Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 221035
Постинги: 336
Коментари: 523
Гласове: 1809
Постинг
31.03 13:52 - Музикални лечители. Бащите на младата българската музика след Освобождението
Автор: trakietsadobri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 164 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 01.04 10:55


   ~ & ~ & ~
~ & ~ & ~ & ~
Първо да чуем бъдещето!
В изпълнение на Детския радио хор към Българско национално радио
https://www.youtube.com/watch?v=ukWtkJGcKWY

Ако виждах по-далеч от другите, то е защото стоях на раменете на гиганти.
                                                                                               Isaac Newton, 1643-1727

Ето ги тях – бащите на младата българска музика след Освобождението.
А коя е майката? Тя е тяхната и общата ни майка – БЪЛГАРКАТА.
    http://trakietsadobri.blog.bg/lichni-dnevnici/2020/03/04/maika-bylgariia-bylgarkata.1699144


Да помним и преоткриваме песента българска!
Фолклорната, народната, популярната и дори шеговито забавната.
Защото един глас, една дума, една песен... може всичко да излекува и да пребъде.

Споделям, това което тези дни прочетох и чух за пет от композиторите на България.
Ще разказвам уж "хронологично" – пожелавам ви приятно четене и слушане:


ЕМАНУИЛ МАНОЛОВ
(1860 – 1902), завършил Московската консерватория.

Емануил Иванов Манолов е роден е в град Габрово.
Композира музиката за първата българска опера – „Сиромахкиня“ (1900 година), написана за нуждите на Казанлъшкия оперен театър. Основен жанр в творчеството му е хоровата песен. Той е един от първите автори, които пишат детски и училищни песни.

След Освобождението (1878 г.) няколко месеца пее в хора на Георги Байданов в Свищов. После отива в Букурещ и Одеса – установява се в Москва, където учи около 2 години пиано, флейта и хармония в Московската консерватория.

По време на Сръбско-българската война (1885 г.) се завръща в България,
свири в духовия оркестър на I Софийски полк.

Преподава музика и пеене в педагогическото училище в Казанлък (1886-1888). 
От 1899 г. до края на живота си е капелмайстор на XIII Шипченски полк, диригент на любителския хор и оркестър на читалище „Искра“ в Казанлък.

И днес българските хорове пеят много от композираните от Емануил Манолов песни:
„Каква мома видях, мамо“, „Повей, повей, буйни ветре“ и най-известната му творба „Хубава си, татковино“.

Хубава си, татковино – в изпълнение на трима тенори
     https://www.youtube.com/watch?v=mfdRID042ic
Хубава си, татковино (ВГ „Славейчета“)
     https://www.youtube.com/watch?v=k_geUd12P1w


ПАНАЙОТ ПИПКОВ
(1871-1942), изучава музика в Милано

Авторът на музиката към песента "Върви, народе възродени" е роден в Пловдив и е син на музикант. Панайот Христов Пипков от ранна възраст учи цигулка, пише стихове и пее в хора на Г. Байданов. Участва в Пловдивска любителска театрална трупа (1887 г.) и в софийските театри “Основа” (1889 г.), драматичното отделение на Столичната драматична трупа (1890 г.) и театър “Сълза и смях” (1892 г.). Със съдействието на колегите си от “Сълза и смях” получава стипендия от Министерството на народното просвещение, за да учи музика в Милано, Италия (1893-1895 г.).

След 1899 г. последователно е диригент на музикалните дружества във Варна и Русе, учител по музика в Ловеч (1900-1905 г.) и в София, в Първа и Втора девическа гимназии и Девическото педагогическо училище.

Успоредно с преподавателската си работа организира хорове и оркестри,  създава и репертоар за тях. Участва в Балканската война като капелмайстор на военния оркестър на Тридесет и четвърти пехотен троянски полк.

През 1918 г. е пръв диригент на хор “Георги Кирков” (1919 г.), хормайстор в Народната опера - София (1920-1921 г.), артист и музикант в Софийския драматичен театър (1923 г.) и капелмайстор на Градската духова музика към Столичната полиция (1924-1930 г.). Автор е и на драматични пиеси, занимава се и с публицистична дейност.

Панайот Пипков е автор на множество клавирни пиеси, хорови песни, пиеси за цигулка и театрална музика. Композира и две детски оперети: „Деца и птички“ и “Щурец и мравка” (1910 г.) - уникални китки от народни песни и музика за духов оркестър. От хоровите му песни най-популярни са “Химн на Кирил и Методий” (“Върви, народе възродени”) по текст на Ст. Михайловски (1901 г.) и песента “Сладкопойна чучулига”, текст на Ц. Калчев (1903 г.).

