Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 84972
Постинги: 222
Коментари: 430
Гласове: 1210
Постинг
22.12.2017 12:45 - Из „От иглу до кюнец“ - 73 басни от Валери Петров
Автор: trakietsadobri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 642 Коментари: 3 Гласове:
3

Последна промяна: 22.12.2017 13:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   Ето първата от басните, с която започна всичко. [...]
   Съветвам ви преди всичко да не възприемате като слабост на стихотвореца това, че премествам понякога нормалните ударения на думите (Но кое е „нормално“ на тоя свят? Аз нормален ли съм например, нормални ли сте вие, които ме четете?), а също и да не се шокирате от някои „сбивания“ или „степвания“ (в добрия смисъл на тези мои термини, т.е. изпускания на някои срички в думите ), които от време на време си позволявам. Към тях прибягвам само в режим „ЗОР“ (Затруднен От Размера). [...] И така:

1.
ИГЛА И ИГЛУ

Една Игла от рибя кост
тъй рекла със нескрита злост
на лед"ното Иглу: – Какво е
направило туй име твое
сред ескимоската гълчава
от мойто да се различава
едва по крайната си гласна,
така че нас нъ
тъй често бъркат заради нея,
мен, тънката, изящна фея,
със теб, Иглуто,
таквоз издуто! –
Така говорила Иглата
къмто Иглуто, и в отплата
от него ч"тецът тук очаква,
със злост, на нейната еднаква,
фамил"ята да ѝ разплаче,
то, като знаело обаче,
че спорът с нея труд нахалост е,
без думи, в себе си прибрало се.

   Надявам се, ще оцените този – неочакван и за автора – итровертен (всебевръщателен) финал.
   И две думи – не като защита, а по-скоро като обяснение – за написването на словосъчетанието „нас нъ“ вместо „нас ни“: Достатъчно е да го произнесете, както бихте го произнесли в обикновен битов разговор, за да се убедите в правотата ми (аз също често казвам „нъл тъй“). Крайно време е да минем към повече фонетизъм в нашето писмено слово! Но сега-засега, разбира се, не налагам своя начин никому – латинската мъдрост гласи: „Което подхожда на Юпитер, не подхожда на вола.“ *

* Или в стихове: „Което редно е за бога, не е за кравата двурога“ (мой волен превод).

[...]

   Четете последния плод на вдъхновението ми! Една басня, равна на която по лаконичност втори път сам не бих могъл да създам. Какво да се прави, такава се изля изпод перото ми и такава я изнасям на поетическата стъгда.

20.
САМОХВАЛКА

Кристалната Ваза
се изпъчи и каза:
– Във мен поставете
най-голямото цвете! –
Но за Баобаба
– пук! – оказа се слаба...

   Както и друг път, и тук логическата връзка между случка и поука прозира с кристална яснота. Но такъв е моят стил.
   Освен това някой може би ще възрази, че баобабът не е цвете, аз мисля обаче, че тази моя ботаническа волност е простима – далеч по-важна е идейната насоченост на творбата ми. А на въпросния „някой“ ще кажа, че и неговата критика не е цвете... за мирисане. Хо-хо, каква смазваща го полемична находка, нали?

[...]

36.
ВРАБЧОВ РЕФЛЕКС

Рефлексът повелявал на Врабчето:
– Съгледаш ли гъсеница, кълви! –
Но тази била тракторна, което
за него било гибелно, уви!

[...]

