Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 20735
Постинги: 81
Коментари: 99
Гласове: 375
Постинг
19.06 12:36 - Из „Дневникът на един геолог” от Дончо Цончев
Автор: trakietsadobri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 48 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 20.06 13:57


ЦВЕТЯТА
Вие, цветята, вашите багри и аромат правят света такъв, какъвто сме го обикнали.

Камбанки, свещички, бални рокли и ветрила. Око на светец, уста на момиче. От март до декември. Дори пеперудите, който са ви копирали, не са тъй прекрасни, макар че могат да летят. И аз като всички обичам да ви гледам. И все си мисля за корените, които ви хранят. Без тях за два дена умирате. Без вас те за месец издигат ново стебло, още по-младо и хубаво.

Грозните, кривите, жилести корени, осъдени на вечна тъмница, разкъсвани във всички посоки на калта, впити жестоко в сухия камък, в смрадливата тор, от където смучат, за да цъфтите.

ВЕТРОВЕТЕ
Духат на изток, запад, на север и юг. И между тези посоки. Духат нагоре по склона, надолу към низината. Свирещи, тихи, ледени, топли. Гонят вътре в дърветата сока, вътре в нас чувствата и кръвта. 
...

ОБЛАЦИТЕ
Перести, кълбести, бели, сиви, ниско на хоризонта, високо в зенита, месечината посребрява краищата им, позлатява ги, събират се и се разкъсват по тяхната скитнишка воля, рисуват феи, чудовища, глави на деца и опашки на лъвове, рисуват мечти, страхове, кротки молитви и яростни намерения. 
...

ДЪБ ОТ СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ

...
Той стои на равното сам. Нещо отбелязва там. Стърчи. Сянка прави. Подлага гранки на враните и на торбите. Във всички случаи поема цялата сила на вятъра.

Кастриха го отстрани, да върви нагоре – той веднага пусна клони в страни. Кастриха го от горе, да дебелее – той веднага пусна връх нагоре. Иска да върви и нависоко, и нашироко, така се е научил в равнината.

Здрав и чепат дъб. Нормален. Просто истински, чудесен дъб от Северна България, който даже няма нужда да бъде рядък, красив или особен.

КЕМАНЕ
Пета седмица Траянчо върви с мен в гората. Така ние много се сприятелихме. Вече знаех всичко за него – сигурно за мен знаеше и той. Само не можех да разбера: болен ли е от нещо, или такъв си му е нравът – нищо, съвсем нищо на този свят не беше в състояние да го раздвижи.

Един ден заваля пороен дъжд. Двамата се крихме тук-там, опитахме да палим огън – накрая се довлякохме до изоставена кошара и влязохме вътре. Тук нямаше нищо; само на една клечка в зида висеше стара гъдулка.
- Кемане! - извика Траянчо с глас, който ме накара да подскоча.
Грабна гъдулката момчето, стъкми я и започна да свири. Запя. Лицето му се измени по най-неподозиран начин, в очите му плувнаха непознати светове и прекрасни видения. Не бях го виждал такъв. Това кемане се оказа секретът на неговата душа.

Тъй пя и тъй свири тогава това четиринадесетгодишно момче, че сравнен с него, се видях нищожен и празен човек. От моя факултет и отличията в науките, от моите камъни, дори от книгите и от моята любов, аз не бях си измайсторил още такъв магически ключ.

А вие? И вие ли си нямате кемане?

ЕДИН МЪЖ И ЕДНА ЖЕНА
... Срещнах един мъж и по някакъв повод го попитах каква е жена му. Той каза: „Че каква ... Жена като баница. Тънка дрипава и сладка.”
По късно срещнах и нея. 
... намерих начин да доведа разговора дотам, че да я питам какъв човек е мъжът ѝ. Тя каза: „Че какъв: ... Мъж като голям хляб и топъл кожух.”
Те са!

