Неделя 20 март, следобед около шест часа.
Дрема в автобуса на път към София и от време на време поглеждам през прозореца към далечината. Мисля си „Уж пролетта дойде по-рано, а дърветата все още никак не са цъфнали. Ако астрономите не ни бяха казали, че е пролет как щяхме да познаем, че пробуждането на природата е вече тук?!“

Тялото ми продължава да дреме, но очите и мислите ми предпочитат да се будят и да виждат. Да виждат зеленина - все повече зеленина.

Пред очите ми се редува зеленина и суша, зеленина и храсти, зеленина и голи клони, зеленина и скали. Виждам зеленина - островчета трева. Първо не осъзнавам какво виждам. Бавно загряват предубедените човешки мисли, а природата е съвсем видима и цялата е пред очите ми. 

Очевидно е, но кой да го види?! Природата отдавна се е пробудила и се е покрила със зеленина та всички, които имат сетива, да я видят. Пролетта отдавна е дошла – тя е тук и пее своята будна песен.

Кое е първото, което виждаме напролет - кокичето и тревата!
Тревата, зеленината, която покрива сушата – тя расте и пробужда пролетта на живота.

Пролет е, и то отдавна. Природата се възражда.
Островите на тревата са тук и тихо пеят своята будна пролетна песен.

Музика:
ВИА Земляне - Трава у дома
   https://www.youtube.com/watch?v=2tbbPD44gbQ
Антонио Вивалди - „Пролет“ из „Годишните времена“
   https://www.youtube.com/watch?v=LgvEmno0Htc
Beethoven"s 5 Secrets - OneRepublic - The Piano Guys
   https://www.youtube.com/watch?v=mJ_fkw5j-t0

Родена съм на 23 март. Това е най-вълшебното време в годината. Чудеса се случват пред очите.
Дано природата със този кръговрат
годишно по веднъж да ни показва,
че няма смърт, а ще ни има пак и пак,
и винаги живота се запазва...

Както написах преди някой месец в стихо.

ПП Пролет идва. Факт. Реализъм.

"Дано природата със този кръговрат
годишно по веднъж да ни показва,
че няма смърт, а ще ни има пак и пак,
и винаги живота се запазва..."

Природата се възражда :)