Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 814694
Постинги: 584
Коментари: 710
Гласове: 4140
Постинг
31.10.2018 08:09 - Родова памет – обител и будител
Автор: trakietsadobri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1056 Коментари: 2 Гласове:
8

Последна промяна: 26.12.2020 09:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Утре е празникът, който помни да буди рода български.
Какъв ден е денят на народните будители е въпрос, на който всеки отговаря сам за себе си.

Какъв ден ще бъде 1 ноември 2018 г.?
Каква следа ще остави в житейския път на всеки отделен българин?
Казват, че „Човек разбира какво е имал, едва след като го загуби!“
И че това с най-голяма сила важи за живота, топлината и времето.

* * *

„Часовник, календар и дати“ – мигове, дни, месеци, години!

В отминалата неделя „въртяхме времето“ може би за последно. Безчет хора завъртяхме времето и получиха по един час сън повече. Удивителен фокус, който винаги оставя следа.

Може би точно заради това или заради престоящия Ден на народните будителите, в неделя, разхождайки се в центъра, „напазарувах“ и доста четива от кашоните с книги на старо. Така се сдобих и с едно наистина удивително четиво – „Антология на Възрожденските страници“, която ме подсети и провокира да напиша тази кратка памет.

„Антология на Възрожденските страници“, в два тома, е прекрасен сборник събрал на повече от хиляда страници стотици искрящи бисери от паметта на България и народните ни будители. Сега ще цитирам само два текста, но обещавам с напредването на четенето да споделя и други интересни четива из антологията.

Памет от и за Иван Богоров

Роден: 1818 г., Карлово 
Починал: 1 ноември 1892 г., София

ОТЕЧЕСТВО

О, аз безщастливо и много окаяно,
     от любородство и от мисли аз пияно!
Какво да правя аз само? Какво да стора,
     когато нямам пет барим достойни хора,
които да ме пожелеат с благородство,
     да ме избават от таз темнота и робство?
Къде си ти, любов! Защо ме ти остави!
     О, мое согласие, защо ме ти забрави!
Защо у нас любезни сами не си додат,
     ами по планини и в пустини ходат?
Елате да се соберем сега, о мили,
     и да покажем, както прежде сме ние били!
Пак както феникс ми да се породим
     и от невежеството да се освободим.
В таквизи работи се всите согласяват,
     а пък, когато требова, помощ хич не дават,
ако таз скапост още много ви даржите,
     во веки ви не щете да се просветите.


Памет от и за Петко Р. Славейков

Роден: 17 ноември 1827 г., Велико Търново
Починал: 1 юли 1895 г., София

НОЩ

Гор" от млечно небо
нежната луна
тихо озарила
нощна тъмнина.

Виж, звездите греят
с ясна светлина -
долу на земята
редом тишина!

Птиците заспали,
всичкото мълчи,
незапирний чучур
излека ручи.

По цветя росата
бисерна лъщи,
ветрец по гората
тихичко шумти.

Върховце привеждат
крехките елхи,
месеца здрависват
нежните треви.

Тиха нощ, прекрасна,
с хладна ведрина,
колко си приятна
с бледна светлина...

Ти, повърхност земна
либаво сребриш,
сърца подгорчени
сладостно тешиш.


Добавям и още два цитата - памет из разказите на други бележити и будни българи.
Приятно четене!


