За този блог
Гласове: 4141
Постинг
09.08.2017 12:50 -
Улици и кръстопътища
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1815 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 09.12.2020 00:31
Прочетен: 1815 Коментари: 4 Гласове:
11
Последна промяна: 09.12.2020 00:31
Слизам от трамвая, пресичам локалното, заставам на светофара и докато чакам да светне зелено чувам една баба до мен да изрича:
„- За малко да ме отнесе! Като куцо пиле домат, да ме помете.“
За радост думите ѝ не бяха по мой адрес, и може би точно заради това ме накараха да се зачудя: От къде идва тази реплика, какви са тези причудливи пътища и логика на общуването?
Разбира се, до отговорите на тези въпроси рано сутрин е трудно да се достигне, затова и аз не се задълбах по темата. И все пак, явно поразбудих сетивата, защото днес на улицата, на път за работа, забелязах още доста утринни случки.
София, август, сутрин от 8:40 до към 9:00 сутринта:
„- За малко да ме отнесе! Като куцо пиле домат, да ме помете.“
...
Пресичам и тръгвам по обичайния си маршрут, по който в момента за жалост тече ремонт. Може би точно заради това срещу мен по тротоара вървят почти като на парад десетки хора!!
Явно се случва нещо, защото виждам, че дори в зоната на ремонта бодро крачат баба и две внучета – момченце и момиченце, който с детско удивление и любопитство разглеждат камионите и багерите.
...
Продължавам. На следващото кръстовище за малко и мен да ме отнесат. По този повод доматът пак изкача пред очите ми.
...
Изненадващо многото хора по улицата в разгара на лятото вече не се виждат, но ... утрото продължава да ме буди! На среща ми, по тротоара, върви една почти Чудомирова стрина, която леко преплита краката в явно щастливо съзерцаване от ляво надясно и от дясно наляво! Явно жената се беше отнесла безгрижно – по детски, защото също като щастливо хлапе си вървеше и непрестанно любопитно се озърташе наоколо.
...
Вървя и си мисля за улицата и кръстопътищата. „Колко много случки се случват на пътя всеки ден!“
...
Няма време за мислене и съчиняване на текстове, защото замисля ли се спирам да виждам, а с моето късогледство на улицата това означава, че може да се блъсна. На среща ми върви сериозно замислена тинейджърка, която едновременно с това чете и пише по телефона си! Забавям ход - респектиран и правя път да мине леко край мен.
Жените са удивителни – това с многото мисли и действия едновременно никой мъж не го умее!
Разбира се, мъжете също си имат изумителни качества.
Едно от най-мъжките качества е умението ни да се наслаждаваме на делата си като котараци.
Точно това видях на финала на моята утринна петнадесет минутна разходка на път за работа. В една от тихите пресечки на булеварда в последните месеци построиха нова спретната къщурка. Казвам построиха, защото от тези дни къщата вече си има покрив, над който щастливо се вее родното знаме.
Има нещо много мъдро и красиво в това да видиш развято родното знаме над нов дом. Всеки път като видя тази красива гледка си казвам, че не е лошо да прочета повече за тази вечна българска традиция. Още не съм го направил, но всеки път когато видя нов покрив търся да видя развято знамето над него.
Спрях за миг да се насладя на родното знаме и работата на строителите.
В този миг видях, че трима от строителите са върху покрива. Най-забавното бе, че и те се наслаждаваха на делата си. Двамата по-млади, като същински котараци, се препичаха пиейки кафе под знамето, а истинския, старият майстор си тананикаше нещо и „ковеше летви“ върху бетона на покрива, за които днес и утре явно ще се захванат модерните керемиди на вече напълно готовият покрив.
Добре че нямах фотоапарат или камера да ги снимам, за да запомня картината на препичащите се двама котараци и на работещият баш майстор завинаги.
Минавайки покрай къщата им махнах с ръка и весело се провикнах: „Браво майстори!!“. Те ме видяха и също ми махнаха с ръка в отговор.
..................................................
За отминалото утро - толкова.
Видях част от утрото, улиците и кръстопътищата на София.
Музика:
Васко Кръпката - Ден след ден
Песен от "Войната на таралежите", 1979 г.
Я кажи ми облаче ле бяло - Трио “Булгарина”
Валя Балканска и Петър Янев - Пустото лудо и младо
Духът на Велико Търново / Spirit of Veliko Tarnovo
„- За малко да ме отнесе! Като куцо пиле домат, да ме помете.“
За радост думите ѝ не бяха по мой адрес, и може би точно заради това ме накараха да се зачудя: От къде идва тази реплика, какви са тези причудливи пътища и логика на общуването?