ПУХЧЕТА
Чаках край едно шосе. Някой от някаква кола изхвърли парче хляб. Трохите се разпиляха по черният асфалт, бели като пуканки. Скоро ято птичета ги забеляза и веднага ги нападна. Хвърчаха коли. Макар и в последният миг, птичетата всеки път се измъкваха, нито едно не бе сгазено. Десетки пъти с повтаряше това, те оставаха живи.
...
През май беше това, духна вятър и из въздуха се понесоха пухчета от тополите и върбите. Тези пухчета се търкулнаха и по асфалта, на място на изядените вече трохи. Птичетата забелязаха и тях и също тъй ги нападнаха. Те им трябваха за гнездата. Коли, разбира се, пак профучаваха и отново трябваше да се играе опасния танц. Но нещата сега тръгнаха зле. Почти след всеки автомобил на асфалта оставаше сгазено птиче – една малка топчица безформена перушина.

Дали пухчетата бяха толкова тежки, че пречеха на летежа?
Или ситите по-лесно умират?
Или даже малките птичета пресмело рискуват живота си, когато стане въпрос за гнездата?

ТРОХИ ПО КЬОШЕТА НА ТОРБАТА
*
Майка ми:
На човека, сине, нищо не можеш да му дадеш. Можеш само да му вземаш – това е цялата проклетия.
*
Баща ми:
Човек може да си почива само когато е уморен.
*
Дъщеря ми:
Една компания не може да бъде мъжка, ако в нея няма поне една дама.
*
Човек трябва да гледа със сърцето си, да мисли с очите си и да живее с ума си.
*
Най-понятното на този свят: че той е непонятен.
*
Смисълът не може да се загуби, защото това, може да се загуби, не е смисъл.
*
Като млад: Проклета възраст – да зависиш от старците.
Като стар: Проклета възраст – да зависиш от хлапаците.
*
Не вярвам, че добър писател може да бъде човек, който не е грешен.
*
Ако в някои случаи властта чрез законност върши беззакония, то моралът във всички случаи – дори при беззаконието – е законност.

ИНСТРУКЦИЯ НОМЕР 16
Трябваше да пътуваме за една седмица. Подреждането на багажа по куфарите отне много по-малко време, отколкото попълването на петнайсете листа с инструкции за децата. Майка им написа четливо и окачи из цялата къща строги забрани, полезни съвети и добри пожелания – за времето, докато ни няма.

Колата за аерогарата още не беше дошла и реших да изчета всичко.
След което реших да се проявя и аз, като написах лист номер шестнайсет.
Ето по-важните от неговите точки.
1. Когато лягате вечер, събличайте си горните дрехи.
2. Преди да заспите, гасете лампите.
3. През цялото време, докато спите дишайте! Това правете и когато сте будни.
...
5. Когато огладнеете много, потърсете начин да хапнете нещо.
6. Ако се наложи да изминете някакво разстояние, местете си краката.
7. Ако искате да кажете на някому нещо, служете си с думите които знаете.
...
9. За още по-дълги разстояния ползвайте влак (трен) – той се нахожда на жп гарите. По-подробно обяснение за него има в „Рибен буквар“ - на д-р Петър Берон. Вижте!
...
15. Не газете тревата!
16. Не плюйте по пода!
17. Нито по тавана!
18. Нито по стените!
19. И по кьошета не плюйте!
...
25. Доматите ще познаете по това, че са по-червени от краставиците, колкото и дълги да са те.
26. Не забравяйте, че ягодите са по-вкусни, когато са зрели.
...
28. Четете книги, но не всякакви! Първо прочетете кой книги хвалят по вестниците и започнете от тях. Така удоволствието ще остане за после.
29. Не се уригвайте! На нищо!
...
31. Търсете надлежни и подробни инструкции за каквото и да било. Иначе ще развиете вашата личност неправилно.
32. И не забравяйте, че телевизията мисли вместо вас!

Послепис: Мили мои дечица, не обръщайте сериозно внимание на инструкции и съвети дори когато са дадени от собствените ви родители.

