Предишният и този текст разказват за любимите ми учители - само и единствено за тях: за добрите и можещите, за грижовните и всеотдайните сред учителите. За тези които ни будеха, подкрепяха и поощряваха, за да станем здрави и силни личности.

За тъга или радост преподавателите ми по БИОЛОГИЯ винаги са били малко по-нетипични учители. Може би имаха доста „целулоза за дялане“, но... това никак не им пречеше да бъдат доста позитивни и интересни примери за жива и динамична екосистема.

Този текст е памет за педагогическите методики и познания по "Естествознание, природознание, биология." - леки щрихи от спомени из 5-ти и 6-ти клас. И най-вече идеализиран разказ за един учител, който обичаше да казва: „Ако не знаете как да бъдете човешко същество, то бъдете поне полезно изкопаемо!“

Преподавателят ни по биология в 5-ти клас, през 1992 година, поне в нашите немирни детски очи наистина изглеждаше точно като древно полезно изкопаемо. Нещо повече и кабинетът, в който преподаваше изглеждаше също така – беше облицован в потъмняло дърво и пълен със сухи хербарий, камънаци и поне няколко десетки стъкленици с препарирани животни на различни етапи от нещастния си живот! Добавете и лек аромат на влага, прах и формалдехид – може би вече си представите, в каква митична пещера учехме.

В действителност, кабинетът по биология беше едно от най-светлите и интересни пространства в училището. Намираше се на втория етаж и беше не само доста-доста просторен, но и пълен с интересни цветни табла по стените. Освен това беше дом на много зелени растения и билки – изглеждаше леко магично и мъничко приказно. (Който иска достоверно да си представи за какви магичности говоря тук да изгледа ТВ сериала „Летящият Честмир“.)

Но... учителят ни по биология не беше маг, а съвсем истинско полезно изкопаемо!
Носеше тежка дървена показалка и често ни приковаваше с орлов поглед. Когато след месец-два почти се сприятелихме с него, научихме че е роден в началото на 30-те години на XX век и знае безчет интересни истории, бивалици и небивалици! Беше доста-доста строг и страшен, но ние бързо надушихме кои са тънките струни към сърцето му и... Той спря да размахва масивната си диригентската палка, за да се превърне в един от любимите ни учители.

Ето какви „тайни умения и методики“ прилагаше:
* Дисциплинираше ни - с поглед, дума, жест и палка. Прилагаше тази доказала се през вековете стратегия много точно и пестеливо. Само и единствено в навечерието на наистина гениалните ни прозрения и щуротии, които „ученическият ни ум“ явно много обичаше да измисля, в онези наши първи тийн години.
* Сключи договор с нас, който включваше три точки: „Ако не шумите, а слушате ще се старая в края на всеки урок да ни остават по пет-шест минути, в които да ви разказвам интересни случки и истории.“  ;  „Ако от някъде видите, чуете или прочете нещо наистина интересно за природата или биологията и го разкажете увлекателно пред класа ще получите един плюс в моя учителски тефтер. Ако в рамите на срока успеете да го направите поне три-четири пъти и поведението ви е за шест, ще ви напиша тази шестица от участие в дневника.“  ;  "Когато ви изпитвам или имаме контролно, никога не преписвайте. И не се мъчете да повтаряте като папагали мои думи или определения от учебника! Говорете и пишете само това, което наистина разбирате и знаете! Ако сте научили още нещо полезно, от друг източник, кажете или напишете и него. Колкото повече успеете вярно да обясните, толкова по висока оценка ще получите.“
* Винаги носеше книги или фотоалбуми със себе си. Носеше ги заради нас, за да ни чете интересни цитати от тях, за да ни показва снимки на растения и животни. Научи ни да четем списание „Природа и знание“.
* Беше ни осигурил по един микроскоп за всеки чин! Разполагахме с поне петнадесет-шестнадесет микроскопа + един почти изследователски, лабораторен модел с по-мощно увеличение. За двете години, в които бяхме негови ученици, сме гледали през микроскоп поне двайсетина пъти.
* Учеше ни да познаваме и разбираме растенията и билките. Включително как и за какво се използват в медицината.
* Споделяше опита си с нас и ни учеше да тренираме тялото и духа си.
Например, на нас момчетата често казваше: „Момчета не е достатъчно да искате да бъдете капитани, трябва и да сте достатъчно силни и отговорни. Защото когато си капитан, трябва винаги да си готов да спасиш пътниците и екипажа, дори на цената сам да потънеш заедно с кораба.“  На съученичките ми казваше: „Момичета не е достатъчно да искате да бъдете лекарки. Трябва и да сте достатъчно грижовни и всеотдайни, че да можете да лекувате дори враговете си.“ 
* Разказваше ни случки и ни задаваше интересни въпроси.
Например: Къде реките не текат? ; „Защо пингвините не изяждат белите мечки или май беше обратно?“ ; Кое цвете е дивата шипка? ; Какво е условен рефлекс при „Фред Флинстоун“, а какво при „Куче на Павлов?“ ; Какво е „стражева точка“ и как този психологически ефект буди лекарите и родителите по време на война или лъжа?“