Разбира се, до отговорите на тези въпроси рано сутрин е трудно да се достигне, затова и аз не се задълбах по темата. И все пак, явно поразбудих сетивата, защото днес на улицата, на път за работа, забелязах още доста утринни случки.
София, август, сутрин от 8:40 до към 9:00 сутринта:
„- За малко да ме отнесе! Като куцо пиле домат, да ме помете.“
...
Пресичам и тръгвам по обичайния си маршрут, по който в момента за жалост тече ремонт. Може би точно заради това срещу мен по тротоара вървят почти като на парад десетки хора!!
Явно се случва нещо, защото виждам, че дори в зоната на ремонта бодро крачат баба и две внучета – момченце и момиченце, който с детско удивление и любопитство разглеждат камионите и багерите.
...
Продължавам. На следващото кръстовище за малко и мен да ме отнесат. По този повод доматът пак изкача пред очите ми.
...
Изненадващо многото хора по улицата в разгара на лятото вече не се виждат, но ... утрото продължава да ме буди! На среща ми, по тротоара, върви една почти Чудомирова стрина, която леко преплита краката в явно щастливо съзерцаване от ляво надясно и от дясно наляво! Явно жената се беше отнесла безгрижно – по детски, защото също като щастливо хлапе си вървеше и непрестанно любопитно се озърташе наоколо.
...
Вървя и си мисля за улицата и кръстопътищата. „Колко много случки се случват на пътя всеки ден!“
...
Няма време за мислене и съчиняване на текстове, защото замисля ли се спирам да виждам, а с моето късогледство на улицата това означава, че може да се блъсна. На среща ми върви сериозно замислена тинейджърка, която едновременно с това чете и пише по телефона си! Забавям ход - респектиран и правя път да мине леко край мен.
Жените са удивителни – това с многото мисли и действия едновременно никой мъж не го умее!
Разбира се, мъжете също си имат изумителни качества.
Едно от най-мъжките качества е умението ни да се наслаждаваме на делата си като котараци.
Точно това видях на финала на моята утринна петнадесет минутна разходка на път за работа. В една от тихите пресечки на булеварда в последните месеци построиха нова спретната къщурка. Казвам построиха, защото от тези дни къщата вече си има покрив, над който щастливо се вее родното знаме.
Има нещо много мъдро и красиво в това да видиш развято родното знаме над нов дом. Всеки път като видя тази красива гледка си казвам, че не е лошо да прочета повече за тази вечна българска традиция. Още не съм го направил, но всеки път когато видя нов покрив търся да видя развято знамето над него.
Спрях за миг да се насладя на родното знаме и работата на строителите.
В този миг видях, че трима от строителите са върху покрива. Най-забавното бе, че и те се наслаждаваха на делата си. Двамата по-млади, като същински котараци, се препичаха пиейки кафе под знамето, а истинския, старият майстор си тананикаше нещо и „ковеше летви“ върху бетона на покрива, за които днес и утре явно ще се захванат модерните керемиди на вече напълно готовият покрив.
Добре че нямах фотоапарат или камера да ги снимам, за да запомня картината на препичащите се двама котараци и на работещият баш майстор завинаги.
Минавайки покрай къщата им махнах с ръка и весело се провикнах: „Браво майстори!!“. Те ме видяха и също ми махнаха с ръка в отговор.
..................................................
За отминалото утро - толкова.
Видях част от утрото, улиците и кръстопътищата на София.
Музика:
Васко Кръпката - Ден след ден
Песен от "Войната на таралежите", 1979 г.
Я кажи ми облаче ле бяло - Трио “Булгарина”
Валя Балканска и Петър Янев - Пустото лудо и младо
Духът на Велико Търново / Spirit of Veliko Tarnovo
Тагове:
Приятно ми беше да прочета! Благодаря!
цитирайРадвам се, че моя разказ ти е бил интересен :)
цитирайЗабавно разказче за един обикновен делничен ден и показателно за мирогледа на един обикновен човек!Това е важно, благодаря Ви! ПоЗдрави!:)))
цитирай
4.
trakietsadobri -
Диди, всеки ден е необикновен. Всеки човек е необикновен и неописуем.
18.08.2017 16:34
18.08.2017 16:34
Радвам се, че моя разказ ти е бил интересен и ти благодаря. За другото - много бързаш с изводите.
цитирайТърсене