Панайот Христов Пипков е син на музикант и баща на композитор!
Познахте - Любомир Пипков е негов син и плът, и кръв.


„Сладкопойна чучулига“
    https://www.youtube.com/watch?v=SBzci_kNVyg
Панайот Пипков - Химн на Св.Св. Кирил и Методий
    https://www.youtube.com/watch?v=4xFcnbaAu_g
Концерт на НМУ ""Панайот Пипков"", Плевен
    https://www.youtube.com/watch?v=waLXk7NektQ


ДОБРИ ХРИСТОВ
(1875 – 1941), завършил Пражката консерватория

Добри Христов - ученик, изследовател, учител, композитор.
Автор на множество записки и учебници по музикална педагогика и музикознание. Трудовете му за “Ритмичните основи на народната ни музика” и “Техническият строеж на българската народна музика” и днес възраждат и утвърждават българската музикална памет. Успоредно с другата си работа непрестанно записва и адаптира стотици детски народни песни, създава и свои училищни песни.

Роден е във Варна. Бащата му е Христо Иванов, преселник от Казанлък.

Удивителен е пътя, по който Добри Христов започва да изучава музикалната хармония.
Още 10-12 годишен моли първо военни музиканти, а после и учителя си Стоян Бешков, който е диригент на църковния хор, да му дават да преписва ноти и инструментални партии (щимове), понеже умее да пише красиво. Така с неуморен труд преписва за музикантите и за себе си десетки пълни партитури, за да се опита да научи и разгадае принципите и правилата, по които се водят музикалните гласове.

Завършва гимназия и работи като основен учител във Варна. Съосновател и диригент на музикалното дружество “Гусла” (1899 г.). После отива да учи в Прага (1900 г). Завършва Пражката консерватория при А. Дворжак, Й. Сук, В. Новак, О. Недбал (1903 г.).

Завръща се в България - работи като учител по музика във Варна (1904-1905 г.) и София (1907-1918 г. и 1922 г.). Преподавател (от 1912 г.) и директор (1918-1920 г.) на Държавното музикално училище в София (днес Национално музикално училище “Любомир Пипков”).

Съосновател и диригент на музикалното дружество “Родна песен” (1909 г, в София). Диригент на хора при църквата “Св. Седмочисленици” (1913 г.) и на хора при храм-паметника “Св. Ал. Невски” (1935 г.).

От 1922 г. преподава в Държавната музикална академия в София (днес Национална музикална академия “проф. Панчо Владигеров”), успореднo с това е поддиректор на Народния театър. От 1926 г. е извънреден, а от 1930 г. – редовен професор в ДМА. През 1929 г. е избран за член на Българска академия на науките.

Добри Христов цял живот е ученик и активен изследовател на българския музикален фолклор. Изучава и развива народната, хоровата и соловата песен. Изучава древното фолклорно и черковно-певческо творчество – извлича и обобщава наученото в “Литургия на св. Йоан Златоуст” и “Общодостъпна за хорово пение литургия” (1934 г.).

Адаптира и създава огромен брой хорови и солови песни. И днес всички български хорове пеят: “Родна песен нас навек ни свързва”, „Ръченица” ("Мари моме"), „Ерген дядо”, „Ганината майка” или „Дафино вино”. На празник в православните храмове звучат хоровите песнопения от „Златоустова” или „Херувимската песен“, „Святий Боже“ и „Тебе поем“.

Девойче, Добри Христов
    https://www.youtube.com/watch?v=Cq-4f8udXCg
„Ерген дядо”
    https://www.youtube.com/watch?v=uEBws80V29Q
"Ergen Deda" performed by the POBJFKHS Treble Choir
    https://www.youtube.com/watch?v=dgWSla6C-nM
„Родна песен нас навек ни свързва“
    https://www.youtube.com/watch?v=6AaltzaLsb8
75 години Национално училище по изкуствата "Добри Христов"
    https://www.youtube.com/watch?v=qVVCQB9T-e0

.................
Дочутото от/за другите български композитори ще разкажа пак тук, в тази публикация, в следващите три-четири дни.

Музиката да е с вас - здрави и градивни да са дните ви.




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

Календар
«  Юни, 2020  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930