Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 815152
Постинги: 584
Коментари: 710
Гласове: 4141
Постинг
21.06.2018 15:00 - Думи и мисли на Емилиян Станев, из книгата „Литературна анкета“
Автор: trakietsadobri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 846 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 24.06.2018 09:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
„Литературна анкета“ с Емилиян Станев е замислена и осъществена под формата на шест разговора през 1975 година от Иван Сарандев, научен сътрудник към Института за литература при Българска академия на науките.

Из ПРЕДГОВОР от Иван Сарандев
[...]
„Диалозите с Емилиян Станев са замислени и осъществени, за да ни запознаят с основни моменти от от житейската му и творческа биография. А диалогът, както и друг път съм го казвал, има редица предимства – той характеризира в една или друга степен всички участващи: този, който пита, и този, който отговаря.
[...]
Въпросите и темите, засегнати в нашите беседи в никакъв случай не изчерпват проблематиката и художественото богатство на създаденото от твореца Емилиян Станев.

Из ПЪРВИ РАЗГОВОР – 25 май 1975 г. - Бояна
[...]
Аз съм роден в 1907 година на 15-и стар стил или 28-и нов стил февруари месец. На улица „Черковна“, сега „Златоров“. Тя е малка улица, която води от Самоводския пазар до „Св. Никола“ - черквата, която е строена от Колю Фичето. И там съм кръщаван.
[...]
Израснах доста буен, така че всяка година ми намаляваха поведението и майка ми не знаеше какво да прави. Недейте забравя, че това са годините през войната; Търново беше пълно с пленници, имаше глад, мизерия. Познавах града, както познавах джеба си. Ходех навред, правех пакости, всичко знаех.
Започнах да пиша стихове във второ отделение.
[...]
Майка ми Мария, завършила само четвърто отделение, беше жена с богат речник, със силно развито обществено чувство. Когато говореше, много често идваше у нас Петко Колев Гъбюв. Той е правил първия руско-български речник, ако не се лъжа, гимназиален учител в Търново... Като слушаше майка ми, записваше думи, които за съжаление не помня. Изглежда, че от майка си съм наследил нещо. Когато дойде у дома, вуйчо ми поиска да види стиховете ми. Уплаших се и ги скрих.
[...]
- Коя година беше това?
- 22-ра година. Когато стана така наречения конгрес на цвеклопроизводителите...
[...]

Из ВТОРИ РАЗГОВОР – 26 май 1975 г. - Бояна
[...]
- На много места в интервютата си говорите, че вашето детство е минало по лозята.
- Да, това е вярно. Не само по лозята. Аз ходих на лов с баща си. Разбира се, не стрелях, само ходех с него, придружавах го.
[...]
Баща ми беше човек с въображение. От него съм наследил изглежда и въображението. Той обичаше да пее и често пъти импровизираше. Разказваше ми приказки. Освен това, както ви казах, той предизвика в мене интерес и любов, подтикна ме да се вживея в народната песен. Той пееше тия песни вечерно време в лозята, на колибата, преди да си легнем.
[...]
От майка си имам може би повече. Например тя бе словоохотлива и аз не съм от мълчаливите.
[...]
Искам да ви разкажа нещо друго. Веднъж аз видях жар-птица. Това беше по обяд, към два и половина на колибата в търновските лозя. Видях жар-птица, която летеше, и започнах да викам. Фактически дали беше жар-птица или обикновена авлига? Просто слънчевата светлина правеше нейното оперение на така ярко жълто, някак си виненочервено.
[...]
image
[...]
Изглеждам смешен човек и Радичков, който ме е нарисувал като таралеж – има малко право. Никога, когато пиша, не съм мислил за читателите. Аз си правя удоволствието. Това е, както съм казвал, сладка мъка като молитва. Човек има нужда да се пречисти. Като ги разчепкам тия неща и ги проектирам върху някого, освобождавам се от тях. Безсъмнено човек не може да се освободи никога от конфликта в себе си. Там все се ражда по нещичко.
[...]
- Ако човек чете вашите разкази за природата, на пръв поглед му се струва, че в тях няма някакъв хуманизъм, никакво състрадание...
- Не!
- Няма такова нещо?
- Има красота.
- Но жестока красота.
- Е да! Красотата винаги е жестоко нещо. Да не мислите, че красотата не е жестока? ... Не знам, но именно защото не знам може би, живея. Ако знам, не знам дали ще живея! Казвал съм си – слагай граници на мисълта си. Нататък не можеш повече да минеш.
[...]

.................

Повече информация – в книгата.
И в разказите, и романите на Емилиян Станев.




Гласувай:
4



1. troina - !!!!!!!!
21.06.2018 15:09
перка ли имаш на….дъто...
Откачена работа брехх….брех...брей
цитирай
2. trakietsadobri - troina, явно си във весело настроение :)
21.06.2018 15:18
Подсети ме за книгата "Карлсон, който живее на покрива" - мерси за което.
Не съм я чел, а това си е пропуск - ще я потърся. Като я прочета ще пиша. :)
цитирай
Търсене

Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031