Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 811995
Постинги: 584
Коментари: 710
Гласове: 4132
Постинг
18.04.2017 10:46 - Из „Хотелът при загиналия алпинист“ от Аркадий и Борис Стругацки
Автор: trakietsadobri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1357 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 09.12.2020 00:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image
Отель„У погибшего альпиниста“, 1970
(Оригинално заглавие и година на издаване)

Глава 1


    Спрях колата, излязох и снех тъмните си очила. Всичко беше така, както ми беше разказвал Згут. Хотелът беше двуетажен, жълт със зелено, над входа биеше на очи траурната фирма „ПРИ ЗАГИНАЛИЯ АЛПИНИСТ“. Високите пухкави преспи, отстрани на главния вход, бяха набодени с разноцветни ски – наброих седем чифта, единият беше с обувките. От покрива висяха мътни надиплени висулки, дебели колкото човешка ръка. От крайния десен прозорец на първия етаж надникна нечие бледо лице, парадната врата веднага се отвори и на главния вход се появи плешив набит човек с избеляла кожена жилетка, върху риза от лавсан.
    С тежка бавна крачка той се приближи и се спря пред мен.
...
    На парадния вход изскочи куче – великолепен санбернар, бял с жълти петна, мощно животно, колкото теле. Както вече знаех, това беше всичко, което е останало от загиналия алпинист, без да се броят няколкото дреболии, изложени в стаята музей.
...
   - Петер Глебски – продиктувах му аз. - Инспектор от полицията. В отпуск. За две седмици. Сам.
   Собственикът прилежно записваше всички тези сведения с огромни разкривени букви, а докато той пишеше, чукайки с нокти по линолеума, в канцеларията влезе санбернарът. Той ме погледна, смигна и изведнъж с такъв грохот, сякаш се срутила купчина дърва, легна до касата и отпусна муцуна върху лапите си.
    - Това е Лел – каза собственикът, като завинтваше капачката на писалката си. - Сапиенс. Всичко разбира на три европейски езика. Няма бълхи, но пуща косми.
    Лел въздъхна и премести муцуната си на другата лапа.
...
    - Да ви донеса нещо попита Кайса. - Искате ли?
...
    - Кой още живее тук сега? - попитах аз.
    - Къде?
    - При вас. В хотела.
    - В хотела? У нас тук? Ами живеят ...
    - Кои именно?
    - Ами кои? Господин Мозес живее с жена си. В първа и втора. И в трета също. Само че там не живеят. А може би с дъщеря си. Не можеш ги разбра. Красавица, все върти очи...
    - Така, така – казах аз, за да я окуража.
    - Господин Симоне живее. Ето тука, отсреща. Все билярд играят и по стените пълзят. Палавници са, само че омърлушени. На психическа почва. - Тя пак се зачерви и започна да повдига рамене.
    - А още кой? - попитах аз.
    Господин дю Барнстокр, хипнотизатор от цирка...
    - Барнстокр? Онзи същият?
    - Не знам, може и той да е. Хипнотизатор...
    И Брюн.
    - Кой е този Брюн?
    - Ами с мотоциклет са те, с панталони.
    - Така – казах аз. - Няма ли други?
    - Още някои живеят. Само че те просто така... Стоят просто. Не спят, не ядат, само напразно стоят...
    - Не разбирам – признах аз.
    - А и никой не разбира. Стоят и това е. Вестници четат. Одеве пантофите на господин Барнстокр отмъкнаха. И още оставят следи... Мокри...
    - Е, добре – казах аз с въздишка. - Не те разбирам тебе, Кайса. И не е необходимо. По-добре да покарам ски.
    Загасих фаса в девствено чистата пепелница и се отправих към спалнята да се преоблека.

...............................

Толкова от „Хотелът при загиналия алпинист“.
Който му се чете повече, от криминално-фантастичната повест на Аркадий и Борис Стругацки, да потърси книгата в библиотеката или в кашоните с книги на старо – купих я точно така, за два лева на Площад Славейков.

Повестта е публикувана на български език от издателство „Хр. Г. Данов“ - Пловдив, 1973.
Преводът от руски език е на Румяна Узунова и както виждате се чете се леко и приятно.

Четивото е динамично и кратко, точно 146 страници, в традиционен формат. Подходящо е не само за любителите на криминалета, а и за малки, и за големи читатели. Подходящо е и за пробуждане на интерес в трудно четящи тинейджъри – вече съм намислил на кого да я подаря.

Шегата настрана, извън заглавието, книгата наистина се чете на един дъх.
Не обичам да чета криминалета, до степен да чета криминални романи само от кумова срама, в името на експеримента веднъж на пет-шест-седем години, а тази книга я прочетох за два дни.



Гласувай:
5



1. zimna - Амии...добре
18.04.2017 12:06
То и аз не съм от активно четящите.
Липсва ми стимул за четене.
цитирай
2. trakietsadobri - Привет, Зимна :)
18.04.2017 15:28
Най-вероятно книгата ще ти хареса. Действието се развива през зимата, в зимна хижа, която по едно време е почти затрупана от сняг. Истинска зимна приказка. :)

Извън зимата, стимулите за четене са само два - любопитство и свободно време.
цитирай
3. zimna - :))
21.04.2017 12:03
Любопитството ми е почти на изчерпване :)))
Но имам идея: може да правиш снимки на книгата с телефон и да ги постваш тук, така все ще прочета по нещо - зимните детайли например :))
цитирай
4. trakietsadobri - Зимна :)
02.05.2017 12:36
Съчувствам ти за това, че любопитството ти е на изчерпване, дано вече да си го възстановила. Единственото, което се сещам да ти помогна е да не качвам снимки от книгата, за да може любопитството ти да се възстанови по-бързо.;)
цитирай
Търсене

Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031