Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 40588
Постинги: 133
Коментари: 209
Гласове: 707
Постинг
06.07.2017 09:51 - Из романът „Внезапна зора - епично пътуване на Бодхидхарма. Донесъл Дзен и бойните изкуства в манастира Шаолин“ от Горан Пауъл
Автор: trakietsadobri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 237 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 12.12.2017 10:18


Пролог
Палава, Южна Индия, 507 г. сл. н.е

Проповедта за лотоса
...
Всички бяха дошли с една-единствена цел – да чуят думите на прочутия будистки учител Праджнатара.
...
Сред множеството обаче се намираше и един млад мъж, който не се интересуваше от бълнуванията на един стар монах. Името му, както и това на баща му, бе Сардили и единсвеното, което го вълнуваше, беше да се прибере вкъщи след дългия тренировъчен ден във Военната академия.
...
Отегчен, той се надигна да си ходи, но точно в този момент Праджнатара проговори отново:

   - Преди хиляди години, когато наближил края на дните на Буда, много се обсъждало кой да стане негов приемник. Кой от последователите най-добре разбирал мъдростта му? За да бъде решен този въпрос, било организирано събрание, последното, на което щял да присъства Буда, и то се провело в един прекрасен парк, подобен на този, но в Северна Индия.
Сардили седна отново, насилвайки се да изслуша разказа на учителя.
   - Хиляди хора отишли да чуят последната проповед на Буда. Но вместо да произнесе дълго слово, както правил обичайно, той нагазил в едно езерце и откъснал лотос. Показал го на своите последователи и те, подобно на вас, се зачудили какво означава това. Дори и най-старите ученици били озадачени. Буда обикновено говорил с часове и те слушали, убедени, че ако слушат достатъчно дълго, и те като Буда ще получат просветление. Но сега, когато предстояла най-важната проповед в живота му, Буда не произнесъл нито дума.
   Накрая някои от учениците му започнали да разискват и размишляват какво означава цветето. Буда ги чул, станал и поднесъл цветето поред на всеки един от тях. Всеки ученик се мъчел да отгатне значението му с тайната надежда да стане приемникът на Буда. Цветето било бог? Коренът бил земята? Стеблото било учението на Буда, което свързва Бог и Земята? Един след друг те се опитвали да отгатнат, всеки от тях предлагал нова идея, докато най-после Буда стигнал до Кашяпа, последният от учениците си, който не продумал нито дума, просто се усмихнал на своя учител. Тогава Буда дал цветето на Кашяпа и се обърнал към множеството: „Всичко, което има да се каже, вече е казано. Онова, което не е казано, остава за Кашяпа.“ Ето така Кашяпа станал приемникът на Буда.
    Тълпата седеше смълчана в очакване на обяснението, но вместо това Праджнатара възобнови мълчаливото съзерцаване на лотоса. Хората подвикваха, настояваха да им обясни смисъла на историята, но той не им обърна внимание и продължи да гледа цветето. Сардили се запита какво ли е видял Кашяпа в цветето, което да го накара се усмихне. Той се вгледа внимателно в лотоса на Праджнатара, дали пък няма да забележи нещо? Дори се усмихна, както направил Кашяпа, но пак не откри нов смисъл в цветето.
Объркана и разочарована, тълпата започна да се разпръсква. Но Сардали остана заедно с шепа хора, всички загледани в цветето, любопитни да узнаят значението му. Когато падна мрак, учениците на Праджнатара запалиха факли, а учителят им продължаваше безмълвното изучаване на лотоса. Минаха часове. 
...

...............................................

Така започва книгата и ... стана тя каквато стана!
Прочетох всичките 415 страници на рома „Внезапна зора“ за по-малко от два дни. Отворих книгата в петък вечерта и я затворих в събота късен следобед. Прочетох „всичко на един дъх“ с малко сън по средата, и така щастливо преоткрих, че четенето на увлекателни книги е най-лесното оздравително чудо по земята. (Бях леко настинал и реших, че ще е полезно вместо да скиторя да се лекувам с четене.) 

Романът има от всичко по много и за всички: лобут и просветление; обич и интриги; дела и философия; пътуване и размисъл. Има дори пролог, части, епилог, исторически бележки и благодарности. Повече от това, в една книга, трудно някъде ще прочетете.

image




Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031