~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
Докоснати книги, докосващи книги – подтикват да бъдат разлистени. :)

~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
Ако Бог съществува, той със сигурност не живее на Олимп, в Рим, Мека или Йерусалим, а във всеки от нас и във всичко живо.

~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
Да имаш дете е благословия – най-истинската благословия.

~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
Дано човешкото в нас да е достигнало неподозирани висоти, но малко неправдоподобно ми се струва да сме придобили нови човешки достойнства и ценности, щом човешките ни слабости и пороци са си останали същите.

~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
Не харесвам думата „елитарно” звучи ми напудрено и неестествено – като силно гримиран човек с голяма перука от старите филми. Разбира се, в думите елит и елитарно може да се влага и прогресивен смисъл. Не харесвам елитарното, защото предпочитам обикновените естествени думи – човечност, трудолюбие, творчество, саморазвитие, ...

~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
Горките атоми всички с тях се оправдават
Горкото страдание то будилник е, който само ни буди, а ние все му се цупим.

~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
Разказът не е роман.
Първоначално това наистина много ме дразнеше. Точно започне да ти става интересно и разказът свърши – мъка, голяма. Ала понякога разказът наистина удивлява – грабвате и ...

Сборниците с разкази само от един автор са друго още по-изненадващо чудо на чудесата, защото така много скоростно виждаме повече от „лицето на авторът“. Прочиташ малък сборник с разкази, а срещаш толкова много различни мисли, емоции и герои – удивително е.

~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
Винаги набирам текстовете, които цитирам лично.
Правя го с голямо внимание и радост, защото:
- човек не бива да бъде мързелив – по-потребно е да се учи на труд;
- така цитирам само това, което ми се струва най-грабващо, за да бъде прочетена книгата;
-така чета повторно и по-внимателно. Често откривам за себе си неща, които при първият прочит не съм доловил;
- спазвам свой негласен кодекс „Че щом искам да цитирам чужди думи трябва поне да се потрудя собственоръчно да ги издиря, прочета и запиша. Смятам, че така е по-истинско и коректно към авторите.

~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
Басните на Езоп са наричане за мисъл и бъдеще!

Памет из древните езопови думи: "ЗЕВС И ДЕЛВАТА С БЛАГАТА
Зевс затворил всички блага в една делва и я подхвърлил на някакъв човек.
А той бил любопитен и като искал да узнае що има в нея, повдигнал похлупака. Всички блага отлетели при боговете. На хората им останала единствено надеждата, която обещава да им възвърне отлетелите блага."

Басните са патилата на живота, които мечтаят да зачеват надежда.
Пожелавам на всички ни да имаме точно такива поводи да ги прочетем отново.

~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
Мъдростта е неразкъсваема и непредаваема, а само лично опознаваема.

~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
Мъглата загубва светлината...
Срещу мъглата най-помага дъгата,
в частност анимацията :)
Например: "Отвътре навън"
https://www.youtube.com/watch?v=YjcUvGfvloY

~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
Не стените и мебелите правят дома
А ти и хората, с които живееш.

~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
Животът е ... творец :)
Качествата на децата на България са не само чудесни, а и много повече отколкото осъзнаваме! Това може и да е комплимент или хвалба, ала пак е истина.

~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
Натрупването на опитност се проява в поведението ни като мечти и наклонности!

~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
Нищо им няма на младите! Само са малко!

Познавам достатъчно млади хора, за да виждам и знам, че повечето нито са глупави, нито са мързеливи! Разбира се, има и „мързели и калпазани“, особено там където липсва грижовно семейство, разбирателство и общуване.

Младите хора имат нужда от добри примери и от общуване – да виждат, срещат и разговарят.
Нуждаят се от примера на своите родители, близки, приятели и учители – за разбирателство, всеотдайност, трудолюбие, достойнство, творчество, обич, уважение, съпричастност, дарителство и ... всичко останало. Нуждаят се и от съпреживяване – да се радваме и вълнуваме заедно с тях, да се стремим да ги разбираме и да отговаряме честно на въпросите им. Имат нужда от разговор и подкрепа, а не от програми и декларации!

