Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 814714
Постинги: 584
Коментари: 710
Гласове: 4141
Постинг
02.10.2017 12:57 - Из „Лятно време“, сборник разкази и новели от Дончо Цончев
Автор: trakietsadobri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1114 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 09.12.2020 00:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Роден съм през лятото, на връх самите Горещници, когато според легендата земята се пука от жега, та от дълбините ѝ бликат топли минерални извори.

Това се случило точно преди петдесет години – през цялото това време, откакто помня, все съм в пролетта на нещо. Било то очакване, любов, служба, каквото и да е. Надеждата все е напред ...

От всички сезони най-обичам есента – спокойна, жълта като тиквите, сладка като гроздето, пълна с нега* като тихите дъждове през октомври.

Винаги съм носил прост, естествен страх от зимата – това ме е карало да се трудя колкото е възможно повече, да се веселя по същия начин и да скътам и от пролетните надежди, и от летния зной, и от златните прашинки на есента.
...
Какво, боже, може да скъта човек?
Някоя и друга добра дума – това е всичко, което можех да открия в себе си.

Не мога да я посоча със сигурност тази добра дума. Ако можех, щях да напиша само една история и да мирясам доволен. Аз все опитвам нови и нови истории, все търся тази добра дума, която ще победи сезоните на един човешки живот.
...

Част първа:
Разказ за неща, които ме впечатляват отвън навътре.


ЗЕМНИЯТ РАЙ
... Кривна веднага през ливадите – ей тъй, само за да не бъде в ничия друга инерция – през ливадите, чиято първа зеленина тук-там на кичури се възземаше.

Бяла, тънка и вита пътека.
Купа ланско сено.
Листенца в клоните на големия дъб.
Побеснели под следобедното слънце полски врабчета.

Спря. Дълбоко, дълбоко пое дъх и докато издишваше, вече разбра. Ние не вървим. Стоим където сме посадени: Духа ни мартенският вятър. Гледаме, мислим. Чакаме. Надяваме се страхотно ...
...
В същия миг по пътеката насреща се зададе Рада, с малка кошничка в ръка.
- А! - каза той. - Какво ... става?
- Те заминаха – рече момичето.
- Аз разбрах, че заминаха, ама ти какво търсиш тука?
- Ходих за минзухари. ...
...

ЗАЛИВЧЕТО НА ДАЛЕЧНОТО ЕЗЕРО КАРАПИРО
На Светла и на Здравка


Двете гребкини бяха видели толкова много вода в младостта си, че вече говореха с нея, както човек си говори с най-близък и стар събеседник. Разбира се, те не изричаха своите думи ; оставяха ги свободно да се родят вътре в душите и да се плъзнат нанякъде в синята шир – подобно на корабчета от хартия.
...
Карапиро – така се казваше това езеро. С нещо екзотично и с нещо близко име. Може би близко с това „кара“ - колко български имена почват така.

Започнаха. В началото полека, както обикновено. Влязоха навътре и запознанството с тази вода започна. Тиха и бяла. Пълна с облаците. Ласкава и диво чиста. По някакъв начин – песенна.
...

Част втора:
Разкази за неща, които ме впечатляват отвътре навън

image
...
...

* нега – доволство, блаженство, нежност

.......................

Лятото отлетя на юг, за да сгрее и там, а после да се завърне отново тук.

В разказите на Дончо Цончев винаги има много малки и големи случки, което неусетно увлича читателя и го провокира да прочете разказа на един дъх. Достатъчно е да прочетеш още един разказ и вече се увличаш от желание за живот и ЖИВОТ. Защото именно за това разказва винаги той – не само за случките от живота, а за желанието за ЖИВОТ.

Разбира се, разказва и за страданието.
Ала и за него разказва с желание за живот, защото „Човек може да си почива само когато е уморен“, както авторът обича да цитира думите на баща си, а може би и заради даденото му в живота: „Роден съм през лятото, на връх самите Горещници, когато според легендата земята се пука от жега, та от дълбините ѝ бликат топли минерални извори.“

Изводът е очевиден. Страданието/Горещниците – сгряват и сгряват, и сгряват докато страданието не помогне да се роди извор на живот.

Животът ражда страдание, за да изгори и се възроди под формата на извор или феникс.
Корени и цветя. Буря и дъга. Ден и нощ – светлина и тишина.

.......................

И малко памет:
- Бабо как си, как се чувстваш тези дни?
- Ами как, старостта не е като младостта дете ... Сега съм добре, ала понякога плача най-вече, защото окьоравях и вече не виждам, а още ми се иска да живея и виждам света. Боли ме, ала още ми се живее, може би както никога преди, защото има още толкова много какво да се срещне и види за живота. ... Обичай живота и всичко живо. ... И бъди светъл. Това е смисълът на всичко, да обичаш и да бъдеш добър, няма друго. Не се смей! Знам те, че понякога обичаш да се скатаваш, ала можеш да бъдеш и светъл – гледай не мързела, а тези добрите си качества да развиваш. ... Хайде разкажи ми ти какво правиш и как си се чувствал тези дни?
...
Беше някъде пак по това време, около края на лятото и началото на есента, преди дванадесет години – баба беше жива и все още не беше навършила деветдесет и първата си година, в която почина.



Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031