За този блог
Гласове: 4174
Постинг
30.06.2017 12:55 -
Посоки на терасата
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 656 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.12.2020 00:27
Прочетен: 656 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 09.12.2020 00:27
Казват, че всяко действие или пространство има своя отправна точка, основна посока и среща на съпътстващи посоки. Дали това е така – колко и какви са посоките не е съвсем ясно и лесно да се каже.
- - - - - - - -
От края на зимата живея в нова квартира, една от хубавите и страни, е че има просторна тераса – с площ три и четиридесет на почти два метра. Широко пространство с видимо множество посоки. :) Приятно е особено късно вечер и рано, рано сутрин, когато на вън все още е свежо и тихо.
До скоро не я използвах много активно, но пролетта и лятото постепенно промениха това.
От края на май и началото на юни, постоянните жители на моята тераса от седмица на седмица се удвояват. :)
Първо добавих две мушката на перваза пред прозореца.
Все още не съм убеден, че точно там е най-правилното им място и посока, ала ... в моята традиционна престава мястото им е точно там.
После добавих касетка за плодове и зеленчуци, непосредствено зад масивното бетонно пано в предната част на терасата, с идеята че там има прохладна сянка. Оказа се че не е точно така, защото терасата е частично открита от едната страна и голямата част, и от тази зона, се огрява от слънцето. Не особено бързо, за около два-три дни се усетих, че оптималната позиция на касетката наистина е зад предното бетонно пано, но в най-левия ъгъл. А не в десният край, до врата, където „много хитро“ я бях поставил първоначално, за да ми е на една ръка разстояние от кухнята и да мога най-лесно да я пълня и изпразвам от съдържание.
Два домата бяха третите жители, които заселих на моята тераса.
Вече знаех всичко за светлината и сянката на терасата и много хитро разположих масивната им саксия на шарена сянка по-средата на бетонното пано. Мислех си, че съм го измислил много умно, ала както вие вече сигурно се досещате и това не беше точно така. Оказа се че действителната реалност, в тази зона, е огън-хлад, а не шарена сянка. За мои късмет доматите ми се оказа достатъчно силни и жилави, за да успеят да ме изтърпят три-четири дни докато загрея, че правилното решение не е да ги местя в ляво или в дясно, а да избера по-правилно мястото и посоката. Намерих истинската шарена сянка, половин метър по-навътре от паното, до колоната на вратата.
На терасата ми живее и едно столче, но за него няма да разказвам, защото на него горкото много често му се налага да свиква с различни места и съседи.
Последната посока, която за сега съм открил, на все по-позната ми тераса, е една „намерена на дръвника брадва“, че сочни дребни плодове (зарзали, сливи, кайсии и други подобни) се съхраняват най-добре в масивен глинен или метален съд, поставен в най-сенчестия ъгъл, непосредствено върху пода. Съдът, в който са не бива да е херметически затворен – плодовете имат нужда от свободен въздух, и от свободно движение на влагата.
- - - - - - - -
От края на зимата живея в нова квартира, една от хубавите и страни, е че има просторна тераса – с площ три и четиридесет на почти два метра. Широко пространство с видимо множество посоки. :) Приятно е особено късно вечер и рано, рано сутрин, когато на вън все още е свежо и тихо.
До скоро не я използвах много активно, но пролетта и лятото постепенно промениха това.
От края на май и началото на юни, постоянните жители на моята тераса от седмица на седмица се удвояват. :)
Първо добавих две мушката на перваза пред прозореца.
Все още не съм убеден, че точно там е най-правилното им място и посока, ала ... в моята традиционна престава мястото им е точно там.
После добавих касетка за плодове и зеленчуци, непосредствено зад масивното бетонно пано в предната част на терасата, с идеята че там има прохладна сянка. Оказа се че не е точно така, защото терасата е частично открита от едната страна и голямата част, и от тази зона, се огрява от слънцето. Не особено бързо, за около два-три дни се усетих, че оптималната позиция на касетката наистина е зад предното бетонно пано, но в най-левия ъгъл. А не в десният край, до врата, където „много хитро“ я бях поставил първоначално, за да ми е на една ръка разстояние от кухнята и да мога най-лесно да я пълня и изпразвам от съдържание.
Два домата бяха третите жители, които заселих на моята тераса.
Вече знаех всичко за светлината и сянката на терасата и много хитро разположих масивната им саксия на шарена сянка по-средата на бетонното пано. Мислех си, че съм го измислил много умно, ала както вие вече сигурно се досещате и това не беше точно така. Оказа се че действителната реалност, в тази зона, е огън-хлад, а не шарена сянка. За мои късмет доматите ми се оказа достатъчно силни и жилави, за да успеят да ме изтърпят три-четири дни докато загрея, че правилното решение не е да ги местя в ляво или в дясно, а да избера по-правилно мястото и посоката. Намерих истинската шарена сянка, половин метър по-навътре от паното, до колоната на вратата.
На терасата ми живее и едно столче, но за него няма да разказвам, защото на него горкото много често му се налага да свиква с различни места и съседи.
Последната посока, която за сега съм открил, на все по-позната ми тераса, е една „намерена на дръвника брадва“, че сочни дребни плодове (зарзали, сливи, кайсии и други подобни) се съхраняват най-добре в масивен глинен или метален съд, поставен в най-сенчестия ъгъл, непосредствено върху пода. Съдът, в който са не бива да е херметически затворен – плодовете имат нужда от свободен въздух, и от свободно движение на влагата.
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