Памет от и за Иван Вазов

Роден: 9 юли 1850 г., Сопот
Починал: 22 септември 1921 г., София

   При всичката зеленина и прохлада на София през миналия юли, мене ми се дощя да я напусна за ден-два и да се разходя до друго зелено място.
   И като мислех за разните кратки и евтини разходки, които бих могъл да сторя, с неодолима сила ми се натрапи в ума видението на Костенецкия водопад, на гръмливия и величествен Костенецки водопад, залюбен вече от мене през две по-ранни посещения.
   И реших да ида пак да го погледам. Взех си една вечер чадъра и с трамвая се озовах на гарата.
   Вечерният, смесеният влак трябваше да потегли към Тракия на 10 часа и 10 минути. Но както всеки български влак, който се почита, той се реши да мръдне едвам къде 11 часа и няколко минути. Имало закъснение! Пак закъснение!… Няма нищо: слънцето пак ще продължава да обикаля около земята – според свещеното писание и г. Йончева – от изток към запад, катаклизъм световен няма да стане от това закъсняване и Костенецкият водопад няма да побегне или да пресекне, ако стигна там един час по-късно. Какъв дявол, не сме ни англичани, ни американци и за времето не плащаме нищо.
    [...]
    И сега в купето бе нарушена хармонията. Там бяха два лагера, два свята. Аз присъствувах пред две България, които не се проумяваха, не се разбираха, стояха на два противоположни полюса по мироглед и чувство.
    [...]
    След няколко минути влакът спря при гара Костенец-баня и аз напуснах купето с разгорещената му атмосфера.
    Никой друг пътник не слезна там. Нямаше и кола за Костенец.
    За щастие, намери се най-после случайно една дрипава открита талига с една дръглива кранта. Аз се качих на нея, дето вече беше се настанил и един едър плевненец, дошъл от Костенец пеши да изпраща някого, и който сега се връщаше.
    Талигата с тръскане и скърцане запъпла из пустото поле. Луната светеше от тъмното сине небе. Тя заливаше къра с мъртва, дремлива светлина. На юг се тъмнееха Родопите, мрачни, начумерени, с неясни очертания. По едно време хвана да се разнася из утихналия въздух глух шум от някаква вода. До мене пристигаше вече екът на Костенецкия водопад.
                                                                     / 2 август 1906 /


Памет от и за Елин Пелин
Роден: 8 юли 1877 г., Байлово
Починал: 3 декември 1949 г., София

    [...]
    Ум голям нямам, затова и особено мнение за живота не си съставих, приех го такъв, какъвто е, с лошото му, с доброто му, с мизерията му, с мръсотията му. Никой не ме е почувствувал, когато съм дошъл на света, никой няма да почувствува, когато си отида.
    [...]
    Изпълни ми се душата с радост, с песен, с пролет, с цветя. Добре, но моят недостатък, за който ти казах, ме изяде. Боях се от собствено мнение и чаках загадките на живота да разрешават други, а аз да приемам тия разрешения безразсъдно. Отидох на една сказка. Именит писател ще говори. Аз пък имам слабост към авторитетите. Отидох. Темата беше „Любовта не е фар“. Никога не бях чул от някого, че любовта е фар. И ме заинтересува това, че тя не била фар. Пропуснал съм, рекох, някое мнение. Нека ида да си отворя очите. Отидох, чух, разбрах и се уплаших. Защо ми е любов, като не е фар? Фар! Голяма дума! Страшна дума! Сви ми се сърцето, уплаших се от любовта и преместих квартирата си. Мъчно ми беше, но… Отидох на друга сказка: „Когато любовта е болест.“ От нея разбрах, че моята любов е била тежка болест. И вярно, страдах много. Но понеже и от болести ме е страх, преместих квартирата си още по-далече от унищожаващия бацил – хубавата ластовичка на прозореца. Отдалечих се от нея.
    Помирих се аз, бае Стояне, укротих се и дойдох до едно, да го речем, неутрално положение.
    В такова едно състояние попаднах на друга сказка.
    [...]



Гласувай:
8



1. vania23 - Благодаря!
31.10.2018 08:22
Беше ми интересно да прочета!
цитирай
2. trakietsadobri - :) Четенето е празник :)
31.10.2018 08:29
И за мен бе интересно да прочета тези думи и мисли на Иван Богоров, Петко Р. Славейков, Иван Вазов и Елин Пелин.
цитирай
Търсене

Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031