше в рисуването на орнамент.
    …
    Като завършихме работите, мина комисия; след това ни извикаха и един белобрад човек с очила и тънък гласец на развален български език ни каза следното:
    - Господа, работите ви не струват. Всички са слаби, но комисията реши по липса на други кандидати да ви приеме в първи курс. Ще видим обаче колко ще достигнат до последния.
    Това беше първият студен душ върху рошавите ни глави.
    По-късно научих, че брадатият човек бил професорът чех Иван Мърквичка, който бил директор на училището.
    Тогава учението беше 7 години – три общ курс и четири висш, или специален.
Записахме се и редовните занятия започнаха. … Две години преподавателя ни Петко Клисуров висеше над главите ни от заран до вечер, като ни учеше ... Мъчехме се ние с подострените като игли креди, пъшкахме и когато ни струваше, че всичко е направено, подписвахме се в единият ъгъл и се готвехме да му ги предадем. Тогава той идваше, свиваше устни, примижаваше с едното око и като се преструваше, че не вижда сложения подпис, казваше тихичко:
     - Ха, така. Добре си го започнал. Като скица бива го горе-долу. Карай сега нататък, продължавай!
     И ние пак превивахме кръстове и почвахме да бодем порите на листа с островръхите креди.

УЧИЛИЩЕ
от Иван Вазов

Детенце хубаво,
пиленце любаво!
Къде под мишница
с таз малка книжица?

Отивам, бабичко,
макар и слабичко,
книга да се уча,
добро да сполуча.

И малко музика по темата:

Из „Ние врабчетата“, от Йордан Радичков
     https://www.youtube.com/watch?v=8gbBmQapE6I
Деца от 129 ЦДГ изпълняват български песни
     https://www.youtube.com/watch?v=St8VXC68sr8
Чело коте книжки
     https://www.youtube.com/watch?v=w5DNKigunkA 
Асен Кисимов - Тече, всичко тече
     https://www.youtube.com/watch?v=bKEQxuM_id4