По-после пис: А думи като „всичко”, „нищо”, „винаги”, „никога” и други подобни не са реални никога и за нищо.

Още по-после пис: Но ето – трябват

Най-после пис: Живейте както искате и както можете. Но на всяка цена живейте така, че да трябвате.

СТЪЛБИЩЕТО
Народът по гарата бързаше по различни посоки, трупаше се по касите и сънено чакаше по скамейките.

Близо до мен една бабичка носеше бебе. Някой в навалицата я бутна случайно и тя падна. Това беше на горният край на стълбището и стана така внезапно, че никой не можа да я задържи. Бабата се търкулна надолу без да изпуска детето.  
... Суха и дребна, тя се обръщаше акробатически – детето все още беше в ръцете й и на високо.

Търкалянето спря до един голям куфар и до краката на друга жена. Тя взе детето от ръцете на бабата, мъжът се наведе да и помогне. Той всъщност само се опита да направи това – бабичката се беше изпочупила цялата и не можеше да се задържи на крака.

След малко се намери носилка, дойде и медицинска сестра. Двама мъже с бели престилки понесоха бабичката на носилка, а сестрата взе бебето.
На него му нямаше нищо. То кански пищеше, като че искаше да оглуши цялата гара.

Бабата тихо му говореше от количката. И се усмихваше през сълзите си тъй, като че искаше да озари целия свят.

ЗВЯРЪТ
Едно момче искаше да стане:
В понеделник – шофьор на голям автобус; във вторник – учител по история; в сряда – знаменит футболист; в четвъртък – киноартист; в петък – скиор като Петър Попангелов; в събота – космонавт; в неделя – ловец като баща си.
Момчето беше малко, да го запишат в курсовете за шофьори, имаше дълго да учи, докато стигне до университета, където се готвят учителите по история. 
... Все така далечни и трудни бяха и космонавтите, и скиорите като Петър Попангелов. А баща му беше под ръка и ето, че един ден той сам каза:
- Калине, стягай се, утре отиваме с тебе на лов.
Момчето дълго не можа да заспи, а после сънува как върви до баща си и как стреля с голямата пушка. Но успя да стане навреме, закуси много добре и ...
...
Дивата котка дебнеше своята жертва – ловците започнаха да дебнат нея. Когато наближиха на изстрел, бащата вдигна пушката.
Гърмеж отекна силно ...
...
- Защо го убихме?
Бащата рязко обърна глава към сина си.
- Защото е вреден дивеч и унищожава полезния. Как да не знаеш!
- А защо е направено?
- Кое?
- Ами то. Такова животно. Дивата котка например.
- Бог знае – каза бащата. – Природата го е направила.
- Татко, ти повече ли знаеш от тях?
- От кои?
- От бог и от природата.
...

АСМАТА
...
Клекнах да отвържа пръчките. Когато докоснах парцалената лентичка, с която ги бях привързал за перилата миналата година, спомних си как правех това и изпитах чувството, че то беше вчера.
Седнах на ниското дървено столче 
...
- Какво се замисли? – Майка ме зяпаше от двора, като въртеше старата месингова мелничка. – Забрави ли, какво съм те учила уж?
- Не. Не това – казах. – Ами се чудя къде отиде тази година.
- Коя?
- Тази. Цялата. Нали вчера клечах пак тука и подрязвах асмата?
Майка се засмя досущ като момиче.
- Ами в нея е отишла – рече. – В асмата. Не я ли помниш каква беше миналата година? Не я ли гледаш каква е сега?
...
Оставих ножицата на балкона и тръгнах надолу смаян. Внезапна и страхотна тръпка ми каза отвътре, че годините на майка ми и на баща ми са в мен – всичките. Точно тъй, както моя минала година видях преди малко в асмата.
Аз бях тяхната асма.
...

~  ~  ~  ~  ~  ~  ~
Спирам с цитатите. Ако ви се чете още, ... потърсете и прочетете книгата - цялата.



Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

Архив
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930