Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 31408
Постинги: 112
Коментари: 164
Гласове: 560
Постинг
22.11.2016 17:59 - Памет за Сердика–Средец–София – фрагменти от историята на града
Автор: trakietsadobri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 484 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 05.09 13:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image
София - расте, но не старее!


Възникнал около минерални извори и средище на важни пътища, града София е видял и помни много. Хилядолетна памет, с която могат да се похвалят съвсем малко градове.

Първите открити останки на човешки поселения датират още от VI-V хилядолетие преди Христа, когато в обширната равнина на Софийското поле се заселват тракийски племена. Планината 
Витоша, минералните извори, широката и удобна равнина явно се оказали много добро място за живот, защото броя и големината на поселенията нараснал до толкова, че днес 7000 години по-късно ние да можем да видим останките им.

Доста, доста по-късно - около Христа, района на София и намиращия се тук голям тракийски град за жалост бил завладян от римляните. Че градът бил и богат, и голям, и процъфтяващ ясно се вижда от това, че завоевателите не само го запазили и превърнали в център на стратегия, а и го нарекли Сердика – тоест град на сердите, по името на населявалото го тракийско племе. (Земите на римските провинцията били административно разделени на стратегии – области, наречени по имената на племената, които са ги населявали.)

От 45 г. след Христа територията обитавана от сердите преминава към новообразуваната римска провинция Тракия, която римляните създали върху земите, които успели да завладеят от древната ни трако-българска родина.

За Сердика, римското владичество може би не било чак толкова лошо, защото града бързо растял и процъфтявал. Най-напред като център на административна област в провинция Тракия, а в края на III век се превръща и в столица на новосъздадената провинция Вътрешна Дакия (Dacia Mediterranea). Благодарение на средищното си местоположение и големите икономически възможности на тогава процъфтяващата Римска империя селището растяло не само икономически. Така след 106 г., при император Марк Улпий Траян (98 – 117 г.), получава права на муниципиум – на селище с автономно управление и градска уредба. В чест на императора градът започва да се нарича Улпия Сердика и в официални надписи е наречен „най-блестящият град на сердите”.

Сердика от началото на IV век растяла и процъфтявала - била водеща сред най-първите градове. 
През април 311 г. император Галерий, заедно с императорите Лициний и Константин издали в Сердика Едикта на толерантността, разрешил християнското вероизповедание в Римската империя. Така Сердика се превръща в първа столица на християнството на Римската империя преди Константинопол. Напоследък това първенство на Сердикийския едикт все повече се цитира в научната и популярната литература пред последвалия през 313 г. Медиолански едикт, който потвърдил положенията на Закона, издаден през 311 г.

Сердика била предпочитания град на императорите Галерий и Лициний. Също и любимият град на император Константин Велики (родом от близкия Ниш). Според някой антични автори и текстове Константин дори възнамерявал да премести столицата си тук и често казвал: „Сердика е моят Рим“. Пристрастието на Константин към Сердика сигурно се е дължало на един факт, често изтъкван от писателите, картографите и поетите до началото на XIX в., а именно, че майката на императора – св. Елена, е била Родом от Сердика. Дали Константин и майка му Елена са били тракийци не може да бъде казано със сигурност, ала е доста вероятно. 

През 343 г. в Сердика се провежда общо християнски събор, на който присъстват делегати от цялата Империя, заради което дълго време е определян като Вселенски. Което в голяма степен се потвърждава от факта, че под решенията на Сердикийския събор слагат подписа си 282 епископи. Съборът най-вероятно се е провел в имперския комплекс, от който и до ден-днешен са останали руини около Ротондата „Свети Георги“. Ротондата е била осветена за християнски храм около 330 г. - тя е една от най-древните действащи черкви в света.

Залезът на Рим и последвалото Византийското владичество не се отразяват добре на Тракия и Сердика. Годините от управлението на император Юстиниан I (527 – 565) са последния градивен период под управлението на чужда власт за Сердика. Преустроени са стените на централния град, а на хълма източно от него с внушителен ръст се изправя базиликата „Света София”.

„Това, което е лошо за империите, често е добро за народите.“ 
Това успели да видят и реализират децата на траките, който на чело с Българският Хан Крум (803 – 814 г.) освободили Сердика.

Хан Крум освободил града през пролетта на 809 г.
Скоро след това се случило и пълното и окончателното присъединяване на софийското поле към Първото българско царство - по времето на хан Омуртаг (814 – 831г.). Градът отново станал трако-български, обновил се и обновил името си. Свободните му жители гордо го нарекли Средец, което явно отговаряло и на географското му местоположение и амбицията на България да възвърне всички свои изконни трако-български земи.

Почти два века Средец се развива като важен политически, военен, икономически и културен център на Първото българско царство.

След загубата на североизточните български земи и столицата Преслав от Византия, 
през 972 г., Средец става временна столица на държавата и на Българската архиепископия, начело с патриарх Дамян, който се премества тук от гр. Дръстър (днешна Силистра).

В периода 1018-1194 г., когато града повторно попада под византийското владичество, Средец запазва значимата си роля - като седалище на византийския управител на „тема (област) България”, наречен „дук на Средец”.

По време на Второто българско царство 
(1194 – 1382 г.) градът отново е в разцвет. В околностите на Средец, предимно по склоновете на Витоша и Стара планина, възникват множество манастири. В последните десетилетия на XIV век градът започва да се нарича със сегашното си име – София, по името на базиликата, която се издига край него. Новото име постепенно измества по-старите имена – Сердика, Триядица, Средец и през XV век се налага окончателно.

За първи път новото име София се споменава през 1376 г. в документ на гр. Дубровник, а в български официален документ е отбелязано през 1382 г. - в златопечатната грамота (хрисовул) на Цар Иван Шишман, с която той дава привилегии на Драгалевския манастир „Св. Богородица Витошка”.

През 1382 г., след тримесечна обсада, София е превзета от османските завоеватели. При новото устройство на завладените балкански територии София става център на най-голямата административна единица – Румелийското бейлербейство, начело с паша.

След Освобождението на града от османско робство (04.01.1878 г.), една година по-късно – на 03.04.1879 г., Първото учредително Народно събрание единодушно избира София за столица на възстановената ни родина.

Днес
София - расте, но не старее!
Паметта и бъдещето на града ни са дело на всички нас.



Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031