Питаше ни и ни учеше да наблюдаваме, мислим и задаваме верни въпроси:
„Кой, Какво, Кога, Къде, Как и Защо?“

Сигурно ни е научил и на още безчет думи, но...
първопричината кой може я хвана, може би само снимките и рисунките имат тази чудна способност:











...
До последен час – Фактор
     https://www.youtube.com/watch?v=_ICeSm0bR5U
...
Ако този текст ви изглежда непълен или твърде кратък погледнете и тук:
Старата школа. Аритметика, измерване, планиметрия, геометрия.
    http://trakietsadobri.blog.bg/lichni-dnevnici/2019/06/20/starata-shkola-aritmetika-izmervane-planimetriia-geometriia.1662350
Рецепта за младост
    http://trakietsadobri.blog.bg/lichni-dnevnici/2018/08/23/recepta-za-mladost.1624799
Човек има всичко, което му е нужно
    http://trakietsadobri.blog.bg/lichni-dnevnici/2018/05/18/chovek-ima-vsichko-koeto-mu-e-nujno.1609067
Приказка за българско момче и китайскa легенда
    http://trakietsadobri.blog.bg/lichni-dnevnici/2018/11/11/prikazka-za-bylgarsko-momche-i-kitaiska-legenda.1634738
Из книгата „Какво знаем за... бозайниците“ от Васил Георгиев
    http://trakietsadobri.blog.bg/lichni-dnevnici/2018/04/18/iz-knigata-kakvo-znaem-za-bozainicite-ot-vasil-georgiev.1604389
Из екологията на дедите ни – памет из разказите на Николай Хайтов
   http://trakietsadobri.blog.bg/lichni-dnevnici/2018/08/02/iz-ekologiiata-na-dedite-ni-pamet-iz-razkazite-na-nikolai-ha.1620402
Из „Как така?“, сборник с разкази от Йордан Радичков
    http://trakietsadobri.blog.bg/lichni-dnevnici/2018/08/20/iz-kak-taka-sbornik-s-razkazi-ot-iordan-radichkov.1624336

...
Тези текстове са из цикъла "Какви бяха добрите учителите от Старата школа?":
   Бяха силни и всеотдайни личности.
   Обичаха и уважаваха нас техните ученици.
   Обичаха да работят, учат, разбират, помнят, градят, даряват.
   Обичаха не само работата си, а също истината и просветата.
   Обичаха знанието, книгите, изкуствата, прогреса, училището.
   Обичаха и уважаваха природата, времето, хората, животните, цветята.
   Обичаха да чуват и слушат – нас, врабчетата, песните, народните приказки, думите на другите.
   Обичаха естествено и просто. Работеха много и непрестанно.
   Учеха се и ни учеха, от и за всичко!