[...]
   Но да сложим точка на тези разяснения. Чувам локомотивна свирка – влакчето на раздялата ме зове... И вече сме на гарата в невеселите минути на прощаването.
   И спомнил си първоначалния смисъл на тази последна дума, аз моля да ми простят: и Христина, съпруга и Муза, и милата ми Паци, и съседът с бастуна, и останалите персонажи от моя имагинерен свят – редактори, коректори, художник. Прошка искам и от вас, драги... не, вече мили мои читатели, за всички глупости, изписани дотук, а от своя страна прощавам на вас, задето ме смятахте по-изфиряско, отколкото съм. (Или не сте ме смятали, а?)
   Но гаровото звънче звъни – дин-дон! – старомодното влакче пуска бяла пара и – пуф-паф! – бавно потегля. Вие всички ми махате от перона (този, на който стъпих на времето), аз също, потънал в букети, ви махам с мокра кърпичка и в този миг се досещам, че имам една отлична басня „Перон и Пирон“*, която можех да включа в книгата. Но вече е късно за нея, влакчето набира скорост и аз ставам все по-малък и по-малък...
    ... но само оптически, за вашия поглед, защото – върнал се отново към своята позната визия за се себе си – всъщност ставам все по-голям и по-голям. И все по-уверен, че в мисълта ви съм остал, на н"ръкотворен пиедестал, висок, далеч от хулна реч, с венец от лаврови листа, да разговарям с Вечността...**

* Герои на баснята са: Хуан Доминго Перон (1895-1914), аржентински диктатор; и Пирон от Елида (около 360 – около 270 пр.н.е.), древногръцки философ, проповядвал въздържание от емоции и чувства.

** Тези рими, тези рими! Щом се развълнувам, и веднага...

...................

„Клоунът винаги е тъжен“, такива са и басните на Валери Петров ту весели, ту тъжни – истински.

Думите и темите му са очевидни или удивителни, любопитни или критични – обикновени, ала нетипични – явно много лични.

Творбите на Валери Петров... горещо ги препоръчвам на всички любители на прозата (като мен), защото чрез тях току виж обикнем и поезията (неразбираема и непознаваема).

„Музика“ - памет от/за Валери Петров
Валери Петров на 90 - интервю за "Панорама" на БНТ, 2010 - https://www.youtube.com/watch?v=D2FXfvpDoYc
ОПАКОМЕТАМОРФОЗИ по текстове на Валери Петров - https://www.youtube.com/watch?v=bTPDBd7zeAQ

ЩУРЧЕТА от Валери Петров

Среднощ, измъчен от слова,
от листа вдигнах аз глава

и под полето чувам, ето:
„кри-кри” – гласчето на щурчето.

И първи път почувствах аз,
че всъщност този негов глас

едва ли е забава лека,
тъй както мисли си човека.

„При този буболечи ръст
така далеч околовръст

нощта да огласяваш с песен –
това е труд, и то не лесен,

и сигур тоз другар звънлив
трещи като локомотив!

Каква ли неразумна сила
да бъде тъй е нагласила?”

Тъй казах си. Но чух след миг
да казвай той на свой език:

- Каква е силата, не зная,
но вероятно е оная,

която в нерви, труд и пот
и теб тресе те цял живот,

дано се чуе по-далече
и твоят звук на буболече. –

Тъй каза той. И за момент
смути ме тоз му аргумент,

но ето че след малко в мене
усетих радостно трептене

и тъй над стихналия град
със моя мъничък събрат

сами сред тишина голяма
заскърцахме отново двама.

image




Гласувай:
3
0



1. emi1ts - Поздрави Добри!
22.12.2017 13:49
Интересни хрумки и поучителни!Хареса ми "... логическата връзка между случка и поука прозира с кристална яснота...":)Благодаря за прекрасната басня на незабрави мият ни Валери Петров!С пожелание за прекрасни празнични дни Добри!
цитирай
2. trakietsadobri - Емилия, благодаря за празничните пожелания! Да ти се връщат с много празнични емоции.
22.12.2017 15:19
За останалото нямам никакви заслуги.
Само споделям прочетеното.
цитирай
3. emi1ts - Светли празници Добри!
22.12.2017 16:00
С пожелание за здраве,радостни и щастливи моменти!Много вдъхновение и реализирани мечти!Поздрави!
цитирай
Търсене

Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930