Младите хора искат да се превърнат в личности. Искат да намерят своя път в живота.
Лутат се, скатават се, бунтуват се, хвърлят през глава в нови посоки и още ... правят безчет неизразими с думи дела и експерименти ... Съзнателно или несъзнателно търсят себе си и пътя си – учат, мислят, живеят.

Младите искат да живеят и могат.
Можем само да им помогнем да могат и творят повече.

~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
Животът винаги е на наша страна, ала не обича да го пропиляват - радостите идват, тогава когато човек успее да си отвори очите и види себе си, другите и всичко живо.

~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
Способностите и богатството не са привилегия, а отговорност.
Нивото на една общност се определя от „най-силните“ и „най-слабите“ в групата.
Тежко на тази общност, която не разбира, че гордостта, алчността и предразсъдъците не са сила, а порок. Животът не е елит, сила или слабост, а дар и отговорност.

~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
Работи сякаш не съществуват пари – обратното не е работа, а счетоводна сметка.

Животът не се оплаква и не търси отплата.
Всеотдайността, съвестта и творчеството са радостта на живота. В същината си те са изцяло нематериални.

Материалните въпроси и права са нещо съвсем друго.
За лошо или добро, материалните неща и права човек може да купува и продава.
Ако не е доволен от покупката или продажбата търси промяна и се бори за правата си.

~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
Дори и да е има карма тя съществува само в края на предишния живот
В настоящия живот човек има път.
Пътят не е карма и кармата не е път.

България е пълноценно късче от рая, в което има съвсем всичко!
Ябълки, хора и ръченици, змии и караконджули, кукери и нестинари, светлина и познание, тъга и въпроси, избор и последици.
Това не е карма, а човешки живот-глупешки.

~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
За лошо или добро българите не сме нито „западни хора“, нито „източни хора“!
Българите сме траки + прабългари + приятели и неприятели + самодиви и кукери + змейове и орфисти + звездобройци и магове + неверници и богомили + ...

Иначе казано ... будните сред трако-българите биха познали Буда ако го видят.
Дали старите българи биха го разбрали? Дали ти и аз бихме го разбрали? Дали нашите читатели биха го разбрали? За лошо или добро на тези въпроси никой не би могъл да ни отговори. Дори Буда не би могъл, защото той няма от къде да знае дали ние го разбираме, точно както ние няма от къде да знаем дали наистина го разбираме.

Няма Будизъм/Орфизъм/Конфуцианството и никога не е имало!
Има Буда, Орфей и Конфуций - за радост на човечеството те са били хора от плът и кръв, а не религия или дъвка.

Истината не е учение или религия, а въпрос, който намира път до жив отговор.

~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
Нещо като ПослеПис:
Тази публикация не е хомогенен или завършен текст, а фрагменти от мои лични думи, които съм писал под формата на коментари в стария ми блог в периода от лятото на 2009 до юли 2010 г. Добавям и няколко нови мисли, до които достигнах през последните дни коментирайки в блогосферата - защото са твърде хаотични, за да бъдат публикувани в самостоятелен текст. Затова текстовете не си приличат и изглеждат леко извън контекста. Малко съм ги пипнал тук там, защото сега пиша малко по-подредено от тогава, но като цяло са в автентичния си вид.
~ ~ ~ ~ ~ ~ ~

Музика:
Lubo Kirov – Знам
   https://www.youtube.com/watch?v=4QuMz3W2ies
Авеню – Безвремие
   https://www.youtube.com/watch?v=3mD1KrDy-ZQ
Мерудия - Когато съм себе си
   https://www.youtube.com/watch?v=VGN7QlEXW7w
Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени – По-полека
   https://www.youtube.com/watch?v=nlTR052uku0
Млади фолклорни таланти в 1 студио на БНР
   https://www.youtube.com/watch?v=1UYqKhl3tno 

Животът винаги е на наша страна, ала не обича да го пропиляват - радостите идват, тогава когато човек успее да си отвори очите и види себе си, другите и всичко живо.